№ 1872
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110204179 по описа за 2022 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “****************“ ООД, с ЕИК: ********,
представлявано заедно и поотделно от Д.С.Г и Г.С.Г чрез а.П. Е. от САК
против наказателно постановление № СОА2—РД11-52 / 31.01.2022 г.,
издадено от заместник-кмета на Столична община Д.П.Б, с което на осн.
чл.36, ал.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО, Наредбата/ на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева, за нарушение на чл.9, ал.6 от НРУИТДТСО.
Жалбата е подадена в срок и е допустима /от АНО не са представени
надлежни доказателства за удостоверяване датата на връчване на
обжалваното НП на дружеството “****************“ ООД, с оглед на което,
съдът намира, че срокът по чл.59, ал.2 ЗАНН не е започнал да тече/.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното НП поради допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се
в липса на компетентност на актосъставителя да съставя АУАН,
1
противоречиво посочване в НП на нарушената разпоредба /един път като
чл.9, ал.6а от НРУИТДТСО, каквато не съществува и един път като чл.9, ал.6
от НРУИТДТСО/, неправилно приложение на санкционната разпоредба, като
такава е посочена чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО, която не предвижда санкция за
нарушаване на чл.9, ал.6 от Наредбата. С тези съображения се моли за отмяна
на обжалваното НП. Жалбоподателят счита, че съдът в конкретния случай
няма правомощие да приложи правилната санкционна разпоредба – чл.36,
ал.6 от НРУИТДТСО, доколкото същата се явява закон за по-тежко
наказуемо деяние, а съгл. ТР №8/16.09.2021 г. по т.д. №1/2020 г. на ВАС,
съдът може да измени НП, в частта относно дадената от АНО правна
квалификация на нарушението само когато това налага прилагане на закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение. Моли се за присъждане
на направените разноски в хода на производството.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, се представлява от
Ц.И.ЙО, преупълномощена от а.Е., която поддържа жалбата въз основа на
посочените в нея основания. В пледоарията си по същество моли за отмяна
на обжалваното НП, по изложените в жалбата съображения, а при условията
на евентуалност моли за намаляване на размера на санкцията до минимума от
300 лева. Моли за присъждане на разноски в размер на 960 лева, като
представя и доказателства за реално заплащане на адвокатски хонорар в
същия размер.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща надлежно
упълномощен процесуален представител.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитан
актосъставителят П.Г. М., който изцяло възпроизвежда и потвърждава
фактите, описани в АУАН, въз основа на които е издадено обжалваното НП.
Разпитаният свидетел в качеството на очевидец, логично, последователно и
добросъвестно възпроизвежда възприетите от него факти по време на
извършената проверка, в която е участвал в качеството на старши експерт в
Отдел ФСРКТД на Столична община. Поради това и доколкото неговите
показания изцяло се подкрепят от писмените доказателства и док. средства,
приобщени чрез прочитане на осн. чл.283 НП, вр. чл.84 ЗАНН, съдът
кредитира показанията на св. М. и поставя същите в основата на приетата за
установена фактическа обстановка, а именно:
2
На 26.08.2021г. служители на СО извършили проверка на дейността на
санкционираното дружество “****************“ ООД като проверили
стопанисвания от него търговски обект, представляващ магазин
„А***********“, намиращ се в гр. София, р-н **************. При
извършената проверка било установено, че към момента на проверката –
около 23:00 часа, търговският обект работи извън обявеното работно време,
което съгласно заверено Заявление за работно време на стационарен
търговски обект, вписано под №1881/03.10.2021 г. в информационен масив
„Търговски обекти“ на р*********** е бил от 07:00 часа до 22:00 часа.
За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол
№46/26.08.2021 г., към който е приложен фискален бон за извършена покупка
на 1 бр. кока-кола 1,5 л. на стойност 2.09 лева от търговския обект,
стопанисван от “****************“ ООД в 22:58 часа.
С писмо рег.№РКС21-ТД26-1086/02.09.2021 г. представляващите
дружеството са поканени да се явят на 17.09.2021 г. в р***********, Отдел
ФСРКТД, ет.2, стая 203 за съставяне на АУАН по НРУИТДТСО, с изрично
указание, че при неявяване АУАН ще бъде съставен в отсъствие на техен
представител. От АНО обаче не са представени надлежни доказателства за
това, че тази покана е връчена именно на представляващите дружеството-
жалбоподател, като не е ясно в какво качество същата е връчена на лицето,
посочено в разписката, представена в с.з., преведено на 16.05.2022 г. и
приложена като л.42 от съдебното дело. С оглед на това и при направено
възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за
връчване на покана за съставяне на АУАН, съдът намира, че този факт, за
доказване на който тежестта е на АНО не се доказа в хода на производството
по категоричен и несъмнен начин.
Въпреки липсата на категорични доказателства за връчване на
представител на дружеството на показната за съставяне на АУАН, на
17.09.2021 г. срещу “****************“ ООД е съставен АУАН
№13/17.09.2021 г за нарушение на чл.9, ал.6 от НРУИТДТСО. Видно от
съдържанието на този акт, същият не е бил връчен в по-късен момент на нито
един от представляващите “****************“ ООД.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
фактическата обстановка е издадено обжалваното НП, с което на осн. чл.36,
3
ал.1 от НРУИТДТСО на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.9, ал.6 от НРУИТДТСО.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото доказателства – показанията на актосъставителя М.,
както и писмените доказателства, надлежно приобщени по делото по реда на
чл. 283 НПК, които спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото и
които съдът кредитира в цялост, доколкото в доказатлествената съвкупност
липсват каквито и да е противоречия.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и
срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
представените заповеди за делегиране на компетентност на актосъставителя и
наказващия орган, двата акта са издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН и съдържат всички изискуеми реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от
ЗАНН.
Административно-наказателното производство обаче е протекло при
допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, предвидени в
ЗАНН, които са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното юридическо лице.
АУАН е съставен в нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.2 от
ЗАНН, съгласно която „Когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в
негово отсъствие.“, като същият е съставен в отсъствие на представител на
нарушителя без да са налице условията, визирани в тази разпоредба. На
дружеството-жалбоподателя не е била надлежно връчена покана за съставяне
на АУАН за да е налице условието след покана да не се е явил за съставяне на
акта, при което положение е допустимо съставяне на акта в отсъствие на
негов представител.
4
Освен това не е спазено и изискването на чл.43, ал.4 ЗАНН и така
съставеният АУАН не е предявен на нарушителя и не е подписан от него,
което също представлява съществено нарушение на процесуланите правила,
което е формално основание отмяна на издаденото въз оснвоа на него НП.
Налице са и всички пороци на самото НП, посочени в жалбата и най-
вече този досежно липсата на съответствие между посочената за нарушена
разпоредба /чл.9, ал.6 от НРУИТДТСО/ и санкционната такава /чл.36, ал.1 от
НРУИТДТСО/, предвиждаща ангажиране на административнонаказателна
отговорност за нарушаване на разпоредбите на чл. 4, чл. 22а, чл. 23, чл. 28,
чл. 28а, чл. 28б и чл. 31, чл. 33а, чл. 33ж и чл. 33н с глоба и имуществена
санкция в размер от 300 до 2 000 лв. Видно е, че тази разпоредба не
предвижда санкция за нарушаване на разпоредбата на чл.9, ал.6 от
НРУИТДТСО, каквото нарушение е констатирано, че е извършил
жалбоподателят, а същевременно му е наложена имуществена санкция в
размер, който не е предвиден в приложената санкционна разпоредба. По този
начин съществено е ограничено правото на дружеството да разбере за какво
нарушение и въз основа на коя санкционна разпоредба е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Както основателно е посочено в жалбата, в конкретния случай, за
нарушение на чл.9, ал.6 от НРУИТДТСО, приложимата санкционна
разпоредба е чл.36, ал.6 от НРУИТДТСО, но същата не може да бъде
приложена служебно от съда в конкретния случай, доколкото с оглед на
предвидената в тази разпоредба санкция – от 500 до 3000 лева, тя се явява
закон за по-тежко наказуемо деяние. Такава служебно преквалификация не би
била законосъобразна в конкретния случай дори и при наличие на всички
предпоставки, предвидени в ТР №8/16.09.2021 г. по т.д. №1/2020 г. на ВАС, с
оглед на останалите допуснати груби нарушения на процесуалните правила
при образуване и провеждане на административнонаказателното
производство.
С оглед на всичко изложено, обжалваното НП следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно, без да се налага обсъждане на въпроса
дали е извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя.
При този изход на делото и изрично направеното искане за това, на
основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, правото на разноски се
5
поражда за жалбоподателката и те следва да бъдат заплатени на същия от
бюджета на органа, издал обжалваното НП. Съгласно представения договор
за правна помощ от 15.03.2022 г. и представена фактура за извършено
плащане в брой на договорената сума и издадената разписка за това,
разноските на жалбоподателя в производството по обжалване на НП№ СОА2
—РД11-52 / 31.01.2022 г., издадено от заместник-кмета на Столична община,
са в размер на 960.00 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар. От
въззиваемата страна не е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, поради което този въпрос не следва да се
обсъжда.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК поемане на разноски от административен
орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая разноските следва да бъдат
възложени върху юридическото лице, от което е част наказващият орган. С
оглед на това Столична община следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя цялата сума, заплатена от него за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СОА2—РД11-52 / 31.01.2022
г., издадено от заместник-кмета на Столична община Д.П.Б, с което на осн.
чл.36, ал.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО, Наредбата/ на
***************** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева,
за нарушение на чл.9, ал.6 от НРУИТДТСО.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на *****************, сумата
в размер на 960.00 /деветстотин и шестдесет/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение в производството по обжалване пред СРС на НП
№ СОА2—РД11-52 / 31.01.2022 г., издадено от Д.П.Б, в качеството му на
заместник-кмет на Столична община.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
6
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7