Р Е Ш Е Н И Е
№ 3266
гр. Варна;17.07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в публично заседание на седемнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при
участието секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №19882 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образува по
искова молба от З.Г.И., ЕГН ********** с настоящ адрес: ***, представляван от: адв. Ц.С.Д., личен №**,
Адвокатска Колегия — гр. Варна, съдебен адрес:*** служебен телефон: *; Е-поща: * срещу „Е. С. " АД, ЕИК: * със
седалище п адрес на управление:***, представлявано от Н. Й. Н., Р. Г. Л., И. Г.Г.
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът няма парично задължение към ответника в размер на
сумата от 3338.59лв. /три хиляди триста
тридесет и осем лева и петдесет и девет лева / начислена с фактура №**********
от дата 04.10.2019г. за периода 16.05.2015г. до 20.07.2019г. на партида с
клиентски № * абонатен № *
за адрес на потребление находящ се в **.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни
разноски в това число и заплатено адвокатско възнаграждение в случай на
уважаване на предявения иск.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен
интерес от провеждане на установителния иск,
навеждайки следните фактически твърдения:
В недвижим имот — находят се ** се доставя електрическа енергия по партида с
клиентски № *, абонатен № *, която ищеца заплаща ежемесечно на трето неучастващо
в процеса електроснабдителното дружество "Е.-П. Продажби" АД, с което са в договорни отношения
по силата на договор за продажба на електроенергия.
През месец юли 2019г. абонатът извършил проверка на ежемесечните си
задължения в електронната страница на „Е.-П.“. От същата установил, че по-горе посочената партида
има начислена сума в размер на 3338.59лв. Абонатът посетил център за обслужване на клиенти в
гр.Варна, за да провери, каква е тази сума и за какво е начислена. Там му
разяснили, че процесната сума е за период от
16.05.2015г. до 20.07.2019г., т.е. за повече от три календарни години назад.
Абонатът поискал да му бъде дадена информация и документи, въз основа на които
е начислена същата, но служителите от гише му заявили, че първо трябва да
подаде искане за това.
Ищецът входирал
искане с вх.№ 525746 на дата 07.11.2019г., като няколко дни след това депозирал
и възражение срещу процесната сума. След това му било
връчено по така депозирано искане едно автоматично създадено писмо с
изх.№55435_КП1202931_2/04.10.2019г.на електроразпределителното дружество „Е.-С." АД /за краткост
наричано по долу Е.РП Север/, с което се уведомява ищеца, че на дата
20.07.2019г. представители на дружеството собственик на
електроразпределителната мрежа са извършили проверка на измервателните системи
и свързващите ги електрически инсталации на процесния
обект. За извършената проверка е съставен констативен протокол с №1202931 и
съгласно Правила за измерване на количествата електрическа енергия /ПИККЕ/
обнародвани в Държавен вестник, бр.35 от 30.04.2019г., е издало фактура за
корекция на сметка за потребена енергия с №**********
от дата 04.10.2019г. на стойност 3338.59лв. със срок на плащане 14.10.2019г. В
писмото е уточнен начина на плащане и информация за връзка с ответното
дружество.
Към писмото са приложени констативен
протокол с №1202931 от дата 20.07.2()19г., Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване с №1889 от дата 25.09.2019г. издаден от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди", Регионален отдел - гр. Русе, Становище за начисление на
електрическа енергия от дата 02.10.2019г. и процесната
фактура.
Към настоящия момент срещу подадената
жалба няма отговор, а и видно от приложените документи, очевадно становището на
ЕРП Север е, че процесната сума се дължи. Тъй като с
оглед падежа за плащане на процесния счетоводен
документ, и вече изпратеното до абоната едностранно предупреждение, че ако не
се заплати процесната сума, ще му бъде преустановено
електрозахранването в горе описания обект е налице извън съдебен спор между
страните по отношение на дължимостта на процесната сума, поради което и е налице правен интерес за
сезиране на съда с искане за защита.
Твърди, че в процесния
обект и през служебно определения период не е потребена
начислената ел. енергия, поради което и счита, че процесната
сума не се дължи. Оспорва изцяло цитираните документи, въз основа на които се
твърди, че е начислена процесната сумата в размер на
3338.59лв., а именно констативен протокол на "ЕРП Север" АД, както и
оспорва правилността на приложената методика, за начисление на процесната сума, а именно чл.55 от ПИКЕЕ.
На самата проверка и демонтаж па процесното СТИ титуляра не е
присъствал, не е присъствал и представител по закон или пълномощие.
Абоната-ищец не е търсен на адреса за съдействие, а на посочения свидетел му е
връчен протокола за подпис, след като вече е бил демонтиран процесният
електромер. Единствено към настоящия момент може да се установи, че не е
връчено своевременно копие от протокола, в посочените в Общите условия срокове,
както и не са спазени сроковете изрично уредени в закона тъй като видно, че към
датата на горе цитираното автоматично писмо, е изминал един доста продължителен
период след извършената проверка, обективирана в
документа изготвен от ЕРП Север. Моли съда
да вземе предвид, че абонатът не е бил уведомен за проверката, за да
може своевременно, а не евентуално след една календарна година след това, да
инициира своевременно допълнителни проверки по отношение на вече извършените
такива от електроразпределителното дружество. Счита, че процесната
проверка е извършена в нарушение на всички законови и подзаконови актове и е
начислена процесната сума. Друго нарушение на
ответното дружество е че след издаването на процесната
фактура, освен че не е представя, а
видно от останалите доказателства е че периода за който е начислена е
повече от 50/петдесет/ месеца назад , което пък се явява нарушение съобразно с
Директива 2006/32/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006г.
относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета е посочено, че
държавите — членки гарантират, когато е уместно, че сметките се изготвят от енергоразпределителните предприятия, операторите на
разпределителната мрежа и дружества за търговия с енергия на дребно въз основа
на реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и
разбираем начин. Отделно от това със сметките се осигурява необходимата
информация, която да даде възможност на крайните потребители да получат
подробно описание на текущите енергийни разходи, като сметките въз основа на
действителното потребление следва да бъдат изготвяни толкова често, че да
позволят на потребителите да контролират консумацията си на енергия - чл.13,
т.3 от Директива 2006/32/ и чл.З, ал.4 от ПИКЕЕ /ред. от 2019г./
В евентуалност счита, че ако е имало
някаква неизправност върху точността на измерване на обслужващите абоната
измервателни системи и свързващите ги електрически инсталации, то може да се
предполага, че тя е възникнала по време на проверката на дата 20.07.2019г. или
след това. Този факт се извежда от това, че в БИМ процесния
електромер отчита точно съобразно подаденото му количество ел.енергия
/т.4.4-4.6 от КП №1889 от дата 25.09.2019г. /
Задължение на ЕРП Север, е да осигури
точно и правилно функциониране на тарифния превключвател, който да измерва
според българското стандартно време/чл.10 и чл.25 от ПИКЕЕ 2019г./ Видно от
протокола за демонтаж/ст.1 графа тарифен превключвател/ и този на БИМ/т.4.7./
е, че процесният електромер се е разстроил спрямо
¬точното във времето, в което евентуално е бил в безшевна торба или точно в
това време същият е възможно да е манипулиран, към настоящия момент незнайно от
кого?!
