РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Бургас, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Петя Г. Г.а С.ова
Членове:Радослава Н. Маждракова
Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
в присъствието на прокурора И. Г. И.
като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а С.ова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20242100601690 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК и е
образувано по въззивна жалба на частния обвинител Л. Н. М., чрез законния
си представител П. Л. Д., представляван от повереника си – адв. С. Илчев И.
от АК – Бургас, срещу присъда № 190/25.11.2024 г. по НОХД № 3379/2024 г.,
Районен съд – гр. Бургас.
С нея БРС е признал подсъдимия Н. К. М., ЕГН ********** за виновен в
това, че в периода от месец октомври 2022 г. до месец май 2023 г.
включително, в гр. Бургас, след като е осъден с влязло в сила на 04.11.2020 г.
протоколно определение по гр. дело № 143/2020 г. по описа на РС – Сливен,
да издържа свой низходящ – Л. Н. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител П. Л. Д., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 /осем/
месечни вноски по 250 лева всяка, или общо сума в размер на от 2000 лева ,
поради което и на основание чл. 183, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го
1
осъдил на наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: 1./
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 24 месеца, която да се
изпълнява чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице с периодичност три пъти
седмично; 2./ Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 24 месеца; 3./ Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
200 часа годишно за срок от две поредни години.
Признал го също за виновен и в това, че в периода от месец юни 2023 г.
до месец януари 2024, включително, в гр. Бургас, при условията на
съвкупност с предходното деяние, след като е осъден с влязло в сила на
04.11.2020 г. протоколно определение по гр. дело № 143/2020 г. по описа на РС
– Сливен, да издържа свой низходящ – Л. Н. М., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител П. Л. Д., ЕГН **********, при
условията на повторност, съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 8 /осем/ месечни вноски по 250
лева всяка, или общо сума в размер на от 2000 лева, поради което и на
основание чл. 184, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, във вр. с чл.
54, ал. 1 от НК му наложил наказание „пробация“ при следните пробационни
мерки: 1./ Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 26 месеца,
която да се изпълнява чрез явяване и подписване на осъдения пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност три пъти седмично; 2./ Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 26 месеца; и 3./ Безвъзмезден труд в полза
на обществото в размер на 260 часа годишно за срок от две поредни години.
Със същата присъда, БРС наложил на подсъдимия М. наказание
„Обществено порицание“, като постановил същото да се изпълни чрез
залепване на диспозитива на присъдата на информационното табло на
Община Видин за срок от един месец.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил на подсъдимия Н. М.
най-тежкото измежду двете наказания, а именно пробация, при следните
пробационни мерки: 1./ Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 26 месеца, която да се изпълнява чрез явяване и подписване на осъдения
пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност три пъти седмично; 2./ Задължителни периодични срещи с
2
пробационен служител за срок от 26 месеца; и 3./ Безвъзмезден труд в полза
на обществото в размер на 260 часа годишно за срок от две поредни години,
както и наказание „Обществено порицание“, като е постановил същото да се
изпълни чрез залепване на диспозитива на присъдата на информационното
табло на Община Видин за срок от един месец.
С оглед признаването му за виновен по повдигнатото обвинение, го
осъдил подсъдимия да заплати на Л. Н. М., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител П. Л. Д., ЕГН **********, сума в размер на 500
лева, представляващи сторените от частния обвинител разноски.
В жалбата се съдържат съображения за неправилност на постановената
присъда, в частта относно наложеното наказание, което счита несправедливо
занижено и несъответно на извършеното и неговите негативни последици.
Иска се нейното изменяване, с налагане на наказание лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно ефективно, вместо постановените пробация и
обществено порицание, които счита за несъобразени със степента на
обществена опасност и на деянията и на дееца, продължителността на
деятелността, размера на увредените блага, подбудите за извършването им и
останалите обстоятелство по делото, включително данните за предишна
осъждане на подсъдимия. Застъпва становище, че единствено с наказанието
лишаване от свобода биха се постигнали целите на индивидуалната
превенция.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция частният обвинител Л.
Н. М., чрез родителя и законен представител П. Л. Д., се представлява от нея и
от повереника – адв. С. И. от АК – Бургас. Последният поддържа въззивната
жалба. Счита, че за постигане целите на наказанието на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание в максимален размер, а именно две години лишаване
от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно. Претендират се направените
по делото разноски.
Законният представител на частния обвинител - П. Д. подкрепя
заявеното от повереника.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Бургас намира доводите,
наведени в жалбата срещу първоинстанционната присъда за частично
основателни. Относно престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК намира
първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, като
3
наказанието е правилно определено. Относно престъплението по чл. 183, ал. 4
от НК счита, че наказанието не е правилно определено, като в мотивите са
налице противоречия. От една страна БРС е приел, че при предходното
осъждане на наказанието пробация, явяващо се квалифициращ елемент от
състава на повторността по чл. 184, ал. 4 от НК не е изиграло своята
превантивна и възпитателна роля по отношение на подсъдимия и същият е
продължил със своето престъпно бездействие, а от друга страна му е наложил
отново наказание „пробация“. Предлага с оглед степента на обществена
опасност както на деянието, така и на подсъдимия, с оглед предходните му
осъждания, за престъплението по чл. 183, ал. 4 от НК да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца, което на основание чл.
