№ 4667
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110127029 по описа за 2023 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът А. Ч. твърди в исковата молба и молба – уточнение от 29.5.2023г., че е
страна по договор за откриване и обслужване на сметка за всеки ден и предоставяне на
банкови услуги за физически лица от 202.2019г. и договор за издаване и обслужване на
пакет комфорт с безконтактна дебитна карта и предоставяне на банкови услуги за физически
лица от 12.1.2018г. , като сочи, че чрез използване на интернет банкиране наредил на
7.2.2023г. в 21,11ч паричен превод към чуждестранна банка Wise Europe SA в размер 761
щ.д., като твърди, че няколко минути след това решил да отмени превода, като веднага се
обадил на телефон за контакт на банката – ответник *********, като заявил на служител на
ответника, че се отказва от направения превод и изложил всички обстоятелства. Бил
информиран, че отказът не може да се извърши с телефонно обаждане, а е необходимо да се
посети клон на банката. Служителят го уверил, че преводът ще отнеме няколко дни, и има 1-
2 дни да канселира същия. Твърди, че на 8.2.2023г. в 9,00 часа отишъл в клон на банката,
като му било съобщено, че преводът е извършен. Служител му посочил, че следва да подаде
заявление за възстановяване на сумата, за което се следва такса 45 евро, която се удържа от
банковата му сметка. Към 13.3.2023г. бил уведомен, че парите не са възстановени. Твърди,
че подал жалба, на която получил повторен отказ. Сочи, че претърпял имуществени вреди,
въпреки своевременно подаденото заявление, че иска да откаже превода, като предявява
осъдителни искове за връщане на сумата 1435,96 лева – левова равностойност на 761 щ.д. и
сумата от 45 евро, като претендира заплащането й от ответника. С уточнителната молба
сочи, че е страна по посочените договори, като съгласно чл.323 ОУ за платежни сметки и
услуги, дебитни карти и КВС онлайн за физически лица, ответното дружество отговорност
1
за неизпълнена или неточно изпълнена платежна операция.
Ответникът оспорва иска като неоснователен, с доводи, че с декларации към
12.1.2018г.и 20.2.2019г. ищецът е декларирал, че приема ОУ, че от 12.1.2018г., по силата на
договор за пакет комфорт, ищецът е започнал да използва услугата онлайн, като с договора
от 20.2.2019г. е декларирал онлайн банкиране, с потвърждаване на операции със смс на
мобилен номер. Твърди, че трансакцията е реализирана чрез мобилно банкиране от ищеца на
7.2.2023г. в 21,11 часа, по воля и желание на ищеца, не се твърди да е без негово съгласие
или в резултат на измама. Ищецът се обадил в кол центъра в 22,12часа, като действително
му било обяснено, че нареждането следва да се оттегли в писмена форма. Твърди, че въз
основа заявлението, е отправил съобщения до банката – кореспондент, с искане за
канселиране, която уведомила ответника, че са направени опити за свързване с банката на
получателя, с искане за връщане, но не са получили отговор. Затова е препоръчано
наредителят да установи контакт с получателя, за което ищецът е уведомен. Ответникът
счита, че приложима е разпоредбата на чл.70,ал.1 ЗПУПС – операцията е извършена от
ответника по нареждане на ищеца, поради което е „разрешена“, поради което и приложима е
ал.4 на същата разпоредба, защото счита, че по силата на чл.23 ОУ моментът на получаване
на платежното нареждане от банката, е и декларираното му съгласие, което обстоятелство е
прието за приложимо и когато нареждането е извършено чрез интернет банкиране. Счита, че
изложеното води на извод за приложимост на чл.85,ал.1 от ЗПУПС, и нареждането е
неотменимо. Сочи, че за него по ОУ не съществува задължение за изпълняване на
нареждания за отмяна на наредени от клиента преводи. Събраната такса се дължи за
разглеждане на заявлението, съгласно Тарифата, приложима въз основа чл.20 ОУ. Твърди,
че след излъчване на операцията, същата не е под контрола на банката, като за него се е
създала единствено възможността да отправи искане за връщане на сумата, което е сторено,
като тази възможност е на кореспондентската банка, за които действия твърди, че е
начислена и таксата. Относно уточнението, сочи, че приложима е чл.90,ал.1 ЗПУПС, и чл.31
ОУ, като счита, че е изпълнил точно нареждането на ищеца. Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените
в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото без възражения на
страните, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между
страните са сключени два договора, при ОУ, приети от ищеца, при ответното дружество
ищецът поддържа банкова сметка, обвързана с интернет банкиране, че ищецът, на 7.2.2023г.
в 21,11ч, използвайки интернет банкиране, е наредил паричен превод към чуждестранна
банка Wise Europe SA в размер 761 щ.д., че на същия ден, ищецът е позвънил на номер
*********, като заявил на служител на ответника, че се отказва от направения превод и
изложил всички обстоятелства че ищецът бил информиран, че отказът не може да се
извърши с телефонно обаждане, а е необходимо да се посети клон на банката, че до
8.2.2023г. преводът е осъществен от ответната банка в полза на получателя, че на 8.2.2023г.
при посещения в клон на банката, ищецът бил информиран, че преводът е осъществен,
2
както и че на същата дата е подадено от него заявление за възстановяване на сумата, че към
13.3.2023г.,във връзка със заявлението за възстановяване на сумата, ответната банка
удържала от банковата сметка на ищеца такса от 45 евро, че на 20.4.2023г ищецът е
уведомен от ответника, че сумата не може да му се възстанови, както и че левовата
равностойност на сумите 761 щ.д. и 45 евро към предявяване на иска възлиза на 1435,96
лева.
По делото е представено платежно нареждане – копие, от интернет банкиране, видно
от което, ищецът Ч. е наредил чрез използване на интернет банкиране на 7.2.2023г., в
21,11часа,плащане в полза на чуждестранно дружество, в банка извън Република България,
на сумата 761 щ.д. Ответната банка не оспорва твърдението на ищеца, че е позвънил в кол-
център на банката на същия ден. СРС допусна изслушването на СТЕ, която да снеме запис,
поради което, и с оглед приетото в предходното изречение, по- долу съдът приема, че
разговорът е с ищеца. От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа
експертиза, от 20.11.2023г. е видно, че във вътрешната софтуерна система на ответната
банка е записано обаждане от ищеца, проведено на 7.2.2023г. в 22,12 часа, при което ищецът
сочи, че е направи превод към чуждестранна банка с посочване на име, който превод иска да
се прекрати, да не се изпълни, като служителят сочи на ищеца, че трябва да посети офис в
работно време, като по телефон не може да се канселира. Ищецът пита колко време ще
отнеме на превода да бъде обработен, а служителят сочи, че ще отнеме два работни дни,
което е стандартното време за обработка на банкови преводи. Служителят сочи на ищеца, че
на следващия ден следва да отиде в офис. Ищецът пита за препоръка кога да отиде,
служителят сочи, когато е удобно. Ищецът пита дали до края на утрешния работен ден
преводът ще е извършен, като служителят потвърждава, че няма да е извършен. Ищецът
пита дали ако отиде на следващия ден около 16 часа, преводът може вече да е одобрен, а
служителят сочи, че не може да е одобрен, защото е нареден превод за чужда банка и те не
се обработват толкова бързо. Служителят казва ищецът да посети офис в 16 часа.
От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза от
29.9.2023г. е видно, че в информационните системи на ответника е налична информация за
платежно нареждане, създадено от ищеца / изпратено от него/ чрез системата за мобилно
банкиране на ответника на 7.2.2023г. в 21.11.25часа, което е било потвърдено / подписано/
от ищеца чрез мобилно приложение на банката на 7.2.2023г. в 21.11.53часа. Вещото лице
сочи, че веднага след подписване на нареждането, то се записва в база данни на банката, а
обработката му – проверка, осчетоводяване и изпращане пред междубанкови системи се
случва в първия възможен момент – обикновено в същия или на следващия работен ден, в
работно време / след 8 сутринта/. По платежното нареждане, банката е получила и записала
нареждането след подписването му, като неговата обработка е започнала на следващия
работен ден 8.2.2023г. в 8,02 часа. Вещото лице е изготвило таблица / екранна снимка/ от
системата на ответника, като от нея е видно, че обработката е продължила от 8,02 часа до
10,34часа. По – долу вещото лице транскрибира вписването, като сочи, че в 8,04часа
служител на банката е отворил нареденото плащане, което отново е отворено в 8,13 часа.
3
Вещото лице сочи, че плащането е било разрешено от служител на банката в 8,13 часа и
веднага след това, в същия час и минута, системите на банката са започнали изпълнението
му , в 8,37 часа междинна информация за плащането е получена, а в 9,29 часа официално е
получено потвърдение, че плащането е било обработено от международна система за
междубанкови трансакции Суифт.
От неоспорената от страните и приета от СРС СТЕ от 16.1.2024. се установява, че
записи от видеонаблюдение на банковия клон не пази записи от 8.2.2023г.
По делото е представено заявление/искане по бланка на банката, в което е вписано от
страна на ищеца, че на 7.2.2023г. е направено нареждане по чудестранна сметка в размер
761 щ.д., след минути, ищецът е решил, че искал да се откаже от превода, позвънил на кол-
център, за да канселира превода. Било му обяснено, че това може да се служи в офис на
банката в близките два дни, тъй като преводът е към чуждестранна банка, той ще се
обработва няколко дни и има време да се реагира. На 8.2.2023г., ищецът посетил клон на
банката за да канселира превода, и се прави искане, преводът да бъде канселиран.
Заявлението носи името на служител Оля Ставрева, на него е поставен мокър печат с дата
„8.2.2023г. и преди 15часа“ – изписано на печата.
Съдебно – техническа експертиза от 29.9.2023г е работила и върху посоченото в
предходния абзац заявление. По него, вещото лице сочи, че в клона няма нито хартиен, нито
софтуерен регистър, чрез който да се отразяват входящите документи на клиентите, поради
което е невъзможно на вещото лице да даде отговор на поставения въпрос, кога, в колко
часа е отразено искането за отказ от ищеца.
В исковата молба се твърди, че клонът е посетен от ищеца в 9,00 часа.
С оглед установеното от вещото лице, че регистър в клона не се води, и изявлението
на ответната банка, в изпълнение на задължението й, вменено от съда по чл.190 ГПК, с
определение от 2.1.2024г. да представи по делото документ от който дае видно в колко часа
е подадено заявлението и в колко часа е отразено подаването му, и е обработено
заявлението от страна на банката, и дадения отговор, с молба № 375340/29.12.2023г., че
банката не разполага с входящ регистър, в който да отразява часове на подаване и
отразяване на заявленията /исканията, СРС допусна до разпит свидетелят Оля Ставрева.
Свидетелят сочи, че след като ищецът й обяснил какво иска да направи / да канселира
валутен превод/, му дала бланка, в която да опише какво иска, като провела разговор със
служители на банката, отдел „плащания“, във връзка с въпрос дали ще има такса. Ставрева
описва механизма на обработка на писменото изявление - сочи, че след това, молбата се
изпраща до посочения отдел, където се входира и обработва. Свидетелката провела и
разговорът по телефона с ищеца, в смисъл, че не достагали средства в сметката за
заплащане на таксата, като ищецът бил поканен да внесе средства, за да се удържи таксата.
Разговорът бил проведен на следващ или по- следващ ден.
Свидетелката сочи, че ищецът посетил офиса преди обяд, по – скоро сутринта.
След като ищецът подал молбата, свидетелката я сканирала и изпратила по имейл на
4
отдел „плащания“, което се случило почти непосредствено след плащането. Свидетелката
сочи, че е сканирала молбата и я е препратила преди обяд. Ответникът е представил отговор
по оплакване № 31118/15.3.2023г., в който сочи, че е направена проверка и ищецът следва
да се свърже с получателя на сумата.
По правото.
Основният спорен момент по делото е, дали ищецът е направил изявление до
ответника, преди платежната операция да стане „неоттегляема“ по смисъла на чл.70,ал.4
ЗПУПС, с оглед евентуалната приложимост на чл.79 от същия закон. Цитираната от съда
разпоредба на чл.70 сочи, че „Платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил
или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие платежната операция е
неразрешена.
(2) Разрешението от платеца се дава преди изпълнението на платежната операция
или ако е уговорено между платеца и неговия доставчик на платежни услуги – след
изпълнението на операцията.
(3) Съгласието за изпълнение на платежна операция или на поредица от платежни
операции се дава по ред и начин, уговорени между платеца и съответния доставчик или
съответните доставчици на платежни услуги. Съгласието за изпълнение на платежната
операция може да бъде дадено и чрез получателя или доставчика на услуги по иницииране
на плащане.
(4) Нареждането или съгласието на платеца за изпълнение на платежна операция
може да се оттегли от платеца по всяко време, но не пo-късно от момента, в който
платежната операция е станала неотменима съгласно чл. 85.
(5) При оттеглянето на съгласието за изпълнение на поредица от платежни
операции всички бъдещи платежни операции се смятат за неразрешени.“
Общите условия на ответната банка разширяват рамката на закона. Разпоредбата
на чл.15 ОУ предвижда, че нареждането на клиента, в ролята му на платец, за изпълнение на
платежна операция /ПО/, може да бъде оттеглено по всяко време, но не по-късно от
момента, в който ПО е станало неотменимо. За неотменима се счита ПО след получаване на
платежното нареждане от банката. Чл.21 предвижда, че платежното нареждане се оттегля в
писмена форма. Съгласно чл.23, моментът на получаването на платежното нареждане е
моментът, в който банката получава платежното нареждане, предадено пряко от клиента или
косвено от или чрез получателя, по договорените между страните ред и начин за
получаването му, съгласно чл.14, която предвижда, че клиентът дава съгласие за изпълнение
на платежна операция, чрез подписани стандартни форми на платежни нареждания,
депозирани на хартиен носител или по електронен път.
Съгласно разпоредбата на чл.318 от ОУ, банката на платеца носи отговорност пред
него за точното изпълнение на платежна операция, когато платежното нареждане е подадено
от платеца. В случай, че платецът докаже, че банката на получателя е получила сумата по
ПО в сроковете по чл.37-39, след момента на получаване на платежното нареждане от
5
платеца, банката на получателя носи отговорност за точното изпълнение на операцията.
От изложеното дотук се налага извод, че според ОУ на ответника, извършено чрез
интернет банкиране платежно нареждане от платец – клиент на банката, може да се отмени
само писмено, /чл.21 ОУ/. Няма твърдения, нито доказателства, че банката е осигурила офис,
който да приема писмени изявления на своите клиенти в неработен ден. Няма твърдения,
нито доказателства, че, чрез активното интернет банкиране, активирано по искане на ищеца,
с предаден му токен, по смисъла на ОУ, на платеца е осигурена възможност, платежното
нареждане да бъде отменено в рамките на самото банкиране /чрез приложение, или
потвърждение в предвидена от банката форма, чрез съответния токен/.
С оглед събраните доказателства пред съда, се налага следната хронология на
събитията, установена от доказателствата – в неработен ден /неделя/, в 21,11часа, чрез
интернет банкиране, ищецът нарежда превод. В 22,12часа, на същия ден, ищецът прозвънява
в кол-центъра на ответната банка, от където служител му обяснява, че преводът може да се
откаже / т.нар. „канселиране“/ на следващия работен ден, с писмено изявление пред банката.
Изрично му е посочено, от служител на ответната банка, че може да посети клон , за да
подаде писмено изявление за оттегляне на нареждането, в рамките на „ден –два“, в работен
ден, че преводът е до международна банка, и изпълнението му от ответника ще отнеме
повече време. Не му е посочено, че следва да посети клона в първия работен ден, в първия
възможен му момент, нито, че преводът ще се извърши автоматично.
Към онзи момент – моментът на обаждането, платежното нареждане е регистрирано в
системата на банката. Същото не е разрешено от служител, не е обработено от служител, а
регистрирано автоматично от системата на банката, преводът не е извършен автоматично.
Ищецът посещава офис на банката в първия работен ден след нареждането, като
подава писмено искане за канселиране на превода, по утвърдена от банката бланка, съгласно
указанията на свидетеля Ставрева.
Междувременно, на същия, първи работен ден след нареждането, обработката на
нареждането започва в 8,02часа, когато системата на банката е отворена от служител, и в
8,13 часа, служител разрешава превода. От там, системата автоматизирано приключва
превода към 9,29 часа.
Клонът, посетен от ищеца, отваря за работа с клиенти в 8,30 часа.
С оглед изложената хронология на събитията се налага единственият възможен
разумен извод, че банката, в конкретния казус, е поставила ищеца в невъзможност да
оттегли даденото съгласие преводът да се извърши. Същият е одобрен и е постановено
изпълнението му, чрез действия на служител на ответника, и то преди започване на
работното време на клона с граждани, което е единственият възможен начин на ищеца ,
според цитираните разпоредби на ОУ, да откаже превода. Както се посочи по – горе, не се
твърди, нито се доказва, че ищецът – ползвател на интернет банкиране, има възможност да
оттегли даденото съгласие за платежна операция, чрез това интернет банкиране. От там,
6
неговата единствена възможност, според общите условия на банката, е да посети клон и да
подаде писмено искане. Посещаването на клон и подаването на писмено искане е
безсмислено, за ищеца, предвид одобрението на превода преди началото на работното време
на клона и невъзможността, след одобрението, преводът да не се извърши – оттам, същият
се извършва автоматизирано.
Съдът намира, че искът за връщане на сумата е основателен и по друга причина.
Разумно е приетото от банката в ОУ, че дадено съгласие чрез използване на интернет
банкиране може да се оттегли при наличието на уважителна причина – съмнение за измама,
данни за кражба на индивидуализиращи белези на платеца по потвърждение на самоличност
в рамките на интернет банкирането. При липса на такава причина, и в закона, и в ОУ,
единствената проверка, която се извършва от страна на служител, на платежна операция, е
наличието на достатъчно средства, с която същата да се извърши.
Доколкото, обаче, единствено на банката е предоставена възможността да прецени
кога да откаже платежна операция/ тъй като тези възможности са предвидени в приетите от
самата банка ОУ/, наредена чрез интернет банкиране, и при липсата на възможност на
платеца, чрез същото банкиране / и обективна невъзможност да подаде писмено изявление
за оттегляне, в конкретната ситуация/, да оттегли даденото съгласие преди получаването му
от банката / което получаване се извършва автоматично/, то следва самата банка, като
институция, която, по занятие, се занимава с одобряване на платежни операции, да предвиди
ред, по който, искания за оттегляне на дадени платежни нареждания, направени не по
надлежния ред /например по телефон, а не писмено/, да доведат до задържане на превода до
установяване дали е налице нареждане за извършването му или не. Тази практика би била
разумна, предвид на обстоятелството, че на клиент с директен дебит е предоставена
възможност да отмени платежно нареждане в рамките на работния ден, предхождащ деня на
дебита / чл.18 ОУ/, но на клиент, който използва интернет банкиране за нареждания – не е
дадена такава възможност. Разпоредбата на чл.199 ОУ предвижда, че всяко едно изявление
на потребителя в рамките на интернет банкиране, извършено след идентифицирането му по
някой от одобрените и предоставени от банката начини, е валидно писмено изявление,
обвързващо клиента, както е приел и ответникът за даденото платежно нареждане, но
същото не се отнася до искането на клиента да оттегли даденото съгласие – такава
възможност за клиента липсва.
В общите условия, и в закона, не се сочи, че дадено чрез интернет банкиране
нареждане за извършване на плащане е неоттегляемо , нито че платецът, извършващ
платежно нареждане чрез интернет банкиране, извършва неотменима платежна операция.
Както се установи по делото, ако платежното нареждане е наредено в неработен ден, през
интернет банкиране, то и същото се явява неоттегляемо за платеца, още при извършването
му, като същевременно, банката се освобождава, по силата на своите ОУ, от каквато и да е
отговорност, считайки операцията за неотменима.
СРС намира, че цитираните разпоредби въвеждат практика на банката, която е в
нарушение на разпоредбата на чл.143,ал.2,т.3 ЗЗП, поради което и цитираните от ответника
7
разпоредби на ОУ, поради които счита операцията за неотменима, са неравноправни клаузи
по договор, сключен с потребител, които са нищожни, която констатация съдът извършва,
на основание чл.7,ал.3 ГПК. Разпоредбите на ОУ предоставят възможност на банката да
постави изпълнението на задълженията си в зависимост от условие, чието изпълнение
зависи единствено от неговата воля.
Отделно от това, разпоредбите, предвиждащи неотменимост на платежното
нареждане, противоречат пряко на чл.83 от ЗПУПС, който предвижда, че когато моментът
на получаването по отношение на банката, на платежното нареждане, когато същото е
направено в неработен ден, е първият работен ден, поради което и предвидената
автоматична процедура, която обработва плащането преди началото на работния ден, по
същество, прави неотменимо всяко едно дадено платежно нареждане в неработен ден,
направено чрез интернет банкиране, защото тази вътрешна процедура на банката препятства
клиента – платец, да отправи, преди получаването на нареждането от страна на банката / в
първия работен ден, съгласно чл.83,ал.2 ЗПУПС/, изявление, че същото се оттегля.
Даването на платежно нареждане съставлява изявление на страна по договора, поради което
няма пречка същото да се оттегли, в разумни хипотези.
Доколкото банката е в правото си да поиска потвърждение на дадено съгласие, за
което има съмнение, че е оттеглено / хипотезата на чл.14 ОУ/, то и ответникът е могъл да
предприеме действия по отношение на ищеца, с които да изиска, след уведомяването от
страна на ищеца на банката по телефон, че иска да оттегли нареждането, потвърждение на
даденото нареждане. Ищецът е уведомил ответната банка, на дадения от самата нея телефон
за контакт, че иска да оттегли даденото платежно нареждане, преди същото да е изпълнено.
Следователно, не може да се приеме, че същото е станало неоттегляемо, и съответно –
операцията, неотменима, и оттам да се освободи от отговорност, на основание чл.85 ЗПУПС.
Ето защо, искът е основателен за сумата от 1435,96 лева – преведената сума от банката, по
платежно нареждане, което ищецът е опитал да отмени, но е бил поставен в невъзможност,
поради вътрешна процедура на банката, да стори това. В рамките на сочената сума се
изразяват вредите на ищеца – понесената от него загуба.
Не така стои въпросът със сумата 45 евро – същата е удържана от банката за
разглеждане на заявлението за отмяна на платежното нареждане, по собствената й тарифа,
като, предвид исканата от ищеца услуга, същата се дължи, и при влизане в сила на
настоящото решение, не следва отново да се удържа от ищеца. За нея, искът следва да се
отхвърли – същата такса е дължима за операцията, която ответната банка следва да извърши,
след като решението влезе в сила и която е следвало да извърши още на първия работен ден.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил разноски за: държавна такса от 57,44 лева, внесен депозит за
експертиза 50 и 80 лева – общо 130 лева, от които, съразмерно с основателната част на
исковете, му се следва сумата от 176,62 лева.
Прави се искане за определяне на адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство, по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв, при хипотезата на
8
чл.38,ал.1,т.2 от същата разпоредба. Въз основа цената на иска, съдът определя
възнаграждение от общо 702,39 лева / 452,39 лева за първите две о.с.з., съгласно чл.7,ал.2,т.2
НМРАВ, и още 250 лева, съгласно чл.7,ал.8 НМРАВ/, като съразмерно с основателната част
на иска, на процесуалния представител се следва сумата от 661,84 лева.
Ответникът претендира разноски от 500 лева депозити за експертизи, от които
ищецът дължи 28,87 лева.
На основание чл.77 ГПК, страните следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на
бюджета на СРС сумата от 204,20 лева – платено възнаграждение на вещото лице К. в о.с.з.
от 13.11.2023г. – ищецът, съразмерно на неоснователната част от исковете/ 5,08 лева/, а
ответникът - съразмерно на основателната / 199,12 лева/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на А. М. Ч.
ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 1435,96 лева – обезщетение за имуществени вреди –
сторени от ищеца разходи, от изпълнение, от страна на ответника, на платежно нареждане,
оттеглено от ищеца; заедно със законната лихва от предявяване на иска - 18.5.2023г. до
плащането, и сторените разноски от 176,62 лева.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищеца по делото, от 661,84 лева, като ОСЪЖДА *** ЕИК
*** със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат ***, САК, с адрес на
кантората ***, сумата от 661,84 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 45 евро – удържана от *** ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** такса за извършване на операция „отмяна на платежно
нареждане“.
ОСЪЖДА А. М. Ч. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на *** ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** сторените по делото разноски от 28,87 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление
*** да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд, сумата от 199,12 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, А. М. Ч. ЕГН ********** с адрес *** да заплати в
полза на бюджета на Софийски районен съд, сумата от 5,08 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9