Счита, че единствено и само собственика на
цялата електрическа мрежа - "ЕРП Север"АД, има задължение да поддържа
тези системи в изправност и да гарантира точното измерване на доставяната до
границата на имота на потребителя ел.енергия.
По изложените обстоятелства намира, че
предявеният иск, който се явява отрицателно установителен
такъв по своя правен характер с правно основание чл.124, ал. 1 от Г ПК, и има
за предмет искането на ищцата за установяването по отношение на
"Електроразпределение Север " АД, че не дължи исковата сума,
начислена от ответника за електроенергия, начислена след едностранното
коригиране на сметката му, при което според общото правило на чл.154, ал.1 от
ЕПК в тежест на ответника е да докаже основанието, от което произлиза вземането
му, т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от ищеца за
доставената за процесния период електроенергия, както
и че реално е доставил начисленото служебно количество ел.енергия. а ищещът е потребила същата. В
настоящото производство е спорно именно това - основанието, въз основа на което
ответникът претендира от ищеца, последният да му заплати процесната
сума, и че първият е доставил процесната стока, а
последния е потребил за процесния
период.
В настоящия случай видно от представените
доказателства е, че основанието за начисляване на процесната
сума е въз основа на издаден от електроразпределителното дружество становище,
след софтуерен прочит на паметта на процесното СТИ.
Счита, че основанието е неправилно и незаконосъобразно поради следното:
Между потребител на ел. енергия за битови
нужди (съгласно § 1, т. 43 ЗЕ) и ответника "Електроразпределение
Север" АД (електроразпределително дружество по смисъла на ЗЕ) са налице
облигационни отношения, които се регулират от публично оповестени Общи условия
на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на ответното дружество, както и от законови и подзаконови нормативни
актове. Доставяната стока ел. енергия е движима вещ, в тази връзка и нейната
продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба и в частност на
договора за търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на
чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги
за реално предоставена стока.
Съгласно действащите през процесния период от 16.05.2015г. до 20.07.2019г. разпоредби
на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия па ЕНЕРЕО-ПРО
Продажби АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007г. и Общи условия
на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на Електроразпределение Север АД, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-060/
07.11.2007г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009 г., Закон за
енергетиката, при които се извършва продажбата на ел.енергия, въпреки
задължителното изискване на ЗЕ не се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка.
Видно от Закона за енергетиката, Обн., ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г., се предвижда възможност
да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел.енергия (по аргумент от чл. 98а, ал.2, т.6
вр. чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ) при спазване на приетите
от КЕВР Правила за измерване на количествата електрическа енергия (ПИКЕЕ - чл.
83, ал.2 във. вр. с чл.83, ал.1 т.6 от ЗЕ). Такива
правила към датата на проверката 12.07.2019г. са били в сила /публикувани в
Държавен вестник, брой 35 от 30.IV.2019г./, но общи условия по смисъла и в
съответствие на разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т.6 от ЗЕ не са приети.
На следващо място твърди, че корекцията на сметка е извършена
поради неизмерване, неправилно и/или неточно измерване електрическата енергия
от поставеното СТИ на обекта, но моли съда
да има впредвид и, че според действащото
законодателство (чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28, ал. 8 от Наредба№6/
09.06.2004г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните
табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да
ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им
функциониране и да следи за отклонения в измерването. В настоящия случай, не е
ясно дали е установено неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп
до СТИ или е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се
изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната
енергия. Като се има в предвид, че абонатът-ищец реално не използва тези
средства за измерване на консумираната електроенергия, за потребителят няма
определени от закона права и задължения, свързани с експлоатацията на уреда. От
това в никакъв случай електроразпределителното дружество не черпи права, защото
задължението да поддържа уреда в изправност е единствено и само негово..
Отделно от това и за допълнение отбелязва,
че съгласно чл.30, ал.2 от ОУ на ДПЕЕМ СТИ (средството за търговско измерване)
е собственост на фирмата краен снабдител на ел.енергия, което е монтирано в
ел.табло/шкаф, същото е извън границите на имота и ищеца няма достъп до него,
както и няма вменено от закона или договора задължение да го охранява. Точно
обратното видно от нормата па чл.19 от ПИКЕЕ (2019г.), СТИ трябва да отговарят
на следните условия:1.да са защитени чрез пароли, ключове, пломби или други
устройства, които не позволяват нерегламентиран достъп до тях на неоторизирани
лица;2.да имат стойности на техническите и метрологичните характеристики в
съответствие с изискванията на наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията,
наредбата по чл. 7, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите и
на наредбата но чл. 83, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката;3. да имат възможност за съхраняване на данни
освен случаите по чл.3, ал.5.
Във връзка на горното следва да се
отбележи и че съгласно чл.42, ал.5 от ПИКЕЕ обслужването на измервателните
системи се извършва най-малко веднъж на три месеца и включва проверка на
същите. В случай че при проверката не са установени отклонения, неизправности
и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, в досието по чл. 33 се
отразява това, датата на извършване на проверката и други данни във връзка с
нея. В случай, че при проверката са установени отклонения, неизправности и/или
нерегламентирана намеса в измервателната система, се съставя констативен
протокол по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ.
Данни, че е извършвана проверка в този три
месечен срок обаче по настоящото дело липсват, като електроразпределителното
дружество се е възползвало от неспазване на това свое задължение, като е
извършило корекция на сметка за период повече от 50 /петдесет/ месеца назад.
Предвид горното намира, че е недопустимо,
без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното
отчитане, да се ангажира нейната отговорност чрез едностранна корекция в
сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на
ел.енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение
на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 ЗЗД тя
да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента
й вреди.
В заключение счита, че за ответното
дружество не съществува потестативното право да внесе
едностранна промяна в съдържанието на договорното правоотношение между страните
без съгласието на потребителя, като при липса на доказано виновно поведение на
абоната и без да е доказано реално потребление, е начислило и иска заплащане на
процесната сума. Въз основа на това намира, че в
действащата законова уредба не е предвиден ред и условия за коригиране на
сметките на потребителите, като всички действия извършени от ответното
дружество са в нарушение на нормативната уредба, без законово основание и при
произволно определяне размера на исковата сума. Тези доводи изхождат от факта, че съгласно Закона
електрическата енергия е движима вещ, поради което нейната продажба се
подчинява на общите правила при договор за продажба. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока
/аргумент Решение №1081/07.02.2008г., по
тьрг. дело№657/2007г.на ВКС,
Определение№717/18.11.2009г., постановено по тьрг.
дело№658/2009г. и Решение №115 от 20.05.2015г. по гр.л.№4907/2014 г. на ВКС. IV
ГО./
Този е смисълът вложен в чл.13 от
Директива №2006/32/ ЕО от 05.04.2006г. на Европейския парламент, съгласно
който, държавите членки гарантират чрез вътрешни нормативни механизми, че
сметките се изготвят от електроразпределителните дружества, операторите на
разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на
реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем
начин. Тези правила обаче в настоящия случай очевидно не са задължителни за
енергийния гигант "ЕНЕРГО-ПРО".
В настоящия случай, следва да се има
предвид и, че цитираните по-горе правила имат правната характеристика на
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Предвид горното счита, че са нарушени следните
разпоредби от ПИКЕЕ:
Нарушена е разпоредбата на чл.3, ал.4 —
Ответното дружество е начислило процесната сума за
период по-дълъг от 31 дни, като същият е следвало да извършва ежемесечен отчет
на електрическата енергия доставяна в имота на ищеца;
Нарушено е правото на абоната заложено в
чл.11, ал.1 от ПИКЕЕ, а именно същият въпреки избора на тарифността
на измерване /за битов абонат — дневна и нощна тарифа/ да му се начисляват
допълнително киловат часове, по тарифи, които не е посочвал с писмено заявление,
и до които няма достъп освен ако не е лицензирано дружество притежаващо
лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия в Р.България и
освен това не е закупил съответно лицензиран софтуер за определен вид СТИ?!
В продължение на горното въпреки
възможност за извършване на корекция по ПИКЕЕ, настоящият случай следва да бъде
разгледан и през призмата па възможността преминалата през тарифа 3 /така,
както се сочи в КП на БИМ/ електрическа енергия да е реално потребена
от ищцата. В случая видно от протокола на БИМ е записано, че е установена
външна намеса в СТИ, в този случай, считаме че доставчикът следва да докаже
реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително
дължимото, а също и периода в който се твърди, че такава доставка е
осъществена, като в настоящия случай оспорва, че служебно начисленото
количество в размер на 20184кВтч е реално доставено. Видно от представените към
настоящия момент доказателства, може да се заключи, че процесният
електромер въпреки, че отговаря на метрологичните характеристики /т.е. е годен/
и въпреки, че към момента на извършените измервания в БИМ е в класа си на
точност, с грешка под допустимата, той е технически неизправен, за което
гарантира ответното дружество. При демонтажа на 20.07.2019г., както и при
метрологичното му изследване в БИМ, не е установена неправомерна намеса в
измервателна му схема или схемата на свързване, които да водят до неточно
измерване на доставяната електрическа енергия. В протокола от експертизата на
БИМ е констатирано, че има данни в тарифа 3, но от никъде не става ясно, защо
служителите на БИМ извършили софтуерно прочитане, са приели, че същата е
преминала през СТИ. Видно е, че се отчита електроенергия и по двете тарифи - 1
и 2 /дневна и нощна/, като няма данни такава да се натрупва по време на
изследването на процесното СТИ в процесната
тарифа 3 или така, както е записана в протокола на ЕРП Север . Впрочем, в настоящия случай следва и да се
вземе предвид фактът, че е записано, че процесната
тарифа е невизуализирана на дисплея /т.е. е невидима/. Последното изявление на
длъжностните лица, извършили експертното изследване, обаче няма обвързваща за
съда сила. Протоколът на БИМ е официален свидетелстващ документ, който по
аргумент от чл.179, ал.1 ГПК се ползва с материална доказателствена
сила относно извършените от длъжностното лице или пред него действия.
Натрупването на показанията по тарифа 3 не е настъпило пред експертите от БИМ,
нито в протокола са отразени техни действия, които да установят, че към момента
на проверката има отчитане на електрическа енергия по тази тарифа. Експертите
дори в настоящия случай, не са констатирали разликите между сумарната тарифа
/т.е. сборната на всички тарифи/ и останалите три/четири/осем тарифи/, а процесният електромер би следвало и да притежава 10
такива/. По тези съображения само въз основа на този официален документ не може
да се приеме за доказано, че установените при софтуерното прочитане на паметта
на електромера показания са на реално преминала през него електрическа енергия.
Категоричен и несъмнен извод, към настоящия момент не може да бъде направен и
при съвкупния анализ на така представените документи. Въз основа на горното
може да се заключи, че не е налице нито едно пряко доказателство за движението
по така наречената „тарифа 3", като всички изводи за консумираната
електрическа енергия се базират единствено на числа, който към настоящия момент
никой не може да каже, как са се появили в едно невидимо за абоната или трето
лице място.
Моли съда
да се съобрази със следното. Не може да се приеме, че процесният електромер с №1115031500729338 е манипулиран или
върху него е оказано нерегламентирано вмешателство от потребителя или друго
лице с негово знание и поради това не отчита цялото количество ел.енергия
преминаващо през него.
Видно от представеното становище за
начисление на електрическа енергия е записано, че процесното
количество ел.енергия се начислява след софтуерен прочит на паметта на СТИ.
Моли съда да вземе предвид, че абонатът
не притежава софтуер, за да има възможност да чете какви количества ел.енергия
са записани в паметта на електромера.
Нещо повече съгласно чл. 10, ал.1 от ПИКЕЕ
/и в предишната си редакция от 2013г. и в редакцията си от 2019г./, която
гласи, че: Операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на страна,
която купува или продава електрическа енергия, възможност за визуален достъп до
показанията на визуализираните регистри на средствата за търговско измерване в
съответствие с избраната от страната тарифност на
измерване.
По този начин, ако се приеме процесното СТИ притежава невидими регистри, то това
средство е негодно, тъй като разпоредбите на императивния закон, а именно чл.
120. ал. 4 от Закона за енергетиката и тази на чл.11 от ПИКЕЕ/2019г./, в които
е посочено, че именно абонатът избира начина на измерване на количеството
електрическа енергия, операторът на електропреносната
мрежа или операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да монтира
измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на клиента.
Средствата за търговско измерване
притежаващи, тези така наречени скрити или по-точно невидими регистри са и в
противоречие с чл.662 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол изменена и допълнена с ПМС № 239 от 24.10.2003г. изм.ДВ. бр.86
от 27.10.2017г., и по-точно с ал.3 и ал.4 от същата разпоредба.
Т.е. не трябва да има скрити и невидими
регистри за потребителя или трети лица, а всички тарифи, които действително се
използват и в тях се натрупва ел.енергия следва да са видими на дисплея поне за
5 секунди. Щом твърдяната за скрита тарифа не е била видна от отчетника, който
ежемесечно отчита ел.енергия изведена на дисплея на процесното
СТИ, то би следвало, тази невидима тарифа, да не се е използвала и съответно да
не е отчитала ел.енергия през процесния период.
Отчитането в скрития регистър е и в
противоречие с подзаконовите нормативни актове. След като показанията се
отчитат в „скрит" регистър няма как потребителят да бъде информиран за
консумираната от него ел.енергия и за цената, която дължи за нея. Задължението
за предоставяне на информация на потребителя (за отчетената стойност на
ел.енергията и за нейната цена) от страна на доставчика е от ключово значение
за този вид правоотношения и нарушаването му винаги води до опорочаване на процедурата
по ценообразуване и корекция на сметка.