66, ал. 1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от три години. На
основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено едно
общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, което да бъде
отложено за изпитателен срок от три години. В останалата част, предлага
присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание пред въззивната
инстанция, като чрез служебния си защитник – адв. Т. В. от АК – Бургас, моли
присъдата на БРС като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена.
В дадената му последна дума, подсъдимият моли да остане наказанието
пробация.
След като се запозна с подадената жалба, изслуша становищата на
страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, и като извърши цялостна служебна проверка на
постановената присъда, независимо от посочените в жалбата основания, съдът
намери следното:
Подсъдимият Н. К. М. е роден на ***** г. в гр. В, с адрес в гр. В., ж.к.
„К.Б.“, № *, вх. *, ет. *, ап. **. Той е ******.
Подсъдимият Н. М. и св. П. Д. живеели на съпружески начала до месец
януари 2014г., като от съвместното им съжителство, на ***** г. се родило
детето Л. Н. М.. От раждането си детето живеело при майка си, която
единствено осигурявала необходимите финансови средства и грижи за
отглеждането му, като подсъдимият нито полагал грижи за детето си, нито
осигурявал необходимите средства. По тази причина св. Д. подала искова
4
молба да РС – Сливница за присъждане на родителските права над детето Л.
на нея и осъждане на бащата – подс. М. да заплаща месечна издръжка за
детето. Въз основа на това било образувано гр. дело № 143/2020 г. по описа на
РС – Сливница. С определение от 04.11.2020 г., постановено по това
гражданско дело, влязло в сила на 04.11.2020 г., упражняването на
родителските права по отношение на детето Л. Н. М., били предоставени на
неговата майка – св. Д., а на бащата – подс. М., бил определен режим на лични
контакти с детето, като същият бил осъден да заплаща в полза на детето Л. Н.
М., чрез неговата майка и законен представител – св. Д., месечна издръжка в
размер на 250 лева, платима до пето число на месеца, за който се дължи,
считано от 12.03.2020 г.
Тъй като подсъдимият не изпълнявал задължението си да заплаща
издръжка на своето дете, по тъжба на св. Д. срещу подс. М. било образувано
наказателно производство, в резултат на което същият бил осъден с влязла в
сила на 12.05.2023 г. присъда по НОХД № 4942/2022 г. по описа на РС –
Бургас, извършено в периода от м. ноември 2020 г. до м. септември 2022 г.
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Независимо от горните обстоятелства, подсъдимият продължавал да не
плаща издръжка за сина си. В периода месец октомври 2022 г. до месец май
2023 г., М. не изпълнявал задължението си, произтичащо от посоченото по-
горе съдебно решение, и неизплатил повече от две месечни вноски за
издръжката на Л. Н. М., а именно осем месечни вноски, всяка от които в
размер на 250 лева, възлизащи на сумата от 2000 лева, платими чрез
свидетелката П. Д..
Въпреки, че от 12.05.2023 г. влязла в сила присъдата по НОХД №
4942/2022 г. на БРС, подсъдимият не заплащал дължимата месечна издръжка
на сина си, като в периода месец юни 2023 г. до месец януари 2024 г.,
включително, той не изплатил повече от две месечни вноски, а именно осем
вноски, всяка в размер на 250 лева, възлизащи общо на сумата от 2000 лева,
платими чрез св. Д..
Приетите за установени фактически положения, формулирани и от
първата инстанция, се обосновават въз основа на анализа на събраните по
делото доказателствени източници. Фактическите констатации се извеждат
въз основа на преценката на събраните и проверени в хода на съдебното
5
следствие гласни доказателствени средства – от показанията на свидетелката
П. Д., дадени пред първата инстанция; от писмените доказателства – справка
за съдимост, справка за поС.ен адрес, тъжба, определение по гр. дело №
143/04.11.2020 г., платежни бележки и изпълнителен лист, справка за трудови
договори, както и от останалите приложени по делото писмени доказателства.
Релевантните за решаване на делото обстоятелства са установени в хода на
разследването чрез способите и по реда на НПК.
Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния
съд. Безспорно са установени всички факти, включени в предмета на
доказване, като въз основа на тях са направени правилни фактически изводи.
Съобразявайки изискванията на процесуалния закон, първостепенният съд е
изложил съображения относно това на основата на кои от доказателствата и
доказателствените средства е формирал вътрешното си убеждение, като при
съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати
пропуски и грешки.
При правилно изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно
престъпната деятелност на подсъдимия Н. М., като правилно е квалифицирал
извършените от него деяния, като осъществяващи от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и по чл. 183, ал. 4, вр.
ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Това е така, тъй като подсъдимият, след като е
осъден с Определение от 04.11.2020 г., постановено по гр. дело № 143/2020 г.
по описа на Районен съд – Сливен, влязло в законна сила на 04.11.2020 г., да
издържа свой низходящ – сина си Л. Н. М. чрез неговата майка и законен
представител – П. Д., в периода от м. октомври 2022 г. до м. май 2023 г.,
включително, в гр. Бургас, съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 8 месечни вноски, всяка в размер
на 250,00 лева, възлизащи в общ размер на 2000 лева и в периода от м. юни
2023 г. до м. януари 2024 г., включително, в гр. Бургас, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 8 месечни вноски, всяка в размер на 250,00 лева, възлизащи в общ
размер на 2000,00 лева.
Касае се за престъпление против семейството, засягащо нормалното
отглеждане и израстване на децата, като чрез криминализирането на деянието
6
се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и
не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се
доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от
забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща
ежемесечно, като от обективна страна се изисква неизпълнение чрез
съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в
размер на две или повече месечни вноски.
От обективна страна правилно БРС е приел, че деянието, касаещо
неплащането на издръжката в периода от м. юни 2023 г. до м. януари 2024 г.,
включително е извършено повторно, тъй като с Присъда № 83/26.4.2023 г.,
постановена по НОХД 4942/2022 г., влязла в сила на 12.05.2023 г.,
подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание „пробация“, включваща
следните пробационни мерки: 1./ Задължителна регистрация по настоящ
адрес, за срок от 6 месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител
или друго определено от него длъжностно лице два пъти седмично; 2./
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия И. при
форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял
настъпването им. Умисълът е обективиран с обстоятелството, че подсъдимият
е знаел за наличието на съдебно решение, създаващо задължението му за
заплащане на издръжка на детето си и въпреки това е проявил престъпно
бездействие като е отказал да изпълни периодичните плащания.
Няма никакви доказателства по делото през процесния период
подсъдимият да е бил в обективна невъзможност да престира работна сила и
да получава доходи. Същият е бил в работоспособна възраст и е полагал труд,
поради което съдът намира, че поради неполагане на достатъчно усилия в тази
насока, подсъдимият И. не е осъществил дължимото според закона поведение.
В тази връзка следва да се акцентира и върху разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от
СК, според която родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, респективно тази издръжка се дължи, даже и да
7
съставлява особено затруднение за родителите.
По отношение на наказанието:
За деянието по чл. 183, ал. 1 от НК законодателят е предвид
алтернативно две наказания - „лишаване от свобода“ до една година или
„пробация“. За извършеното от подсъдимия И. престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК, първоинстанционният съд, на основание чл. 54 от НК, е наложил
наказание пробация, при следните пробационни мерки: 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес, с периодичност три пъти седмично, за срок от
24 месеца; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 24 месеца и 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
200 часа годишно за срок от две поредни години. При определяне на
наказанието, съдът е отчел степента на обществена опасност на дееца,
размерът на увредените блага, времето и мястото на извършване на деянието,
подбудите за извършването му, и всички останали обстоятелства по делото.
Не се установяват допуснати от районния съд нарушения на процесуални
правила или на материалния закон при определяне наказанието за това деяние.
Така определеното по вид и размер наказание за това деяние настоящата
инстанция намира за правилно и законосъобразно, като със същото ще бъдат
постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Наказанието за деянието по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 28 от
НК, контролиращият съд намира за неправилно определено по вид, с оглед
както на обществената опасност на деянието, така и на подсъдимия, с оглед
предходното му осъждане за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. За това
деяние законодателят е предвидил алтернативно две наказания – лишаване от
свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.
При определяне на наказанието за това престъпление, първостепенният
съд е взел предвид, че подсъдимият е осъждан за деяние по чл. 183, ал. 1 от
НК, както и че предходно наложеното му наказание „пробация“ не е
постигнало своя ефект, да го поправи и превъзпита към спазване на правовия
ред. Въпреки тези данни, РС – Бургас е приел за адекватно по вид отново
наказанието „пробация“.
С оглед изложеното, след самостоятелна преценка на обществената
опасност на деянието и тази на подсъдимия, въззивният съд счете, че са
налице предпоставки за изменение вида на наложеното наказание. Несъмнено
8
по делото е налице жалба от страна на частния обвинител, с която се изразява
недоволство от вида на наложеното наказание и е формулирано искане за
налагане на наказание „лишаване от свобода“, поддържано и в съдебно
заседание от частния обвинител, както и от представителя на БОП.
Въззивният съд намери, че по отношение на подсъдимия за деянието по чл.
183, ал. 4 от НК отегчаващите вината и отговорността обстоятелства
надделяват над смекчаващите обстоятелства, поради което определеното от
районния съд наказание „пробация“, с посочените по-горе пробационни
мерки, е твърде снизходително, явно не съответства на обществената опасност
на деянието и дееца и с него не биха се постигнали целите на индивидуалната
превенция. Фактът, че подсъдимият е осъждан само за престъпления по чл.
183 от НК, като второто му деяние е за повторно престъпление, няма как да
бъде интерпретирано като смекчаващо обстоятелство, тъй като разкрива
утвърдената нагласа на подсъдимия системно да не изпълнява установеното
със съдебни решения задължение да заплаща издръжка, което сочи на
завишена степен на лична опасност на дееца.
Наложеното наказание „пробация“ на подсъдимия по предходно
осъждане, явно не е постигнало своя ефект да го поправи и превъзпита към
спазване на правовия ред. Настоящият съдебен състав намира, че за деянието
по чл. 184, ал. 4 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца. Така определеното по вид и
размер на наказанието е съответно на обществената опасност на извършеното
и дееца, и притежава потенциала да осигури поправителната,
превъзпитателна и предупредителна функция на наказанието , залегнали в
чл.36 от НК.
Налице са материалните предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК , тъй като
независимо от осъждането за друго престъпление от общ характер,
наложеното му за него наказание е различно и по –леко от лишаване от
свобода. Съдът приема, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъдения, не е необходимо неговото ефективно изтърпяване
и изолирането му от обществото, като същото следва да се отложи с
изпитателен срок от три години, който ще въздейства възпиращо на
подсъдимия да върши нови престъпни деяния. С оглед на това жалбата на
частния обвинител по отношение на необходимостта от ефективно
изтърпяване на наказанието, се явява неоснователна.
9
Правилно и законосъобразно, Районен съд – Бургас за деянието по чл.
183, ал. 4 от НК е наложил на подсъдимия кумулативно предвиденото
наказание „обществено порицание“, като е постановил същото да бъде
изпълнено чрез залепване на диспозитива на присъдата на информационното
табло на община Видин за срок от 1 месец.
Налице са предпоставките за определяне на общо най-тежко наказание
по чл. 23 от НК, като такова се явява наказанието „лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца, което на основание чл. 66 от НК следва да бъде отложено за
срок от три години. Така определеното общо най-тежко наказание в пълна
степен ще постигне целите по чл. 36, ал. 1 от НК.
На присъединяване подлежи общественото порицание към общото най-
тежко определено наказание лишаване от свобода между тези за двете
престъпни деяния.
Законосъобразно и в съответствие с изхода на делото, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК подсъдимият е бил осъден да заплати на Л. Н. М., чрез
неговата майка и законен представител П. Л. Д. сума в размер на 500 лева,
представляваща сторените от частния обвинител разноски.
Признаването на подсъдимия за виновен, налага да се уважи искането на
повереника на частния обвинител за възлагане на направените разноски пред
въззивната инстанция в тежест на подсъдимия, поради което и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК същият следва да бъде осъдени да плати на частния
обвинител Л. М., чрез неговата майка и законен представител П. Д. сума в
размер на 500 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за
защита пред Окръжен съд – Бургас ( справка л. 22 от ВНОХД № 1690/2024 г.
на БОС).
В останалата й част присъдата, като обоснована и законосъобразна
следва да бъде потвърдена.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, които да налагат нейното
изменяване или отмяна, поради което и предвид посочените съображения,
постанови своето решение.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 2, т.
1 от НПК, Бургаският окръжен съд
10
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 190/25.11.2024 г., постановена по НОХД №
3379/2024 г. на Районен съд-Бургас, като:
ЗАМЕНЯ определеното от БРС на Н. К. М. за престъплението по чл. 183,
ал. 4, вр. ал. 1 ,вр. чл. 28 от НК наказание „Пробация“, с наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца, като ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението му с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 23, ал. 1 от НК и НАЛАГА на подсъдимия
Н. К. М., най-тежкото между определените му за престъпленията по чл.183,
ал.1 от НК и по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК наказания, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като ОТЛАГА изпълнението му ,
на основание чл. 66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПРИСЪЕДИНЯВА, на основание чл.23, ал.2 от НК, към най-тежкото
определено и наложено наказание лишаване от свобода , за престъплението по
чл. 183, ал. 4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и наказанието „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ“, изпълнимо чрез залепване на диспозитива на присъдата на
информационното табло на община Видин за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. К. М., ЕГН ********** да заплати на Л. Н. М.
с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П. Л. Д. с ЕГН
********** сума в размер на 500.00 лева, представляващи сторените от
частния обвинител разноски пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се уведомят страните, че
решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12