О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …..………../…………..…...2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Цанкова
частно гражданско дело № 1889 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П.А.И., чрез адв.
Кристиан Г., срещу Определение № 11738/10.09.2019 г., постановено по гр. дело №
4029/2019 г. на ВРС, в частта с която е оставена без уважение молбата на П.А.И.
по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението по делото в частта за
присъдените разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на постановеното
определение и се моли за неговата отмяна. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в
размер на 650 лева.
Насрещната страна ОУ „Христо Ботев“ с. Николаевка, чрез адв. А.П., изразява
становище за неоснователност жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
За да се произнесе, настоящият състав
съобрази:
Частната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С Решение № 3071/05.07.2019 г. на Варненски районен съд е осъдено, на основание чл. 225, ал. 1 от КТ,
Основно училище „Христо Ботев“ с. Николаевка, обл.
Варна, да заплати на П.А.И. сумата в размер на 3609,17 лева, представляваща
обезщетение за времето от 07.08.2016 г. до 23.12.2016 г. /без включване на
периода 17.08.2016 г. до 25.08.2016 г., през който ищцата е работила при друг
работодател на срочен трудов договор при по-ниско ТВ/, през което време ищцата
е останала без работа, поради уволнение, извършено със Заповед № РД-06-756/20.06.2016
г. на началника на РИО Варна, признато за незаконно и отменено като такова с
влязло в сила съдебно решение – 4678/16.11.2017 г., постановено по гр. дело №
10041/2016 г. на ВРС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
завеждане на исковата молба 14.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
С решението си, първоинстанционният съд е осъдил, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК Основно училище „Христо Ботев“ с. Николаевка, обл.
Варна, да заплати в полза на адв. Кристиан Димитров Г. сумата от 200,00 лева,
представляваща определено на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв. Адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по делото.
В срока по чл. 248 от ГПК ищцата П.А.И., чрез адв.
Кристиан Г. е депозирала молба за изменение на решението в частта за
разноските. В молбата се излага становище, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде присъдено в размер не по-нисък от минималния, като се претендира
присъждането на 650 лева.
С обжалваното Определение № 11738/10.09.2019 г., първоинстанцион-ният
съд е оставил без уважение молбата на ищцата П.А.И. за изменение на решението в
частта за разноските, присъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв., при
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., насрещната страна по делото се осъжда да заплати
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са
налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране отговорността й за разноски,
като техният размер се определя от съда, съобразно предвидените в Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Трайната
съдебна практика е ориентирана към присъждане на тези разноски в полза на
адвоката, осъществил правната помощ.
В настоящия случай искането за присъждане на разноски по реда на
чл. 38 от ЗАдв. пред първоинстанционния съд е направено
своевременно от ищцата П.А.И., чрез
адв. Кристиан Г., с подаването
на исковата молба. Към
исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие от 05.03.2019 г., от
който се установява, че адвокат Кристиан Димитров Г. е осъществил
безплатна правна помощ на ищцата, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв. Към исковата молба е приложен
и списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който ищцовата
страна претендира присъждане на разноски в размер на минималния размер,
предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г.
Съобразно
цената на предявени иск от 3609,17 лева, дължимото адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2,
т. от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 482,64 лева. Настоящият състав приема за неоснователни възраженията в
частната жалба, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено върху
размера на предявения иск преди изменението му, т.е. върху материален интерес
от 4570,48 лева, тъй като ищцовата страна е оттеглила
иска си за горницата над 3609,17 лева.
С първоинстанционното решение са присъдени разноски в полза на адвокат
Кристиан Г. за осъществената от него безплатна правно помощ по делото в размер
на 200,00 лева, от общо дължимите за производството такива в размер на 482,64
лева.
По тези съображения, молбата за изменение на Решение № 3071/05.07.2019 г. в
частта за разноските е основателна.
При тези изводи на въззивният съд, следва да бъде отменено обжалваното
определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, като бъде изменено
първоинстанционно решение в частта за разноските, посредством присъждане в
полза на адв. Кристиан Г. да сума в размер на още 282,64 лева, представляваща
разликата между присъденото и дължимото за производството адвокатско
възнаграждение за осъществената от него правна помощ по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Пред настоящата инстанция разноски не се претендират от жалбоподателя,
поради което и не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, съставът
на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 11738/10.09.2019 г., постановено по гр.
дело № 4029/2019 г. на ВРС, в частта с която е оставена без уважение молбата на
П.А.И. по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 3071/05.07.2019 г.
по същото дело в частта за присъдените разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
и вместо него, постановява:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 3071/05.07.2019 г., постановено по
гр. дело № 4029/2019 г. по описа на Варненски районен съд, в частта за
разноските, като ОСЪЖДА Основно училище „Христо Ботев“ с. Николаевка, общ. Суворово, обл.
Варна да заплати на адвокат Кристиан Димитров Г., ЕГН **********, с адрес на кантората гр.
Пловдив, ул. „Антим I“ № 49, ет. 3 допълнително
сума в размер на 282,64 лева, представляваща разликата между присъдените с Решение
№ 3071/05.07.2019 г. разноски в размер на 200,00 лева до пълния размер от 482,64 лева на
дължимите такива за производството пред ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
38, ал. 2 от ЗАдв.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.