По този повод в европейското
законодателство са предвидени редица мерки за защита на потребителите на
електрическа енергия, доколкото според чл.4, §2, б.„и" ДФЕС.
Освен горното , видно от уредените в Общите
условия на ответника и ЕРП Север методики за корекция, допускат възможността
сметката на абоната да бъде завишена едностранно въз основа на количество
електроенергия, което не е реално доставеното и потребено,
а предполагаемо доставимото количество, като общите
условия нито препращат към Закон за енергетиката, нито към ПИКЕЕ. Подобна
практика от своя страна би довела до евентуално неоснователно обогатяване на
ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на чл. 38, ал.3 от действащите
за процесния период Общи условия на
електроразпределителното дружество съществено накърнява основни принципи на
правото, както и на добрите прави. В този смисъл клаузата на цитираната
разпоредба, налагаща на потребителя да заплати цената, дори когато
електроенергията не му е доставена в съответстващия й обем, се явява
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 14 от ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1
от ЗЗП вр. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД следва да се счита
неписана.
Счита също, че посоченото основание чл.55
от ПИКЕЕ и определения спрямо него период е неправилен, поради следното:
Видно от процесната
фактурата, претендираната сума е начислена за периода
от 16.05.2015г. до 20.07.2019г., т.е. за повече от три календарни години назад.
Тъй като счита, а и оспорва този период, а процесните
сметки са начислени, като неотчетена ел.енергия поради нередовен, неточен
периодичен отчет, то процесиите суми представляват доначисляване
на сметка за стар период към ежемесечните периодични плащания. В тази връзка,
счита че понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111,
б."в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правонораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Т.е. вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите за
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт — договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. (Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 32011 г., ОСГК).
Поради това счита, а и с настоящото
възразява, че част от сумата за периода 16.05.2015г. до 20.07.2016г. е погасена
с изтичането на кратката три годишна погасителна давност визирана в
разпоредбата на чл. 111 б. в) от ЗЗД, освен ако не се установи, че цялата
ел.енергия е преминала в период преди 20.07.2016г.
Оспорва документите въз основа на които е
начислена процесната сума, а именно Констативен
протокол №1202931 от дата 20.07.2019г. на "ЕРП Север" АД, като
твърди, че при съставянето на КП са допуснати нарушения, както и на самата
проверка и демонтаж на процесния електромер не е
присъствал абоната или негов представител /по пълномощие или закон/, не е
съставен в присъствието на двама независими свидетели. Оспорва, че е спазена
процедурата уредена в чл.49 от ПИКЕЕ /2019г./, като оспорва, че е спазен срока
в ал.4. за изпращане на процесния протокол в
седмодневен срок. Оспорва, че свидетеля Данаил Веселинов Г. е присъствала от
самото начало на проверката, че същата се е запознала с невидимите показания на
процесното СТИ, както и че в негово присъствие е
демонтиран и впоследствие е поставен в безшевен чувал, който се затваря с
пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер.
С така направеното оспорване, поддържа и
становището, че по смисъла на ГПК констативен протокол от дата 20.07.2019г.
представлява по своята правна същност частен свидетелстващ документ, който няма
обвързваща съда доказателствена сила и удостоверените
с него факти и обстоятелства подлежат на доказване по общия ред. На следващо
място, в протокола не се съдържат данни за въздействие върху схемата на
свързване на СТИ, а само, че електромерът се демонтира при следните показания
„за експертиза в БИМ“ /каквото и да значи това/, като записаните констатации не
са достатъчни, за да се приеме задължение за абоната за заплащане на ел.
енергия за минало време. Нещо повече, към момента на проверката, както и при изследването
му три месеца след демонтажа в БИМ, процесният
електромер е отчитал точно, без да се установи грешка в измерването, видно от
втора страница на протокола за демонтаж и този на БИМ РО - Русе.
Оспорва, че държавен орган също притежава
лиценз, продуктов ключ или друго за използването на софтуерен продукт, чрез
който може да се извършват всякакви справки и прочит на вътрешна памет на СТИ
модел caratdigitron М02, на производителя "АК П." АД — гр.Велико Търново. Счита, че ако
действително е използван софтуер при процесната
проверка и е установена софтуерна намеса в тарифната схема на електромера, то
би следвало да се запише в протокола на БИМ, наименованието му и версията,
която е използвана, така както например се изписват в протоколите при проверките
на стационарните видео камери — радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения от БИМ — Дирекция „Изпитване на средства за измерване
устройства и съоръжения" отдел „Изпитване на средства за измерване".
От тези факти към настоящия момент можем да заключим, че лицата извършили
проверката в БИМ освен, че не притежават необходимият лицензиран софтуер и
знания за използването му, в т.5 от своята експертиза са "пренесли"
констатациите от КП на електроразпределителното дружество.
Оспорва Становище за начисление на
електрическа енергия от дата 02.10.2019г.
Оспорва, че за посочения период в него от
16.05.2015г. до 20.07.2019г. е потребено количеството
от 20184 кВтч ел.енергия от ищеца, като твърди, че
удостовереното в документа фактическо положение не съответства на
действителното. Оспорва и посоченото основание за корекция, а именно софтуерно
прочитане на паметта на СТИ, като оспорва както лицензията на този софтуер,
така и неговото съществуване. Счита, че този документ не отговаря формално на чл.180
от ГПК, тъй като не е посочено в него, кои са авторите на този документ. На
последно място оспорва, че законодателя е дал право на ответното дружество или
на електроразпределителното дружество, да извършват, корекция на сметка въз
основа на едностранно Становище, като едновременно с това и твърди, че никъде в
закона нито в ПИКЕЕ не се споменава издаването на подобен документ наименуван
Становище за начисление на електрическа енергия. Счита, че освен, че произволно
е определен периода и ответното дружество е излязло извън законовата делегация
с която му е дал право да коригира сметки за стари период, а и последното
издава документи неуредени в правния мир.
Оспорва изцяло фактура №********** от дата
04.10.2()19г. на стойност 3338.59 лева с ДДС и по точно оспорва периода, за
който е начислена, оспорва начислените служебно кВтч
ел.енергия, както и оспорва крайната цена в лв. за кВтч,
като счита, че цената е определена незаконосъобразно, количеството ел.енергия
не е доставено до имота на ищцата, както и същата не го е потребила
в периода от 16.05.2015г. до 20.07.2019г. Оспорва, че този документ е издаден в
съответствие със Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), и в
посочените в него срокове.
Ето защо с оглед на горепосоченото за
ищеца се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В
отговор на исковата молба, депозиран по реда и в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛНИЕ СЕВЕР” АД оспорва изцяло
предявения срещу него установителен иск.
Счита иска за допустим и неоснователен.
Сочи, че е налице правно основание за
възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането
на „Електроразпределение Север" АД към ищеца за потребена
електрическа енергия на стойност 3338,59 лв., конкретизирано по размер с
фактура № **********/04.10.2019г. и
дължимо от ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр.
чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
В Констативния протокол от метрологична
експертиза на средството за търговско измерване № 1889/25.09.2019 г. на БИМ -
град Русе е записано, че експертизата е установила: "наличие на преминала
енергия на тарифа 15.8.3 - 20210,8 квтч".
Фактът, че енергията е преминала през
електромера означава, че същата е доставена до абоната и потребена
от него.
В конкретния случай се касае за т.н.
софтуерна манипулация на СТИ, която има за своя последица "отвеждане"
и "укриване" на част от потребената от
абоната ел. енергия в невизуализиран регистър на СТИ с цел препятстване на
възможността същата да бъде отчетена при ежемесечен отчет на електромера.
Видно от изложеното, начислените на
абоната 20210 кВтч не са изчислени по методика, а
представляват реално потребена от последния ел.
енергия, преминала и отчетена от СТИ.
Посоченото количество енергия е остойностено по определена от КЕВР цена.
Поради изложеното, това твърдение на ищеца
е неоснователно.
При преценка основателността на
направеното възражение, моли съда да
съобрази, че Директивата е обвързваща за всички държави членки, до които е
адресирана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но оставя
на националните органи избора на формите и средствата за нейното прилагане.
Националният законодателен орган трябва да
приеме акт за транспониране на директивата в националното законодателство
(наричан също така „национална мярка за изпълнение"), с който националното
законодателство се привежда в съответствие с целите, определени в директивата.
Отделните граждани получават съответните
права и са обвързани от задълженията, предвидени в правния акт, едва след
приемането на акта за транспониране.
Видно от изложеното, Директивите не са
пряко приложими. Поради което да се твърди противоречие с разпоредба на
Директива е правен абсурд!
Нещо повече - за споровете между
частноправни субекти Съдът на Европейските общности трайно приема, че дадена
директива не може сама по себе си да поражда задължения за частноправен субект
и следователно позоваването на самата директива не е възможно срещу
частноправен субект (вж. по-специално Решение от 26 февруари 1986 г. по дело Marshall, 152/84, Recueil, стр.
723, точка 48, Решение от 14 юли 1994 г. по дело Faccini
Dori, С 91/92, Recueil,
стр. I 3325, точка 20, както и Решение по дело Pfeiffer
и др., посочено по-горе, точка 108).
Видно от изложеното, частно лице не може
пряко да се позовава на прякото действие на дадена директива в отношенията си с
друго частно лице (т. нар. „хоризонтално действие").
Съгласно Директива 2006 / 32 / на ЕО на
Европейския Парламент държавите-членки гарантират, когато е уместно, че
сметките се изготвят от енергоразпределителните
предприятия, операторите на разпределителната мрежа и дружества за търговия с
енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е
представена по ясен и разбираем начин. Със сметките се осигурява необходимата
информация, която да даде възможност на крайните потребители да получат подробно
описание на текущите енергийни разходи. Сметките въз основа на действителното
потребление следва да бъдат изготвяни толкова често, че да позволят на
потребителите да контролират консумацията си на енергия.
Директивата е насочена към повишаване на
енергийната ефективност, като въвежда препоръки към държавите - членки в тази
връзка без да коментира или да съотнася задължения на електроразпределителните
дружества във връзка със задължения на крайните потребители.
Поради изложеното, препоръката към държавите
членки да гарантират регулярно сметки на абонатите за потребена
енергия не е безусловно, а следва да се осъществи когато е "уместно".
В ситуация, в която е налице манипулация
на СТИ, целяща "укриване" на потребена
енергия и неотчитането й, не е уместно да се изисква изготвяне на сметка на
месец или тримесечие.
Позоваването на Директива 2006 / 32 / на
ЕО на Европейския Парламент е превратно и не държи сметка за целите на
Директивата - да повишат енергийната ефективност, включително и чрез
стимулиране на търсенето на енергийни услуги, но в условията на добросъвестност
както от страна на електроразпределителните дружества, така и на абонатите.
Констативният протокол от извършена
проверка № 1202931/20.07.2019 г. е съставен съобразно изискванията на чл. 49,
ал. 3 от ПИКЕЕ в присъствието на един независим свидетел, който не е служител
на електроразпределителното дружество. Свидетелят е съсед на абоната и
управител на ЕС.
Съгласно посочената разпоредба „при
отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не
е служител на оператора. "
В ПИКЕЕ няма разпоредба, която да въвежда
задължително присъствия на абоната при извършване на проверката.
Доколкото констативния протокол е изготвен
съобразно законовите изисквания, то същият е противопоставим на ищеца.
Относно твърденията, че не са налице
предпоставките за коригиране на сметка на абоната, тъй като към датата на
съставяне на протокола за демонтаж на средството за търговско измерване липсват
действащи общи условия, съобразени с разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл.
104а, ал. 2. т. 5 от Закона за енергетиката.
Към датата на съставяне на протокола за
демонтаж на средството за търговско измерване липсват действащи общи условия,
съобразени с разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от
Закона за енергетиката.
Ред за уведомяване на клиента е предвиден
в Общите условия на дружествата, действащи към процесния
период
Съгласно чл. 24, ал. 2 в случаите на
извършена корекция "Енерго-Про Продажби" АД изготвя справка за
дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които
последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.
Съгласно чл. 42, ал. 2 всякакви документи,
включително съобщения, уведомления и други, свързани с Общите условия, ще бъдат
разменяни с обикновена поща на административния адрес на обекта, снабдяван с
електрическа енергия, посочен в заявлението на потребителя за започване на
продажбата.
Съгласно чл. 25 в случай, че „Енерго-Про
Мрежи" АД с констативен протокол уведоми писмено „Енерго-Про
Продажби" АД за неправилно фактуриране вследствие грешки при отчитане на
използваните количества електрическа енергия, „Енерго-Про Продажби" АД
извършва корекция на сметката и изпраща в седемдневен срок справка на
потребителя за дължимите суми и сроковете за заплащане.
Посочените разпоредби са възпроизведени и
в приетите през 2014 г. Общи условия за ДПЕЕ.
В този смисъл е и Решение № 118 по т.д. №
961 по описа на ВКС, ТК, второ отделение за 2016 г.
В посоченото Решение, постановено по реда
на чл. 290 ГПК, се разглежда случай на осъществена от „Енерго
- Про Продажби" АД корекция на сметка за периода
27.10.2013 г. -24.01.2014 г., т.е. корекция, осъществена след приемане на ПИКЕЕ
от 2013 г. и при действието на Общите условия от 2007 г. /"Новите"
Общи условия са приети юли 2014 г./
С Решение № 118 по т.д. № 961/2016 г. е
прието, че е налице законово основание за извършване на корекция, в това число
и че в ОУ от 2007 г. е предвиден ред за уведомяване на клиента и в този смисъл
са изпълнени изискванията на чл. 98а от Закон за енергетиката.
До подобен извод, макар и не изрично
посочен, е достигнал ВКС и в цитираното от ОС -Варна Решение №104/2016г. по
т.дело №1671/2015г. на Първо т.о. ВКС.
Наличието на предвиден ред за уведомяване
на клиенти за извършена корекция в ОУДПЕЕ на „Енерго
- Про Продажби" АД от 2007 г. е изрично
констатирано в Решение № 118 по т.д. № 961 по описа на ВКС, ТК, второ отделение
за 2016 г.
На следващо място, моли съда да съобрази, че ред за уведомяване на клиента
се съдържа и в самите ПИКЕЕ от 2019 г., които са подзаконов нормативен акт, за
разлика от Общите условия на дружеството.
Дори да се приеме, че липсва ред за
уведомяване на клиента в ОУ от 2007, то това не води до незаконосъобразност на корекционната процедура.
Ако в общите условия в противоречие с
чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията.
Нарушението обаче не може да послужи като
основание да се отрече дължимостта на сумата, когато
това задължение се установява по съдебен ред."
Не на последно място, моли съда да съобрази и следното:
Общите условия по същество представляват
договор и като такъв същите не могат да бъдат отменяни.
Отмяната на решението на КЕВР по реда на
съдебния контрол не трансформира дефинираното по нормативен път сложените при
действието на Общите условия от 2014 г. отношения в недоговорни такива, нито
създава фикция, по силата на която отношения, уредени и развили си при
действието на валидни към онзи момент Общи условия, да се считат като да са се
уреждали от Общите условия от 2007 г.
Административният акт само одобрява
условията, по които ще се регулират отношенията, но не формира основанието на
същите.
Поради което отмяната на посочения
административен акт не прекратява договорната обвързаност и няма правопрекратителен ефект между страните.
Дори да се приеме, в противоречие със
закона, че Общите условия от 2014 г. са отменени, а Общите условия от 2007 г.
не съдържат ред за уведомяване на клиента, то чл. 98а от Закона за енергетиката
въвежда изискване крайният снабдител да приеме Общите условия, които да
съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.
Ответното
дружество е изпълнило задълженията си по посочената разпоредба като е
приело Общи условия, съдържащи ред за уведомяване.
Последващата административна процедура по одобрението
им не е във властта на дружеството.
Енергийното дружество не е длъжно да
доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на
електромера на клиента и извършено преизчисление на
сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, при наличие на ПИКЕЕ.
По този въпрос е формирана трайна съдебна
практика, обективирана в постановени по реда на
чл.290 ГПК Решение № 111 от 17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г. на ВКС, ТК, I
т.о., Решение № 115 от 20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016г. на ВКС, ТК, II т.о.
и много други.
Посочената практика е относима
към настоящия случай, доколкото процесното преизчисление е извършено в периода след изменение на чл.
83 от ЗЕ и при действието на ПИКЕЕ от 2019 г.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ПИКЕЕ:
"Когато утвърдените тарифи предоставят възможност на клиентите от дадена
група да избират тарифността на измерване на количеството
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа е длъжен да монтира
измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на
клиента."
Електроразпределителното дружество не е
нарушило цитираната разпоредба, а е осигурило на абоната СТИ, параметризирано да измерва потребената
енергия по избраните от клиента тарифи.
Причината за отчитане на част от потребената енергията в "скрит" регистър е
осъществена софтуерна манипулация по отношение на СТИ, която цели
"укриване" на част от потребената енергия
от ежемесечен отчет.
Отчитането в "скрит регистър" не
е следствие от нарушение на разпоредбата на чл. 11 от ПИКЕЕ, а се дължи на
осъществено нерегламентирано вмешателство в параметризацията
на СТИ.
Протоколът от БИМ е издаден от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което съобразно
разпоредбата на чл. 179 ГПК същият представлява официален документ, който се
ползва с материална доказателствена сила.
Относно твърденията, че е налице нарушение на чл. 10 от ПИКЕЕ, тъй като
абонатът не притежава софтуер, който да му дава възможност да прочита показания
на електромера.
Съгласно посочената разпоредба операторът
на съответната мрежа е длъжен да осигурява на страна, която купува или продава
електрическа енергия, възможност за визуален достъп до показанията на
визуализираните регистри на средствата за търговско измерване в съответствие с
избраната от страната тарифност на измерване.
Текстът на цитираната от ищеца разпоредба
въвежда задължение за осигуряване на визуален достъп до визуализираните тарифи.
В конкретния случай, такъв е осигурен по
отношение на тарифа 1 и тарифа 2.
Процесното количество енергия обаче е натрупано в
невизуализиран регистър, до който ответното
дружество няма задължение да осигурява видимост.
Тези регистри не са видими не само за
абоната, а и за служителите на дружеството, които извършват ежемесечен отчет на
потребяваната енергия, поради което именно и процесното количество енергия не е отчитано и фактурирано
при месечен отчет.
Относно твърдението, че не е спазено
нормативното изискване на чл. 662, ал. 4 от Наредбата за средства за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС 239 от 2003 г.
Съгласно посочената разпоредба: "В
случаите на няколко стойности, представяни от единичен дисплей, трябва да е
възможно показване на съдържанието на всички съответни памети. При изобразяване
на паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа, а
при дисплей с автоматична последователност всяко изобразяване на регистъра за
целите на отчитане трябва да се задържа за минимум 5 s."
От текста на разпоредбата е видно, че
същата касае видимостта на използваните тарифи, съобразно извършената от
завода-производител параметризация на СТИ.
В конкретния случай, СТИ е параметризирано да използва само първа и втора тарифа,
поради което именно тези две тарифи са "използвани" по смисъла на
цитираната разпоредба за измерване на потребено от
абоната количество електроенергия.
Натрупването на потребена
енергия в тарифа 1.8.3. е следствие от неправомерно вмешателство в софтуера на
електромера, а не поради факта на предварително планирано използване на същата.
Фактът на невизуализирането на тарифа
1.8.3 е следствие именно от обстоятелството, че посочената тарифа не е
предвидена при монтажа на СТИ за измерване на потребена
енергия.
Възражението за изтекла давност е
неоснователно.
В конкретния случай не се касае за
периодично задължение за заплащане на потребено
месечно количество енергия.
Касае се за преизчисление
на потребена енергия, неотчетена при ежемесечен
отчет, поради извършена манипулация.
Поради изложеното, задължението за
заплащане на процесното количество енергия не е
периодично такова и по отношение на него не се прилага кратката тригодишна
давност.
Корекционната процедура има своето законово основание.
Към датата на проверката действат Правила
за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на
Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ,
бр. 35 от 30.04.2019 г.
Съгласно чл. 47 от ПИКЕЕ, когато при
проверка се установи грешка в измерването извън допустимата, при неправилно и
неточно измерване или неизмерване, или наличие на измерени количества
електрическа енергия в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура,
установена в ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа.
Чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ гласи, че: „В
случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този
раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа
енергия".
Налице е основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена
електрическа енергия.
Извършено е начисление на измерено след
монтажа на СТИ количество електрическа енергия в невизуализиран регистър по
смисъла на ПИКЕЕ. Всички предпоставки за възникване на правото на ответното
дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени като е
осъществен правопораждащият фактически състав.
Констативният протокол за техническа
проверка отразява действителното фактическо положение, той е съставен в
съответствие с разпоредбите на чл. 49 от ПИКЕЕ. Извършената проверка на
електромера, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната
юридическа стойност, а съставеният протокол с обективираните
в него констатации, е годно основание за изготвяне на справка за корекция на
електрическа енергия. Безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа
енергия, която не е заплатена.
Експертизата е извършена от Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди",
Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза е съставен Констативен
протокол № 1889/25.09.2019г. При софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в
размер на 20210,8 квтч. която не е визуализирана на
дисплея.
Констатирано е, че СТИ съответства на
метрологични характеристики и на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия.
Посоченото означава, че електромерът е
измерил точно цялата преминала през него енергия.
Констатацията на БИМ е, че електромерът не
съответства на техническите характеристики.
Констативният протокол на Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди",
Регионален отдел - Русе е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл.
179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена
сила.
На 02.10.2019г. „Електроразпределение
Север" АД съставя Становище за начисляване на електрическа енергия и
конкретизира размера на оспореното вземане.
Установено е точното количество неотчетена
ел. енергия, потребено от абоната след прочитане на
регистър 1.8.3 - 20184 квтч.
Периодът на корекцията е от датата на
вписване на ищеца като абонат на дружеството до датата на извършената проверка.
Този тип вмешателство има за цел част от
консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се
визуализира на електромера.
Начислена е сума, представляваща стойност
на доставена и употребена от абоната електроенергия. Количеството начислена
енергия е установено едва при извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество е допълнително начислено на
абоната. Това количество електроенергия не представлява служебно начисление от
страна на електроразпределителното дружество, а е реално потребено
количество, което е отчетено от средството за търговско измерване, но при
месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
При ежемесечно отчитане на количеството
ел.енергия няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в
невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер, с
който инкасаторите не разполагат.
На 04.10.2019г. „Електроразпределение
Север" АД издава фактура № ********** на стойност 3338,59 лв. за периода
от 16.05.2015г. до 20.07.2019г. за дължимите суми за мрежови услуги и за
"задължения към обществото", съобразно изискванията на чл. 56, ал. 1,
вр. с ал. 3 от ПИКЕЕ.
Преизчислените количества електрическа
енергия са фактурирани по действащата за периода на преизчисляването прогнозна
пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи,
определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови
оператор, съгласно изискванията на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ.
С ПИКЕЕ (обн. в
ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.) е възприет принципа мрежовият оператор да издава
директно фактура на клиенти за коригираните количества електрическа енергия,
независимо дали доставчик на електроенергия за клиента е краен снабдител,
доставчик от последна инстанция или избран от клиента доставчик на свободен
пазар.
Вземанията за мрежови услуги и коригирана
енергия са на мрежовия оператор и той следва да има възможност да предприеме
всички стъпки по събирането им.
Аргумент в тази посока е и
обстоятелството, че установяването на неточно/неправилно измерване обикновено
се случва в период, следващ самото ползване на енергията.
Поради изложеното, процесното
количество енергия към датата на коригирането й е вече платена от
електроразпределителното предприятие по цена за технологичен разход и поради
това плащането й от абоната се дължи именно на "Електроразпределение
Север" АД.
Целта на корекционните
процедури, предвидени в ПИКЕЕ е именно възстановяване на
"Електроразпределение Север" АД на вече платената от дружеството цена
за преминала и неотчетена към краен клиент енергия при това начислена към
клиента по цена, по която енергията е вече платена от електроразпределителното предприятие.
Въпреки, че е извършено начисление на
измерена в невизуализирани регистри електрическа енергия на основание чл. 55 от
ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализираните регистри е реално
доставена и потребена от потребителя, но същата не е
заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл.
1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в
конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа
енергия. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия. Процесната сума се дължи от
ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 183 и чл.
200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Доколкото в случая се касае за установено
точно количество реално потребена енергия, чието
заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация
по покупко-продажба на ел. енергия, приложение намират и разпоредбите на общото
гражданско законодателство, в който смисъл е и Решение № 150/26.06.2019г„
постановено по гр. дело № 4160/2018г. по описа на ВКС, III г.о.
Предвид гореизложеното и след преценка на
фактите и обстоятелствата по делото, моли съда да постанови решение по
гражданско дело № 19882/2019г. по описа на Районен съд - гр. Варна, с което да
отхвърли предявения от З.Г.И. иск като неоснователен и недоказан.
Моли за присъждане на сторените в производството съдебно -
деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът
поддържа иска и моли за неговото уважаване, както и за присъждане на разноски.
Ответникът моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет констативен протокол №1202931/20.07.2019г., от
който се установява, че на така посочената дата на процесния
адрес на потребление в гр. Варна е
осъществена дейност по подмяна на СТИ с друг СТИ.В протокола е посочено, че
демонтирания СТИ се насочва за експертиза в БИМ. В протокола са вписани показания по регистри.
Представен е по делото КП за метрологична експертиза на средство за
измерване №1889/25.09.2019г. на БИМ – РО
Русе, от който се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза
на демонтираното СТИ е констатирано, че в тарифа 3 е преминала ел. енергия в размер на 020210 кВтч. В протокола е посочено, че електромера съответства на
метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на ел. енергия. Посочено е, че СТИ не съответства на техническите
характеристики.
По делото е представено становище от 26.09.2019г., изготвено от специалист
„ЕК” и одобрено от началник отдел „КЕК”, което становище е изготвено съобразно
КП №1889/25.09.2019г. с оглед извършена техническа проверка, като е одобрено
извършването на корекция на ел. енергия за периода 16.05.2015г. до 20.07.2019г.,
като е посочено, че корекцията е извършена на основание КП и софтуерно
прочитане на регистър на СТИ, на осн. чл.55 ПИКЕЕ за
общо 20184 кВтч.
Съставена е фактура №**********/04.10.2019г., за периода 16.05.2015г.-20.07.2019г.,
на стойност 3 338.59лева.
Прието по делото е приложение А към фактура №********** от 04.10.2019год.
Към доказателствата по делото са приобщени справка за потреблението през
последните 12/24/36месеца към 13.12.2019год. и извлечение за фактури и плащания
за период към 13.12.2019год.
Изготвено е писмо от „Електроразпределение
Север“ АД,
с което ищецът бива уведомена за осъществената проверка и изготвената корекция
на ел. енергия, видно от разписката към него,същото не е получено от ищеца.
По делото е
приет констативен протокол №11136426/14.05.2015год. за монтаж на електромер.
По делото са ангажирани специални познания, чрез
заключението на ВЛ по съдебно –
техническата експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено.
Гореизложената фактическа
обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, с който се търси
съдебно установяване на
недължимостта на вземането на ответника срещу ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца
за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за
отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка
с конкретно притезание, както
и за осуетяване
на възникването на нов спор
за материално право на същото
основание. В конкретната
хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в справката за
корекция, както и че между него и ответника е налице спор относно
дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му
сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването
в имота му, обосновават правния интерес от избраната форма
на защита.
