Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 09.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми юли през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6612 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД *** ЕООД за признаване за
установено, че дължи сумата от 61 301.54 лева, представляваща стойност на
потребена незаплатена топлинна енергия за имот на адрес гр. София, район
„Връбница“, ж.к. „**********в периода януари 2011 г. – януари 2013 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 23.04.2014 г. до окончателното
изплащане и 5 658.94 лева мораторна лихва за периода 01.03.2011 г. –
04.03.2014 г.
Правото
произтича от следните обстоятелства: ищецът основава претенцията си на
съществуващи между страните облигационни отношения, към които са приложими Общи
условия но договор за продажба на топлинна енергия. Ответникът бил неизправна
страна по договора, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед
по чл. 410 от ГПК. Ответникът възразил, поради което ищецът в указания срок
предявява искове за признаване за установено, че се дължат сумите по заповедта.
Препис
от исковата молба е връчен на ответника, който е подал писмен отговор, в който
възразява срещу легитимацията си да отговаря по предявените искове. Твърди, че
не е нито собственик, нито ползвател на топлоснабдения имот. Прави възражение
за погасяване по давност на част от вземанията.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 150 от
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Не се
спори между страните и от приложеното по делото ч.гр.д. № 21835/2014 г. по
описа на СРС, 58 състав се установява, че на 23.04.2014 г. заявителят „Т.С.“
ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с
която на „Диагностично-консултативен център ХХХ-София“ ЕООД да бъде разпоредено
да заплати на заявителя сумата от 61 301.54 лева, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за имот на адрес гр. София, район
„Връбница“, ж.к. „*****2“ в периода януари 2011 г. – януари 2013 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 23.04.2014 г. до
окончателното изплащане и 5 658.94 лева договорна лихва за периода 01.03.2011
г. – 04.03.2014 г. Присъдени са и разноски в размер на 2 693.62 лева.
Срещу
постановената на 29.04.2014 г. заповед по чл. 410 от ГПК длъжникът „Диагностично-консултативен
център ХХХ-София“ ЕООД подал възражение, поради което ищецът предявява иск за
признаване съществуването на задължението по заповедта от 29.04.2014 г.
В тежест
на ищеца беше да докаже основанието, на което претендира сумата по главницата и
нейния размер – обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения за доставка на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, ползването на топлоенергията от
ответника през процесния период в количество, съответстващо на начислените
суми.
Обществените отношения, свързани
с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в
исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ). Според
разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
потребителите, извършващи стопанска дейност.
Нормата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ определя като
потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
В случая ответникът е еднолично търговско дружество с ограничена
отговорност, поради което следва да се приеме, че има качеството на потребител
на топлинна енергия за стопански нужди.
На 18.06.2010 г. между страните по делото е сключен
договор № 8222/14 за покупко - продажба на топлинна енергия за стопански нужди за
имот в ж.к. „*******“, абонатен № 14. По силата на договора ищецът, продавач се
е задължил да продава на ответника, купувач топлинна енергия за отопление и
топла вода, а купувачът се е задължил да заплаща топлинната енергия, съгласно
общи условия. Такива са приети с решение по протокол № 23/03.08.2007
г. на Съвета на директорите на ищцовото дружество, на основание чл. 149, ал.1,
т.3 ЗЕ и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл.
21, т. 4 ЗЕ. Отчитането на продадените количества топлинна енергия се извършва
от продавача ежемесечно (чл. 25, ал. 3). Срокът на договора е от 01.07.2010 г.
до 01.07.2011 г.
Задължение на продавача е, съгласно чл. 39, ал. 2,
в срок до 5-то число на текущия месец да издаде фактура на купувача за
количествата енергия: аванс за текущия месец в размер на 50% от потребеното
през предходни месец и изравнителна сума за разликата между начислената
топлинна енергия и действително потребената през предходния месец.
Според чл. 40 от общите условия задължение на
купувача е да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до
20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на
издадената от продавача данъчна фактура. Право на купувача е да предяви възражение
за начислената сума за топлинна енергия в 15-дневен срок след срока за плащане,
без това възражение да го освобождава от задължението за заплащането на сумата.
Поради изтичане срока на договор № 8222/14, на
07.07.2011 г. е отправена покана от ищеца до ответника за сключване на нов
договор. Такъв е сключен на 25.07.2011 г. за срок до 01.07.2012 г.
По подадено на 09.07.2012 г. заявление от В.Д.Д.,
на 09.07.2012 г. е сключен нов договор при общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди със срок на действие до 01.06.2015 г.
С оглед изложеното се налага извод, че ответникът има
качеството на потребител на топлинна енергия, въз основа на сключен с ищеца
договор при общи условия съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Налице е валидно
правоотношение между страните в производството по договор за доставка на
топлинна енергия, действал между страните за процесния период.
Установено е въз основа на заключението на
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно,
компетентно и обосновано, че задълженията на ответника за периода януари 2011
г. – януари 2013 г. възлизат на сумата от 73 051.10 лева, като
разпределението на топлоенергията в сградата е извършвано ежемесечно съгласно
протоколи за разпределение в абонатната станция, а сумите за топлинна енергия
за процесния имот за начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдебно-счетоводната експертиза е установила
плащане на сумата от 11 755.68 лева, поради останалата дължима незаплатена
главница възлиза на 61 295.42 лева.
В срока за отговор ответникът е
възразил за погасяване по давност на част от задълженията си, което възражение
съдът намира за основателно. Задълженията на потребителите на топлинна енергия,
представляват задължения за периодично плащане, тъй като са повтарящи се
задължения за предаване на пари, имат единен правопораждащ факт и падежите
настъпват през предварително определени интервали от време. В този смисъл е ТР
№ 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК. По смисъла на чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД, спрямо периодични плащания се прилага 3-годишна погасителна
давност. При това положение и с оглед уговореният момент на изискуемост на
задълженията на ответника, следва да се приеме, че възражението е основателно,
като вземането на ищеца за потребената през януари 2011 г. топлинна енергия е
погасено по давност, или за сумата от 4 663.02 лева. Ответникът дължи
главница на стойност 56 632.40 лева за потребена топлинна енергия в
периода февруари 2011 г. – януари 2013 г.
Задължението на ответника е парично и за периода на
забавата дължи заплащането на лихва, съгласно нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Лихвата за забава върху дължимата главница от 56 632.40 лева за периода на
забавата 01.04.2011 г. - 04.03.2014 г., възлиза на 5 434.46 лева, съгласно
извлечение от сметка на ищеца, и при отчитане на частично основателното
възражение за погасителна давност.
Предявеният
акцесорен иск следва да се уважи в посочения размер и период и да се отхвърли
за разликата.
При този
изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД направените за производството разноски. Съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на 320 лева. От общия размер на разноските –
2 259.21 лева, съразмерно на уважената част от иска, на ищеца се следват
2 094.10 лева.
Съгласно задължителните указания
на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство, като се произнася с
осъдителен диспозитив. Тези разноски са в размер на 2 496.76 лева от
присъдените със заповедта по ч.гр.д. № 21835/2014 г. по описа на СРС на
стойност 2 693.62 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, че „Диагностично-консултативен
център ХХХ-София“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ж.к. „*******” дължи на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 56 632.40
лева, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за абонатен № 14 за периода февруари
2011 г. - януари 2013 г., ведно със законната лихва, считано от 23.04.2014 г.
до окончателното изплащане; 5 434.46 лева, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
представляваща лихва за забава за периода 01.04.2011 г. – 04.03.2014 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 21835/2014
г. по описа на СРС, 58 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горниците до пълните
предявени размери от 61 301.54 лева и за януари 2011 г. и 5 658.94 лева и за
периода 01.03.2011 г. – 31.03.2011 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, „Диагностично-консултативен център ХХХ-София“ ЕООД, ЕИК *******, с
адрес гр. София, ж.к. „*******” да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 2 259.21
лева, представляваща разноски в настоящото производство и 2 693.62 лева разноски по ч.гр.д.
№ 21835/2014 г. по описа на СРС, 58 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: