№ 100
гр. София , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Светла Букова
Иванка Шкодрова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
в присъствието на прокурора Владислав Георгиев Владимиров (АП-София)
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600169 по описа за 2021 година
при секретаря Д. Аначкова и с участието на прокурор В., като разгледа докладваното
от съдия Букова внчд № 169 по описа на САС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
С определение от 01.02.2021 г. по нчд № 63/21 г. по описа на СГС, 9 с-в, по реда
на чл.306, ал.1, т.1 НПК са групирани наложените на П. К. С. наказания по нохд №
2600/20 по описа на СГС, по нохд № 3513/20 по описа на СГС, по нохд № 4232/20 г. на
СГС, като му е определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” по
посочените наказателни производства в размер на четири години. Определен е строг
режим за изтърпяването му. Приложени са разпоредбите на чл.59 и чл.25, ал.2 НК. С
определението е оставено без уважение искането на СГП за увеличаването му с една
година на основание чл.24 НК.
Срещу така постановеното определение е постъпил протест на прокурор при
Софийска градска прокуратура, в който се възразява относно отказаното увеличаване
на определеното общо наказание по реда на чл.24 НК. Твърди се, че това е неправилно
и незаконосъобразно, като се сочат конкретни доводи в тази насока. Поради това се
иска изменение на постановения съдебен акт, като се увеличи наложеното общо
наказание с една година на посоченото основание.
1
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура поддържа протеста с аргументите в него, като в подкрепа на искането да
се приложи разпоредбата на чл.24 НК сочи, че С. е осъждан за престъпления,
извършени при условията на рецидив и с оглед изпълнение на превенцията по чл.36
НК наказанието му следва да бъде увеличено.
Осъденият С. и защитникът му изразяват становище за неоснователност на
протеста поради влошено здравословно състояние, свързано с наркотична зависимост,
която е повлияла и при извършване на деянията. Последните били извършени при
нисък интензитет на използваната сила, като в наказателните производства при
съкратено съдебно следствие е призната вина и е изразено съжаление за стореното,
което е довело до приключването им в разумни кратки срокове. Отделно от това се
твърди, че предходните осъждания са били съобразени при квалификацията на
деянията като престъпления по чл.199 НК и наказанията са отмерени при отчитане на
рецидив. Поради това се иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Софийски апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, материалите
по делото и служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, прие за
установено следното:
В рамките на производството по чл.306, ал.1 т.1 НПК при спазване на
процесуалните изисквания е изяснена част от фактологията по делото, относима към
предмета на същото, като направените фактически констатации се основават на
представена актуална справка за съдимост относно последните постановени спрямо
осъдения П.С. присъди. С оглед необходимостта от пълна проверка на атакувания
съдебен акт в рамките на въззивното производство са изискани и приети и други
писмени доказателства по делото- писма- справки от ГД "ИН" и от началника на СЦЗ,
установяващи фактите от значение за предмета на настоящото произнасяне, а именно
предварителните задържания на П.С. и изтърпяната от него част от наложените му
наказания, включени в съвкупност. Въз основа на тези доказателства се установяват
осъждания на лицето още от непълнолетна възраст за престъпления против
собствеността и против личността /по чл.195, чл.144 и чл.157 НК/, а така също и
ангажирането на отговорността му впоследствие и по чл.354а, ал.1 НК и чл.354а, ал.5
НК, както и по чл.199, ал.1, т.4 НК. Спрямо него вече са били налагани общи наказания
– по нохд № 3521/96, нохд № 170/98 г. и нохд № 142/98 г., както и по нохд № 21746/15
и по нохд № 18220/15 /две години лишаване от свобода/ с присъединено наказание по
нохд № 474/13 г., като отделно е изтърпяно наказанието от една година лишаване от
свобода по нохд № 5864/03 г. Приложен е бил и институтът на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване остатъка на шестгодишно идентично наказание по нохд
№ 3789/06 г., но впоследствие на основание чл. 70, ал.7 НК същото е приведено в
2
изпълнение. Тези наказания са били изтърпени към 23.05.2018 г., поради което от
страна на първата инстанция не е допуснато нарушение с необсъждането им при
новоизвършената преценка за съвкупност от последващи осъждания на лицето.
Въз основа на събраните във въззивното производство доказателства, съдът счете,
и при данните от справката за съдимост на С., по същество правилно е решението на
съда, че между отделните постановени присъди по нохд № 2600/20, по нохд № 3513/20
и по нохд № 4232/20 г. всички по описа на СГС, са налице предпоставките на чл.25,
ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК за определяне на общо най-тежко наказание. Това е така, тъй
като деянията по същите са извършени в периода 05.05.2020 г. - 13.05.2020 г., т.е.
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях /първата влязла в сила
присъда е от 29.09.2020 г., а последната – от 23.12.2020 г./. Правилно за общо най-
тежко такова е наложено наказанието лишаване от свобода, отмерено по всяко от
посочените наказателни производства в размер на четири години, за изтърпяването на
което с оглед чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС е определен първоначален строг режим,
като на основание чл.25, ал.2 НК е зачетена изпълнената част от отделните наказания в
съвкупността, а по чл.59, ал.1 и ал.2 НК – предварителното задържане на осъдения.
Настоящият съдебен състав, обаче счете за неправилен отказът на първата
инстанция да уважи искането на прокурора за завишаване размера на определеното
общо най-тежко наказание с допустимия по чл.24 НК срок от една година. На първо
място това се налага с оглед обстоятелството, че и трите престъпления във
формираната кумулативна верига са осъществени при условията на опасен рецидив и
то след изтърпяването на предходно определени общи наказания лишаване от свобода,
които очевидно не са изиграли поправителен ефект. Конкретните посегателства по
чл.199, ал.1, т.4 НК, свързани с отнемането на златни накити /обеци и синджир/ от
врата и ушите на пострадалите, не могат да се приемат за извършени при сравнително
нисък интензитет на употребената сила, като се вземе предвид издърпването на
вещите, носени на обичайните места по тялото на лицата, което неминуемо е свързано
и с причиняването на болка и стрес. Без основание от страна на защитата се акцентира
на направеното самопризнание и добросъвестното процесуално поведение на лицето,
тъй като те са били отчетени при налагането на наказания под предвидения законов
минимум.
На следващо място престъпната деятелност на С. датира от непълнолетието му и е
продължила до настоящия момент с реализирането не само на посегателства срещу
собствеността, но и общоопасни такива и засягащи отделната личност. Той е бил
освобождаван условно предсрочно от изтърпяване на остатък от шестгодишно
наказание лишаване от свобода /по нохд № 3789/06 на СГС/, като в изпитателния срок
е реализирал ново престъпление, довело до прилагане разпоредбата на чл.70, ал.7 НК.
3
Тези обстоятелства не позволяват съгласие с изводите на съда за значителна давност на
деянията и правят несъстоятелно позоваването на здравословното му състояние, което
не може да се разглежда еднозначно като смекчаващ отговорността фактор, а и като
такъв създаващ сериозна опасност за обществото. Решаващо значение за настоящото
произнасяне не би могло да има и факта на изтърпяване на наказания в значителен
времеви период, още повече че не отговаря на фактите по делото извода за липсата на
други формирани кумулационни групи. Доколкото реда за провеждане на отделните
наказателни производства е бил отчетен при отмерване на всяко от наложените
наказания, то оказаното от осъдения съдействие няма самостоятелно значение при
преценката относно прилагането разпоредбата на чл.24 НК в настоящото произнасяне.
Именно необходимостта за налагане на справедливо общо наказание и съобразяването
на обществения интерес за предотвратяване на нови посегателства от осъдения
занапред с оглед изложените по-горе съображения налага завишаване размера на
общото наказание, като посочения от прокурора срок от една година е значително под
възможния максимален такъв в процесния случай. Така направеното искане в
депозирания протест следва да бъде уважено с изменение на съдебния акт в посочения
смисъл, като изложените от защитника на осъдения съображения за провежданото
лечение в предварителния арест и безупречното поведение на лицето не са относими за
настоящото произнасяне, но могат и следва да се отчетат при условията за изпълнение
на наказанието в рамките на предвиденото по реда на ЗИНЗС.
Предвид изложените съображения и като счете за неправилна преценката на
първоинстанционния съд за липсата на необходимост от прилагане разпоредбата на
чл.24 НК, въззивният съдебен състав прие за основателен протестът срещу атакуваното
определение. То следва да се измени в обсъдената насока, като се увеличи с една
година наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода и подлежащото на
изтърпяване такова от осъдения С. следва да се счита в размер на пет години. В
останалата му част определението е в съответствие с материалния закон, и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила,
които да налагат отмяната или изменението му.
Воден от горното и на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК, Софийски апелативен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение от 01.02.2021 г. по нчд № 63/21 г. по описа на СГС, с
което по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК спрямо осъдения П. К. С. е определено общо
4
най-тежко наказание между наложените по нохд № 2600/20 по описа на СГС, по нохд
№ 3513/20 по описа на СГС, по нохд № 4232/20 г. на СГС, като на основание чл.24 НК
УВЕЛИЧАВА с една година размера на определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода за срок от четири години, като подлежащото на изтърпяване
такова от осъдения С. следва да се счита в размер на пет години.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5