№ 502
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р.и с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа
докладваното от съдия Матеева КАНД. № 279 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.
Обжалвано
е Решение № 2275 от 03.12.2022 г., постановено по АНД № 4012/2022 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, V н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
22-0432-000565/11.05.2022 г. на началника на РУ към ОД на МВР - Пловдив, 01 РУ
- Пловдив, с което на Д.С.Ч., на основание чл.175а ал.1 предл.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
12 месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.
Твърди
се, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в
противоречие с материалния и с процесуалния закон. Иска се отмяна на решението
и потвърждаване на НП по изложени съображения за необоснованост, тъй като
според касатора, неправилно РС – Пловдив е преценил събраните по делото
доказателства. Претендира разноски по делото.
Ответникът
по касационната жалба – началник на РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, 01 РУ –
Пловдив, не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната
жалба.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че решението на РС – Пловдив е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо правен интерес -
страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата се явява неоснователна.
С
обжалваното Решение № 2275/03.12.2022 г., постановено по АНД № 4012/2022 г. Пловдивският
районен съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 22-0432-000565/11.05.2022
г. на началника на РУ към ОД на МВР - Пловдив, 01 РУ - Пловдив, с което на Д.С.Ч.
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, за
нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а ал.1 предл. трето от с.
з.
За
да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел, че от събраните
доказателства се установява по безспорен начин, че е осъществен съставът на
визираното в НП административно нарушение, като при издаването му не са
допуснати процесуални нарушения. Правилно нарушението е квалифицирано като
такова по чл.104Б т.2 от ЗДвП, както и, че се явяват неоснователни възраженията
на жалбоподателя Ч., че полицаите не са видели извършеното нарушение. В тази
насока съдът е развил подробни мотиви. Като неоснователно е прието и
възражението на Ч. в насока, че с действията си водачът не е целял именно
полученият ефект, като са отхвърлени доводите на последния, че в случая се
касае за друго нарушение по ЗДвП, свързано с управление на МПС с превишена
скорост, тъй като поведението на жалбоподателя се установява по категоричен
начин, както от събраните гласни доказателства, така и от записа, предоставен на
съда. Съдът е изложил подробни мотиви по всяко едно от възраженията и е приел,
че при правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен
материалния закон.
Установено,
че НП е издадено от компетентен орган, който правилно е приложил съответната на
нарушението санкционна норма в производство, което не опорочава НП и не налага
неговата отмяна като незаконосъобразно.
С
други думи казано, РС - Пловдив е приел, че нарушението и нарушителят са
доказани по несъмнен начин, а при издаването на НП са спазени всички законоустановени изисквания.
Фактическите
констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
изцяло от настоящата инстанция.
Касационната
инстанция, съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства, приема, че
със своите действия водачът е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна нарушението по чл.104б
т.2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност за това нарушение и правилно му е наложена съответната санкция. С
нормата на чл.104б т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС
да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е
видно, че касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата,
отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са
описани извършените от него действия – като „Преднамерено подава мощност към
мотора, следствие на което, задната част на автомобила се завърта на дясно,
следа на ляво, отново на дясно и продължава движението си направо…“ - дрифт.
Този метод на управление на превозното средство несъмнено представлява ползване
на път, отворен за обществено ползване, за друга цел, несъобразена с
предназначението му за превоз на хора и товари. Противно на застъпеното в
касационната жалба становище, че завъртането не е било преднамерено и не е част
от поведението, което се обобщава с понятието
„дрифт““, касационният състав намира, че подобен метод на управление е
присъщ на съответната категория професионални водачи, които следва да го
практикуват на указаните места и по време на организирани мероприятия, но не е
присъщ на ежедневното движение по път за превоз на стоки и хора, още повече,
когато е прилаган от водач със сравнително малък опит, придобил своята
правоспособност през 2018 г. Освен в приложените писмени доказателства, индиции
за подобно неправомерно управление се съдържат и в показанията на разпитаните
служители на МВР, станали очевидци на рисковото управление от страна на
ответника в настоящото производство, така и от обясненията на самия Ч., дадени
пред органите на МРВ, в които се посочва: „…подадох повече мощност към мотора,
като непреднамерено, при влизане в завоя, задните колела на автомобила изгубиха
сцепление и автомобилът се завъртя на около 60 градуса и след това, при отпускането на газта, се
получи камшичен удар“.
Или иначе казано, с начина на
шофиране са осъществени от обективна и субективна страна именно признаците на
нарушение по чл.175а,ал.1 предл. трето от ЗДвП. Не са представени
доказателства, подкрепящи тезата на Ч., дори като индиция, че се касае за случайно
поднасяне на автомобила поради извършена бърза маневра. Напротив, видно от
самите му обяснения, поведението на водача сочи умишлено шофиране посредством
извеждане на МПС извън контрол чрез подаване на «повече мощност …. И
след това при отпускане на газта се получи камшичен удар на другата страна…»,
което в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с
основната цел за това – за превоз на хора и товари.
Предвид и
обстоятелството, че от записа е установено, че пътната настилка е абсолютно
чиста, суха, както и, че другите автомобили преминават безпрепятствено по същия
път, се налага изводът, че е налице умисъл, както и правилно е констатирал
първоинстанционния съд.
Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че
водачът е осъществил виновно приписаното му нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП,
като за неоснователни и недоказани. Съдебният състав възприема хипотетичните
твърдения, заложени в касационната жалба, за наличие на други фактори, които
биха могли да бъдат причина за поведението на превозното средство на пътя.
Простъпката не разкрива белезите на „маловажно“ нарушение и закономерно е била
санкционирана по реда на чл.175а ал.1 от ЗДвП.
В
обобщение на изложеното, касационната инстанция счита, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява виновното извършване на нарушението, вменено на жалбоподателя.
Районният съд е достигнал до правилен извод, което налага постановеното от него
съдебно решение да бъде потвърдено.
При този изход на спора и предвид
претенциите на касатора за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива не се следват.
Воден
от горното и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2
от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХXVІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2275 от 03.12.2022 г.,
постановено по АНД № 4012/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, V н. с
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.