Решение по дело №2608/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно – процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на подуправителя на Българска народна банка /БНБ/ , ръководещ управление „Банков надзор“ ,срещу решение № 1072/23.08.2024г. , постановено по АНД № 2899/2024 г. по описа на Районен съд – Варна , с което се отменя издадено от касатора наказателно постановление /НП/ № БНБ-66406/21.05.2024г.

Заявените касационни основания за обжалване са допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1 ,т. 1 и 2 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН . Решаващият съд не е установил действителната фактическа обстановка, подходил е формално при разглеждане на делото , не е анализирал доказателствения материал в неговата съвкупност . Районният съд не е спазил принципа на служебното начало, понеже констатирайки спорни обстоятелства между страните , не е проявил активност по тяхната проверка , за да способства за разкриване на обективната истина. Твърди се недостоверност на становището на ВРС за пасивност ан наказващия орган по изследване доходите на Г. И., тъй като с писмо от 21.05.2024г. БНБ е изисквала подобна информация от наказаното дружество, но последното не е представило никакви доказателства. С позоваване на чл. 20, пар.1 от Директива №2014/17 жалбоподателят счита, че информация за доходите и разходите следва да бъде представена по време на кандидатстването . В жалбата до съда има позоция , че независимо дали биха били събрани доказателства за доходите на Г. И. и по-специално обезщетения за майчинство, нарушителят не е събрал никакви доказателсва за нейните разходи , въпреки че тя също е кредитополучател, ипотекарен гарант и солидарен длъжник по отпускания кредит . С цитиране на регламентацията на чл. 16 и чл. 2 от ЗКНИП се обосновава правна теза за законосъобразност на издаденото наказателно постановление .

Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на решение, с което да се потвърди издаденото НП. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение .

В съдебно заседание касаторът , представляван от юриск. Ж. Г. , поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по касация – „Варна кредит груп“ ООД , се представлява от адв. А. Д. , който в хода на устните състезания, както и в депозиран по делото писмен отговор излага правно становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски съобразно представен списък.

Представителят на ВОП дава заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна преценява постъпилата касационна жалба за допустима ,тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК, изхожда от надлежна страна , за която е налице правен интерес от обжалването. При разглеждане на нейната основателност се установи следното:

Предмет на съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност пред Районен съд – Варна е било НП № БНБ-66406/21.05.2024г. на подуправителя на БНБ по налагане на имуществена санкция от 15 000 лв. на «Варна кредит груп” ООД на основание чл.79 ал.1 от ЗКНИП.

С обжалваният съдебен акт ВРС е отменил цитираното наказателно постановление , като юридичеки непрецизно в диспозитива на съдебното решение е вписано, че на „Варна кредит груп“ ООД е наложено административно наказание „ имуществена санкция“ . Имуществената санкция не фигурира след изброените в чл 13 ЗАНН видове административин наказания , тъй като представлява административнонаказателна санкция спрямо юридически лица и еднолични търговци / арг. глава ІV ЗАНН/.

Видно от съдържанието на обжалавния съдебен акт фактическите установявания на съда възпроизвеждат установено "при проверка от св. Г.".

От правна страна ВРС е счел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, защото наказващият орган не е проверил възражението на санкционираното дружество по реда на чл. 52, ал.4 ЗАНН.

Касационната инстанция прецени обжалваното съдебно решение за валидно , допустимо, но неправилно предвид допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения .

Както бе посочено по-горе в изложението в мотивите на обжалваното съдебно решение на РС-Варна няма фактически установявания на решаващия съд , а възпроизвеждане на „установено от св. Г.“ . Освен това лице с подобна фамилия не е било разпитано като свидетел от предходната съдебна инстанция. Лице с фамилия Г. не е нито актосъставител , нито свидетел по АУАН.

Отсъствието на собствени фактически установявания от районния съд осуетява възможността касационната инстанция да извърши задължителната служебна проверка за съответствие на решението с материалния закон по чл. 218, ал.2 АПК , тъй като тази проверка според чл. 220 от същия кодекс е въз основа на установените факти от първоинстанционния съд, каквито в случая липсват.

На следващо място , районният съд не е извършил проверка за материална законосъобразност на издаденото НП и е отменил същото поради преценка за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното производство заради неспазване на чл. 52, ал.4 ЗАНН , но този негов правен извод е погрешен. Според ВРС наказващият орган не е провел разследване на твърдението на «Варна кредит груп» ООД , че Г. И. е получавала обезщетение за майчинство . Според правилото на чл. 16, ал.1 от ЗКНИП оценката на кредитоспособността се извършва въз основа на информация за доходите и разходите на потребителя и други обстоятелства от финансов и икономически характер, която е необходима и достатъчна за извършване на оценката.

Втората алинея на същата правна норма гласи, че кредиторът ползва информация от съответни източници, включително информация, предоставена от потребителя, както и информация, предоставена на кредитния посредник от потребителя във връзка с искане за предоставяне на кредит. Това означава, че сведение за доходите на Г. И. е било възможно да се получи от самата нея, но изрично в чл. 16, ал.4 от споменатия закон е разписано, че кредиторът извършва проверка на информацията по подходящ начин, включително чрез документи от независими източници, които може да бъдат проверени т.е. «Варна кредит груп» ООД е следвало да събере от ТП на НОИ - Варна информация дали Г. И. получава обезщетение за майчинство и тази събрана информация е следвало да се съдържа в кредитното досие на М. и Г. И. , а не наказващият орган по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН да проверява доходите на кредитополучателя Г. И..

На следващо място, касационният ответник е наказан за извършено адм. нарушение по ЗКНИ . Според § 2 от посочения нормативен акт с този закон се въвеждат изискванията на Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010, а изрично в чл. 20 , ал.1 от същата директива е записано, че информацията се получава от кредитора от съответните вътрешни или външни източници, включително от потребителя, и включва информацията, предоставяна на кредитния посредник или на назначения представител по време на процеса на кандидатстване за кредита.

В контекста на изложеното получената от кредитора информация , че източник на доходи за Г. И. са обезщетенията за майчинство е следвало да бъде проверена чрез справка от ТП на НОИ-Варна , тази справка е следвадо да се съхранява в кредитно досие и тази проверка е следвало да се извърши преди подписване на договора за предоставяне на кредит на М. и Г. И. . С писмо от 02.11.2023г. наказващият орган е проявил нужната активност по събиране на цялата документация по отпускане на кредита на горепосочените две физически лица , изисквайки от „Варна кредит груп“ ООД на всички документи . Пасивността на дружеството , включително и в срока за подаване на писмено възражение срещу АУАН по ангажиране на такива доказателствени източници , не може да се разглежда като неспазване на чл. 52, ал.4 ЗАНН с характер на съществен процесуален пропуск .

В обобщение при липсата на фактически установявания от решаващия съд и при отсъствие на извършена проверка за спазване на материалния закон от същия съд обжалваното съдебно решение № 1072/23.08.2024г. следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Касационната инстанция при този изход на делото не следва да се произнася по присъждане на съдебно-деловодни разноски на основание чл. 226, ал.3 АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН .

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.222 , ал.2 , т.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

 

 

ОТМЕНЯ решение № 1072/23.08.2024 г. постановено по АНД № 2899/2024 г. по описа на Районен съд – Варна .

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.