№ 1216
гр. Бургас, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100501724 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по
въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай
Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, против Решение № 1620 от
21.07.2022 г. по гр.д. 2472/2022 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, е
осъдена да заплати на А. В. А. ЕГН **********, с адрес: град *** ж.к.***
бл.** ет.* ап.*, сумата 729, 13 лева /шестстотин четиридесет и девет лева,
двадесет и две стотинки/, представляща дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 649, 22 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за
периода от 01.08.2019 година до 10.07.2020 година нощен труд, сумата 151,
71 лева /сто петдесет и един лева, седемдесет и една стотинки/,
представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени върху главница в
общ размер от 729, 13 лева /шестстотин четиридесет и девет лева, двадесет и
две стотинки/, поотделно от последно число на месеца, следващ всяко
тримесечие за периода от 01.08.2019 година до деня предхождащ датата на
подаване на исковата молба – 18.04.2022 година, ведно със законната лихва
върху главницата от 649, 22 часа /шестстотин четиридесет и девет лева,
двадесет и две стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба на
19.04.2022 година до окончателното й плащане, като и 350 лв. – за
1
направените по делото съдебни разноски, и с което решение ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР е осъдена да заплати по
сметка на Районен съд - Бургас сумите от 100 лв. –дължими държавни такси и
280 лв. - съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение
е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения
са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като
общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните
правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142, ал.1, т.1
ЗМВР, какъвто е ищецът. Счита, че приложението на общите правила по
ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.187,
ал.9 от ЗМВР - 2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи
издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед
нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не
са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете,
към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на
труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и
заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и
препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на
служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а
специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете
положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната
продължителност на нощния труд (чл.187, ал.3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа,
което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е
равно на коефициент 1,143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР
положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по
0,25 лв. на час. Излагат се твърдения, че отсъствието на норма, която да
регламентира преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент равен на
отношението на нормалната продължителност на работното време през деня и
нормалната продължителност на работното време през нощта не означава, че
е налице празнота в правната уредба, а означава, че органът, комуто е
делегирано правомощието по създаването на наредба относно полагането и
отчитането на труда, е последователен - не урежда такъв коефициент, защото
по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и през
нощта е еднаква и този коефициент бил равен на 1. Твърди, че ищецът не е
полагал труд извън редовното работно време, въпреки че ясно посочва в
исковата си молба, че претендира заплащане на извънреден труд за време,
попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства положени по график.
Поради това, че липсвало нормативно основание за заплащане на нощния
труд като извънреден, освен в случаите, когато той е положен извън рамките
на установеното работно време, исковете били изцяло неоснователни.
2
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявените искове. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
В законовия срок по чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба подаден от въззиваемия, с който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подборни доводи в
подкрепа на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно,
законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при
липса на допуснати процесуални нарушения. Изложени са доводи, в подкрепа
на разбирането, че нощния труд следва да бъде допълнително възнаграден и
съобразно становището възприето в Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело
С-262/20. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на
изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод
искова молба от А. В. А., против Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ МВР.
Ищецът твърди, че през периода 01.08.2019 год. до 10.07.2020 год.
ищецът е полагал труд на длъжността „ Младши експерт – командир на екип“
в СПБЗН – Летище Бургас при Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ МВР. Поради естеството на работата е полагал 24 –
часови дежурства , които се отчитат на тримесечие. В исковата молба е
посочено още, че съгласно чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР той е със статут на
държавен служител. По приложението на закона в исковата молба са
изложени доводи за приложението на чл. 176 от ЗМВР чл.187 от ЗМВР, чл.
178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. Изложено е в исковата молба, че за посочения период
01.08.2019 год. до 10.07.2020 год. са действали последователно две наредби:
от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 год. / обн. в ДВ бр. 67 от 14.08.2018
год./ и Наредба № 8121з – 36 от 07.01.2020 година /обн. Дв бр. № 3 от
10.01.2020 година/, а преди посочения период са действали други наредби,
като всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивка
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете и в петте наредби са идентични, според които „При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период“. В чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год.
3
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния
период се умножават по 0.143. Ищецът, чрез процесуалния си представител,
счита, че липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР
часове нощен труд в дневен / каквато изрична забрана би била
противоконституционна/, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители. При
наличието на такава празнота, при липсата на специални норми, следва да се
прилагат общите такива и в случая следва субсидиарно да се приложи общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ обн. ДВ от
26.01.2007 год./, която в чл. 9 ал. 2 предвижда при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. За периода 01.08.2019 год. до 10.07.2020 год.
ищецът, с оглед характера на заеманата от него длъжност, е работил на 24
часови смени, полагал е труд и през нощта съгласно утвърдени графици, като
през летния период е полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Ищецът е
положил общо 536 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143
възлиза на 613 часа. В исковата молба е посочено още, че преизчисляването
на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 77 часа, който
работодателят не му е заплатил, поради което ищецът предявява иск си.
Изложен е довод, че при изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл. 187 ал. 5 и 6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6 лева, т.е. задължението на
ответника към ищеца възлиза на 616 лева. Цената на иска е посочена в
приблизителен размер. В исковата молба ищецът е конкретизирал
отработените часове извънреден труд по периоди и претенцията за лихви.
Ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР – град София, чрез процесуалния си представител – ст.
юрисконсулт Татяна Стойкова, дава писмен отговор на предявения иск.
Заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер по подробно
изложени съображения. Ответникът се позовава на съдебна практика.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, не оспорва, че ищеца през
периода, индивидуализиран в исковата молба, е бил в служебно
правоотношение с Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“. От името на ответника е изложено, че предявените искове са
неоснователни, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по
трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата
на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите
по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се
прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и
4
неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР.
Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни
часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния
труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа
(чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния
закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч.
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца
празнота на правната уредба. Процесуалният представител на ответника
излага, че да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни
такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на
продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд,
регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово
правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт
да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3
ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния
труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е
недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.
На следващо място в писмения отговор е посочено, че за периода, за който
ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след
превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е са действали
последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Ответникът, чрез процесуалния си представител посочва, че в чл.3, ал.3 и на
двете наредби е регламентирано: „За държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период”, което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3
ЗМВР. В този текст е посочено, че продължителността на нощния труд е 8
часа. По тази причина процесуалният представител на ответника счита, че не
е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с
която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Поради това от
името на ответника е посочено, че няма основание да се приложи общата
разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а
специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба
в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното
работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от
ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период.
5
Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на
нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на
коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.
Процесуалният представител на ответника излага, че за държавните
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, когато
положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-
791/28.10.2014 г. (приложена като доказателство) на Министъра на
вътрешните работи по 0,25 лв. на час. В писмения отговор е посочено още, че
действащата наредба не урежда такъв коефициент, защото по ЗМВР
нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е
еднаква и този коефициент е 1. Процесуалният представител на ответника
счита, че това нормативно разрешение се потвърждава от постановеното
решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 година по дело С –
262/2020 , образувано по преюдициално запитване от Районен съд – Луковит
по дело със същия предмет като настоящия. В писмения отговор са изложени
правни доводи в тази насока.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е
налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до
правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата
инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема
изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо
същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че
във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на
съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и
приетата за установена фактическа обстановка.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които
въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до
това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради
което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на
непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се
6
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т.
ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под
извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време“. В
случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и
6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и
ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата
хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са
създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/. Така, за
процесния период 01.08.2019 г. до 10.07.2020 г., са действали правилата на
две последователно приети наредби на министъра на вътрешните работи,
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Тези наредби съдържат
аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3,
ал. 3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл. 31 от тях е предвидено, че
отработеното време между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се
изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като
при отчитане на броя часове време на труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в
протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
Видно е обаче и е безспорен факт, че в издаваните от министъра
наредби липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията,
7
по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд пред
нощта, както е било уредбата в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. (отм.); – чл. 31, ал. 2 от същата, който гласи, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00
часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. При това
положение, въззивният съд намира, че в действащите в процесния период
подзаконови нормативни актове е налице празнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, както правилно е приел и районния съд, като
възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.
Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и
настоящият случай. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са
държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения
следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител
(ЗДСл). Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията
на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това,
че обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и
спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител, както това е било
уредено в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго,
за неуредените отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна
пък препраща към трудовото законодателство по КТ. Така, разпоредбата на
чл. 67, ал. 3 ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с
наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения на държавните служители не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство, то при безспорната липса на
изрична уредба в специалните наредби, издадени от министъра на МВР, в
случая субсидиарно приложение намират правилата на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на БРС
са правилни, а всички изложени възражения от въззивника са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1, 143.
Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че при
липсата в случая на специално правило, което да определя методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
8
изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то
наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Както бе посочено, възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР
в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение
и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от
КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за неоснователни
изложените във въззивната жалба възражения и доводи относно
неприложимост към процесното служебно правоотношение на установения в
нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за преизчисление на нощния труд в
дневен.
Преизчисляването на нощните часове с визирания по-горе коефициент
1,143, при което реално отработените часове нощен труд се заплащат в
увеличен размер, не изключва заплащането на допълнително възнаграждение
за всеки час нощен труд в размер на 0,25 лв. Доктрината, както и съдебната
практика възприема, че законодателят е възприел две линии, по които се
реализира увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно отчитане на
работното време – 1) заплащане на часовете положен нощен труд в увеличен
размер и 2) допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд (в този
смисъл – Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г., IV гр.о.,
Коментар на Кодекса на труда, 12 издание, В.Мръчков, К.Средкова, А.В.,
стр.831). Посочените принципи за допълнително заплащане на нощния труд
са уредени в две различни разпоредби на НСОРЗ чл.8 и чл.9, ал.2 и се дължат
на различно основание. В цитираното Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по
гр.д. №405/2011г. е посочено, че няма значение, че при сумарно отчитане на
работното време нощните часове се превръщат в дневни. Посочената
методология е само с оглед установения по законодателен път начин за
отчитане нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
възнаграждение за нощен труд – 0,25 лв./час.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение на размера на
претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция съдебно-
икономическа експертиза, от която се установява, че разликата между
преизчисления по 1,143 нощен труд, представляващ извънреден труд и
реално положения труд за процесния период възлиза на 81,22 часа, който не е
отчетен по протоколи за положен труд и стойността на тези часове е в размер
на 729, 13 лв. не е начислена, съответно – не е изплатена на ищеца. Ето защо,
предявеният иск се явява основателен и доказан в претендирания размер от
729, 13 лв., поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на исковата молба.
9
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по
дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –
Луковит, не налага различно от направеното от настоящия съд, тълкуване на
националноправната уредба. В решението е прието, че чл. 8 и чл. 12, буква
„а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния
труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм за
компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по –
неблагоприятно положение от работниците и служителите, полагащи труд по
общото трудово законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената
значимост и правата на служителите в МВР, настоящият състав намира, че
именно прилагането на трудовото законодателство осигурява прилагането в
пълнота на европейското законодателство в рамките на процесната хипотеза.
Водим от горните мотиви, въззивният съд намери, че обжалваното
решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а
въззивната жалба - оставена без уважение като неоснователна.
Пред въззивния съд искане за разноски заявява всяка една от страните.
Предвид изхода по спора разноски се дължат на въззиваемата страна на
основание чл.78, ал. 3 ГПК. Последните са своевременно поискани, като са
представени доказателства за заплащане на сумата от 400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1620 от 21.07.2022 г. по гр.д. 2472/2022
г. на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171 да заплати на А. В.
А. ЕГН **********, сумата от 400 лв. представляваща направените във
въззивното производство пред БОС съдебни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11