№ 3759
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110206338 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ******** против
наказателно постановление № 734397-F711081 от 01.11.2023 г., издадено от
Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на
чл.17, ал.1 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на
работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни
образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри
(НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева, на основание чл.108, ал.1 от Закона за хазарта (ЗХ).
С жалбата се иска съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление. Твърдят се допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон в хода на административнонаказателното
производство, както и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Сочи се неяснота при описание на нарушението, тъй като не ставало ясно, дали се
касаело за липса на номерация на един разходен касов ордер или на целия кочан с
ордери.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
изцяло жалбата и моли за отмяна на атакувания акт. Счита, че нарушението не било
извършено, а дори да имало такова, то същото било маловажно. Не претендира
1
разноски. Представя писмени бележки.
Представителят на административнонаказващия орган счита жалбата за
неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 16.05.2023 г. служители на НАП, сред които и свидетелят М. Н., извършили
проверка в игрална зала за хазартни игри, находяща се в град София, бул. „****“ №
102В – подлеза на ****, стопанисвана от дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД, в
която се организирали хазартни игри с игрални автомати. При проверката било
установено, че представеният кочан с разходни касови ордери бил прошнурован и
подпечатан, но номерация била поставена само на първите два ордера, като останалите
ордери в кочана не били прономеровани. Проверката и констатациите от нея били
отразени в протокол за извършена проверка № 0016743 от 16.05.2023 г.
На 15.06.2023 г. свидетелят М. Н. съставил срещу „***“ ЕООД АУАН №
F711081, като описаното в него нарушение било квалифицирано по чл.17, ал.1 от
НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ. Актът бил подписан от актосъставителя и двама
свидетели, след което бил предявен за подпис на представляващия нарушителя, който
го подписал с отбелязване, че ще подаде възражения.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактическите
констатации за категорично доказани и въз основа на него издал обжалваното
понастоящем наказателно постановление № 734397-F711081 от 01.11.2023 г., с което за
нарушение на чл.17, ал.1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание
чл.108, ал.1 от ЗХ.
Описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка се
установява от разпита на инспектора по приходите М. Н., който свидетелства за факта
на извършеното нарушение. Последният е категоричен, че при проверката било
установено как представеният кочан с разходни касови ордери бил прошнурован и
подпечатан, но номерация била поставена само на първите два ордера, като останалите
ордери в кочана не били прономеровани. Свидетелят дава показания за обстоятелства,
които лично и непосредствено е възприел, като неговите показания са логични,
последователни, непротиворечиви и изцяло се подкрепят от събрания по делото
писмен доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира напълно.
2
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното от правна страна:
Актът за установяване на административното нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентните за това органи. В обстоятелствената част
на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити,
предвидени съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е бил съставен в присъствието
на представител на нарушителя и подписан от него, следователно нарушителят е бил
запознат с неговото съдържание и е могъл да реализира правото си на защита като
направи писмени възражения и представи доказателства преди издаването на НП.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В
заключение съдът при проверката на процедурата по констатирането на нарушението и
съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри съществени
процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на
административнонаказателното производство срещу нарушителя и накърняване
правото му на защита.
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ:
„организаторът е длъжен да разполага в игралната зала с прономерован, прошнурован
и подпечатан от организатора кочан с разходни касови ордери. Организаторът е
длъжен при поискване от участник в игрите да издаде документ, удостоверяващ
размера на изплатената печалба, когато същата е в размер до 5000 лева“. По делото
категорично се доказа от обективна страна, че дружеството „***“ ЕООД е организатор
на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗХ, за което има
удостоверение за издаден лиценз и е организирало хазартни игри с игрални автомати в
игрална зала за хазартни игри, находяща се в град София, бул. „****“ № 102В –
подлеза на ****. При проверката в игралната зала е бил представен кочан с разходни
касови ордери, който е бил прошнурован и подпечатан, но номерация била поставена
само на първите два ордера, като останалите ордери в кочана не били прономеровани.
Показанията на разпитания по делото свидетел Н. са в съответствие със събрания по
делото писмен доказателствен материал и потвърждават констатациите, обективирани
в АУАН и констативния протокол. Въз основа на всички събрани в хода на
производството доказателства настоящият състав приема за категорично установено,
че от обективна страна санкционираното лице действително е осъществило състава на
административно нарушение по чл.17, ал.1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което
3
не е необходимо да се изследва субективната страна на нарушението, към която освен
наличието на вина, спадат също така причините и мотивите, довели до неговото
извършване. Предвид на това е достатъчно да е налице нарушение единствено от
обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.108, ал.1 от ЗХ, която
предвижда имуществена санкция от 3000 до 10000 лева за организатор на хазартни
игри, който наруши общите задължителни игрални условия и правила, общите
задължителни изисквания, общите задължителни правила и общите задължителни
технически изисквания.
Независимо, че административното нарушение, за извършването на което е
издадено наказателното постановление, е формално по своя характер и за неговата
съставомерност не е необходимо настъпване на вредни последици, настоящият съдебен
състав намира, че установените фактически констатации следва да се субсумират под
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай. Нормата на
чл.28 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си поле с оглед вида на
нарушенията - резултатни или формални. В този смисъл, не може да се обоснове
извод, че само поради обстоятелството, че в състава на нарушението не се включва
настъпване на общественоопасни последици, извършването му не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай. Елементът обществена опасност, като
обективен такъв винаги подлежи на обсъждане, а преценката за наличието на
маловажност е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за дефинирането на института на маловажността
са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата,
при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност - засегнатите от деянието обществени отношения, както и всички
обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната
действителност: време, място, обстановка, механизъм, наличието или липсата на данни
за други извършени нарушения и т.н. Разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН предвижда,
че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган не
налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Отнася се за особена
компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона
ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи наказание
и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват
се включва и проверката за законосъобразност на същата. Когато съдът констатира, че
4
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на
административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да
проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и
решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът
на делото. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г. на ОСНК на Върховния касационен съд. Наказанието е „явно несправедливо“,
когато не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.12 от ЗАНН - да
се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред
/лична превенция/ и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани /генерална превенция/. Идентични аргументи важат и в процеса
по индивидуализация на „имуществената санкция“. Принципът на пропорционалност
при преценката за налагане на имуществена санкция за извършеното е последователно
застъпен както във вътрешното право на Република България (чл.35, ал.3 от НК, чл. 11
от ЗАНН), така и в чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
година относно общата система на ДДС. Налагането на санкция за непрономероване
на няколко разходни касови ордера от кочана обаче, в случая надхвърля границите на
подходящото и необходимо при постигане на легитимно преследваните от
законодателството цели, като имуществена санкция в размер на 3000 лева категорично
се явява прекомерна и несъответна за липсата на номерация на няколко разходни
касови ордера в кочана. В чл.35, ал.3 от НК е изискването за съответствие на
престъплението и наказанието, както и чл.36 от НК – относно целите на
санкционирането. Аргумент следва да се явят и чл.12 и чл.27 от ЗАНН, които
изразяват посочената по-горе идея, заложена в НК, макар и формулирани по различен
начин. По тези аргументи следва да се има предвид съответствието между липсата или
незначителността на вредните последици и предвиденото наказание. Наложената
имуществена санкция в размер на 3000 лева не може и не следва да се определи като
незначителна, дори и представляваща посочения законов минимум, тъй като се явява
несъразмерна с тежестта на извършеното и представлява противоречие с
горепосочения принцип на пропорционалността. В посочения смисъл са например
Решение № 7767/16.12.2022 г., по адм. дело № 9046/2022 г. на 10-ти кас. състав на
АССГ; Решение № 1516/08.03.2023 г., по адм. дело № 10169/2022 г. на 20-ти кас.
състав на АССГ, както и много други. При положение, че разходните ордери в кочана
не бяха прошнуровани, не бяха подпечатани и не бяха прономеровани, тогава би могло
да се говори за липса на маловажност, но когато е налице прошнуроване, налице е
подпечатване, като дори първите два са били и прономеровани, тоест има номерация
на част от ордерите, то това е типичен случай на маловажно нарушение. Реално,
5
посочената за нарушена разпоредба въвежда три отделни изисквания към кочана с
разходните касови ордери – прономероване, прошнуроване и подпечатване, като в
случая две от тези изисквания - за прошнуроване и подпечатване са били спазени
изцяло, а единствено третото изискване за прономероване е било изпълнено частично.
Твърденията, че при проверката били констатирани и други нарушения не могат да
бъдат отчетени като отегчаващи обстоятелства, тъй като принципът е за невиновност и
докато тези нарушения не бъдат доказани с влезли в сила наказателни постановления,
то няма как да се приеме, че дружеството ги е извършило. В тази връзка по делото не
са представени годни доказателства (влезли в сила НП) за други нарушения от страна
на жалбоподателя в качеството му на адресат на нормите на специалния закон. Всичко
това в значителна степен занижава интензитета на проявление на извършеното и
придава инцидентен характер на конкретно констатираното деяние. Независимо от
обстоятелството, че нарушението се явява формално, в случая липсват ангажирани и
доказателства за настъпили допълнителни, макар и несъставомерни вредни последици.
Не са налице причинени вреди, поради което и органът е можел да постигне генерална
и индивидуална превенция и посредством предупреждаване на нарушителя. Всичко
това сочи на по-ниска степен на обществена опасност, както на нарушението, така и на
нарушителя, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Посочените факти обосновават извод, че изследваното деяние представлява
маловажен случай на административно нарушение, за което на основание чл.28, ал.1 от
ЗАНН деецът е следвало, вместо да бъде санкциониран, да бъде предупреден писмено,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Подобно предупреждение в пълна степен би осъществило указаните в чл.12
от ЗАНН превантивни цели – най-вече да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред. Като е сторил друго, наказващият орган е издал
незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът
следва да отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
След като наказателното постановление се отменя, то няма как да бъде уважено
искането на представителя на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. От своя страна жалбоподателят не е претендирал заплащането на
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗАНН,
6
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 734397-F711081 от 01.11.2023 г.,
издадено от Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, с което за
нарушение на чл.17, ал.1 от Наредбата за общите задължителни правила за
организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и
задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри
(НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ), на „***“ ЕООД, ЕИК ******** е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.108, ал.1 от
Закона за хазарта (ЗХ).
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН нарушителя „***“
ЕООД, ЕИК ********, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7