Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-105 31.01.2020г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На осми октомври 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1244 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1549
от 18.06.2019г., постановено по гр. дело № 9027/2018г. по описа на Районен съд –
Бургас е прието за установено по отношение на С.Н.Х., че дължи на „Профи кредит
България” ЕООД със седалище гр. София сумата от 506, 80 лева, представляваща
главница, дължима по Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт №
***/23.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 29.08.2018г. до окончателното плащане, което вземане е
предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело №
6296/2018г. на БРС. С цитираното решение е отхвърлен предявения иск за
горницата над 506, 80 лева до целия търсен размер от 1 137, 93 лева.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Профи кредит България”
ЕООД, с която претендира да бъде
отменено като неправилно атакуваното първоинстанционно решение и вместо него да
бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което бъдат уважени
изцяло предявените искове над присъдените с решението 506, 80 лева до пълния
претендиран размер от 1 137, 93 лева. Претендира се с въззивната жалба да
бъде прието за установено съществуването на вземане в полза на „Профи кредит
България“ срещу длъжника С.Н.Х. относно дължимите договорно възнаграждение и
възнаграждение по сключено между страните Споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги. В жалбата се посочва, че е неправилно заключението на
съда, че споразумението за предоставяне на пакет за допълнителни услуги се
явява нищожно, като заобикалящо императивните норми на закона, на основание чл.
10а, ал. 2 от ЗПК във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като същото е прогласено
за недължимо от длъжника по договора. В жалбата се посочва, че се счита за
неправилно заключението на съда, че уговореното договорно възнаграждение по
Договора за потребителски кредит № *** е нищожно, като противоречащо на добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Не се отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание въззивното дружество депозира по делото писмена молба, в която
посочва, че поддържа жалбата и счита, че същата следва да бъде уважена.
Ответната
страна по въззивната жалба – С.Н.Х. чрез назначения й особен представител – адвокат
Марко Марков депозира по делото писмен
отговор, в който посочва, че постановеното решение на Районен съд – Бургас е
правилно и законосъобразно и отправя искане то да бъде потвърдено. В
депозирания отговор на въззивната жалба се посочва, че кредитополучателят не се
е възползвал от услугите, които са му предоставени по сключеното Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и поради това, че такива не са
предоставени, то не се дължи и тяхното заплащане, а наличната възможност за
предоставяне на тези услуги не е равностойна на реалното им предоставяне.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален
представител оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите
на закона и представените по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са няколко обективно съединени иска от „Профи Кредит България” ЕООД със седалище гр. София против С.Н.Х., с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответната страна, че в полза на ищцовата страна съществува вземане за сума в размер от 1 137, 93 лева, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 29.08.2018г.
По делото не се спори, че искът е предявен след депозирано възражение и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3208/30.08.2018г., постановена по частно гр. дело № 6296/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с която е разпоредено длъжникът С.Н.Х. да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД със седалище гр. София сума в общ размер от 1 178, 93 лева, представляваща главница, дължима на основание Договор за потребителски кредит от 23.11.2017г. и представляваща сбор от 1 137, 93 лева – главница, 30 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 16.01.2018г. – 22.05.2018г. и сума в размер на 10, 16 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.01.2018г. до 22.05.2018г.
С оглед
твърденията на ищцовото дружество, представения по делото погасителен план и
представеното по делото извлечение от сметките на ищцовото дружество, съдът
намира, че ищцовото дружество е приело, че с извършеното плащане на сума в общ
размер от 253, 02 лева, дружеството е приело, че са заплатени две погасителни
вноски – всяка от по 126, 45 лева и още 0, 12 стотинки – обща сума в размер на
253, 02 лева и с тази сума е погасена главница в размер на 93, 20 лева (от общ
размер на 600 лева) и остава непогасена част от главницата в размер на 506, 80
лева. От претендираната възнаградителна лихва в общ размер от 130, 40 лева са
изплатени от страна на длъжника 39, 60 лева и остават дължими 90, 80 лева. От
претендираната от ищцовото дружество сума в размер на 660, 55 лева, представляваща
стойността на предоставени допълнителни услуги – видно са изплатени 120, 10
лева и остават неплатени 540, 45 лева. Тоест – общата претендирана сума от
страна на ищцовото дружество в размер на 1 137, 93 лева (обозначена като
главница в исковата молба) се формира от сбора на трите претендирани като
неизплатени пера – сума в размер на 506, 80 лева – остатък от предоставения
кредит, сума в размер на 90, 80 лева, представляваща неизплатен остатък от
възнаградителната лихва и сума в размер на 540, 45 лева, представляваща
неизплатен остатък от претендираната цена за предоставени допълнителни услуги
(506, 80 + 90, 80 + 540, 45 = 1 138, 05 – разликата с претендирана сума от
1 137, 93 лева се получава вследствие на обстоятелството, че са заплатени
още 0, 12 лева от страна на С.Х., които не са отнесени към нито едно от
задълженията – 1 138, 05 – 1 137, 93 = 0, 12).
По
делото е представен Договор за потребителски кредит № *** от 23.11.2017г., от
който е видно, че С.Н.Х. в качеството си на кредитополучател и „Профи Кредит
България“ ЕООД в качеството му на кредитодател са сключили договор, по силата
на който дружеството е предоставило потребителски кредит на кредитополучателя в
размер на 600 лева за срок от 24 месеца и с годишен лихвен процент от 41, 17%,
като кредитополучателят се е задължил да върне предоставената му сума в рамките
на 11 месеца, като изплаща вноска по кредита на 15-то число от месеца в размер
на 66, 40 лева – тоест – общо задължение в размер на 730, 40 лева (66, 40 лева
х 11 месеца = 730, 40 лева). Видно от представения Договор за потребителски
кредит № *** от 23.11.2017г., дружеството-кредитодател е предоставило на
кредитополучателя и избран и закупен пакет от допълнителни услуги (изчерпателно
посочен в представеното по делото Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги – лист 9 от първоинстанционното производство) срещу
заплащане на цена в размер от 660, 55 лева, която сума С.Н.Х. се е задължила да
върне също на 11 равни месечни вноски – всяка една от по 60, 05 лева, платима
на 15-то число от месеца (60, 05 лева х 11 месеца = 660, 55 лева). Видно от
представените по делото Общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към
Договор за потребителски кредит на основание чл. 12.3 страните са се съгласили
в случай, че се просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни да
настъпи автоматично прекратяване на договора и да се обяви неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо кредитодателят да изпраща уведомление, покана,
предизвестие или други. Към сключения между страните Договор за потребителски
кредит № *** от 23.11.2017г. е представен и погасителен план (лист 24 от
първоинстанционното производство), в който изключително подробно са описани
падежите на дължимите вноски, сумите по вноските и размерът на
възнаградителната лихва за всяка една от дължимите вноски.
По делото не се спори, а и от представено Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № *** от 23.11.2017г. се установява, че С.Н.Х. от момента на сключването на договора е заплатила сума в размер от 252, 90 лева, с която сума дружеството е приело, че са погасени две вноски. По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че договорът е сключен на 23.11.2017г., сключен е за срок от 11 месеца, поради което и следва да се приеме, че срокът му е изтекъл на 23.10.2018г., тоест – към момента на предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК – 06.12.2018г., срокът на сключения между страните договор вече е изтекъл.
По делото няма данни С.Х. да е уведомена за твърдяна настъпила предсрочна изискуемост на предоставения й кредит от страна на ищцовото дружество, което твърди, че такава предсрочна изискуемост е настъпила автоматично на 22.05.2018г.
По отношение на претенцията за
заплащане на сума в размер на 506, 80 лева, представляваща неизплатена главница
от предоставения заем (главница) и сума в размер от 90, 80 лева, представляваща
неизплатена възнаградителна лихва по сключения между страните Договор за
потребителски кредит № ***, съдът намира следното:
В своето решение, съдът е приел, че липсват доказателства за нарочно уведомяване на длъжника за автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, но това обстоятелство е без значение, тъй като към датата на приключване на устните състезания по делото цялото задължение е станало изискуемо поради настъпил краен падеж – 15.11.2018г.
Настоящата инстанция намира, че изводите на Районен съд - Бургас по въпросите относно обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита са правилни. С оглед приетото в Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г., постановено по тълкувателно дело № 8/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. ВКС на РБ приема, че разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. В цитираното тълкувателно решение, съдът приема, че в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съдът е обвързан от посочения в петитума на исковата молба размер и период на претенциите за главница, възнаградителна лихва, мораторно обезщетение. Поради това, присъждайки вноските с настъпил падеж в хода на производството, съдът следва да съобразява дали възнаградителната лихва, съставляваща компонент от тези вноски, е включена в общия заявен размер и период на исковите претенции. Ако кредиторът претендира присъждане на цялата главница като предсрочно изискуема, ведно с обезщетение за забава, но възнаградителната лихва е поискана само за периода до твърдяното от кредитора настъпване на предсрочна изискуемост, съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на производството ще следва да се присъди само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план.
По делото е безспорно, че предоставената като заем сума в полза на С.Н.Х. е следвало да бъде върната на 11 равни месечни вноски, като последната дата, на която е следвало да бъде изплатена и последната вноска е 15.11.2018., поради което и съдът намира, че всички вноски по кредита са станали дължими предвид настъпилия падеж още при предявяване на настоящите искове по реда на чл. 422 от ГПК, поради което и настоящата инстанция намира, че претенцията за заплащане на сума в размер на 600 лева, представляваща предоставен, но невърнат заем е основателна поради настъпването на падежа й. Видно от представения Договор за потребителски кредит от 23.11.2017г. – общата сума на предоставения кредит и възнаградителната лихва възлиза на сума в размер от 730, 40 лева.
По отношение на претендираната възнаградителна лихва в размер на 130, 40 лева, съдът намира, че изводите на районния съд относно нейното противоречие с добрите нрави не биха могли да бъдат споделени. Касае се за необезпечен кредит и единствената цена за предоставената услуга е именно договорената между страните възнаградителна лихва. Следва да се отбележи, че в отговора на исковата молба ответната страна не отправя каквото и да е възражение, свързано с възнаградителната лихва, а посочването от страна на съда служебно наличие на противоречие с добрите нрави единствено поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва е необосновано, поради което и настоящата инстанция намира, че задължението за плащане на договорената възнаградителна лихва от ответната страна не е нищожно и следва да бъде ангажирана отговорността на С.Х. да го изпълни.
По
отношение на претенцията за заплащане на сума в размер на 540, 45 лева (като
част от претендираната главница в общ размер от 660, 55 лева), представляваща възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги по сключения между страните Договор за
потребителски кредит № ***, съдът намира следното:
Както бе отбелязано по-горе – не е спорно, че споразумението между страните за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е подписано от длъжника.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът твърди, че между страните е постигната уговорка по сключения договор за потребителски кредит, която предоставя възможност на длъжника да се ползва от допълнителен пакет услуги по договора за заем срещу дължима цена за тази предоставена услуга в размер на 660, 55 лева.
Дори и да се възприеме тезата на ищцовото дружество, че предоставените допълнителни услуги и уговореното възнаграждение не представлява цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността длъжника да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент, за да възникне задължение за заплащане на цената на тези услуги, те следва да бъдат предоставени реално на потребителя. Няма доказателства по делото длъжникът да се е възползвал от някоя от посочените услуги, включително и приоритетно разглеждане на неговото искане за отпускане на кредит и поради това, че услугата не е предоставена, не се дължи и нейното заплащане. Наличната възможност за предоставяне на тези услуги не е равностойна на реалното им предоставяне.
Отделно, за да
се възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното споразумение
се изисква одобрение от кредитора, което, освен всичко останало, означава, че
той следва да плати предварително за възможност, която обаче изцяло зависи от
волята на кредитора. Също така не са ангажирани никакви доказателства, че
подписването на допълнителния пакет услуги не е условие за предоставяне на кредита
- това са само твърдения на ищцовото дружество, които не са подкрепени с
писмени доказателства.
Мотивиран
от изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск за заплащане на
сума в размер от 562, 50 лева, представляваща възнаграждение по допълнителен
пакет услуги е неоснователен и следва да се отхвърли. В тази му част
атакуваното решение следва да бъде потвърдено, предвид обстоятелството, че
настоящата инстанция достига до направените от страна на първоинстанционния съд
фактически и правни изводи по отношение на тази претенция.
Мотивиран
от изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск за заплащане на
сума в размер от 540, 45 лева, представляваща възнаграждение по допълнителен
пакет услуги е неоснователен и следва да се отхвърли. В тази му част
атакуваното решение следва да бъде потвърдено, предвид обстоятелството, че
настоящата инстанция достига до направените от страна на първоинстанционния съд
фактически и правни изводи по отношение на тази претенция.
Следва да се отбележи обстоятелството, че по делото не се спори, че ответната страна е заплатила част от дължимите суми по договора - общо в размер на 252, 90 лева, като ищцовото дружество е приело, че с тази сума е погасена част както от предоставения заем, така и част от претендираното възнаграждение за пакет допълнителни услуги по сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***. Както бе отбелязано по-горе, настоящата инстанция намира, че претендиранато възнаграждение за пакет допълнителни услуги е неоснователно и не следва да бъде дължимо от страна на длъжницата, поради което и настоящата инстанция намира, че заплатената сума от 252, 90 лева следва да бъде отнесена единствено към дължимата сума от 600 лева, представляваща предоставен, но невърнат заем, както и към дължимата възнаградителна лихва за предоставения в размер на 130, 40 лева. При това положение, съдът намира, че със заплатената сума от 252, 90 лева, ответната страна С.Х. е погасила част от общия дължим размер от 730, 40 лева (първа, втора и трета вноска и сума в размер от 53, 70 лева от четвърта вноска) и е останала непогасена част от 477, 50 лева (сума в размер от 12, 70 лева от четвърта вноска и вноски от пета до единадесета вноска вкл.), представляваща непогасен остатък от предоставения, но невърнат потребителски кредит и именно тази сума следва да бъде присъдена на ищцовото дружество.
Първоинстанционният съд е приел, че от платените две вноски платените главници са общо в размер на 93, 20 лева и е присъдил именно сума в размер на 506, 80 лева като остатък от непогасената главница. Районен съд – Бургас обаче не е отчел факта, че остатъка от платената сума – горницата над 93, 20 лева (отнесена към главницата) до цялата платената сума в размер от 252, 90 лева също е следвало да бъде отнесен към дължимата главница и възнаградителна лихва и да се приеме, че с цялата платена сума от страна на длъжника всъщност се погасяват части от дължимите главница по предоставения кредит и възнаградителна лихва. Да се приеме обратното би означавало част от платената сума да се отнесе към претендирания пакет от допълнителни услуги, за която претенция са изложени мотиви по-горе, че е неоснователна, тъй като постигнатите договорки в тази насока са нищожни. Първоинстанционният съд е отчел единствено платени 93, 20 лева, но не е отчел, че всъщност платената сума възлиза на сума в размер от 252, 90 лева.
Мотивиран от изложеното и както бе посочено по-горе от дължимата обща сума в размер от 730, 40 лева са заплатени 252, 90 лева и остава за плащане сума в размер от 477, 50 лева и именно тази сума следва да бъде присъдена на ищцовото дружество. При положение, че първоинстанционният съд е присъдил сума в размер на 506, 80 лева и при наличие на забрана за влошаване на положението на обжалващия независимо от различните правни и фактически изводи, до които достига въззивната инстанция, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗА и на основание
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва да бъде осъдено въззивното дружество да
заплати възнаграждение за назначения особен представител на С.Н.Х. – адвокат
Марко Господинов Марков – АК – Бургас сума в размер на 300 лева по сметка на
Окръжен съд - Бургас, които следва да му бъдат изплатени след внасянето им.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид цената на предявените искове.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1549 от 18.06.2019г.,
постановено по гр. дело № 9027/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД със
седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. В сума в размер на да заплати по сметка на
Окръжен съд – Бургас сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща възнаграждение
за назначения особен представител на С.Н.Х. – адвокат Марко Господинов Марков –
АК – Бургас, които следва да му бъдат изплатени след внасянето им.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Препис
от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.