О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II- 260085 19.08.2020 година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на деветнадесети август
през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова частно
гражданско дело № 1945 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.413,ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „АЙ ТРЪСТ„ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“№146,
ет.4, Бизнес център България, представлявано от
управителя Ива Шаламанова, действаща чрез пълномощника си юрисконсулт
Весислав Генов против разпореждане от 27.05.2020г по ч.гр.д.№2378/2020г на
районен съд-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу В.И.Г. за парични
задължения по договор за предоставяне на поръчителство по договор за кредит от
01.12.2017г.Разпореждането е връчено на заявителя на 18.06.2020г,а жалбата е
изпратена по куриер на 25.06.2020г.,т.е. е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима.В
жалбата се твърди,че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно.Твърди,че кредитополучателят е имал възможност при сключване
на договора да си избере вида на обезпечението или да избере кредит без
обезпечение.Оспорен е изводът на съда ,че след като едноличен собственик на капитала на заявителя
е кредиторът по договора за кредит, на длъжника не е предоставено право на
избор и възможност на индивидуално договаряне. Дружеството –кредитор и
дружеството –поръчител са различни и отделни юридически лица. Твърди се
,че фактът, че „Кредисимо“ЕАД е
собственик на капитала на заявителя не води до презумпцията, че е налице
нарушение на закона.В случай е налице индивидуално договаряне ,като длъжникът е
имал право да избере дали договорът за кредит
да е обезпечен или не и ако е избрал обезпечен кредит-какво да е
обезпечението –банкова гаранция или поръчителство от одобрено от кредитора
юридическо лице.Оспорен е изводът ,че договорът на който се основава искането е
неравноправен- липсват мотиви на съда коя клауза от договора счита за
неравноправна .Освен това счита,че в конкретния случай не може да става дума за
неравноправност, тъй като клаузите по договора за кредит са индивидуално
уговорени.По довода на съда ,че договорите не са подписани от длъжника, се
възразява,че те са сключени във формата на електронни документи ,чрез размяна
на електронни изявления по реда на ЗЕДЕУУ и ЗПФУР.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна:
Производството пред районния съд е образувано по
заявление на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД против В.И.Г.
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите : 1483,55лв
– главница,81,15лв – адм.разноски,150,85лв –възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство ,174,55лв- договорна лихва за периода от
11.11.2018г до 10.12.2019г; 222,01лв – наказателна лихва от 11.12.2018г до 04.03.2020г и законна лихва
върху главницата от датата на заявлението по окончателното плащане на сумата.В
заявлението се твърди ,че вземането
произтича от неизпълнено парично задължение по договор за кредит №
977753/1.12.2017г, сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и длъжника, обезпечен с договор за предоставяне на
поръчителство ,сключен между заявителя и длъжника на 1.12.2017г.Твърди се ,че
длъжникът не е изпълнил задължението си по договора за кредит и по договора за
предоставяне на поръчителство ,като последната вноска е падежирала на
10.12.2019г.На 04.03.2020г заемодателят е изпратил искане за плащане на
задължението до поръчителя .На 09.03.2020г
поръчителят е изплатил на кредитора всички дължими суми,уведомил е
длъжника за извършеното плащане и встъпване в правата на кредитора ,в това
число и за дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство.
По делото към заявлението е приложен договорът за кредит, сключен между длъжника и
„Кредисимо“ЕАД, договорът за поръчителство, сключен между кредитора и заявителя
и договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между длъжника и
заявителя. Анализът на договора за потребителски кредит показва, че в него няма
неравноправни клаузи по смисъла на
чл.143 ЗЗП и ЗПК.Кредиторът „Кредисимо“ е отпуснал потребителски кредит в
размер на 2500лв и в договора са посочени срокът за връщане на кредита,брой на
погасителни вноски,размер на погасителна вноска, лихвен процент по кредита
-21,24%, ГПР -50% и общ размер на задължението -3090,24лв.Приложен е и
погасителен план.Валиден е и сключеният договор за поръчителство между
заявителя и кредитора,по силата който заявителят е приел за поръчителства по
сключения договор за потребителски
кредит между „Кредисимо“ЕАД и длъжника.Следва да се отбележи ,че договорът за
поръчителство, както и договора за предоставяне на поръчителство имат акцесорен
характер по отношение на договора за потребителски кредит.Договорът за
поръчителство няма характер на потребителски договор, тъй като е сключен между
две търговски дружества. Дружеството -поръчител „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е с предмет на дейност: гаранционни
сделки и придобиване на вземания по
кредити и друга форма на финансиране, а съобразно разпоредбата на пар.13
от ДР на ЗЗП потребител е физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност.Договорът за
предоставяне на поръчителство обаче има пряка връзка с договора за
потребителски кредит,сключен е, за да се поеме задължение да се поръчителства
по договора за потребителски кредит между физическо лице/длъжника по договора
за потребителски кредит/ и търговско
дружество/“АЙ ТРЪСТ“ЕООД/,
сключило договора с длъжника като част от своята търговска дейност
в частния сектор. Поради това длъжникът има качество потребител по този
договор. Уговорената между длъжника и заявителя клауза за заплащане на
възнаграждение по сключения договор в общ
размер на 2919,96лв /на вноски от по 121,65лв за 24 месеца ,съобразно
приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство/ срещу задължението
на заявителя да сключи договор за поръчителство
с „Кредисимо“ЕАД ,по силата на който да отговаря пред кредитора
солидарно с потребителя/длъжника/за изпълнение на всички задължения по договора
е неравноправна по смисъла на чл.143,ал.1 ЗПП – представлява уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. В конкретния случай, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство
се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при
евентуално длъжниково неизпълнение или не.Това възнаграждение е почти равно на
задължението,което длъжникът следва да върне по договора за потребителски
кредит – 3090,24лв.Поради това уговорката за заплащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство
не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата на потребителя и търговеца/в случая поръчителя/.С
оглед на това, заявлението ,с което се иска издаване на заповед за изпълнение
за сумата 150,85лв,представляваща задължение по договора за предоставяне на
поръчителство следва да се отхвърли на осн.чл.411,ал.2,т.3 ГПК.
Що се отнася до липсата на подпис върху
представените договори от страна на длъжника, съдът намира следното: заповедното
производство по чл. 410 от ГПК
предоставя на страните- кредитор и длъжник облекчен ред за внасяне на безспорност в правните
отношения помежду им. По тази причина производството е строго формално.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
представлява съдебен акт, с който съдът разпорежда на длъжника да заплати на
кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора, без да е
необходимо същите да са подкрепени с доказателства. С чл. 410, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100, 2019 г./ се въведе
изискване, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към
заявлението да се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички
негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има
такива. Това изискване е въведено от законодателя единствено с оглед
задължението на съда по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК служебно да извърши проверка за наличието на
обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договора,
сключен с потребител. Горната проверка изключва възможността в производството
по чл. 410 ГПК
съдът да следи и за редовността на приложените документи от външна страна, в
това число за подписи на страните, каквото задължение има само в производството
по чл. 417 ГПК.
В конкретният казус съдът е извършил проверка за съгласие при сключване на
договора за кредит, която излиза извън обхвата на правомощията му по чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ГПК,
в които хипотези може да откаже издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съгласието
на страните за сключването на договорите следва да бъде установено в исковия
процес, съгласно чл. 18, ал. 1
и 2 от ЗПФУР,
при наличие на оспорване от длъжника.
Предвид изложеното, като взе предвид, че
обстоятелствата, при които са сключени договорите за потребителски кредит и за
поръчителство, както и за плащането на дълга на длъжника от поръчителя, с което
последният е встъпил в правата на
кредитодателя на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, са изложени от жалбоподателя с частната жалба и в
заявлението, въззивната инстанция намира, че не са налице пречките за издаване
на заповед по чл. 410 ГПК,
предвидени в чл. 411, ал. 2 ГПК в полза на заявителя срещу длъжника за главница в размер на 1483,55лв,
174,55лв- договорна лихва за периода от 11.11.2018г до 10.12.2019г; 222,01лв –
наказателна лихва от 11.12.2018г до
04.03.2020г и законна лихва върху главницата от датата на заявлението по
окончателното плащане на сумата,както и сумата 81,15лв разходи за извънсъдебно
събиране на вземането, поради което обжалваното разпореждане в тази част следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Мотивиран от горното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ № 8365 от 27.05.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 2378 по описа за 2020 г. на Районен съд- Бургас,в
частта,в която е отхвърлено заявлението на „АЙ ТРЪСТ“ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против В.И.Г. за главница, договорни и
наказателни лихви и адм.разходи по договор за кредит №977753/01.12.2017г ,обезпечен
с договор за поръчителство и договор за предоставяне на поръчителство,ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК
по заявлението на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"Витоша" № 146, сграда А, Бизнес център "България" против В.И.Г. , ЕГН: ********** за следните суми:
- 1483,55лв. - главница по договор за кредит
№977753, сключен на 01.12.2017 г. между "Кредисимо" ЕАД в качеството
на заемодател и В.И.Г. в качеството на заемополучател, като договорът за
потребителски кредит е обезпечен с договор за поръчителство ,сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, която главница е била погасена от поръчителя;
-81,15лв –административни разходи;
- 174,55 лв. - договорна лихва за периода от
11.11.2018 г. до 10.12.2019 г., погасена от поръчителя;
- 222,01 лв. - наказателна лихва за периода
от 11.12.2018 г. до 4.03.2020 г., погасена от поръчителя;
- както и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението- 26.05.2020 г. до изплащане на вземането;
- както и за сумата от 132 лв. (сто тридесет
и два лева), представляваща деловодни разноски по ч. гр. д. № 2378/2020 г. по
описа на Бургаския районен съд.
Връща делото на Районен съд- Бургас за
издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждането в останалата обжалвана част.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: