№ 109
гр. 1000 София , 25.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мина Г. Дочева Мумджиева
Членове:Костадинка С. Костадинова
Ирина С. Стоева
като разгледа докладваното от Мина Г. Дочева Мумджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211100601917 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 249, ал.3 вр. с чл.341, ал.2 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпил частен протест от прокурор при
СРП срещу протоколно определение на СРС, НО, 115 състав от 10.02.2021г.
по НОХД 11115/2018г., с което съдът е прекратил съдебното производство и
е върнал делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на
нарушения по смисъла на чл. 249, ал.4 НПК в досъдебната фаза на
наказателното производство.
Протестът е подаден в срока по чл.342, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 249,
ал.3 НПК определението, с което първоинстанционният съд в
разпоредително заседание прекратява съдебното производство на основание
чл. 248, ал.1, т.3 НПК, подлежи на съдебен контрол реда на гл. ХХІІ НПК.
След като проверката по този ред е предвидена изрично в НПК за съдебен акт
от тази категория, по арг. от чл. 341, ал.2 НПК протестът срещу него е
процесуално допустим.
Софийски районен съд е бил сезиран с обвинителен акт по
обвинението на Р.П. за извършено от него престъпление по чл. 216, ал.1, пр.1
НК за това, че на 06.05.2015г., около 23.40 часа в гр. Банкя, община
Столична, обл. София, на строителен обект, находящ се в центъра на града до
ул. „Княз Борис І“ и ул.“Коста Паница“ е унищожил противозаконно чужда
движима вещ – елемент за мост (конзола за поставяне на лампион),
собственост на „Е.“ ЕООД с управител К.Г.Ч., като стойността на
причинените щети е 1080.00 лева.
Разглеждането на делото в производството пред първоинстанционния
съд е второ по ред, след постановяването на отменително решение на СГС от
27.06.2018 по ВНОХД 1072/2018г. по описа на ХV въззивен състав, с което
1
съдът е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, свързани с алтернативно изброяване в крайния съдебен акт на
възможните форми на изпълнение на престъплението. Съдът е приел за
установено, че този подход при описание на фактите по делото не позволява
да се установи какъв е механизмът на въздействие върху инкриминираната
вещ, довел до съставомерните общественоопасни последици.
Първоинстанционната присъда по НОХД 22542/2015г. на СРС, НО, 18 състав
е била отменена и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав
на съда от стадия на разпоредителното заседание. Въз основа на същия
обвинителен акт е било образувано и НОХД 11115/2018г. по описа на СРС,
НО, 115 състав, по което на 24.10.2018г. е било проведено разпоредително
заседание, в което съдът формално се е произнесъл по въпросите, посочени в
чл.248, ал.1, т.3 НПК и е посочил, че не са налице основания за прекратяване
на съдебното производство, като не е изложил конкретни мотиви за това. На
10.02.2021г. след отмяна на дадения ход на съдебно следствие от друг съдебен
състав е проведено второ по ред разпоредително заседание и доколкото този
съдебен състав не е обвързан със становището на предходния, е постановил
атакуваното с частен протест определение по чл.249, ал.2 НПК. Съдът е
мотивирал своя съдебен акт, като е посочил, че обвинението не е ясно.
Аргументирал се е с факта на проведена процедура по чл.219 НПК в
досъдебното производство, при която в постановлението за привличане на
обвиняем не е описан конкретен механизъм на въздействие върху
инкриминираната вещ, довел да твърдяните от обвинението съставомерни
общественоопасни последици. Първият съд е отбелязал, че конкретни данни
за начина, по който е унищожена инкриминираната вещ, са изведени едва в
обстоятелствената част на обвинителния акт. На тази база районният съд е
заключил, че обвиняемият е узнал съществени факти, включени в предмета
на доказване, едва в съдебната фаза на наказателното производство.
В протеста се навеждат доводи, че съдът е проявил формализъм.
Посочва се, че диспозитивът на обвинителния акт, както и постановлението, с
което подс. П. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем, съдържа
всички изискуеми от закона реквизити. Излага се становище, че липсва
изискване в закона съдържанието на обстоятелствената част от обвинителния
акт да се пренася в диспозитива му. Наведени са и доводи, че прокуратурата е
дала правна оценка на съставомерните факти, която е идентична с тази в
постановлението за привличане в процесуалното качество на обвиняем. В
протеста се посочва, че обвиняемият е упражнил пълноценно правата си в
досъдебното производство.
Съдът, след като обсъди доводите в протеста, мотивите, с които
първоинстанционният съд е постановил атакуваното определение, както и
материалите по делото, намира за установено следното.
Протестът е неоснователен.
По същество в протеста не се оспорва липсата на описан механизъм на
въздействие върху инкриминираната вещ в постановлението, с което по реда,
2
предвиден в чл.219 НПК, е ангажирана наказателната отговорност на подс. П..
Въззивният съд споделя доводите на СРС, че единственото постановление за
привличане на обвиняем (това от 11.11.2015г. л.14, ДП), не съдържа
задължителен реквизит по чл.219, ал.3, т.3 НПК – да бъде описано деянието,
за което се привлича обвиняемият. Това означава да бъде описано
конкретното участие на обвиняемия в изпълнителното деяние на
престъплението, така че деянието да бъде разграничено от други случаи на
подобно престъпно посегателство. В настоящия случай разследващият орган
в постановлението за привличане на обвиняем е възпроизвел елементите от
обективния състав на престъплението „унищожи противозаконно чужда
движима вещ“, без да са описани действията, с които обвиняемият е
реализирал тези елементи от състава на престъпление по чл.216, ал.1 НК.
Очертаването на ясна фактология относно изпълнението на престъплението
изисква при изложението на обвинителната теза да се опише
общественоопасното деяние и механизмът, при който то е довело до
настъпването на общественоопасния резултат. Това изискване се отнася до
всички актове на органите на досъдебното производство, с които се ангажира
отговорността на обвиняемия, а не само до обвинителния акт. Независимо, че
ТР № 2/2002г. по Н.Д. № 2/2002г. на ОСНК на ВКС е постановено във връзка
с приложението на НПК (отм.), указанията, дадени в него, вкл. и в частта
относно т.4.1. са напълно актуални, доколкото разпоредбата на чл.219 НПК е
аналог на разпоредбата на чл. 207 НПК (отм.). ВКС е посочил, че
реквизитите на постановлението за повдигане на обвинение имат
задължителен характер с изключение на посочването на доказателствата, на
които се основава обвинението. На следващо място и на базата на посочения
тълкувателен акт настоящият съдебен състав приема за установено, че за да се
конкретизира престъпното деяние, е достатъчно в постановлението да се
отрази времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически
обективни и субективни признаци. Допустимо е съставомерните факти да
бъдат посочени в обобщен вид, но не и да липсват такива. В този смисъл
напр. Решение № 338 от 23.11.2015 г. по Н. Д. № 781/2015 г., Н. К., I Н. О. на
ВКС. (В цитираната съдебна практика ВКС е приел за установено, че
„посочването на престъплението, в което лицето се обвинява и на
наказателния закон, по който то се привлича като обвиняем,
са задължителни реквизити на постановлението за привличане (чл. 219, ал. 3,
т. 3 от НПК). За да се приеме, че престъпното деяние е конкретизирано,
достатъчно е посочването на неговите фактически обективни и субективни
признаци от състава, посочени при това в обобщен вид.” )
В настоящия случай в постановлението за привличане на обвиняем,
респективно – в диспозитива на обвинителния акт фактологията е сведена до
възпроизвеждането на съответния текст от приложимата норма от особената
част на НК. В този смисъл липсват конкретни твърдения относно
съдържанието на задължителен реквизит по чл. 219, ал.1, т.3 НПК в
постановлението за привличане на обвиняем. Това обстоятелство ограничава
съществено правото на подсъдимия по чл. 249, ал. 4, пр.1 НПК да научи за
какво престъпление е привлечен в това процесуално качество, т.е. срещу
3
какви факти следва да организира своята защита. Неизпълнението на това
задължение на органите на досъдебното производство, несъзряно от
първоинстанционния съд и с постановяване на отменената впоследствие
присъда при разглеждане на делото по НОХД 22542/2015г. на СРС, НО, 18
състав, очевидно е довело и до други процесуални нарушения, свързани с
алтернативно изброяване в крайния съдебен акт на възможните форми на
изпълнение на престъплението.
Нарушението е отстранимо със законосъобразно повтаряне на
действието по чл. 219 НПК, а евентуално – при наличието на съответни
искания – и чрез други действия, свързани със законосъобразното
разглеждане на делото в досъдебната му фаза (с разпит на обвиняем,
предявяване на материалите по делото).
По изложените съображения въззивният съд намира, че атакуваното с
частен протест определение от 10.02.2021г. по НОХД 11115/2018г. по описа
на СРС, НО, 115 състав е правилно и законосъобразно, поради което същото
следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 345, ал.1 НПК вр. с чл.249, ал.3
НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СРС, НО, 115 състав от
10.02.2021г. по НОХД 11115/2018г., с което съдът е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на Софийска районна прокуратура за
отстраняване на нарушения по смисъла на чл. 249, ал.4, т.1 НПК в
досъдебната фаза на наказателното производство.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4