Р Е Ш Е Н И Е
№ 653 / 19.2.2018 г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 19.01.2018 г.,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Ж.Петрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 14442
по описа за 2017 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника Ж.Р.П. ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в общ размер от 1795.53 лв., произтичаща от Договор за потребителски кредит ***********, сключен на 18.01.2015г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Ж.Р.П., задължението по който е цедирано на „Ф.И.“ ЕАД с договор за цесия от 28.07.2016 г., която сума е формирана като сбор от следните суми, а именно :
- от сумата от 872,25 лв. – главница по горепосочения договор за кредит,
- от сумата от 146,01 лв. , представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 22.04.2015г. до 15.03.2016г.,
- от сумата от 186,32 лв. , представляваща лихва за забава за периода от 22.04.2015г. до 30.05.2017г.,
- от сумата от 590,95 лв., представляваща такси за периода от 22.04.2015г. до 15.03.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 872,25 лв., считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 22.06.2017 год. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №
4506/26.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 8344/2017г. на ВРС-48 състав.
Претендира се за осъждане на ответника
да заплати всички съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ищецът обосновава съществуващия
за него правен
интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба,
че на 18.01.2015г.
между „Провидент
Файненшъл България"
ООД, ЕИК ********* и Ж.Р.П., ЕГН ********** е сключен
Договор за потребителски кредит с номер *********, въз основа на който
между страните възниква облигационноправна връзка. По силата
на договора кредиторът предоставя на кредитополучателя сума в размер на
1000.00 лева, като последният се задължава
да я върне, ведно с уговорените лихви и такси на
60 седмични погасителни вноски. Страните по облигационното
правоотношение са договорили условията, при които следва
да бъде погасен
дълга. На първа страница от договора подробно
са описани дължимите лихви и такси, които кредитополучателят
се е съгласил да заплати и които
са свързани с обслужването на отпуснатия кредит, а именно: фиксирана лихва в размер на 197.24 лева (буква „В") и такса за оценка на
досие в размер на 50.00 лева (буква „Б"). Също така в чл.
25 от Договора
е уговорена допълнителна услуга „Кредит у дома", представляваща домашна доставка на заетата сума
в брой и седмично домашно събиране на вноските, за
която услуга също се дължи
такса в размер на 782.97 лева (буква „Д"). Съгласно чл.
27 от Договора
с подписването му, кредитополучателят е удостоверил получаването на заемната сума в пълния й размер. Следователно е налице изпълнение от страна на
кредитора на договорните му задължения.
Ответната страна
в производството не изпълнява всички свои задължения по договора и преустановява
плащанията, като падежът на първата
неплатена вноска е настъпил на 21.04.2015 г. Вследствие на което
длъжникът изпада в забава и му се
начислява обезщетение за забава (лихва
за забава) в размер на законна
лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора
настъпва на 15.03.2016г., с
което става изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение
- главницата, която е дължима ведно със
законната лихва за забава (съгласно
чл. 86 от ЗЗД) от подаване на
заявлението до изплащане на задължението.
Дължи се също неизплатената
част от договорната
възнаградителна лихва и неизплатената част от начислените такси, съгласно условията на договора.
Дължимо е също обезщетението за забава (лихва
за забава) от момента на
изпадането на длъжника в забава.
На 28.07.2016г. между „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК
********* и „Ф.И." ЕАД, ЕИК ********* се сключва
договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание
чл.99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията
по договора за паричен заем,
вкл. вземанията,
претендирани в настоящото производство, става второто дружество. Това обстоятелство е видно и от приложеното като писмено доказателство
извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия.
Съгласно задължението
си по чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД, цедентът упълномощава цесионера да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземанията. В полза
на „Ф.И." ЕАД, ЕИК
********* има издадено пълномощно от „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК *********, по
силата на което новият кредитор
е изрично упълномощен да уведомява длъжниците,
чиито вземания са прехвърлени. В изпълнение на
задължението си за уведомяване, доверителят ми прави опити да
уведоми ответницата, като изпраща писмени
уведомления до Ж.Р.П., ЕГН **********.
Както е видно от представените
по делото обратни разписки, същите са получени
от близки роднини на ответната
страна. От известията за доставяне може да бъде установено,
че уведомленията за цесия са
получени съответно на 11.10.2016г. и на 17.10.2016г. от
майката и бащата на ответницата - Радо Парушев и Мария П., които са поели ангажимент
да предадат пратките на адресата.
В настоящото производство
също предстои да бъде връчено
уведомление за настъпилата цесия, приложено ведно с исковата молба. /В този смисъл
е и Решение № *****/24.06.2009г. на
ВКС по т.д.№ 12/2009г,П т.о.,ТК/.
Поради неизпълнение
от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът,
в качеството си на цесионер по
договора за потребителски кредит, предявява претенцията си по съдебен
ред и подава заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.
№ ****/2017г.
по описа
на PC Варна има издадена заповед
за изпълнение, препис от която
е връчен на длъжника и същият подава в срок възражение.
Гореописаните факти обуславят
интереса и легитимацията на „Ф.И." ЕАД, ЕИК ********* да подаде иск
за установяване на вземанията си.
С оглед на изложеното, се моли за постановяване
на положително решение по предявената
искова претенция.
Ответницата Ж.Р.П. ЕГН **********, с адрес: ***
, в срока
по чл. 131 от ГПК, не е е
депозирала отговор на исковата молба, като не е изразила становище по допустимостта и
съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават
същите; не е изложила възражения срещу исковите претенции, а съответно и
обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочила
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е
представила писмени доказателства, с които евентуално разполага.
В хода
на проведеното по делото съдебно
заседание ищцовото дружество, чрез
своя
процесуален представител, поддържа
предявените искове и моли за постановяване
на неприсъствено решение по делото,
с което предявените искове бъдат уважени.
Въпреки предоставената й възможност,
в срока по чл. 131 от ГПК, ответницата не
е депозирала отговор
на исковата молба и не е изпратила представител
в първото по делото заседание, без да е направила искане за разглеждането му в нейно
отсъствие.
Досежно допустимостта на предявения
иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От приобщеното в
настоящото производство ч.гр.д. № 8344/2017г. на ВРС-48 състав, се установява,
че същото е образувано по подадено от ищцовата страна
в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в
настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на
08.06.2016 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № *****/26.06.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжника Ж.Р.П. с ЕГН **********, с настоящ
адрес: *** да заплати в полза на кредитора „Ф.И.“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес ***, представляващи се
от А.В.Г.– законен представител, действащи чрез юрисконсулт Георги Сашев
Георгиев сумата от 1795,53 лв. (хиляда седемстотин деветдесет и пет лева и
петдесет и три стотинки), от която
872,25 лв. (осемстотин седемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ***********, сключен на 18.01.2015г. между
„Провидент Файненшъл
България“ ООД и Ж.Р.П., като в последствие взимането по договора е прехвърлено
от страна на „Провидент Файненшъл
България“ ООД в полза на „Ф.И.“ ЕАД по силата на Договор за цесия от
28.07.2016г., сумата от 146,01 лв. (сто четиридесет и шест лева и една
стотинки), представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода от 22.04.2015г. до 15.03.2016г., сумата от 186,32 лв. (сто
осемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки), представляваща лихва за
забава за периода от 22.04.2015г. до 30.05.2017г., сумата от 590,95 лв.
(петстотин и деветдесет лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща такси
за периода от 22.04.2015г. до 15.03.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.06.2017 г. – датата на депозиране на заявлението в
съда, до окончателното изплащане, сумата от 35,91 лв. (тридесет и пет лева и
деветдесет и една стотинки) – държавна такса, както и сумата от 50.00 лв.
(петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е , че
вземането произтича от следните обстоятелства: дължима сума по Договор за
потребителски кредит ***********,
сключен на 18.01.2015г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Ж.Р.П., като в последствие
взимането по договора е прехвърлено от страна на „Провидент
Файненшъл България“ ООД в полза на „Ф.И.“ ЕАД по
силата на Договор за цесия от 28.07.2016г.
В срока по чл.414, ал.2
от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и ответник
в настоящото производство за недължимост на
присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от
водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен
за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на
едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил
доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. №****/2017г. на ВРС-48
състав. Вследствие на изложеното, съдът намира,че производството по делото е
допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,че
настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на
исковата претенция.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото са
представени следните писмени доказателства, а именно: Договор за потребителски кредит от 18.01.2015 г.,сключен между „Провидент Файненшъл
България" ООД, ЕИК ********* и Ж.Р.П., ЕГН ********** , по силата на който
на ответницата е предоставен кредит в размер на 1000,00 лв. , с такса за оценка
на досие-50,00лв., общ размер на фиксирана лихва-197,24 лв. и такса за услугата
кредит у дома-782,97 лв.
Представен е
Договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., по силата на който „Провидент Файненшъл
България" ООД прехвърля на ищцовото дружество „Ф.И."
ЕАД, ЕИК ********* вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство. Представени са
извлечения от Приложение № 1 към
договора за цесия – списък на длъжниците и вземанията
по чл.2, от които е видно , че предмет на договора за цесия са и вземанията по процесния договор.
Видно от
уведомление за извършено прехвърляне на вземания, както и от приетите по делото
известие за доставяне PSSDTSDD448K7 и известие за доставяне PSSDTSDD4FHLS, на
ответницата е изпратено уведомление за Договора за прехвърляне на вземания от
28.07.2016г. , по силата на който „Провидент Файненшъл
България" ООД е прехвърлил на ищцовото дружество
„Ф.И." ЕАД, ЕИК ********* всичките се вземания към ответницата.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, че ответницата не е депозирала
отговор на исковата молба и не се явява в съдебното заседание, нито изпраща упълномощен
процесуален представител в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, които не са оспорени от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК и като съобрази приложимите материалноправни
норми и предпоставките на чл.422 ал.1 от ГПК, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр.
чл. 239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на
положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на
неприсъствено такова, като исковете следва да бъдат уважени в претендирания размер.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, като се съобрази представения
по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен на л.45 от делото и
доказателствата за реализирани разходи, както и приложимите законови разпоредби.
С оглед на това съдът намира,че на ищцовата страна
следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в общ
размер от 214,09 лв., от които от които държавна такса в размер на 164,09 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.,
на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.25 от НЗПП.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и
разноските в заповедното производство в общ размер от 85,91 лв. , от които 35,91
лв.- за държавна такса и 50,00 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответницата Ж.Р.П. ЕГН **********, с адрес: ***, от друга страна , че ОТВЕТНИЦАТА ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в общ размер от 1795.53 лв., произтичаща от Договор за потребителски кредит ***********, сключен на 18.01.2015г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Ж.Р.П., задължението по който е цедирано на „Ф.И.“ ЕАД с договор за цесия от 28.07.2016 г., която сума е формирана като сбор от следните суми, а именно :
- от сумата от 872,25 лв. – главница по горепосочения договор за кредит,
- от сумата от 146,01 лв. , представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 22.04.2015г. до 15.03.2016г.,
- от сумата от 186,32 лв. , представляваща лихва за забава за периода от 22.04.2015г. до 30.05.2017г.,
- от сумата от 590,95 лв., представляваща такси за периода от 22.04.2015г. до 15.03.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 872,25 лв., считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 22.06.2017 год. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № *****/26.06.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8344/2017г. на
ВРС-48 състав, на
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж.Р.П. ЕГН **********, с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, сумата в размер на 85,91 лв. ,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 8344/2017г. на ВРС-48 състав, както
и сумата от 214,09 лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: