№ 168
гр. Враца, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20221400500157 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "ИТА-63"ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Враца, ул."***"№1, представлявано по
пълномощие от адв.Д.Д. от АК-Плевен, срещу Решение №126/23.12.2021г.,
постановено от Районен съд-Мездра по гр.д.№571/2021г., с което е уважен
предявен от Р. ИВ. Н., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
майка си ЕМ. С. АЛ., иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и е обявен за
окончателен сключен между страните предварителен договор па покупко-
продажба на недвижим имот в гр.Роман и дружеството е осъдено за разноски.
Прави се оплакване, че районният съд не е взел под внимание всички
доказателства и доводи, а се е позовал единствено на доказателствата,
представени от ищеца.
Въззивникът изброява конкретни обстоятелства, очертаващи
фактическата обстановка около сключването на процесния договор, излага
правни съображения и сочи съдебна практика по въпросите за органното
представителство на търговските дружества и за характера на предварителния
1
договор, който според него не представлява действие на придобИ.е или
отчуждаване по смисъла на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, при което липсата на решение
за общото събрание за сключване на такъв договор не е пречка за
обявяването му за окончателен, но решението на общото събрание трябва да е
налице към момента на постановяване на съдебното решение по чл.19, ал.3
ЗЗД.
Искането на въззивника е обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предварителният договор бъде обявен
за нищожен. Претендират се разноски.
В жалбата се прави искане за допускане на гласни доказателства пред
настоящата инстанция чрез разпит на посочени в нея свидетели, единият от
които е идентифициран като "И.", както и за допускане и приемане на
писмени доказателства – протокол от общо събрание на съдружниците от
25.09.2020г. и дружествен договор от 07.08.2018г. Въззивникът не сочи и не
обосновава никое от основанията по чл.266, ал.2 и 3 ГПК за преодоляване на
забраната за посочване на нови факти и обстоятелства пред въззивната
инстанция, поради което доказателствените му искания са оставени без
уважение.
Чрез пълномощника си адв. С.Г. въззиваемият е подал отговор, в който
оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено,
като претендира разноски.
В отговора не се заявяват доказателствени искания.
С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е редовна и
допустима и отговаря на изискванията за съдържание, поради същата е
внесена за разглеждане в открито съдебно заседание. Пълномощникът на
въззивника моли за отмяна на обжалваното решение, а пълномощникът на
въззиваемия иска същото да бъде потвърдено.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба съдът взе
предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Р. ИВ.
Н., действащ лично и със съгласието на майка си ЕМ. С. АЛ., срещу "ИТА-
63"ООД иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен
на сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на
2
недвижим имот от 25.03.2020г.
Чрез управителя З.Т.Я. ответното дружество е подало отговор на
исковата молба, в който оспорва предявения иск.
В отговора се навеждат твърдения, свързани със закупуването на
дружествени дялове от капитала на дружеството от страна на Я. и другия
управител В.Л., чиято цена не била изплатена изцяло, както и с водени с друг
бивш съдружник разговори за закупуване на имота, с плащането на
продажната цена и връщането на суми, дължими на дружеството.
Следващото възражение на ответника е, че не е взето решение на общото
събрание на съдружниците за продажба на имота, поради което в отговора се
поддържа, че не е налице валиден предварителен договор, че същият не е
подписан от страните в деня на сключването му и сумата от цената не е
постъпила в дружеството.
С исковата молба е представен предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 25.03.2020г., сключен между В.И.Л., в
качеството на управител на "ИТА-63"ООД като продавач, и Р. ИВ. Н.,
действащ чрез неговата майка и законен представел ЕМ. С. АЛ., като купувач.
Договорът е подписан от управителя Лалова и от купувача и неговата майка.
Страните по този договор са постигнали съгласие, че продавачът ще продаде,
а купувачът ще купи следния имот: УПИ VІ, пл.№380, кв.26 по КПР на
гр.Роман, находящ се на административен адрес гр.Роман, ул."***"№1, с
площ 450 кв.м., ведно с построените в него масивна содолимонадена
работилница и бозоварна, както и всички останали подобрения и приращения
в имота за цена в размер на 22 000лв., която купувачът ще заплати на
продавача при подписването на предварителния договор. В чл.3.1 е
постигнато съгласие страните да сключат окончателен договор за покупко-
продажба на имота в срок до 31.12.2020г., до която дата продавачът трябва да
осигури всички необходими документи за нотариалната продажба. В чл.6.1 е
посочено, че договорът влиза в сила от момента на подписването му.
От представеното копие от нотариален акт №166, том ІV, рег.№3338, д.
№422/2011г. на нотариус Х.А. се установява, че имотът, предмет на
предварителния договор, е собствен на ответното дружество.
Представена е подписана разписка от 25.03.2020г., с която В.И.Л., в
качеството на управител на "ИТА-63"ООД е заявила, че е получила от лицето
3
Д.И. Н. сумата 22 000лв. в изпълнение на процесния предварителния договор.
Видно е от представеното удостоверение за раждане, че купувачът на
имота Р. ИВ. Н. е син на ЕМ. С. АЛ. и към датата на сключване на
предварителния договор е бил непълнолетен.
В съдебно заседание ищецът е представил банково извлечение от
20.03.2020г. на "Банка ДСК"ЕАД за извършен от лицето И. Н. превод на
сумата 22 436.80лв. по сметката на Д.И. Н.. Представени са и договори за
прехвърляне на дружествени дялове от капитала на "ИТА-63"ООД с дата
07.08.2018г.
Пред районния съд са разпитани свидетелите И. А. и И. Н., които са
дали показания във връзка с намеренията за закупуване на имота и водени
разговори в тази насока първоначално с друго лице, а впоследствие с бащата
на непълнолетния ищец. Вторият свидетел е дядо на ищеца и е дал показания,
че сумата за закупуване на имота била преведена по сметката му от неговия
син И. Н..
При така изяснената фактическа обстановка районният съд е приел, че
предявеният иск е основателен и доказан. В мотивите на обжалваното
решение са изложени съображения, че процесният предварителен договор е
валиден и че ищецът е изправна страна по него и е легитимиран да упражни
своето потестативно право чрез предявяването на конститутивен иск за
обявяването му за окончателен.
Във връзка с възражението на ответника за липса на решение на общото
събрание на съдружниците съдът се е позовал на приетото в
ТР№3/15.11.2013г. по т.д.№3/2013г. на ОСГТК на ВКС, че същото не е
необходимо условие за действителност на разпоредителната сделка с
недвижим имот, собственост на дружеството, или вещно право върху него,
сключена от представляващия дружеството орган.
Като взе предвид твърденията и възраженията на страните, и след
самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият
въззивен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено в условията на чл.272 ГПК чрез препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
В разглеждания случай е налице предварителен договор за покупко-
4
продажба на недвижим имот, собствен на ответното дружество, който
отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.19, ал.1 и 2 ЗЗД. При
сключването на договора дружеството-продавач е представлявано от лице,
което към този момент е било негов управител и законен представител, и това
обстоятелство се установява при справка с търговския регистър.
По делото е установено по безспорен начин, че цената на имота е
заплатена изцяло. Плащането е извършено на управителя на дружеството, с
което купувачът е изпълнил задължението си и като изправна страна по
предварителния договор е станал носител на потестативното право след
изтичането на уговорения срок – 31.12.2020г. да поиска обявяването му за
окончателен. В разглеждания случай е без правно значение дали получената
от управителя сума е постъпила и заприходена редовно в дружеството, тъй
като това е въпрос, свързан с управлението на дружественото имущество, и
може да бъде разглеждан единствено на плоскостта на управителската
отговорност по чл.145 ТЗ.
В ТР №3/15.11.2013г. по тълк.д.№3/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че действията на управителя обвързват дружеството, като подчинеността на
управителя на решенията на общото събрание /чл.141, ал.1 ТЗ/ има действие
само във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с трети
лица същият не е ограничен в правомощията си. В тълкувателното решение е
прието също, че сключването на предварителен договор не съставлява
действие на придобИ.е или отчуждаване по смисъла на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, но
доколкото всяка от страните има право да иска обявяването му за
окончателен, следва да се приеме, че липсата на решение на ОС не опорочава
предварителния договор и не е пречка за обявяването му за окончателен.
Органният представител е изявил съгласието на ООД за поемане на
задължението със сключване на предварителния договор, а решението на ОС
по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ не е условие, без което договорът да не може да бъде
обявен за окончателен, и не е елемент от фактическия състав на сделката,
който заедно с волеизявлението, да доведе до желаното правно действие.
Нормата на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не
засяга правото на представляващия да изразява воля, а липсата на решение по
чл.137, ал.1, т.7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица и
несъответствия от вътрешно-организационен характер не съставляват липса
на съгласие и имат правно значение само в отношенията между дружеството
5
и управителя.
При този изход на делото дружеството-въззивник следва да бъде
осъдено да заплати на въззиваемия направените пред тази инстанция разноски
в размер на 1 200лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №126/23.12.2021г., постановено от Районен
съд-Мездра по гр.д.№571/2021г.
ОСЪЖДА "ИТА-63"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Роман, ул."***"№1 да заплати на Р. ИВ. Н., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на майка си ЕМ. С. АЛ., ЕГН ***, двамата с
адрес гр.Роман, ул."***"№3, направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 1 200лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6