О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 82
град Велико Търново, 09.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав,
в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Георги Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №72 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 и сл.
/глава десета, раздел ІV/ от АПК във вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК.
Образувано е по жалба на адв. Ст. С., в
качествто му на пълномощник на К.Д.П. от гр. В. Търново, против Решение
№Ц1012-04-117#7/20.01.2021г. на Директор на ТП на НОИ В. Търново, с
което производството по подадените от К. П. жалби с вх. №Ц1012-04-117#3/23.12.2020г. срещу
разпореждане №О-04-999-00-**********/28.10.2020г. и с вх. №Ц1012-04-117#2/23.12.2020г. срещу
разпореждане №О-04-999-00-**********/22.10.2020г., двете издадени от
оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП
на НОИ В.Търново е спряно. Жалбоподателят оспорва посоченото решение като
незаконосъобразно, поради съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона –
основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Моли за отмяна на
решението и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Директора на ТП на
НОИ В. Търново не е взел становище по нея.
Съдът, като взе предвид оспорвания акт,
представените доказателства в административната преписка и оплакванията в
жалбата, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 197 от АПК
и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
С разпореждане №О-04-999-00-**********/22.10.2020г.
на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в
ТП на НОИ В.Търново е отказано изплащането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване на К.П. по болничен лист №Е20201720047
за времето от 12.09.2020г. до 11.10.2020г.
С разпореждане №О-04-999-00-**********/28.10.2020г.
на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в
ТП на НОИ В.Търново е отказано изплащането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване на К.П. по болничен лист №Е20202387680
за времето от 12.10.2020г. до 10.11.2020г.
На настоящия състав е служебно известно,
че е съставен Констативен протокол КП-504-00782264/13.07.2020г. от контролен
орган при ТП на НОИ В.Търново, с който е установено, че жалбоподателят не е
упражнявал трудова дейност за периодите от 16.01.2020г. до 31.01.2020г. и от
19.02.2020г. до 31.05.2020г., за което да подлежи на осигуряване, съобразно с
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО. На работодателя „Съдружие 2018“ООД са
издадени Задължителни предписания №3Д—1-04-00782280/13.07.2020г., срещу които е
подадена жалба и е образувано производство по АД №621/2020г. по описа на АС –
В. Търново.
С обжалваното решение е спряно
производството по подадената жалба срещу посочените две разпореждания, като е
прието, че за жалбоподателя следва да се установи наличието на временна
нетрудоспособност към 16.03.2020г., от която дата П. е в непрекъсната временна
неработоспособност. За периода от 16.03.2020г. до 18.04.2020г. има издаден болничен
лист №Е20200882088, като с разпореждане №О-04-999-00-**********/15.07.2020г. на
оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП
на НОИ В.Търново е отказано изплащането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване за този период. Това разпореждане е
било обжалвано от К. П., пред директора на ТП на НОИ – В. Търново и в момента
производството по обжалването не е приключило, видно от цитираното АД
№608/2020г. по описа на АСВТ.
На посочено правно основание чл.117, ал.3
и ал. 5 от КСО, във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, с обжалваното решение производството
по жалбите е спряно до приключване на производството по обжалване на разпореждане
№О-04-999-00-**********/15.07.2020г. на оправомощено лице за ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ В.Търново/ в диспозитива на
решението непрецизно е посочен само номера на жалбата срещу разпореждането/.
В конкретната хипотеза производството по
жалба по административен ред срещу разпореждане за отказа за заплащане на
обезщетение за временна нетрудоспособност е спряно, като в мотивите на
решението за спиране е посочено, че спирането е до приключване с окончателно
решение по спора за законосъобразността на предходно разпореждане с аналогично
съдържание. Спирането на производството е постановено на основание чл. 54, ал. 1, т.
5 АПК и съгласно чл. 54, ал. 5 АПК
производството по обжалване на акта за спиране следва да бъде проведено по реда
на глава десета,
раздел IV, който е озаглавен "Обжалване на отказ за разглеждане
на искане за издаване на административен акт" – чл., чл. 197
– 202 от АПК.
В чл. 200, ал. 2 АПК
е предвидено, че определението, постановено по жалба на лицето, по чието искане
е постановен изричния отказ за издаване на административен акт, може да се
обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство.
Както се посочи, тази разпоредба намира приложение и в производството по
обжалване на актове за спиране на административното производство, на основание чл. 54, ал. 5 АПК.
Константната съдебна практика признава
възможността директорът на ТП на НОИ да
спира административното производство по подадена пред него жалба по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, при приложимост на детайлно изброени в чл. 54, ал. 1 от АПК хипотези. Правното основание за издаване на процесното решение
се съдържа в нормата на чл. 54, ал. 1, т.
5 от АПК, която в случая се явява специален закон по отношение на
КСО и защитата срещу този вид административни актове е по реда на Глава десета,
раздел ІV от АПК/съгласно чл. 54, ал. 5 от АПК и чл. 202, т. 2 от АПК/.
С оглед на така изложеното съдът намира,
че актът е издаден от компетентния за това административен орган – Директор ТП
на НОИ, пред който е висящо производството по жалба срещу разпореждания с №, № О-04-999-00-**********/22.10.2020г.
и №О-04-999-00-**********/28.10.2020г., двете на оправомощено лице за
ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ В. Търново. Оспорваният акт съдържа и адресат, който е
жалбоподателят, като е посочен конкретно и номера на неговата жалба и отговаря
на изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Изводите на директора на ТП на НОИ за
наличие на основание за спиране на
административното производство обаче съдът намира за неправилни. На основание чл. 54, ал. 1, т.
5 от АПК административният орган спира производството при наличието
на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването
на акта не може да стане преди неговото приключване, като в тези случаи
спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на
образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано.
В конкретния случай липсва ясно посочване
на преюдициалната зависимост между законосъобразността на разпореждане
№О-04-999-00-**********/15.07.2020г. и производството по обжалване на разпореждания
с №, № О-04-999-00-**********/22.10.2020г. и №О-04-999-00-**********/28.10.2020г.
Такива не могат да се извлекат и от доказателствата по делото. Ясно е, че се
касае за откази за изплащане на парични обезщетения за временна
нетрудоспособност поради общо заболяване, но как едното от тези
разпореждания/първото по време/ оказва влияние върху издаване на решението на
органа по чл. 117, ал. 1 от КСО не е установено.
Отказването на заплащане
на обезщетение по болничен лист е по
съображения, които от фактическа страна се обосновават с обстоятелството, че
жалбоподателят не попада в кръга на
лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7
от КСО, подлежащи на осигуряване на това основание. Дали лицето е
"осигурено" по смисъла на вложеното от осигурителното законодателство
съдържание на това понятие и доколко жалбоподателят е имал качество на подлежащо на осигуряване
лице на основание чл. 4, ал. 1, т. 7
от КСО, следва да се преценя с оглед характера на изпълняваната от
него дейност по сключения между него и работодателя договор. Осигурителният
статус на лицето се определя от вида и характера на изпълняваната дейност и от
съществуването и съдържанието на осигурително правоотношение.
Доколкото тази преценка не е обусловена нито
от издаването, нито от влизането в сила на предходно разпореждане за изплащане
на парично обезщетение, то не е налице материалноправната предпоставка по чл. 54, ал. 1, т.
5 от АПК за спиране на образуваното административно производство по чл. 117, ал. 3 от КСО. Изясняването на осигурително-правния статус на жалбоподателя е
въпрос, свързан с наличието на законово регламентираните предпоставки и условия
за възникването и съществуването на правото на лицето за получаване на
осигурително плащане за временна нетрудоспособност. По този въпрос решаващият орган в
производството по чл. 117, ал. 3
от КСО следва да формира собствени правни изводи, за всеки конкретен случай
поотделно.
Предвид изложеното
административният орган не би следвало да очаква резултата от това производство
да предопредели отнапред и окончателно преценката му за наличието на
предпоставките за заплащане на парично обезщетение при представени други
болнични за различни периоди от време.
В рамките на производството административният орган следва
самостоятелно и независимо от други органи да изследва този въпрос като установените факти следва да мотивират
властническото волеизявление на административния орган по административната
преписка.
С
оглед гореизложените обстоятелства се констатира липсата на кумулативно
изискуемите предпоставки за висящо преюдициално административно производство и
за неговото удостоверяване от органа, пред който то е образувано. Посочените
факти обосновават извода, че не са установени и доказани твърдените процесуални
пречки за развитието на производството по обжалване на разпорежданията, с което
е отказано изплащането на отпуснатото обезщетение за временна
нетрудоспособност. Това налага да се приеме, че оспореният акт за спиране на
административното производство по обжалването е издаден в нарушение на
посоченото правно основание по чл. 54, ал. 1, т.
5 от АПК, поради което подлежи на отмяна.
Фактическите установявания по чл. 35 от АПК администрацията дължи в общия срок по чл. 57, ал. 1 АПК, а необходимостта
от събирането на допълнителни доказателства може да обоснове удължаването на
срока по реда на чл. 57, ал. 5 от АПК и в този смисъл е недопустимо, чрез
възприемането привидно на основания за спиране, да се постига удължаване на
тези срокове. Това е особено важимо в производствата по отпускане на парично
обезщетение за временна нетрудоспособност, с оглед заместващия му характер по
отношение загубеното трудово възнаграждение.
Поради това обжалваното решение за спиране на административното производство
да бъде отменено, а преписката да бъде върната на
административния орган за продължаване на производството.
Независимо от изхода на спора съдът не
присъжда разноски в полза на оспорващия, тъй като няма данни такива да са
сторени по производството.
Водим от горното и на основание чл. 200 от АПК,
вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК, Административният съд – В. Търново
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ Решение №Ц1012-04-117#7/20.01.2021г. на Директор на ТП на НОИ В. Търново, с което е спряно.производството
по подадените от К.Д.П. жалби с вх. №Ц1012-04-117#3/23.12.2020г. срещу
разпореждане №О-04-999-00-**********/28.10.2020г. и с вх. №Ц1012-04-117#2/23.12.2020г. срещу
разпореждане №О-04-999-00-**********/22.10.2020г. на оправомощено лице за
ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ В.Търново.
ВРЪЩА преписката на ТП на НОИ – В. Търново
за продължаване на процесуалните действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му от страните, участвали в административното производство.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :