Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр. Габрово, 31.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в
публично заседание на първи март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурор ЛЮДМИЛА РАЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 247 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е образувано по искова молба от А.Ю. *** срещу МБАЛ „*********“ ЕООД – гр. Севлиево с претенция за заплащане на вреди, причинени от незаконосъобразно ЕР № 1649 от 13.09.2019 година на ТЕЛК при МБАЛ „*********“ ЕООД – гр. Севлиево, отменено с ЕР № 0274/028 от 10.02.2020 година на НЕЛК – София, като се претендират имуществени вреди за периода 01.09.2019 – 01.03.2020 година в размер на 7410 лева, законна лихва върху сумата в размер на 1146.49 лева за периода 01.03.2020 – 08.09.2021 година, неимуществени вреди за периода 01.10.2019 – 01.07.2020 година в размер на 9500 лева, законна лихва върху сумата в размер на 1918.47 лева за периода 13.09.2019 – 08.09.2021 година, както и законна лихва върху посочените по-горе главници от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите. Претендира се и присъждане на разноските, направени по водене на настоящото дело.
В исковата молба се твърди, че поради влошено здравословно състояние и претърпени няколко хирургически интервенции, ищецът се намирал в непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност от 20.03.2018 до 27.08.2019 година, за който период му били издадени 22 болнични листи. С Експертно решение № 1649 от 13.09.2019 година на Трудово-експертна лекарска комисия /ЕР на ТЕЛК/ „Общи заболявания“ при ответника МБАЛ „*********“ ЕООД – гр. Севлиево е било разрешено продължаването на отпуска поради временна неработоспособност, респ. продължаване издаването на болнични листи, като били издадени такива, с което временната неработоспособност е била продължена над 540 дни /18 месеца/. Посоченото ЕР на ТЕЛК е било обжалвано от Директора на ТП на НОИ – Габрово, в резултата на което е било отменено с ЕР № 0274/028 от 10.02.2020 година на НЕЛК – София, като на Ю. от 01.10.2019 година било изцяло спряно изплащането на обезщетение за неработоспособност. Ползвайки безплатна правна помощ ищецът оспорил горепосоченото ЕР на НЕЛК, като с Решение № 136 от 11.08.2020 година по адм. дело № 122/2020 година на Административен съд – Габрово, оставено в сила с Решение № 39 от 05.01.2021 година на ВАС, оспорването му било отхвърлено. Ищецът твърди, че поради незаконосъобразното ЕР на ТЕЛК и последвалата му отмяна е останал без средства за препитание за периода 01.10.2019 – 01.07.2020 година, като изплащането на обезщетение за неработоспособност е възобновено от 01.03.2020 година, след издаване на ЕР № 0411 от 05.03.2020 година на ТЕЛК „Общи заболявания“ при ответника МБАЛ „*********“ ЕООД – гр. Севлиево за 80 % трайно намалена работоспособност, но изплащането реално е започнало след 01.07.2020 година. Ищецът твърди, че поради липсата на средства се принудил да напусне работа, за да може да му бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, с което искал поне за кратко време да задоволи нуждите на семейството си, състоящо се от него и непълнолетния му син, за когото се грижел след развода през 2016 година. Ищецът твърди, че от отмененото като незаконосъобразно ЕР на ТЕЛК претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в силен страх, че ще остане без финансови средства за издръжка; смущение, че поради здравословен проблем не може да е полезен на близките си, че е физически и финансово зависим от тях; срам, че е във физическа и финансова тежест на съседи и познати; мъка и страдания поради оставането без работа, без доходи, чувство за непълноценност, безпомощност да води съдебно дело, за да защити правата си; ищецът се променил, като избягвал да излиза навън, не можело с него да се говори за нищо друго, освен за дела, като това състояние продължило 9 месеца.
В открито съдебно заседание ищецът А.Ю.Ю. се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се исковата молба, както и искането по същество, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 354-357/.
Ответната страна МБАЛ „*********“ ЕООД – гр. Севлиево се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорва се исковата молба, в депозиран по делото писмен отговор на исковата молба /л. 45-49/ се развиват доводи за неоснователност и недоказаност на исковите претенции, а по същество се прави искане за отхвърлянето им. По повод на претенцията за присъждане на направените в настоящото производство разноски се представя списък с разноските /л. 346/.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за допустимост, основателност и доказаност на претенциите по основание като относно размера намира, че имуществените вреди следва да бъдат определени съобразно заключението на счетоводната експертиза, а неимуществените да бъдат определени от съда по справедливост.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За периода 20.03.2018-26.10.2019 година на ищеца са били издадени 22 болнични листи за временна неработоспособност /л. 68-72; 73-94/.
По жалби на Директора на ТП на НОИ – Габрово срещу болнични листи с №№ Е20197791774 от 18.09.2019 година и Е20197791827 от 27.09.2019 година, и ЕР № 1649 от 13.09.2019 година на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „*********“ ЕООД – гр. Севлиево /л. 133 и л. 140/ е издадено ЕР на НЕЛК № 0274 от 10.02.2020 година, с което е отменено обжалваното ЕР на ТЕЛК и е издадено ново, с което не се разрешава продължаване на временната неработоспособност след 720 дни; отменени са и обжалваните болнични листи /л. 164/.
Ищецът Ю. е обжалвал горепосоченото ЕР на НЕЛК, като с Решение № 136 от 11.08.2020 година по адм. дело № 122/2020 година на Административен съд – Габрово /л. 20-22/, оставено в сила с Решение № 39 от 05.01.2021 година по адм. дело № 11377/2020 година на ВАС, VI отделение /л. 23-25/, оспорването е отхвърлено.
С ЕР № 0411 от 05.03.2020 година на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „*********“ ЕООД – гр. Севлиево на ищеца е определена 80 % трайно намалена работоспособност за срок от 1 година и дата на инвалидизиране 05.03.2020 година /л. 201/; при преосвидетелстване е издадено ЕР № 90268 от 04.06.2021 година на същата ТЕЛК, с което е определена 80 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години и дата на инвалидизиране 05.03.2020 година /л. 215/.
Според основното заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза /л. 236-244/, неоспорено от страните и прието от съда като доказателство по делото, като съдът го намира за обективно и компетентно изготвено, при наличие на законосъобразно издадени документи, общата сума, която ищецът би получил като обезщетение за временна неработоспособност за периода 01.09.2019-01.03.2020 година, е 7530.52 лева, като преди началото на посочения период ищецът е получавал обезщетение за безработица, а след края на посочения период, считано от 05.03.2020 година му е отпусната лична пенсия поради инвалидност и общо заболяване, а от 29.04.2020 година му е отпуснато обезщетение за безработица. Вещото лице сочи, че при направения сравнителен анализ на 6-месечна база се установява, че сумите получавани от ищеца след края на горепосочения период са в по-голям размер от получаваните от него преди началото на периода. Документите, въз основа на които ищецът е следвало да получава обезщетение за временна неработоспособност за периода 01.09.2019-01.03.2020 година са болнични листи № Е20197791774 от 18.09.2019 година за периода от 28.08.-26.09.2019 година /л. 132/ и № Е20197791827 от 27.09.2019 година за периода 27.09.-26.10.2019 година /л. 132, гръб/, издадени на основание ЕР № 1649 от 13.09.2019 година на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „*********“ ЕООД – гр. Севлиево, а за периода 27.10.2019-01.03.2020 година няма документи, въз основа на които да бъде изплащано обезщетение за временна неработоспособност; по болничен лист № Е20197791774 от 18.09.2019 година за периода от 28.08.-26.09.2019 година не е изплатено обезщетение поради отмяна на болничния лист с ЕР на НЕЛК № 0274 от 10.02.2020 година. Изчислената от вещото лице законна лихва върху претенцията за имуществени вреди от 01.03.2020 година до датата на иска е 1146.49 лева, а тази върху сумата, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди за периода 13.09.2019 до датата на иска, е 1918.47 лева. Според заключението на вещото лице, изплащането на обезщетението по горепосочените болнични листи, отменени с ЕР на НЕЛК, е спряно с Разпореждане № 1029-07-1556#5 от 17.10.2019 година и Разпореждане № 1029-07-1556#6 от 17.10.2019 година /последното разпореждане е представено по делото от ТП на НОИ – Габрово – л. 260, гръб, ведно с данни, че жалбата срещу него по административен ред е отхвърлена и не е предприемано оспорване по съдебен ред – л. 260-263/. От 05.03.2020 година на ищеца е отпусната пенсия поради инвалидност и общо заболяване, като дължимата сума за м. март 2020 година е преведена по лична платежна сметка на ищеца на 23.07.2020 година – изплатената на посочената дата сума е в размер на 1194.37 лева и се отнася за периода 05.03.2020-31.07.2020 година. Вещото лице сочи, че за периода 28.08.2019 до 05.03.2020 година ищецът не е получавал обезщетение, през този период е бил в трудовоправно отношение с „*******“ ЕООД – гр. Севлиево, като е ползвал непрекъснат неплатен отпуск, поради което не е получавал трудово възнаграждение; ищецът не е имал право на обезщетение, вкл. социални помощи, тъй като не отговаря на условията за ползване на такива – доходът му за 6 месеца назад е по-висок от изискуемия такъв. Вещото лице е установило, че за периода 01.09.2019-01.03.2020 година ищецът не е подавал искания за социално подпомагане и не е получавал социални помощи; след посочения период, през м. април 2020 година е получил еднократна парична помощ съгласно чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, а за периода 29.04.2020-28.04.2021 година е получавал обезщетение за оставане без работа.
Съгласно допълнителното заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза /л. 313-315/, неоспорено от страните и прието от съда като доказателство по делото, като съдът го намира за обективно и компетентно изготвено, за периода 28.08.2019-05.03.2020 година ищецът е имал право да ползва платен годишен отпуск в размер на 44 работни дни, като размерът на брутното трудово възнаграждение, което би получил за тия 44 работни дни, е 3270.39 лева, а този на нетното – 2537.76 лева.
Съгласно заключение по допълнително възложената от съда, с оглед началния момент на претенцията за имуществени вреди, заявен в исковата молба, съдебно-икономическа експертиза /л. 364-366/, неоспорено от страните и прието от съда като доказателство по делото, като съдът го намира за обективно и компетентно изготвено, по болничен лист с № Е20197791774 от 18.09.2019 година, издаден за периода 28.08.2019 – 26.09.2019 година, ищецът би получил обезщетение за временна неработоспособност в размер на 1214.60 лева, а размерът на обезщетението по посочения болничен лист за периода 01.09.2019-26.09.2019 година би било в размер на 1032.41 лева. По болничен лист с № Е20197791827 от 27.09.2019 година, издаден за периода 27.09.2019 – 26.10.2019 година, ищецът би получил обезщетение за временна неработоспособност в размер на 1275.33 лева.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-медицинската експертиза /л. 317-341/, неоспорено от страните и прието от съда като доказателство по делото, като съдът го намира за обективно и компетентно изготвено, след подробен анализ на представените по делото медицински документи, през периода 28.08.2019-05.03.2020 година ищецът Ю. е бил нетрудоспособен и не е можел да полага трудовите си обязаности по професията, която е упражнявал, като в съдебно заседание сочи, че възстановителният период след оперативните интервенции, които са били извършени на ищеца, при нормално протичане на заболяването, е около 3 месеца /протокол от о.с.з. на 21.12.2022 година /л. 347-350/.
По делото са събрани свидетелски показания, от които се установява следното:
Според показанията на свидетелката Бонка Ц., съседка на ищеца /протокол от о.с.з. на 10.11.2021 година – л. 55-58/, ищецът доста години бил болен, от м. октомври 2019 година поне 8 месеца не бил получавал обезщетения, поради което свидетелката му давала назаем пари, които той връщал, ако можел; свидетелката и други съседи му давали хранителни продукти. Откакто нямал пари, Ю. се променил – чувствал се зле, че е болен и че е останал без пари, станал затворен, чувствал се неудобно, с неудобство и страх искал пари назаем, чудил се какво да прави като е болен, за да може да се издържат; грижел се сам за сина си, като майката не плащала редовно издръжка; търсил си работа, но му отказвали заради здравословното му състояние, накрая намерил работа близо до дома си към социалните.
Свидетелят Т.С., съсед и приятел на ищеца, сочи в показанията си /п ротокол от о.с.з. на 10.11.2021 година – л. 55-58/, че ищецът напуснал работата си в „*******“ ЕООД заради здравословни проблеми с крака и кръста, а работата била тежка, но не знае по чия инициатива е прекратен трудовият договор. Ищецът получавал обезщетения, които били спрени през есента на 2020 година, след което 8-9 месеца не е получавал нищо; свидетелят му помагал с пари, хранителни продукти, както и за отоплението през зимата. Ищецът търсил работа на няколко места, но не го взели, може би заради болестта. Ищецът не е споделял на свидетеля точно как се чувства, но си личало, че бил унил, чувствал се зле, рухнал психически, споделял е, че трябва да си търси работа, да не се отказва и да се справи, поуспокоил се като видял, че няма да бъде изоставен от съседи и приятели. През периода, за който се свидетелства, ищецът водил дело във връзка с болничните.
Свидетелката Детелина К., съсед на ищеца, медицинска сестра по професия, дава показания, че в периода м. август 2019 – м. март 2020 година се наложило да полага грижи за ищеца – поставяне на инжекции, цепене и пренасяне на дърва, носила му храна, помагала му и финансово, около месец след операцията в края на 2019 година го извеждала на двора на чист въздух, занесла му степер и велоергометър за раздвижване. Около месец след операцията ищецът бил почти изцяло на легло, едва след това започнал да се справя самостоятелно. За ищеца се грижел и неговият братовчед.
На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност“. Увреждането представлява сложен юридически състав, чиито предпоставки следва да са налице кумулативно при търсене на отговорност от посочените незаконосъобразни актове, действия или бездействия, съгласно чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. Ангажирането на отговорността и присъждането на обезщетение е допустимо при наличието на следните елементи: незаконосъобразен акт, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда; пряка и непосредствена причинна връзка между акта и вредата. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие, съответно незаконосъобразния акт. Липсата на който и да е елементите от посочения фактически състав води до невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона ред. В тежест на ищеца е да докаже наличието на причинна връзка между отменения по съдебен ред акт на административния орган /неговото незаконосъобразно действие или бездействие/ и твърдените претърпени имуществени и неимуществени вреди /чл. 154 от ГПК/. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна, безвиновна, поради което въпросът за вината не се изследва. Съгласно чл. 205 от АПК „искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите”, като в § 1, т. 1 от ДР на АПК е дадена легална дефиниция на административен орган – „орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон”. Съгласно т. 4 от мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС „държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, която отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган – т.е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материалноправни и процесуални норми”. Елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е незаконосъобразният акт да е издаден и незаконосъобразното поведение да е проявено при или по повод административна дейност.
Искът се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, в чиято структура е субектът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за лечебните заведения/.
МБАЛ „*********“ ЕООД – гр. Севлиево е юридическо лице, в чиято структура, на основание чл. 105, ал. 2 от Закона за здравето, функционира и процесната ТЕЛК Общи заболявания, от чийто отменен акт се претендират посочените в ИМ имуществени и неимуществени вреди. ТЕЛК не е административен орган, но извършва административна дейност по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Това е така, защото упражнява властнически правомощия, свързани с установяване на здравното състояние на физическите лица и издава решение в тази насока, които имат административен характер. Съгласно разпоредбата на чл. 105 от Закона за здравето и чл. 10 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, ТЕЛК се откриват и закриват от директорите на РЗИ, съгласувано с министъра на здравеопазването, към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове, като ТЕЛК са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. По своята организационна структура, съгласно чл. 3 във връзка с чл. 37 от Закона за лечебните заведения, лечебните заведения, без тези по чл. 5, ал. 1, се създават по Търговски закон или по Закона за кооперациите, както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при спазване изискванията на този закон, като търговски дружества или кооперации, както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и осъществяват дейност след получаване на разрешение по реда на чл. 46, и са юридически лица. От посоченото следва, че страна по материалноправния спор и носител на правата и задълженията по него, съответно пасивната материалноправна легитимация, е на юридическото лице, в чийто състав е ТЕЛК, която не е самостоятелен правен субект, респ. причинените от ТЕЛК вреди, ако бъдат доказани всички елементи от фактическия състав на относимата разпоредба на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подлежат на компенсиране, и отговорно е ЮЛ, към която структура се числи съответната ТЕЛК.
Искът е предявен преди изтичане на предвидената давност. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на лицата, твърдящи увреда на техните законни права и интереси. За неуредените в закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно чл. 110 от ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В случая решението на касационната инстанция - Решение № 39 от 05.01.2021 година по адм. дело № 11377/2020 година на ВАС, VI отделение - е постановено, респ. е влязло в сила на 05.01.2021 година, а искът е предявен на 09.09.2021 година, т.е. много преди изтичане на общата 5-годишна погасителна давност.
По делото е безспорно установено, че Експертно решение № 1649 от 13.09.2019 година на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „*********“ ЕООД – гр. Севлиево и издадените въз основа на него болничен лист № Е20197791774 от 18.09.2019 година за периода от 28.08.-26.09.2019 година и болничен лист № Е20197791827 от 27.09.2019 година за периода 27.09.-26.10.2019 година са отменени с ЕР на НЕЛК № 0274 от 10.02.2020 година, жалбата на ищеца срещу което е отхвърлена с Решение № 136 от 11.08.2020 година по адм. дело № 122/2020 година на Административен съд – Габрово, оставено в сила с Решение № 39 от 05.01.2021 година по адм. дело № 11377/2020 година на ВАС, VI отделение.
От горното следва, че е доказано наличието на първата от изискуемите предпоставки, а именно наличие на незаконосъобразен административен акт.
Доколкото претендираните от ищеца имуществени вреди, представляват неизплатени обезщетения при временна неработоспособност, т.е. пропуснати ползи, съдът съобрази следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 година по тълкувателно дело № 3/2012 година на ОСГТК на ВКС, установяването на пропусната полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си и тъй като пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда, то това предположение трябва да има качеството на реалност и сигурност, които се разкриват само в доказаната възможност за увеличаване имуществото и не може да почива на логическо предположение за закономерното настъпване на евентуално увеличение. В случая ищецът, противно на така даденото тълкуване, основава претенцията си за пропуснати ползи именно на базата на закономерности и житейски очаквания, без оглед на конкретните факти от значение за правото на отпуск за временна неработоспособност и дължимото обезщетение по време на такъв отпуск, като следва да се има предвид, че предпоставка за изплащане на обезщетение при временна неработоспособност е акт на орган на медицинската експертиза, установяващ факта на настъпване на временна неработоспособност, каквито актове не са издавани след 26.10.2019 година до края на претендирания период и не може да се предполага с голяма степен на сигурност, че са щели да бъдат издадени. Неиздаването на такива актове от органите на медицинската експертиза след 26.10.2019 година е било напълно възможно по много причини, стоящи извън факта на влошеното здравословно състояние на ищеца и невъзможността му за полагане на труд, т.е. твърдението, че и след 26.10.2019 година е щяло да има основание на ищеца да се изплаща обезщетение при временна неработоспособност е само едно предположение, без каквато и да било сигурност за реализирането му, ако не бе отменено процесното ЕР на ТЕЛК при ответника. Вредата е пряка и непосредствена, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. Вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени твърдяните доходи. В процесния случай настоящият съдебен състав намира, че пряка и непосредствена вреда от отмененото Експертно решение № 1649 от 13.09.2019 година на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „*********“ ЕООД – гр. Севлиево е сумата, която ищецът би получил като обезщетение при временна неработоспособност по издадените въз основа на отмененото ЕР болнични листи - болничен лист № Е20197791774 от 18.09.2019 година за периода от 28.08.-26.09.2019 година и болничен лист № Е20197791827 от 27.09.2019 година за периода 27.09.-26.10.2019 година, също отменени с ЕР на НЕЛК № 0274 от 10.02.2020 година, и то от началния момент на претенцията за имуществени вреди, заявен в исковата молба, а именно – 01.09.2019 година, като в тази връзка съдът, с оглед заключението по допълнително възложената съдебно-икономическа експертиза /л. 364-366/, намира, че имуществената вреда е в размер на 2307.74 лева, представляваща сбор от 1032.41 лева /размер на обезщетението за периода 01.09.2019-26.09.2019 година по болничен лист с № Е20197791774 от 18.09.2019 година, издаден за периода 28.08.2019 – 26.09.2019 година/ и 1275.33 лева /размер на обезщетението по болничен лист с № Е20197791827 от 27.09.2019 година, издаден за периода 27.09.2019 – 26.10.2019 година/. Върху така определената сума следва да се присъди и законната лихва, считано от 05.01.2021 година /датата на постановяване на Решение № 39 от 05.01.2021 година по адм. дело № 11377/2020 година на ВАС, VI отделение/ до окончателното ѝ изплащане /аргумент от т. 4 на ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК/.
По отношение на претенцията за претърпени неимуществени вреди настоящият съдебен състав намира следното:
Когато се касае за исково производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по което трябва да се преценяват настъпилите неимуществени вреди, то при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе едно пълно и главно доказване на твърдените факти. Негативните преживявания у ищеца са установени чрез разпитаните по делото свидетели Ц. и С., като съдът намира за установено от събраните по делото доказателства, че здравословното състояние на ищеца е било увредено доста преди издаването на незаконосъобразното ЕР на ТЕЛК, но отмяната на този акт със сигурност е причинил на ищеца безпокойство и притеснение поради факта, че предвид отмяната от болничните листи на ищеца няма да бъде изплатено очакваното по тях обезщетение при временна нетрудоспособност, като по този начин семейството на ищеца ще остане без доходи, респ. средства за издръжка, като притесненията относно липсата на доходи са продължили до м. юли 2020 година, когато на ищеца е била изплатена отпуснатата му пенсия за инвалидност, която представлява регулярен доход за определен период. При определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат взети предвид следните обстоятелства: здравословното състояние на ищеца е било влошено доста преди издаване на незаконосъобразното ЕР на НЕЛК, състоянието се е задълбочавало и като краен резултат се е стигнало до определяне на 80 % трайно намалена работоспособност, което несъмнено е пораждало притеснение относно хода на заболяването, възможността да се върне на работа и реализира доходи, с които да издържа семейството си; от свидетелските показания се установява, че бившата съпруга на ищеца не е плащала своевременно дължимата издръжка, което също е причина за притеснения и безпокойство; през периода, за който се претендират неимуществените вреди, ищецът е оспорил по административен ред Разпореждане № 1029-07-1556#6 от 17.10.2019 година /л. 260-263/, като неблагоприятния за ищеца резултат от производството също е дал отражение върху състоянието и е бил повод за безпокойство и притеснение; част от претендираните с исковата молба породени у ищеца негативни емоции и състояния, описвани като смущението, че поради здравословен проблем не може да е полезен на близките си, че е във финансова тежест на съседи и познати, страдания поради оставането без работа, чувство за непълноценност, изначално нямат връзка с отмененото ЕР на ТЕЛК, а имат такава със здравословното състояние на ищеца, което от своя страна е станало причина Ю. да не може да полага труд за дълъг период от време. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Според трайната съдебна практика справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице за всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. При така изброените относими обстоятелства за размера на обезщетението, настоящият съдебен състав преценява като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 500 /петстотин/ лева, върху която следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съобразно уважената част от иска от настоящата инстанция на адвокат И.И.-С. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /договор за правна защита и съдействие на л. 31 от делото/ и чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 300 /триста/ лева.
Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, претендирани от ответната страна разноски в размер на 2150 лева /списък на л. 346 от делото/ и съразмерно на отхвърлената част от претенцията, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА МБАЛ „*********“ ЕООД – гр. Севлиево с ЕИК ****** да заплати на А.Ю. *** с ЕГН ********** сумата от 2307.74 лева /две хиляди триста и седем цяло и 74 ст./ лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди за периода 01.09.2019-26.09.2019 година, причинени от незаконосъобразно Експертно решение № 1649 от 13.09.2019 година на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „*********“ ЕООД – гр. Севлиево, ведно със законната лихва за забава, считано от 05.01.2021 година до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА МБАЛ „*********“ ЕООД – гр. Севлиево с ЕИК ****** да заплати на А.Ю. *** с ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди за периода 01.10.2019 – 01.07.2020 година, причинени от незаконосъобразно Експертно решение № 1649 от 13.09.2019 година на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „*********“ ЕООД – гр. Севлиево, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба /09.09.2021 година/ до окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на А.Ю. *** с ЕГН ********** в останалите ѝ
части.
ОСЪЖДА МБАЛ „*********“ ЕООД – гр. Севлиево с ЕИК ****** да заплати на адв. И.И.И.–С. ***, адрес на кантората: гр. Севлиево, ул. „*****“ № 87, ет. 3, стая 307, възнаграждение за осъществена в производството пред настоящата инстанция безплатна правна помощ на ищеца в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА А.Ю. *** с ЕГН ********** да заплати на МБАЛ „*********“ ЕООД – гр. Севлиево с ЕИК ****** сумата от 1800 /хиляда
и осемстотин/ лева, представляваща направени от страната разноски пред
настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба и касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: