Р Е
Ш Е Н
И Е
№535
гр.Бургас,
20.03.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесети февруари
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретар Маринела Вълчева, като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 2997 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.27, ал.4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки
стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г. и чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Жалбоподателят
С.Г.А.,*** е оспорила заповед № 03-020-РД/256/19.10.2017г. на директора на
Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” гр. Бургас, с която е отказано
финансиране по заявление за подпомагане ИД №02/06/3/0/00863/27.07.2016г. Жалбоподателката счита, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна поради противоречието й с материалния закон и иска да бъде
отменена.
В
съдебно заседание, чрез представител по пълномощие поддържа жалбата и пледира
за отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски.
Ответникът,
чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата, представя административната
преписка и иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателката.
ФАКТИ:
Жалбоподателката С.А.
е подала заявление пред Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) –
Разплащателна агенция (РА) за подпомагане по подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия” от програмата за развитие на селските райони за
периода 2014г.-2020г. с ИД №02/06/3/0/00863/27.07.2016г., ведно с приложени
документи, които се изискват за кандидатстване.
Съгласно
удостоверение №02-02036/11.11.2015г. (л.96) жалбоподателката е регистрирала животновъден обект,
представляващ пчелин с капацитет 150 броя пчелни семейства, намиращ се в
с.Дюлево, в имот № 057077 по КВС на селото, като към датата на регистрацията в
животновъдния обект се отглеждат 90 броя пчелни семейства в 90 броя пчелни
кошера, предназначени за продукция.
Жалбоподателката е
регистрирана като земеделски производител на 14.12.2015г. (л.61).
На
01.04.2015г. кметство с.Дюлево е дало разрешение за настаняване на пчелин
състоящ се от 90 бр. пчелни семейства в имот № 057077 по КВС на селото, с площ
4 821 кв.м. Този факт е удостоверен с разрешение издадено от кмета на
селото (л.183 и л.184).
Към
документите подадени със заявлението за кандидатстване, жалбоподателката
е представила и копие на годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.50 от ЗДДФЛ, от
която се установява, че за периода 01.01.2015г. –
31.12.2015г. е декларирала доход в размер на 2 250лв., ведно с направените
разходи (л.77). Декларираният доход е с код 301 – доходи от дейност като
регистриран земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от
селско стопанство. От ГДД се установява, че 100% от дохода на лицето за 2015г.
е от реализираната продукция вследствие отглеждането на посочените пчелни
семейства.
По
заявлението е извършена документална проверка от административния орган, чиито
резултати са отразени в контролен лист КЛ 1 (л.106 и сл.).
Органът
е извършил и проверка на място на 05.10.2016г., резултатите от която са
отразени в контролен лист за посещение на място (л.130 и сл.). При проверката
не са констатирани несъответствия между декларираните данни и установените при
посещение на място.
До
жалбоподателя е било изпратено писмо изх.№ 01-020-6500/42/18.01.2017г. за
констатирани неясноти във връзка с доказване изискването на чл.5, ал.2, т.1 от
Наредба № 10/10.06.2016г. В отговор жалбоподателката с писмо вх.№01-020-6500/42#1/08.02.2017г. е заявила, че на
01.04.2015г. е разположила пчелните семейства в обекта в с.Дюлево и в
потвърждение е приложила служебна бележка и разрешение за настаняване на пчелин
издадени от кмета на с.Дюлево и цитирани по-горе в настоящото решение.
Административният
орган е поискал становище от МЗХГ във връзка с обстоятелството, че жалбоподателката е представила доказателства, от които се
установява, че животновъдния обект е регистриран в края на 2015г.
В
отговор с писмо вх.№ 01-0400/550/18.05.2017г. (л.203-206) МЗХГ е изразило
становище, че не следва да се признават приходите, реализирани преди
регистрацията на животновъдния обект (л.205).
По
делото е представен и доклад (л.207) на работна група, сформирана със заповед
на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, според който при обработка на
проекти на кандидати по подмярката, доказващи приход
от продажба на стоков пчелен мед следва да се има предвид, че приходи
реализирани преди регистрацията на животновъдния обект по реда на чл.137 от
Закона за ветеринаромедицинската дейност, не следва
да се признават.
В
мотивите на обжалваната заповед органът се е позовал и на писмо изх.№
13-4947/05.10.2016г. (л.209) на дирекция „Животновъдство” в МЗХ относно
крайните срокове за производство на стоков мед, според което в периода 20
август – 30 септември питите със стоков пчелен мед следва да бъдат свалени във
връзка с извършване в този период на есенните профилактични прегледи по
програмата за надзор и контрол на болестите по пчелите.
След
събиране на всички посочени становища, административният орган издал
обжалваната заповед, с която на основание чл.26, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.24, ал.1, т.4, във вр. с
чл.5, ал.2, т.2 от Наредба №10/10.06.2016г. за
прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие
на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от
програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г. е отказано
финансиране по заявлението на жалбоподателката А.,
въпреки извода, че кандидата отговаря на изискванията. В мотивите е посочено,
че заявлението не отговаря на изискванията на чл.5, ал.2, т.2 от Наредба №
10/2016г. тъй като приходите получени от меда реализиран преди регистрацията на
животновъдния обект не следва да се признават. Посочено е, че животновъдния
обект е регистриран на 11.11.2015г., а сроковете за
свалянето на питите със стоков мед – 20 август – 30 септември, са изтекли преди
да бъде регистриран животновъдния обект. За това органът е направил извод, че
кандидата няма реализирани приходи от земеделска дейност, защото всички доходи,
които е декларирал са получени от продукция, която е реализирана преди датата
на регистрация на животновъдния обект и това е пречка по смисъла на чл.5, ал.2,
т.2 от Наредбата да бъдат признати.
Обжалваната
заповед е съобщена на жалбоподателя на 23.10.2017г.(л.10). Жалбата сезирала
съда е подадена чрез административния орган на 31.10.2017г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице-адресат на обжалваната
заповед, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е
основателна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФЗ може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност. В случая изпълнителния директор е делегирал правомощията
си на директорите на съответните областни дирекции на Държавен фонд „Земеделие“
със заповед № 03-РД/2211/14.07.2016г. (л.11). Административният акт е издаден и
в изискуемата писмена форма, съдържа мотиви - фактически и правни основания за
издаването му.
Заповедта
е издадена в противоречие с материалния закон.
Съгласно
чл.5, ал.2, т.2 от Наредба № 10/10.06.2016г., за
подпомагане могат да кандидатстват лица, които към датата на подаване на
заявлението са получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си
приходи/доходи за предходната календарна година, а съгласно чл. 5, ал.12 от
наредбата условието по ал.2, т.2 се доказва с представянето на
справка-декларация за приходи от земеделски дейности по образец съгласно
приложение № 2, заверено копие от ТД на НАП на годишна данъчна декларация за
предходната календарна година от годината на подаване на заявлението за
подпомагане, документи, доказващи правно основание за ползване на имотите, на
които е произведена селскостопанската продукция, чрез чиято реализация са
сформирани приходите/доходите в ГДД за предходната календарна година спрямо
годината на кандидатстване, за приходи, сформирани от продажба на земеделски
продукти от животновъдство, се изисква удостоверение за регистрация на
животновъден обект; приходни/разходни документи, в случай, че са издадени
съгласно ЗСч, ЗДДФЛ и ЗКПО, свързани със земеделската дейност, от която са
сформирани приходите/доходите за предходната календарна година на годината на
кандидатстване.
Всички
така изискуеми документи са били представени от жалбоподателя и всички те се
отнасят за предходната календарна година - 2015г., предхождаща годината на
кандидатстване – 2016г. Видно от представените доказателства заявителят е наел
имота, върху който е разположил пчелин с 90 броя пчелни семейства, като по
делото са представен договор за наем от 03.11.2015г. с нотариална заверка на
подписите извършена от нотариус Сергей Янков с рег. № 542 в Нотариалната
камара. Пчелинът е настанен в имота
през м.04.2015г., когато е вписан и в кметството на с.Дюлево. Жалбоподателят е
регистриран като земеделски производител, както и е регистрирал пчелина като
животновъден обект по чл.137 от ЗВМД, и двете регистрации са извършени до края
на предходната календарна година – 2015г., предхождаща годината на
кандидатстване. Представил е доказателства, че е декларирал по реда на ЗДДФЛ
реализиран приход през 2015г. от продажба на пчелен мед, който представлява
доход от земеделска дейност по смисъла на т.23 от ДР на Наредба № 10, като
приходите на земеделския производител от земеделска дейност представляват 100 %
от общите приходи за 2015г., поради което е изпълнено и условието на чл.5,
ал.2, т.2 от Наредба № 10/10.06.2016г. - заявителят
да е получил от земеделска дейност най-малко ЗЗ на сто от общите си
приходи/доходи за предходната календарна година.
При
наличието на горните данни, следва да се приеме, че изискванията по чл.5, ал.2
от Наредба № 10/10.06.2016г. са изпълнени от жалбоподателката към момента на кандидатстването.
Нормативната уредба не поставя никакви допълнителни условия и в частност –
приходите от производството на пчелен мед да не са били реализирани преди
датата на регистрация на животновъдния обект. Това са приходи от земеделска
дейност, което не се отрича от административния орган, но неправилно те се
обвързват с датата на регистрацията на животновъдния обект. Подобна зависимост,
както се отбеляза, наредбата не предвижда – тя залага като критерий предходната
календарна година като цяло и в този смисъл изводът на административния орган
относно непризнаването на прихода от земеделска дейност като изискване по т.2
на ал.2 на чл.5 от Наредба № 10/10.06.2016г. няма
законова опора, респ. неправилно е тълкуването на това изискване, а от своя
страна това води и до несъответствие с целта на закона - да се подпомагат
лицата, които са реализирали значителна част от приходите си през предходната
година от земеделска дейност.
Позоваването
на административния орган на становища на други институции не е обвързващо за
съда при тълкуването на закона, защото тези становища не са източник на правото,
те са само мнение на други органи йерархически стоящи над ответника. Тези
мнения не съответстват на нормите регламентиращи процесните
отношения.
Що
се касае до отбелязването в мотивите на заповедта, че в периода 20 август – 30
септември питите със стоков мед трябва да бъдат свалени, следва да се отбележи,
че това не е самостоятелен мотив за отказа, административният орган се позовава
на това обстоятелство, за да обоснове основния си извод, че не признава
реализирания приход от производството на пчелен мед, защото след като това са
крайните срокове за производството на меда, то според него няма как прихода от
меда да е реализиран от животновъден обект, регистриран през м.11.2015г., т.е.
когато производството на пчелен мед е вече приключило. Този подход, както вече
се отбеляза по-горе, е неправилен, защото изискванията на наредбата са на
годишна база – календарната година, предхождаща годината на кандидатстване,
които изисквания жалбоподателката напълно е покрила.
На основание изложените мотиви обжалваната
заповед следва да бъде отменена, като в случая, естеството на спора не
позволява разрешаването на му по същество, поради което и на основание чл.173,
ал.2 от АПК, преписката следва да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на
закона.
При този изход на делото следва да бъдат
присъдени своевремонно поисканите разноски в полза на
жалбоподателя в размер на 10 лв. платена д.т. и 500лв. платено възнаграждение
за един адвокат (л.227). Неоснователно е възражението на процесуалният
представител на ответника за прекомерност на възнаграждението платеното на
пълномощника на жалбоподателя. Съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела по Закона
за подпомагане на земеделските производители минималното
възнаграждение е 500 лв., каквато е и сумата платена от жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и
чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
заповед № 03-020-РД/256 от 19.10.2017г. на директора на Областна дирекция
на Държавен фонд „Земеделие“ – гр.Бургас, с която е отказано финансиране по
заявление за подпомагане ИД № 02/06/3/0/00863 от 27.07.2016г.
ВРЪЩА административната преписка на директора
на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр.Бургас за ново
разглеждане и произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“ – гр.Бургас, гр.Бургас, ул.“Фердинандова“
№ 5 да заплати на С.Г.А.,*** направените по делото разноски в размер на 510
(петстотин и десет)лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: