ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 519
Кюстендил, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Кюстендил - VII състав, в закрито съдебно
заседание на тринадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Милена Алексова-Стоилова
к.а.н.д. № 16 по описа за 2024 година на Административен съд - Кюстендил, за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдебният
акт е постановен на основание чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК по
препращане от чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
С молба по електрона поща вх.№ 787/ 01.03.2024 г. адв.Е.С.Й.
като пълномощник на З.С.С. ***, със съдебен адрес:*** моли за изменяне на
решението по делото в частта за разноските и за отмяна на присъденото
юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че възнаграждението е недоказано,
прекомерно и недължимо поради липса на удостоверение за юридическа
правоспособност и валиден трудов договор на представителя на ответника, които
възражения не са обсъдени от съда.
С отговор вх.№ 895/ 12.03.2024 г. главен юрисконсулт Й
Т Х. като процесуален представител на ответния директор на РДГ – Кюстендил
намира молбата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Сочи, че
представеното по делото пълномощно е достатъчно за доказване на процесуално
представителство.
С оглед на изложеното съдът намира следното от
фактическа страна:
Делото
е образувано по касационна жалба от адв.Е.Й. като пълномощник на З.С.С. срещу
решение № 321/ 11.12.2023 г. по а.н.д.№ 690/ 2023 г. по описа на РС –
Кюстендил. С оспореното решение районният съд е потвърдил НП № 19/ 17.05.2023
г. на директора на РДГ – Кюстендил, с което на З.С.С. за нарушение на чл.50, ал.11 от Наредба № 8
за сечите в горите на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв. и С. е осъден да заплати на
РДГ – Кюстендил деловодни разноски в размер на 80лв. С решение № 433/
29.02.2024 г. по настоящето дело касационният съд е оставил в сила решението на
районния съд и на основание чл.63д, ал.5 във вр. с ал.4 от ЗАНН е осъдил З.С.С.
*** юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80лв.
Решението е връчено на касатора на 05.03.2024 г.
С
оглед на изложеното съдът намира следното от правна страна:
Молбата
за изменение на решението в частта за присъденото в полза на РГД – Кюстендил
юрисконсултско възнаграждение е допустима като подадена от пълномощник на
легимитирано лице /страна по делото/ пред компетентния за разглеждането й съд
/постановил решението, чието изменение се иска/ в срока по чл.248, ал.1 от ГПК
по препращане от чл.144 от АПК и чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Разгледана
по същество обаче молбата е неоснователна.
Специалните
норми на чл.63д, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН дават право на страните за
присъждане на разноски по реда на АПК, включително на юрисконсултско
възнаграждение в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл.58д от ЗАНН, ако е осъществена защита от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Препращането към АПК прави приложима общата норма
на чл.17,ал.3 от АПК, съгласно която представителството пред съда на
административните органи се извършва по реда на ГПК. Разпоредбата на чл.32, т.3
от ГПК дава право на представителство на страната от юрисконсулт по пълномощие.
При
действието на посочените правни норми, дължимостта на разноските се определя
единствено от валидно пълномощно, издадено от АНО в полза на юрисконсулта,
реално осъществено представителство по делото от юрисконсулта и направено
искане за присъждане на възнаграждението. Посочените обстоятелства са налични по
делото и касационният съд ги е обсъдил в решението, приемайки установената
посредством пълномощното представителна власт на органа от юрисконсулт, който
до приключване на делото е направил искане за присъждане на възнаграждението.
При липса на оспорване от касатора на приложеното от органа пълномощно, не е
дължимо представяне на допълнителни доказателства, удостоверяващи заеманата от
юрисконсулта длъжност и придобито юридическо образование. Следователно,
разноските за юрисконсултско възнаграждение са дължими и доказани. На основание
чл.63д, ал.5 от ЗАНН разноските са присъдени в минимален размер поради което не
подлежат на намаляване във връзка с твърдяната от молителя прекомерност.
С
оглед на изложеното, молбата ще се отхвърли като неоснователна.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 787/
01.03.2024 г. от адв.Е.Й. като пълномощник на З.С.С. за изменяне на решение №
433/ 29.02.2024 г. по делото в частта за разноските.
Определението е окончателно.
Определението да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: