№ 1359
гр. Варна, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Н.а
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501465 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба от П. Б. М. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител,
срещу Решение № 1339/10.05.2022 год., постановено по гр. дело № 14954/2021 год. по описа
на РС-Варна, в частта му, с която е отхвърлен за разликата над присъдените 5000 лева до
претендирания размер от 20000 лева, предявения от въззивника против Прокуратурата на
РБългария иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане сумата от 20 000 лева -
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по н. о. х. д № 793/2017 год. по описа на РС-Варна, по което ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда по в. н. о. х. д. № 85/2021 год. по описа на ОС-Варна,
ведно със законната лихва, считано от 16.03.2021 год. до окончателното и изплащане;
́
II. Въззивна жалба от Прокуратурата на РБ срещу горното решение в частта му, с
която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на П. Б. М. от гр Варна, на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 5000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди
от незаконно обвинение в извършване на престъпление по н. о. х. д № 793/2017 год. по
описа на РС-Варна, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по в. н. о. х. д. №
85/2021 год. по описа на ОС-Варна, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2021 год. до
окончателното и изплащане.
́
1
В жалбата на ищеца П. Б. М. от гр. Варна са наведени оплаквания, че решението в
атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на
материалния закон.
Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение за причинени неимуществени
вреди е изключително занижен и не съответства на принципа на справедливост, установен в
чл. 52 от ЗЗД и на събраните по делото доказателства и не е достатъчен за компенсиране на
причинените му неимуществени вреди от воденото срещу него, в продължение на повече
пет години наказателно производство, приключило с оправдателна присъда.
При правилно установена фктическа обстановка, изводът на първоинстанционния съд
относно понесените вреди и определяне на размера на паричното им обезщетяване е
неправилен.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ищеца част и за
постановяване на друго, с което искът му да бъде уважен в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на жалбата не е подаден от насрещната страна –
ПРБ – ответник по иска.
В жалбата на ответника Прокуратурата на РБ са наведени оплаквания, че решението в
атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че съдът е отчел спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение
„подписка“, но липсват доказателства от които да се установи, че така взетата мярка за
неотклонение е рефлектирала негативно върху правната сфера на ищеца или е ограничила
правата му. При липсата на вреди, които да са последица от мярката за процесуална принуда,
само нейното наличие не обуславя отговорност по ЗОДОВ. Не е отчетено също, че макар и
наказателното производство срещу ишщеца да е продължило около 5 години, прокуратурата
на РБ не може да носи отговорност за целия период на воденото наказателно производство,
тъй като след приключването на досъдебното производство и внасяне на материалите в съда
друг е бил ръководно-решаващия орган и от неговите действия, както и от процесуалното
поведение на другите участници в процеса, е зависела неговата продължителност. Също
така преди оправдателната присъда са били постановени осъдителни присъди, които са били
обжалвани от ищеца, поради което обективно от ответника не е зависела
продължителността на въззивните производства. Сочи се още, че за описаното от
свидетелите състояние на ищеца през времето, в което срещу него е водено наказателното
производство той не е потърсил своевременно специализирана помощ, поради което не са
налице доказателства като медицински документи, свидетелстващи обективно за
емоционалното и психологическо му състояние през този период Навежда, че в случай, че в
действителност ищецът е търпял неимуществени вреди в хода на наказателното
производство, логично би било за тях да е потърсил специализирана помощ с оглед
преодоляването им или намаляване на техния интензитет, каквито доказателства в случая
липсват. Твърди също, че сами по себе си показанията на свидетелите не са достатъчни да
обосноват извод, че ищецът е търпял неимуществени вреди. Не е съобразено също, че
2
против ищеца освен наказателното производство, за което е предявил гражданската си
претенция, е имало още две наказателни производства, едно от които за държане на
наркотични вещества, които са завършили с осъдителни присъди, поради което и не е
доказано, че именно от воденото против ищеца наказателно производство по н. о. х. д №
793/2017 год. по описа на РС-Варна (ДП № 1654/2015 год. по описа на ІІ-ро ПУ при ОД
МВР – Варна) същият е търпял неимуществени вреди.
Неправилно е кредитирано и заключението по съдебно – психологичната експертиза,
като не е съобразено, че същото е базирано върху изложените от самия ищец субективни
възприятия, като не е било отчетено нито едно обективно доказателство за настъпили вреди,
тъй като е нямало приложени каквито и да било медицински документи, липсват данни за
потърсена от ищеца своевременна психологическа помощ във време когато наказателното
производство е било висящо или непосредствено след неговото приключване през месец
март 2021г. Според ответника такива липсват не поради друго, а защото очевидно не е била
възникнала нужда от търсенето на такава психологическа подкрепа – обстоятелство, което е
установено и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание, което е заявило, че
ищецът и понастоящем не бил склонен да се консултира с психиатър/психолог. При
обсъждане на заключението на съдебно – психологичната експертиза не е било отчетено, че
вещото лице е обсъдило интензитета на преживяванията на ищеца в контекста на неговия
темперамент, за който е било прието, че е задълбочил преживяванията му. Но ответникът не
носи отговорност за темперамента на ищеца, който поради личностови специфики
възприема събитията от действителността по начин различен от личностите с по-малко
възбудима натура. Поради това счита, че приетите от вещото лице вреди не са в причинна
връзка с действията на ответника.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ответника част и за
постановяване на друго, с което искът в частта му за сумата от 5000 лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, да бъде отхвърлен. В евентуалност е отправено искане за
намаляване на размера на обезщетението, съобразно установения в чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на жалбата не е подаден от насрещната страна –
ищецът П. Б. М..
В съдебно заседание всяка страна поддържа въззивната си жалба и оспорва жалбата
на насрещната страна.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищецът П. Б. М. с постоянен адрес в гр. Варна е навел следните
твърдения: На 17.11.2015 год. е бил задържан от органите на МВР в гр. Варна за срок от 24
часа. По случая било образувано досъдебно производство (ДП) № 1654/2015 год. по описа
на Второ РУП при ОД на МВР – Варна. На 12.02.2016 год. ищецът бил привлечен в
качеството на обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 1654/2015 год. по описа на
Второ РУП при ОД на МВР – Варна, за евентуално извършено на него престъпление по чл.
3
354а, ал. 3 НК. Разследването по случая завършило с обвинителен акт от 16.02.2017г., който
бил внесен в съда и било образувано НОХД №793/2017г. по описа на РС-Варна.
С Присъда № 115/18.04.2018г., постановена по НОХД №793/2017г. на Рс-Варна,
ищецът бил признат за виновен в извършване на умишлено престъпление по чл. 354а, ал. 3,
т. 1, предл. 1 НК, като на основание чл. 54 НК му било определено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ
режим и му била наложена глоба в размер на 2000 лева. С Решение №14/22.01.2019г. по
ВНОХД №1262/2018г. по описа на ОС-Варна, постановената присъда по НОХД
№793/2017г. на РС-Варна била отменена изцяло и делото е върнато на РС-Варна за
разглеждане от друг състав, където е образувано НОХД №364/2019г. поописа на РС-Варна.
С Присъда №146/27.07.2020г., постановена по НОХД №364/2019г. на РС-Варна
ищецът бил признат за виновен в извършване на умишлено престъпление по чл.354а, ал. 3,
т. 1, предл. първо НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година – ефективно, както и глоба в размер на 2000 лева.
С Присъда №15/01.03.2021г. по ВНОХД №85/2021г. на ОС-Варна,
първоинстанционната е отменена и е поставена нова, с която ищецът бил оправдан.
Оправдателната присъда на ОС-Варна е влязла в законна сила на 16.03.2021г.
Ищецът твърди, че в периода 12.02.2016г. – 16.03.2021г., в който срещу него е било
водено наказателно преследване, приключило с оправдаването му, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в силен страх, стрес, непрекъснато психическо
напрежение, от евентуална осъдителна ефективна присъда. По време на цялото наказателно
производство бил обзет от огорчение от действията на Прокуратурата, чувствал безсилие,
страх, срам и обида от повдигнатото му незаконно обвинение в извършване на умишлено
престъпление от общ характер. В продължение на повече от пет години бил под постоянно
напрежение и изпитвал тревожност. Не можел да се храни нормално, спокойно и
пълноценно, чувствал „топка в стомаха“, не спял спокойно. Живеел с мисълта, че може да
бъде осъден несправедливо, за деяние, което не е извършил. През време на воденото против
ищеца наказателно преследване, същият заживял на семейни начала с жена, родили им се
две деца. В началото на връзката им ищецът се срамувал да признае, че е подсъдим по
наказателно дело и от страх да не я загуби, криел от нея този позорен за него факт. След
като отношенията им се задълбочили и започнали да мислят за създаване на семейство и
деца, ищецът признал, че е подсъдим и споделил, че може да бъде осъден ефективно.
Партньорката му го подкрепила, но в отношенията им се наместили притеснения и страх от
неясното бъдеще. Тези чувства се засилили още повече когато жената, с която заживял на
семейни начала, забременяла с първото им дете, което се родило шест месеца преди
осъдителната присъда по НОХД №364/2019г. на РС-Варна. Притесненията, напрежението и
чувството за несигурност стигнали своя връх, когато жената на ищеца забременяла с
второто им дете, а наказателното производство продължавало, като срещу него имало
поставена втора осъдителна присъда. Незаконното обвинение се отразило на ищеца
изключително негативно в личен и социален план – повлияло отрицателно на личните му
4
отношения с близки и приятели. Усещал, че хората проявяват съмнение и недоверие спрямо
него. Изключително болезнено понасял негативните коментари и шушукания на околните,
че ще бъде осъден. С оглед ниското ниво на правопознание в България в очите на повечето
му познати той бил вече осъден престъпник. Понасял изключително болезнено всяка среща
с негови познати, които постоянно го питали какво става, как вървят нещата, поради което в
един момент спрял да се среща с хора и предпочитал да стои вкъщи само с най[1]близките
си хора. Силно се притеснявал, че случващото се оказва негативно влияние и притеснение
сред най-близките му – жената до него и родителите му. Същите били изключително
притеснени, потиснати, изплашени, което допълнително усилило стреса и напрежението у
ищеца.
Твърди се, че огорчението, душевните болки и морални страдания от незаконното
обвинение в извършване на умишлено престъпление не са отшумели и до днес.
В съотевтствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на
Прокуратурата на РБългария да му заплати сумата от 20 000 лева – обезщетение за
претърпените от незаконното обвинение, приключило с оправдателна присъда по в. н. о. х.
д. № 85/2021г. на ОС-Варна, морални болки и страдания, описани по – горе, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от
16.03.2021 год. (датата на влизане на оправдателната присъда в сила) до окончателното и
́
изплащане.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът – Прокуратурата на
РБългария, оспорва иска. Твърди, че липсват доказателства за твърдяните да са претърпени
от ищеца неимуществени вреди, които да са произтекли от поведението на ответника.
Твърди, че наказателното производство против ищеца е проведено в разумен срок;
досъдебното производство е приключило за около година след привличане на ищеца в
качеството му на обвиняем до внасянето му в съда с обвинителен акт, като Прокуратурата
на РБ не носи отговорност за целия период на наказателното производство; спрямо ищеца е
била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, като не са налице доказателства
реално да е рефлектирала негативно върху неговите права. Твърдението на ищеца, че
околните шушукали и постоянно го питали какво се случвало с наказателното производство,
от което същият изпитвал негативни емоции, не е в причинна връзка с поведението на
Прокуратурата на РБ, тъй като наказателното производство не било станало достояние на
неговите познати по нейна инициатива. Твърди също, че претендираният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е силно завишен и не съответства на установените в
чл. 52 ЗЗД критерии.
По тези съображения счита иска за неоснователен и настоява за отхвърлянето му,
евентуално – за присъждане на обезщетение в значително по – нисък размер от
претендирания от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищета на
страните и съобразно нормата на чл. 269 ГПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
5
От съдържащите се в н. о. х. д. № 793/2017 год. по описа на РС-Варна документи е
видно, че наказателното производство е образувано на 17.11.2015 год. като ДП № 1654/2015
г. по описа на Второ РУ МВР-Варна срещу ищеца П. Б. М. за извършено от него на
17.11.2015 год. в гр. Варна престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК. С постановление на водещия
разследването от 18.11.2015 год. ищецът П. М. е привлечен като обвиняем по ДП №
1654/2015 год. по описа на ОД на МВР Варна, Второ РУ и му е било повдигнато обвинение
за евентуално извършено от него на 17.11.2015 год. в гр. Варна престъпление по чл. 354а, ал.
3, ал. 1, предл. 1 от НК, определена му е мярка за неотклонение „подписка“; на същата дата
П. М. е разпитан в качеството на обвиняем. С постановление на водещия разследването от
12.02.2016 год. ищецът П. М. отново е привлечен като обвиняем по ДП № 1654/2015 год. по
описа на ОД на МВР Варна, Второ РУ, повдигнато му е обвинение за евентуално извършено
от него на 17.11.2015 год. в гр. Варна престъпление по чл. 354а, ал. 3, ал. 1, предл. 1 от НК,
определена му е мярка за неотклонение „подписка“; на същата дата П. М. е отново е
разпитан в качеството му на обвиняем.
В хода на разследването по досъдебното производство други процесуални действия с
участието на ищеца в качеството му на обвиняем не са извършвани. Обвинителният акт
против П. М. е внесен в РС – Варна на дата 16.02.2017 год. и е образувно н. о. х. д. №
793/2017 на РС-Варна. В хода на производството пред РС – Варна са проведени четири
съдебни заседания, на които ищецът е присъствал; Прокуратурата на РБългария е
настоявала на ищеца да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година ефективно при общ режим. С присъда № 115/18.04.2018 г. по н. о. х. д. № 793/2017
год. на РС-Варна, ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а,
ал. 3, ал. 1, предл. 1 от НК и му е наложено наказание „лишване от свобода“ за срок от една
година, което да бъде изтърпяно ефективно при общ режим, както и глоба от 2000 лева. Със
същата присъда е приведено в изпълнение на осн. чл. 68, ал. 1 НК и наложеното на ищеца
П. М. (след групиране по чл. 23 и 25 НК) наказание от десет месеца лишаване от свобода по
ч. н. д. № 337/2015 год. на ОС-Разград.
По въззивна жалба на ищеца против постановената присъда е образувано в. н. о. х. д.
№ 1262/2018 год. на ОС-Варна, по което с Решение № 14/2201.2019 год.
първоинстанционната присъда е отменена изцяло и делото е върнато на РС-Варна за ново
разглеждане от друг състав на съда. В производството по в. н. о. х. д. № 1262/2018 год. на
ОС-Варна, е проведено едно съдебно заседание, на което ищецът е присъствал лично.
След връщането му на РС-Варна е образувано н. о. х. д. № 364/2019 год. по описа на
РС-Варна. В хода на производството пред РС – Варна по н. о. х. д. № 364/2019 год. са
проведени шест съдебни заседания, на които ищецът е присъствал; Прокуратурата на
РБългария е настоявала на ищеца да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година ефективно при първоначален общ режим. С присъда № 146/27.07.2020
год. по н. о. х. д. № 364/2019 год. на РС-Варна, ищецът е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 354а, ал. 3, ал. 1, предл. 1 от НК и му е наложено наказание
„лишване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно ефективно при общ
6
режим, както и глоба от 2000 лева. Със същата присъда е приведено в изпълнение на осн.
чл. 68, ал. 1 НК и наложеното на ищеца П. М. (след групиране по чл. 23 и 25 НК) наказание
от десет месеца лишаване от свобода по ч. н. д. № 337/2015 год. на ОС-Разград.
По въззивна жалба на ищеца против постановената присъда е образувано в. н. о. х. д.
№ 85/2021 год. по описа на ОС-Варна, по което с Присъда № 15/25.02.2021 год.
първоинстанционната присъда е отменена изцяло и е постановена нова, с която ищецът е
признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, ал. 1, предл. 1 от НК.
В производството по в. н. о. х. д. № 85/2021 год. на ОС-Варна, е проведено едно съдебно
заседание, на което ищецът е присъствал лично.
Присъдата по в. н. о. х. д. № 85/2021 год. на ОС-Варна, с която ищецът е оправдан, е
влязла в сила на 13.03.2021 год.
Видно от билютин за съдимост ищецът е осъждан с влезли в сила присъди за
извършено на 15- 16.02.2015 год. престъпление по чл. 354а, ал .3, т. 1 НК и за извършено на
08.07.2015 год. престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като и двете му осъждания са преди да
бъде ангажирана наказателната му отговорност по ДП № 1654/2015 год. по описа на ОД на
МВР Варна, Второ РУ.
От представените удостоверения за раждане на л. 24 и л. 25 от първоинстанционното
дело, е видно, че ищецът има две деца, родени съответно на 29.12.2019 год. и на 27.06.2021
год.
От заключението на съдебно-психологична експертиза от 04.04.2022 год., неоспорено
от страните, и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание, се установява следното:
Повдигнатото срещу ищеца обвинение и воденото срещу него наказателно производство са
представлявали значим стрес; тревожността е достигнала до висока степен, която е била
свързана с определена симптоматика /неспокоен сън, сънуване на кошмари, чести
събуждания през нощта /, ограничаване на социалните контакти и чувство за неизвестност,
което е повлияло настроението – станало е песимистично; значително са се понижили
самочувствието и самооценката му. Появили се мисли, свързани с болести, най-вече за
близките му. Стресът се е хронифицирал през годините на водените съдебни дела, но
кулминацията на същия е достигнала когато е била издадена ефективната присъда. Въпреки
това стресът не се е трансформирал в дистрес, т. е., липсват болестни симптоми.
Интензитетът на негативните преживявания на ищеца е бил висок с оглед темперамента му
– ищецът е по-чувствителен и по-малко стабилен, по-лесно възбудим и неспокоен (но не в
крайна степен) и е задълбочил тези изживявания. Негативните му изживявания са в
контекста на нормапсихологически разбираемите в подобна фрустрираща ситуация, каквато
е била настоящата – водените съдебни дела. Дори стабилна личност би преживяла тези
събития стресово.Психичното и емоционалното състояние на ищеца към момента е
стабилизирано, но има остатъчна симптоматика, свързана с появилите се натрапливи мисли
и емоции, които са по-константни и резистентни по отношение на корекция. Възвърнали са
се самооценката и самочувствието му, не само защото са приключили в негова полза
съдебните дела, но и поради факта, че той към момента успешно се е реализирал в
7
професионален и личен план. На този етап ищецът все още не е напълно уверен в силите и
възможностите си / разминават се с желаното от него /, има и известна вегетативна
симптоматика. Ако не се ползва специализирана психотерапевтична помощ, то изведените
натрапливи мисли и преживявания, биха могли да персестират и в бъдеще, тъй като те са
най-резистентни към корекция.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че симптомите, които са били в началото
(т. е., при предприемане на наказателното преследване срещу ищеца) понастоящем са
значително туширани, но все още у ищеца се наблюдава състояние на „непълно щастие“.
Ищецът е личност, която не е склонна да търси специлизирана помощ – консултация с
психолог или психиатър.
Свидетелката Ю. Б.а М.а-З. /сестра на ищеца/ излага, че през 2017 год. брат и бил
́
обвинен за притежание на наркотици през и срещу него започнало наказателно дело. Бил
първа година студент в Икономическия университет в гр. Варна. когато го обвинили, това
подействало много тежко на семейството им. Ищецът бил нервен, притеснен от това, че
може да лежи в затвора. Прекъснал обучението си в гр. Варна и се върнал в Разград,
самочувствието му се сринало, затворил се в себе си, престанал да излиза, стоял си у дома,
не можел да спи, поведението му коренно се променило, а преди това бил много социална
личност – виждал се с много приятели. В Разград се разчуло, че срещу него се води
наказателно дело, което също го потискало. През 2018г. се запознал с Н., с която заживял на
семейни начала, не и казал нищо за делото, защото го било срам. Притеснявал се да и
́́
предложи да сключат брак заради делото, защото можело да завърши със затвор. Н.
забременяла, родили им се две деца, но заради това дело не сключили брак. Малко след като
се запознали с Н., ищецът започнал да учи отново. Отдавало му се трудно, не бил
мотивиран, притеснявал се за развоя на делото. След като делото окончателно приключило,
той се мотивирал и в рамките на два, три месеца си взел всички изпити и се дипломирал.
Към настоящия момент (16.02.2022 год.) ищецът живеел в Разград при родителите им.
Свидетелката не знае ищецът да е имал друго дело за наркотици. Не е търсил
специализарана помощ за състоянието си.
Свидетелят В.М.Ф. излага, че с ищеца са приятели, познава го от 2012г., познава и
семейството му. Ищецът дошъл да учи във Варна през 2012г.; след две - три години
прекъснал по ред причини, но най- вече заради някакво дело, за което свидетелят узнал от
други хора.в Разград. През 2016г. познати от Разград казали на свидетеля да страни от
ищеца, тъй като ще го съдят, така се говорело в града. Ищецът му споделил, че срещу него
се води наказателно дело, не влязъл в подробности, тъй като въпросът му бил неприятен.
Преди делото ищецът бил „душата на компанията“, раздавал се за всеки; имал много
приятели. впоследствие животът на ищеца в личен и сочиален план „се обърнал“. Започнал
да страни, имал доста главоболия и проблеми, включително и заради влошеното
здравословно състояние на родителите му и не му било до излизане. След като се случили
нещата и се влошило здравословното състояние на майка му и баща му, бил принуден да се
върне в Разград и да поеме бизнеса на родителите си. Не му било приятно от ситуацията с
8
делото, бил угрижен; имал жена, две деца и бизнес на главата, а всъщност го грозяло нещо,
но успявал да намира сили и да се справи с въпроса. Делата приключили през 2021 год. След
приключване на делото ищецът си взел всички изпити и завършил образованието си. След
това бил малко по-освободен.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Държавата, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Отговорността на Държавата има обективен характер и се реализира чрез
заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение.
Съгласно разясненията, дадени в т. 11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълкувателно
гражданско дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, обезщетение за неимуществени вреди се
дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и причинените вреди. Причинната връзка не се предполага, а трябва да бъде
доказана безспорно от ищеца.
В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 1654/2015 г. по
описа на Второ РУ МВР-Варна за евентуално извършено от него на 17.11.2015 год. в гр.
Варна престъпление по чл. чл. 354а, ал. 3, ал. 1, предл. 1 от НК, през месец февруари 2017
год. е предаден на съд, а с влязла в сила на 13.03.2021 год. присъда е признат за невиновен
по подвигнатото му обвинение. Влизането в сила на оправдателната присъда обосновава
извод за незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на обвинението, а оттам – и на
действията на длъжностните лица от ПРБ по повод образуваното досъдебно производство,
привличането на ищеца като обвинямеи, впоследствие и на подсъдим. Незаконността на
обвиненията, произтичащо от влязлата в сила оправдателна присъда, за престъплението, за
чието извършване е бил обвинен ищеца, съставлява основание за носене на имуществена
отговорност от Държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, ал. 1 от
ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили
като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Наказателното преследване против ищеца е започнало с привличането му като
обвиняем на 18.11.2015 год. В периода от 18.11.2015 год. до влизане в сила на
оправдателната присъда на 13.03.2021 год., воденото против ищеца наказателно
производство се е отразило негативно върху психиката му – преживял е душевни страдания,
изразяващи се тревожност, безпокойство, стрес, страх да не бъде осъден.
С оглед приетото по – горе, съдът намира, че са налице елементите от фактическия
9
състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – повдигнато и поддържано против ищеца обвинение за
извършено престъпление, като наказателното производство е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда, причинени от незаконното обвинение морални вреди и причинна
връзка между незаконните действия и вредите, описани по – горе.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ се определя
съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. Прилагането на критерия
"справедливост" изисква цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за
съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на обезщетението,
чрез което те биха могли да бъдат репарирани.
Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди, техния
интензитет и проявление във времето, продължителността на наказателното производство,
което в случая е продължило малко повече от пет години в досъдебна и съдебна фаза,
извършените процесуални действия с участието на ищеца – два разпита в качеството му на
обвиняем в досъдебното производство и единадесет проведени съдебни заседания в
съдебната фаза на процеса, в които ищецът е участвал, характера и тежестта на незаконното
обвинение – за престъпление, което е тежко по смисъла на НК, като отчете обстоятелството,
че спрямо ищеца е била взета най–леката мярка за неотклонение и по този начин не е бил
засегнат съществено ежедневния му живот, като прецени и цялостното отражение на
обвинението върху правната сфера на ищеца, съобрази обстоятелството, че липсват
доказателства, установяващи П. М. понастоящем да продължава да търпи някакви негативни
последици, които да са резултат от незаконното обвинение, съобрази и факта, че в хода на
наказателното преследване ищецът е създал семейство и има две деца, както и
обстоятелството, че в този период ищецът е поел семейния бизнес от своите родители в гр.
Разград и очевидно се е справил успешно (обстоятелства, обуславящи извод за по–нисък
интензитет на негативните изживявания у ищеца, които не са се отразили значително на
възможностите му да работи и развива търговска дейност, което поначало е свързано и с
възможността му за успешно функциониране и реализация в обществото), съдът счита, че
същият има право на обезщетение за вредите в размер на 5000 лева. Така определеното
обезщетение следва да репарира претърпените от ищеца вреди, описани по- горе.
Доводите на ответника, наведени във въззивната му жалба, че присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
незаконното обвинение в извършването на престъпление е необосновано завишено и не
съответства на принципа на справедливостта, установен в нормата на чл. 52 ЗЗД,
настоящият състав намира за неоснователни. Установено е по делото, че наказателното
производство против ищеца е продължило повече от 5 години и е водено за евентуално
извършено от него „тежко“ престъпление по смисъла на НК; в периода, в който против
ищеца е водено наказателното производство, е бил накърнен психичния му интегритет –
затворил се в себе си, изпитвал тревожност, безпокойство, стрес, страх от евентуално
осъждане, При това положение определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер
10
на 5000 лева (което е около осем минимални работни заплати към 13.03.2021 год.) )
настоящият състав намира, че съответства на установения в чл. 52 ЗЗД принцип.
Доводите на ищеца, наведени във въззивната му жалба, че обезщетението за
причинени неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение в извършването на
престъпление е занижено и не съответства на принципа на справедливостта, установен в
нормата на чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира за неоснователни.
Анализът на установените по делото факти, а именно – че липсват доказателства,
установяващи П. М. понастоящем да продължава да търпи някакви негативни последици,
които да са резултат от незаконното обвинение; че в хода на наказателното преследване
ищецът е създал семейство и има две деца; че в този период ищецът е поел семейния бизнес
от своите родители в гр. Разград и очевидно се е справил успешно, сочи на по–нисък
интензитет на негативните изживявания у ищеца, които не са се отразили значително нито
на възможностите му да работи и развива търговска дейност нито на възможността му за
успешно функциониране и реализация в обществото през периода, в който същият е бил
незаконно обвинен в извършването на престъпление от общ характер.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на процесуалния представител на ищеца – адв. П. Б. Н. от Ак-Варна следва да се присъди
адвокатско възнагражедние за оказаната безплатна адвокатска защита, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв, в размер на сумата от 283 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1339/10.05.2022 год., постановено по гр. дело №
14954/2021 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария, със седалище гр. София, бул. Витоша № 2 да
заплати на адвокат П. Б. Н. от АК-Варна, с личен номер на адвоката **********, с адрес на
кантората: гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 25, ет. 3, офис № 11, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв, сумата от 283 лева (двеста осемдесет и три лева) – съставляваща адвокатско
възнагражедние за оказаната безплатна адвокатска защита, съразмерно на уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12