Между страните не се
спори, а и се установява
от представените по делото писмени доказателства, че ищецът
е титуляр по партида на потребление на посочения адрес в гр. Варна, същия потребител на ел. енергия
за битови нужди по смисъла на § 1,
т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът
има задължение да заплаща използваната
ел. енергия.
Спорния
въпрос може да бъде обобщен
около възможността на ответното дружество
при наличието на определени условия
да осъществи изчисление на ел. енергия, която
не е отчетена при ежемесечното периодично отчитане на СТИ.
Периодът, за който е извършена едностранната корекция на сметката на ищцата
е след измененията на чл. 98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр.54/2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.) и след приемане на с Решение по т. 1 от протокол № 67 от
24.04.2019 год. на КЕВР и обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год.
Съгласно решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г., ВКС, I
отделение, с изменението на Закона за енергетиката /ДВ, бр. 54/2012 г./
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и 2/ по чл. 83,
ал. 1,т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
ел. енергия. С изменението на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./ е изрично предвидена
възможността за провеждане корекционна процедура.“Корекцията”
има отношение към измерването на ел. енергията и е специфичен способ за
допълнително установяване и измерване на доставено количество ел. енергия.
Спецификата на допълнителното измерване и коригиране на доставената ел. енергия
се налага от спецификата на “вещта” , която се продава - ел. енергия.
Извършената едностранна
корекция от страна на ответника в конкретния случай се основава на разпоредбите
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ във връзка с чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ, чл. 49 и 55 от ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 49, ал. 3 и 4
от ПИКЕЕ при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето
на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат,
протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и
свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се
отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна
на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв. В тези случаи,
в седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол операторът
на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна
разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни
за контакт. Данните по делото установяват, че съставеният за проверката
констативен протокол е подписан от един свидетел с посочени три имена, но той
не е изпратен на ищеца
в указания срок. Протокола , ведно с извършената корекция и допълнително начислена
цена за преминала през СТИ електроенергия са изпратени едновременно, но видно
от разписката към писмото не са връчени на абоната. Поради това съдът приема,
че е нарушена процедурата по уведомяване на потребителя.
Освен това настоящият съдебен
състав намира, че ответникът няма право да изисква процесната
сума по следните съображения:
Ответникът се позована на чл. 55 от ПИКЕЕ. Тази разпоредба предвижда, че в случаите, в които се установи,
че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа
начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване
количество електрическа енергия в тези регистри.
В настоящия случай в протокола от проверката, съставен от представители на
ответника е посочено, че електромера е демонтиран, като подлежащ на изпращане
за експертиза в БИМ. Посочени са показателите на регистрите, вкл. и на
невизуализирания на дисплея на СТИ регистър 1.8.3, в който са отчетени 020210 кВтч ел. енергия. В съответствие с изискванията на чл.49,
ал.5 ПИКЕЕ, СТИ демонтирано от адреса на потребление на ищеца е изпратено за
метрологична експертиза. Същата е изготвена от БИМ – РО Русе, която проверка е обективирана в протокол № 1889/25.09.2019г. В същия този
протокол е посочено, че при софтуерно четене на СТИ е осъществено натрупване на
ел. енергия в регистър 3 в размер на 020210квч.Независимо ,че формално са
налице изискуемите от закона документи,съдът намира, че правото на едностранна
корекция на сметките на потребителя за минал период, регламентирано в
цитираната разпоредба, не е възникнало за ответното дружество.Това е така,
защото остана недоказан точният момент, от който електромерът, настроен за двутарифен отчет, е започнал да отчита енергия в трета
тарифа. Операторът има задължение да
осигурява на потребителя възможност за контрол на показанията на СТИ. При това
положение отчетът в недостъпен и скрит за потребителя регистър е в пряко
нарушение на тези правила. След като невизуализираната тарифа 1.8.3 подлежи на
разчитане само със специален софтуер, с който разполагат производителят и
лицензираното за ползване енергийно дружество, възможността за контрол на
абоната на практика липсва. Липсата на изрично и индивидуално уговорени условия
за отчитане по тарифа 3 и препараметризирането на
електромера да отчита по този начин не обвързва потребителя, тъй като
представлява отклонение от договора и противоречи на чл. 10 и 11 от ПИКЕЕ и чл.
120, ал. 4 от ЗЕ.
Тъй като липсват данни за началния момент на грешката, не може
да бъде установено и обстоятелството дали погрешно отчетеното количество
електрическа енергия е действително потребено от
конкретния абонат в процесния период. Дори и да се
приеме за реално преминало количеството електроенергия, отчетено в регистър
1.8.3, е невъзможно да бъде определено в кой момент колко от него е преминало,
а цената на електроенергията за технологични разходи е различна в различните
периоди от време, както е отразено и в становището за начисление на електрическа
енергия. При това положение остава неизяснено как операторът е преценил каква
част от общо отчетеното количество електроенергия в регистър 1.8.3 следва да
отнесе към отделните, различни по времетраене подпериоди.
Очевидно е, че ако количествата се разпределят по друг начин в подпериодите, предвид различните цени за тях, ще се получи
различна крайна стойност на дължимата цена. От всичко това следва, че ответното
дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално процесната
електроенергия в процесния период.
Поради гореизложеното съдът
намира, че предявеният отрицателен установителен иск
се явява изцяло основателен и като такъв следва да се уважи.
Възражението на ищеца за
изтекла давност в периода от 16.05.2015год. до 20.07.2016г. се явява
неоснователно, тъй като корекцията на сметка , осъществена по специален ред не
се явява периодично плащане по смисъла на закона.Неоснователността на
възражението е без значение,относно изводите на съда за основателност на иска.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
688.60лв., от които 138.60лв. държавна такса за образуване на дело и издаване
на съд.удостоверение и 550лв. платено адв.възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
З.Г.И., ЕГН ********** с
настоящ адрес: ***, представляван от: адв. Ц.С.Д.,
личен №*, Адвокатска Колегия — гр. Варна, съдебен
адрес:*** не дължи на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление *** * – *, сумата от
3338.59лв. /три хиляди триста тридесет и осем лева и петдесет и девет
лева / начислена корекция
на сметка с фактура
№********** от дата 04.10.2019г. за периода 16.05.2015г. до 20.07.2019г. по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********,
за адрес на потребление, находящ
се в ***, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ** със
седалище и адрес на управление *** ** ДА ЗАПЛАТИ на З.Г.И., ЕГН ********** с настоящ адрес: ***, представляван от: адв. Ц.С.Д., личен
№**, Адвокатска
Колегия — гр. Варна, съдебен адрес:***,сумата от 688.60лв.,
представляваща сторени по делото разноски, от които 138.60лв. държавна такса за
образуване на дело и издаване на съд.удостоверение и 550лв. платено адв.възнаграждение,
на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от връчване
на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА /