Р Е Ш
Е Н И Е
№ 182, година
2017, 08. 06. гр. Бургас
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети и шести
април, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вела Стайкова
секретар
Ж.Г., постави на разглеждане, т. дело № 187 по описа на БОС за 2014 г. и за да
се произнесе, съобрази, следното:
Производството
е образувано по искова молба и изменение на същата, от
„Банка
Пиреос България“ АД, ЕИК *********, гр. София, район
„Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, чрез пълномощниците:
юрисконсулт Елеонора Ризова и адв. Николай Кожухаров,
адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Гурко“ № 7 Б,
бизнес център „Банка Пиреос България“ АД, срещу А.З.К.,
ЕГН ********** и Ф.Д.К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С., ул. „М.“ № **,
за солидарно заплащане на сумите: 110496, 62 евро - главница по договор за
предоставяне на кредитна линия, с ипотека № 1495/ R/2007 от 20. 04. 2007г. и анекси, към него; 4543, 40 евро- възнаградителна лихва по чл. 9, ал. 1 от договор за
предоставяне на кредитна линия, с ипотека № 1495/ R/2007, от 20. 04. 2007г. и анекси към него за периода
от 28.10. 2012г. до 10. 03. 2013г. включително; 5178, 24 евро - наказателна
лихва по чл. 9, ал. 3 от договора, за периода от 28. 11. 2012г. до 28. 05. 2013г. включително ; 84 лв. – разходи нотариални
такси за връчване на нотариални покани за доброволно изпълнение, законна лихва
върху главницата, от 25. 09. 2013 г. да изплащането и. Претендират се разноски
в това производство и разноски в заповедното производство, по ч. гр.д. №
4239/13г. на БРС- 4707, 21 лв. Приложени
са и са ангажирани доказателства.
Ищецът сочи, че на 20.
04. 2007г. е сключил с ответниците,
договор за предоставяне на кредитна линия, с ипотека № 1495/ R/2007, в последствие- допълван и изменян, с анекси №
237
AMR/09 от 25. 05. 2009г. и № 2 от 07.04. 2010г. Предоставената
кредитна линия е с лимит от 100 000 евро и тази сума е била усвоена по заемна
сметка на 15. 05. – 50 000 евро и на 17. 05. 2007г. – 50 000 евро. С
договора е било уговорено, ответниците да заплащат, в полза на ищеца, годишна
лихва, формирана от тримесечния ЮРИБОР, плюс надбавка от 6%, като в случай на
просрочена главница или на предсрочна изискуемост на кредита, сумата на
главница се олихвява с лихва/неустойка/, в размер на договорения лихвен
процент, плюс надбавка от 10%. В чл. 9,
ал. 1, вр. ал. 4 е договорено, че лихвата е дължима до пълното погасяване на
сумите, по кредита, включително и след крайния погасителен срок, по договора,
както и при събирането им по съдебен или друг начин на принудително изпълнение.
Уговорено, в чл. 11 „б“, е заплащането
на годишна такса, в размер на 0,25% върху първоначално отпуснатия кредитен
лимит и краен срок за издължаване на кредита – 60 месеца от подписване на
договора.
С
първия анекс от 25. 05. 2009 г. е уговорено, трансформиране на кредитната линия
в многоцелеви кредит, с ипотека, с размер на главницата – 109171, 24
евро. Уговорено е и изменение на чл. 9/1/, като годишният лихвен процент за
ползвания кредит, става 11, 248%, като за първите шест месеца от усвояването на
кредита, ответниците не дължат лихва. Променен е чл. 11“б“ от договора, като
годишната такса става 0,2% върху остатъка от кредита, за всяка следваща година,
платима годишно на датата на усвояване на кредитната линия, в случай, че
застраховката, по чл. 17, е за сметка на Банката. Уговорен е нов срок за
издължаване на кредита- 240 месеца от датата на подписване на анекса.
С анекс № 2 от 07. 04. 2010 г. е уговорен размер на
главницата- 115345, 36 евро, която да се счита изцяло усвоена, към датата на
подписване на анекса, като просрочените задължения, в размер на 4969, 07 евро
се прибавят, към главницата, по договора.
Уговорено е още, че дължимата възнаградителната
лихва, от 11, 248%, е сбор от Базовия лихвен процент на
Банката, за кредити в евро, плюс надбавка от 5,498% , като за първите два
месеца от подписване на анекса, се заплаща намален лихвен процент, в размер на
2, 10 %, а погасяването на главницата ще започне, след изтичане на гратисен период от два месеца, през който ще се дължат само
лихви, такси и комисионни. Договорено е, погасяването на кредита да се извърши
на 230 месечни вноски, включващи част от главницата и начислената, за
съответния период лихва , съгласно предоставен погасителен план- приложение №
1, към анекса, съобразен с предвидения период, с по- ниска лихва. Крайният срок за издължаване на всички задължения
по кредита е 28. 05. 2029 г.
Поради забава, в плащанията, на ответниците са връчени
нотариални покани за доброволно изпълнение, с изявление за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, , при неплащане на посочените, в поканите, суми в
указания срок. Ищецът е обявил
предсрочната изискуемост на цялата кредитна експозиция по договора за
кредит и анексите, към него, на 11. 03.
2013 г. Ищецът счита, че от този ден,
наказателната лихва се дължи върху цялата предсрочно изискуема главница от
110496, 62 евро и поради неплащането и, са предявени исковете, посочени по-
горе.
Предявените искове са с правно основание чл. 430 във вр. с чл. 432 от ТЗ.
Ответниците, в отговора на исковата молба, оспорват исковете,
като неоснователни и по размер. Оспорена е фактическата обстановка, описана в
исковата молба.
Посочено е, че съгласно чл. 9, ал. 2 от първоначалния кредитен
договор, лихвата се сформира от компонентите: тримесечен Юрибор
плюс фиксирана добавка от 6% годишно, като за приложим, за всеки месец, според
чл. 10, се приема индекса за първия работен ден на този месец. Ответниците
твърдят, че ищецът, без знанието и съгласието им, е завишавал лихвата,
начислявана по дълга, така е бил увеличаван размерът на дължимите вноски за
лихва, което е довело до формирането и натрупването на фалшив просрочен дълг,
към времето на сключването на първия анекс.
Анексът, сключен на 25. 05. 2009 г. е оспорен, като
недействителен, поради това, че с него е
извършена капитализация, при несъществуващо просрочие
или при наличие на такова, но в много по- малък размер. Поради това, че не е
посочен размерът и перата на дълга, който се превръща в главница, считат, че
няма обект на волеизявление на страните, каква сума става от лихва – на главница.
Считат още, че със задна дата се променя целта на вече усвоени средства, което
е невъзможно, на този етап, при неусвояване на нови суми от
кредитополучателите.
Първият анекс е оспорен, като нищожен, поради липса на
основание, на съгласие на страните и
поради нищожен предмет. В тази връзка, като невалидна е оспорена уговорката, с
която се променя методиката за формиране
на лихвите.
Ответниците намират, че липсват предпоставки за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, защото ищецът не е спазил договорните условия,
което е довело до формирането на неистински дълг, към датата на сключване на
втория анекс, чрез въвеждане на увеличени лихви, с анекса от 25.
05. 2009 г. Сочат, че банката неправомерно е начислявала завишени лихви и въпреки сриването на индекса Юрибор, в края на 2008 и началото на 2009г. вместо да
намали лихвата, е продължавала да я задържа, над договорените нива.
Ответниците твърдят, че ищецът не е извършил записаната в чл. 1, от анексите, капитализация, защото
капитализацията, като понятие, обхваща неизискуема главница и непросрочени
лихви. В процесния случай и двата анекса, ищецът е
записал, че капитализира твърдяни общи задължения,
които са изрично изключени от приложното поле на понятието „капитализация“,
според ответниците. Те считат, че е
извършен анатоцизъм – уговаряне на лихва върху
изтекла лихва, въпреки, че ответниците са физически лица и в договора липсва
изрично уговорен текст/ чл. 294 от ТЗ/. Сочат, че ищецът е начислил лихви и върху
такси и комисионни, а в анексите е останало неуточнено, за кои лихви става
въпрос, не е посочен периодът за
начисляване на лихвите. Останал е неуточнен размерът на олихвената
главница. Намират, че съгласно текстовете на анексите, е създадена възможност,
всички лихви, такси и комисионни, както и дължимите лихви, такси и комисионни,
през промоционалния период, да бъдат превръщани в
главница, която подлежи на ново олихвяване, като по този начин, задължението,
формирано от непогасена главница, договорна
и наказателна лихва, се превръща в главница, подлежаща на ново
олихвяване, вече на самостоятелно основание. Така, в главница са превърнати и банковите комисионни
и такси, върху които съща ще се дължат лихви.
Като нищожни, на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, са оспорени текстовете на чл.
1, ал. 3 от Анекс № 237/AMR/09 от 25.
05. 2009г. и чл. 1, ал. 1, 2 и 3 от
Анекс № 2 от 07. 04. 2010г. към кредитния договор. Като аргумент, за направеното оспорване, е
посочено, че към датата на сключване на договора- 20. 04. 2007г. е действала
Наредба № 9 на БНБ от 19. 12. 2002г. Съгласно текста на чл. 16 от същата,
Банките не могат да начисляват лихва върху лихви, освен когато в първоначалния
договор е предвидена възможност за капитализиране на лихви, както и Банките не
могат да капитализират просрочени лихви. В процесния
договор, ответниците не са давали съгласие за капитализиране на лихви по
договора, независимо от вида им. Друг
аргумент за оспорването е, че няма нормативен акт- наредба на БНБ, който да
допуска анатоцизъм – да бъде договаряно да се дължат
лихви върху вече изтекли лихви, което прави атакуваните текстове от анексите –
нищожни.
Нищожността на посочените текстове на анексите, е
оспорена, поради липса на съгласие- чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, защото липсва
изразена изрично, воля за извършване на
записаната „капитализация“. Ответниците намират, че липсва изрично, точно, ясно и
разбираемо посочване на перата, от които са формирани капитализираните суми,
което означава, че липсва предмет на капитализацията, водещо до липса на
съгласие за извършването и , което води до нищожност, по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Твърди се, че при подписването на
анексите, ответниците не са знаели от какви пера е образувана стойността на
капитализацията, следователно, те не са давали съгласие за извършеното
действие. Това е станало, поради непосочване изрично, на погасените суми, през
изтеклите периоди, до подписването на анексите, по отношение на главницата и на
лихвите и как са формирани сумите, станали част от непогасената главница: по
първия анекс – 9171, 24 евро, по втория- 4969, 07 евро.
Ответниците, оспорват, като нищожни, на основание чл. 143 във вр. с чл. 146 от ЗЗП.:
чл. 18 от договора за
предоставяне на кредитна линия, с ипотека, чл. 9, ал. 5 от първия анекс и чл. 7 от анекс № 2, като неравноправни
клаузи. Считат, че тези текстове съдържат уговорка, в тяхна
вреда, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата
и задълженията на страните. Намират, че оспорените текстове са уговорени в
тяхна вреда, като потребители, действията, описани в тях, се извършват
едностранно от ищеца и не могат да бъдат контролирани от ответниците, като
предпоставка или последица от упражняването им, а ищецът си е запазил правото
да направи кредита незабавно изискуем, дори и при минимално закъснение на
вноската, което води до значително
увреждане, предвид размера на сумата. Неравноправна
е клаузата- чл. 143, т. 3 от ЗЗП,
съгласно която, ищецът си е запазил правото
едностранно да променя лихвения процент, да увеличава неговия
размер, при променени пазарни условия,
в нейна вреда, поради неравновесие между правата и задълженията на
страните. В случая, изпълнението на
задълженията на банката, зависи единствено от нейната волята и в зависимост от промяната на пазарните
условия. Неравноправна, съгласно чл.
143, т. 10 от ЗЗП е клаузата, позволяваща на банката да променя едностранно
условията на договора, въз основа на непредвидено, в него, основание. В тази
връзка, са оспорени, като неравноправни и нищожни, поради неопределеност,
клаузите за промяна на лихвата, в зависимост от
БЛС и пазарните условия, като преценката за тази промяна е изцяло във
властта на банката.
Изброените клаузи са оспорени, като неравноправни и
нищожни и защото не са индивидуално уговорени- чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП,
защото са изготвени предварително и защото ответниците не са имали възможност
да влияят върху съдържанието им. В случая,
на ответниците са предложени текстове, неподлежащи на договаряне и
промяна, включително и общите условия, към договора, към които се препраща,
в една от хипотезите на едностранно
коригиране на лихвения процент. Това
прави клаузите нищожни, като противоречащи на добрите нрави и защото в договора
се съдържат само задължения за ответниците, а ищецът има само задължението да
предостави кредита.
Ответниците сочат, че оспорените клаузи – чл. 3.3; чл. 3.4; чл.
9.2 и чл. 9.3 от процесния договор, противоречат и на
Директива 93/13/ ЕИО, която е част от българското право и в нея са дадени
определения на термини, релевантни за
спора между страните, относно неравноправните клаузи, които са нищожни и
на това основание.
Ответниците възразяват срещу искането за присъждане на разноски в
заповедното производство, както и такива, за връчване на нотариални покани, в
размер на 84 лв. поради неоснователност на тези искания.
Ответниците искат съдът да обяви за нищожни, клаузите на: чл. 1,
ал. 3 от анекса от 25. 09. 2009г. и чл.
1, ал. 1, 2 и 3 от Анекс № 2 от 07. 04. 2010 г. към кредитния договор, на
основание чл. 26, ал. 1 и 4 във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, както и на основание
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Ответниците искат съдът да обяви за нищожни клаузите на чл. 18 от
кредитния договор, чл. 9, ал. 5 от анекса от 25. 05. 2009г. и чл. 7 от анекс № 2 от 07. 04. 2010г. на основание чл. 143, във вр.
с чл. 146 от ЗПП. Приложени са и са ангажирани доказателства.
Ищецът, с допълнителната си искова молба, оспорва,
като неоснователни направените възражения за нищожност на двата анекса, към договора за кредит, поради противоречието им със закона, поради
липса на съгласие и липса на предмет.
Като основание за направеното оспорване, сочи, че ответниците са усвоили изцяло сумата
по кредита, с което намира, че ищецът е
изпълнил задължението си по договора.
Поради нередовното изпълнение на поетите задължения от ответниците, с
подписаният анекс от 20. 04. 2009г. – чл. 1, ал. 1, страните са договорили, отпуснатите средства
да са под формата на целеви кредит, а не
на целева кредитна линия, като размерът на целевия кредит да е 109171, 24 евро. Записано е, че в тази сума
се включват: главницата, неиздължените редовна и просрочени лихви, такси и комисионни, като страните са
се съгласили, същите, заедно с дължимите лихви за промоционалния
период, да се капитализират. Удължен е бил срокът за погасяване на кредита – на
240 месеца, считано от датата на подписване на анекса. Следва подписване на
втори анекс - на 07.04. 2010 г. отново, поради нередовно обслужване на кредита,
като в чл. 1, страните са посочили размера на просрочената сума, включваща
дължима главница, лихви, такси и комисионни и тези суми са прибавени към
редовната главница. Последната става 115346, 36 евро, към датата на подписване
на анекса, срокът за връщане на кредита става 230 месеца, считано от датата на
анекса.
Ищецът сочи, че поради изпадането в просрочие от ответниците, се е стигнало до начисляване на
наказателни лихви и затова, с
подписването на анекс № 1,
кредитополучателите са се съгласили, възникналите техни задължения, да се
прибавят към главницата. Ищецът намира, че по този начин са погасени текущи
задължения на ответниците, за дължими възнаградителни
лихви, наказателни лихви, такси и комисионни. Тези задължения, по съгласие на
страните, са се трансформирали в предоставен кредит, за по- голям срок, което
се отнася и за анекс № 2, според ищеца и
не противоречи на императивни законови разпоредби. Сочи, че с подписването на
анексите, не се е стигнало до анатоцизъм и те не са в
противоречие с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, защото анатоцизмът
представлява олихвяване на изтекли лихви,
не касае възнаградителни такива, а единствено
санкционни лихви за неизпълнение на парично задължение. Това означава, според
ищеца, че анатоцизмът е налице само при начисляване
на санкционна лихва върху вече изтекла санкционна лихва, а в случая, по
съгласие на страните, начислените, до подписване на анексите, неизплатени от
ответниците, възнаградителни и наказателни лихви,
такси и комисионни, са погасени, за сметка на увеличаване на главницата.
Ищецът възразява срещу виждането на ответниците, че понастоящем чл. 10, ал. 3 от ЗЗД се прилага в
гражданското право. Намира, че тази норма е мъртва и неприложима, че
начисляването на лихва върху лихва не е забранено от закона, защото такава
забрана липсва и има свобода на договаряне. В тази връзка, сочи че цитираната от
ответниците, Наредба № 9 от 19. 12. 2002 г. на БНБ е отменена, с наредба № 9 от
08. 04. 2008г. и към датата на сключване на анексите, не е била действащо
право.
Като неоснователно, е оспорено възражението за
нищожност на разпоредбите на чл. 1, ал. 3 от първия анекс и чл. 1 , ал. 1, 2 и 3 от втория, поради
липса на съгласие, липса на предмет. Намира, че непосочването, по пера, кои
суми и в какъв размер, се капитализират и се отнасят към главницата, не води до
липса на съгласие или липса на правно валидна воля, защото е достатъчно,
размерът на сумите да е посочен общо и съгласието да е изразено изрично, което
е сторено, с подписването на анексите, собственоръчно и на всяка страница.
Посочено е, че анекс № 2 е бил подписан въз основа на нарочна молба, подадена
от ответниците, на 22. 03. 2010г. и те са поискали предоговаряне, чрез
капитализиране на просрочени задължения. Направен е извод, че те са били наясно
с просрочването на задълженията, включително и с техния размер и са дали съгласие
за капитализирането им, подписвайки
анекса. Налице, у ответниците, е била правно валидна воля, както при усвояване
на сумата по кредита, така и при подписване на анексите, с които са разсрочени
задълженията им, намален е процентът на възнаградителната лихва, според ищеца.
Ищецът намира, че олихвяването на изтекли лихви, в
случая, е допустимо, на основание чл. 294, ал. 2 от ТЗ, защото законодателят не
е изключил изрично прилагането и, в отношенията между търговец и граждани и по
силата на чл. 287 от ТЗ. Като допълнителен довод, е посочено, че ответниците,
при сключване на договора са декларирали, че имат доходи от собствен бизнес,
като търговци. В този смисъл била и молбата на ответниците, вх. № 1435 от 14.
02. 2014г. до ищеца, в която сочат търговската си дейност, като основан
поминък.
Ищецът оспорва, като неоснователни възраженията на
ответниците за нищожност на чл. 18 от договора, чл. 9, ал. 5 от първия анекс и
чл. 7 от втория анекс, поради
противоречието им с чл. 143 във вр. с чл. 146 от Закона за защита на потребителите, със
следните съображения: ответниците нямат качеството на потребители, по смисъла
на ЗЗП, съгласно § 13 от ДР на ЗЗП, защото усвоената кредитна линия, в размер
на 100000 лв. е използвана за строителство – довършване на хотел, оборудването
и обзавеждането на същия. С тази цел е поискан кредита, не се твърди и няма
данни, че е използван за лични нужди, а туристическите услуги, представляват
търговска сделка, по смисъла на чл. 1 от ТЗ. В подкрепа на това свое твърдение, ищецът изброява
още два договора за кредит, между страните от 2006 г. и 2007г. поискани и отпуснати с цел –
финансиране на различни проекти, свързани с туризма, според тяхно извънсъдебно
признание. В тази връзка се сочи договор, по силата на който, ответниците са прехвърлили
цялото обзавеждане и оборудване на вилата си за гости, на трето лице, което
означава, че към 29. 01. 2013г. те са били собственици на тези вещи, очевидно
придобити от получения кредит. Същите вещи ,с договор от 05. 02. 2013г. третото
лице е предоставило на ответниците, с договор за наем, явно с цел
продължаването на търговската им дейност. Направен е извод, че след като ответниците
нямат качеството на потребители, по смисъла на ЗЗП, те не могат да се ползват
от специалната защита, предназначена само за частния краен потребител, който
няма търговска или професионална дейност.
При евентуалност, ищецът счита, че оспорените клаузи,
по договора и анексите, не могат да се третират, като неравноправни, по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП. Намира, че не са налице
условията за неравноправност, по този текст: да е във вреда на потребителя, да
не отговаря на изискванията за добросъвестност и да води до значително
неравновесие между правата на търговеца и поръчителя.
Твърди, че в текста на чл. 18 от договора, няма
неравнопоставеност, тъй като са посочени случаите, при които кредитът може да
бъде обявен за предсрочно изискуем, а съгласно чл. 18, „в“ е уточнено, че това
може да стане, при просрочие на коя да е месечна
вноска. Счита, че само по себе си, това
не е неравноправна клауза, защото предполага неизпълнение на задълженията от кредиполучателите, след като основно тяхно задължение, съгласно правната
същност на договора, е след като са получили уговорената сума, да заплащат, в
срок, погасителните вноски. Намира, че
след като процесният кредит е револвиращ-
кредитна линия и ответниците погасяват единствено вноската по възнаградителната лихва, при дължимост
на главницата, след изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, е
нормално неизпълнението на всяка дължима погасителна вноска, да дава възможност
на банката да възползва от възможността да обяви кредита за предсрочно
изискуем. В подкрепа на това свое виждане,
ищецът сочи наличието и на други кредити
на ответниците и правната възможност, по чл. 432, ал. 1, т. 4 от ТЗ във вр. с чл. 71 от ЗЗД.
Намира още, че наличието на неравноправна клауза, по смисъла чл. 143 от ЗЗП, предпоставя
осъществяването на правомерно поведение, от страна на длъжника, съответно на
съдържанието на договорните клаузи, а ответниците, подписвайки договора, са
били наясно, относно предсрочната изискуемост, при забава и е следвало да
съобразят възможностите си за редовно плащане. В случая, предсрочната
изискуемост е обусловена само от
неизпълнението на ответниците и
клаузата не е неравноправна, защото никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение.
Банката не се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем за една забавена погасителна вноска, а се е съгласила да разсрочва
задълженията, да удължава срока за издължаване на кредита, да има шестмесечен гратисен период и това е ставало с подписаните анекси.
Сочи, че едва през 2013г. при просрочие повече от 90
дни, което се третира като необслужвана експозиция, по смисъла на чл. 9, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 9/ 03.04. 2008г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции, от страна на банките, действала, към момента на изпращане на
нотариалните покани, са предприети действия по обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Относно възражението на ответниците, за нищожност на
клаузата, даваща възможност за промяна на приложимия възнаградителен
лихвен процент, от страна на ищеца, последният сочи, че в чл. 9 от договора,
страните са уговорили начин на формиране на възнаградителната
лихва, представляваща възнаграждение за ползване на паричния ресурс, като променлива
величина. С чл. 22, ответниците, като
кредитополучатели, приемат, без възражения, общите условия на банката и
декларират, че те са им предадени, при сключване на договора, същите са обвързващи за страните, по силата
на чл. 298, ал. 1 от ТЗ и имат съдържанието
по чл. 58, ал. 1 от ЗКИ. Сочи още, че ответниците са дали съгласие- чл.
2.2 от Общите условия, за промяна на
дължимата лихва, в цялост или отделни нейни компоненти, при изчерпателно
изброени компоненти. Промените са предизвикани от промяната в цената на
паричния ресурс, при дългия период за погасяване на кредита, което води до
изменение и на цената за ползване на кредита. Тези промени не могат да бъдат
предвидени, за дългогодишен период от време, което налага договарянето на
оспорената клауза, която е законосъобразна и в съответствие с обществено-
икономическите отношения, според ищеца. В тази връзка, намира, че такава клауза
не може да се третира, като неравноправна и недействителна, съгласно ЗЗП,
защото увеличението е поставено в зависимост от осъществяването на обективни
факти, извън волята на банката. Тези
клаузи са били преповторени в подписаните анекси, с тях страните са се съгласили,
полагайки подписа си.
Намира, че ищецът е проявил добросъвестност, в
отношението си към ответниците и следва да бъде направено разграничение между
понятието „неравноправни клаузи“ по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, водещи до
ощетяване на длъжника, независимо от правомерните му действия и клаузи, които
са договорени, при или по повод, неправомерното поведение на
кредитополучателите, какъвто е процесния случай.
Ищецът твърди, че клаузите на чл. 9, ал. 5 от първия
анекс и чл. 7 от втория анекс, са индивидуално договорени, защото в тях е
записано, че става въпрос за условията по конкретен кредит- този на ответниците,
а самата номерация на точките, сочи на последователност и неделимост на
текстовете. Намира, че чл. 146 от ЗЗП е категоричен, че такива клаузи не са
нищожни, дори когато са неравноправни.
Сочи, че клаузите на анексите са винаги изготвени и договорени
индивидуално, защото правната им същност изключва възможността за предварителна
рамка, каквато е целесъобразна при подготовката за кредитните договори. С
анекса се променят вече установени договорни отношения, по повод конкретно
възникнала необходимост, в случая- изпадане на ответниците в просрочие и субективна невъзможност да погасяват
дължимите и по искане на ответниците.
Приложени са доказателства.
С отговора на допълнителната искова молба, ответниците
оспорват твърденията на ищеца, направени по техните възражения. Добавят доводи,
към възражението си, че анексите са сключени, при липса на основание, като
сочат записаното от ищеца, че причината за подписването им е просрочие в плащанията. Отново сочат, че със сключването на
анексите се е целяло прикриване – маскиране на пазарния индекс, образуващ
лихвения процент, по договора, целта е била да се избяга от вече неизгодния, за
банката, индекс ЮРИБОР и това не е било известно на ответниците. Намират за
вътрешно противоречиво, становището на ищеца, че съществуващите задължения са
били погасени и са се трансформирали в нов кредит, без да се обяснява, каква е
правната форма на тази трансформация.
Поддържат становището си, че такава трансформация, не е осъществена и защото,
към датата на подписване на първия анекс, размерът на дълга не е бил 109171, 24
евро, а по – малък и единственият начин да се приеме, че дългът е бил равен на
тази сума, е да е извършена новация. Твърдят, че единственото просрочие,
към 30. 03. 2009г. по кредита е било за лихва, в размер на 885, 34 евро.
Ответниците сочат, че в договора няма задължение за плащане на
банкови комисионни, основанието, на което те да са дължими и техния размер. Оспорено е твърдението на ищеца, че към датата на подписване на първия анекс е
била начислена наказателна лихва, защото при този вид кредит – револвираща кредитна линия, просрочие,
при погасяване на главницата няма, а наказателна лихви би следвало да се
начислява, върху просрочена главница, каквато не е била налице. При сключване
на анексите не е била настъпила изискуемост на главница и е нямало правна
възможност за начисляване на наказателна лихва, според ответниците.
Оспорено е виждането на ищеца, че свободата на
договаряне, по чл. 9 от ЗЗД, дерогира забраната за
начисляване на лихва върху лихва, установена с чл. 10 от ЗЗД, защото в
настоящия случай, забраната за начисляване на наказателна лихва върху
наказателна лихва, е действаща. Посочено
е, че в случая, при подписване на анексите, се е стигнало до олихвяване на
банкови такси и комисионни, неясни, по размер, което е недопустимо. Извършван е
анатоцизъм , а не капитализиране, при непосочен
размер на отделните пера, образуващи общата сума. Посочено е, че в искането си
за капитализиране, ответниците не са изразили воля, към сумата за
капитализиране, да бъдат прибавени и банкови такси и комисионни, за промяна на
лихвения процент, за замяна на договорения пазарен индекс ЮРИБОР, с базов
лихвен процент БЛП – индекс, определян едностранно от банката. Не им е било
известно, че въпреки спадане на стойността на ЮРИБОР, банката е увеличила лихвата по кредита, вместо да го
намали.
Оспорено, като незаконосъобразно, е виждането на
ищеца, че ответниците не са сключили
договора и анексите, към него, в качеството си на физически лица и разпоредбата
на чл. 294, ал. 2 от ТЗ е приложима за всички сделки, а не само за търговските
такива, защото тя касае само отношения между търговци и то при изрично уговаряне, че лихва ще се
начислява върху лихва. Такава договорка между страните в процеса, няма, което
прави приложими, нормите на ЗЗП. Процесният кредит,
не е попадал в предмета на тогавашното занятие на ответниците, с него не са
придобити стоки или услуги, предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Към датите на сключване на кредита и анексите, за ответниците
хотелиерството не е било основен поминък или предмет на дейност, за да не е
приложим ЗЗП, в случая.
Ответниците поддържат възражението си за неправомерно,
едностранно увеличение на лихвата и
оспорват твърденията на ищеца че то е обусловено от настъпили промени, в
резултат на световната икономическа криза.
Намират, че ищецът е бил в състояние, да прогнозира тенденциите в
развитието на пазара и да ги съобрази, сключвайки кредитния договор.
Като неоснователно, е оспорено, позоваването на чл.
2.2, ал. 5 от общите условия на банката, при увеличаването на лихвения процент,
защото липсва промяна на правната рамка, регулираща дейността на банките,
липсват съществени промени във финансовата среда, в национален или международен
план. Такива обстоятелства не се твърдят и доказват от ищеца, а в процесния период са били налични условия за намаляване на
лихвения процент, а не за увеличаването му, според ответниците.
Относно твърдяното индивидуално уговаряне, при
подписване на анексите, ответниците намират, че такова няма, в договорните отношения между страните, както и с други
клиенти на банката. Анексите са били изготвяни предварително и предоставяни за
подпис.
Исковете са предявени и приети за разглеждане,
първоначално, като такива, с правно основание – чл. 422 от ГПК, а в
последствие, в резултат на направено искане за изменение, същите се разглеждат, като осъдителни, с
посочения по- горе, петитум.
От приетите писмени доказателства, съдът приема за
установено, че на 20. 04. 2007г.
страните са сключили договор за предоставяне на кредитна линия, с ипотека, с
който на ответниците е предоставена кредитна линия, с лимит - 100000 евро, като тази сума се усвоява
наведнъж или многократно- на части.
Крайният срок за погасяване е 60 месеца, от подписване на договора. Договорено,
с чл. 9, ал. 2 е, че размерът на годишната лихва, която се начислява върху усвоената сума, за съответния срок за
ползване, се формира на базата на тримесечния ЮРИБОР, плюс надбавка от 6%, като
стойността на тримесечния ЮРИБОР, съобразно чл. 10, за целите на чл. 9, се
актуализира, като се прилага стойността му, установена през първия работен ден
за всеки месец. Съгласно чл. 9, ал. 3, при просрочена главница или предсрочна
изискуемост, сумата на главницата се олихвява с наказателна надбавка над договорения лихвен процент от
10%. В чл. 11 е договорено заплащането
на такси от кредитолучателите: за разглеждане на
документите за кредит – според актуалната тарифа на банката и годишна такса от
0, 25% върху първоначално отпуснатия кредитен лимит. За обезпечаване на
изпълнението по договора, кредитополучателите и ипотекарни
кредитори, учредяват, в полза на банката – ипотеки върху четири свои недвижими
имоти. В чл. 18, е договорено, че
банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем, преди края да уговорения
срок, при уточнени условия.
На 25. 05. 2009 г. страните подписват анекс, в който е записано,
че са постигнали съгласие, договорът
да се трансформира, в многоцелеви кредит, с ипотека, като отпуснатите
средства, под формата на кредитна линия,
се трансформират в многоцелеви кредит, в размер на
109171, 24 евро- чл. 1, ал. 1 от анекса, като сумата се счита изцяло усвоена,
към датата на подписване на анекса- чл. 3 от раздел ІІ. В ал. 2 на чл. 1, е уточнено, че този размер
на кредита, включва редовна главница, редовна и просрочена лихва, начислени и
неплатени такси и комисионни. Съгласно ал. 3 на чл. 1 от анекса, ответниците са
дали съгласие, начислените и неплатени
лихви, такси и комисионни, към датата на подписване на анекса, както и дължимите
такива, по време на промоционалния период, да се
капитализират. Уговорен е нов срок и
начин, за погасяване на кредита – 240
месеца, на равни месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно
погасителен план, като за първите 6 месеца от подписване на анекса, е уговорен гратисен период и
вноските са от по 0, 00 евро.
. За останалите 234 месеца, вноските са
по 1153, 25 евро. Съгласно текста на чл.
9 ал. 1 от анекса, ответниците за плащат за ползвания кредит, годишен лихвен процент, в размер на
11, 248 %, като съгласно ал. 2, за първите 6 месеца, лихва не са дължи. С
текста на ал. 3 на чл. 9, е договорено заплащането на наказателна надбавка, в
размер на 10% върху лихвения процент по ал. 1, върху просрочената главница, при
забава в плащането на някоя от вноските, по каквато и да била причина, както и
предсрочна изискуемост на кредита. Уточнен
е размерът и на годишната такса.
Следва подписването на Анекс № 2 на 07. 04. 2010г. към
кредитния договор, в който е записано, че е съставен, на основание молба за
промяна на параметрите, от 22. 03. 2010г. С текста на чл. 1 , ал. 1, страните
се съгласяват, че към 07. 04. 2010г. ответниците са в просрочие
на задълженията си по кредита, по отношение на главница, лихви, такси и
комисионни, в общ размер - 4969, 07 евро.
Според записаното в ал. 2, общата сума на просрочените задължения и
лихвите, дължими през периода, с по- ниска лихва по този анекс, се прибавят към
редовната главница по договора за кредит
и общата сума на главницата, в размер на 115345, 36 евро, се счита за
отпусната на ответниците и усвоена от
тях, при условията на договора за кредит и този анекс. Уговорено, в чл. 2 е ответниците да заплащат на ищеца, за ползване
на кредита, лихва, в размер на 11, 248%
годишно, равен на базовия лихвен процент на банката, за кредити в евро, с
надбавка от 5, 498%, като към датата на подписване на анекса, БЛП за кредити в
евро е 5, 75 %. Съгласно чл. 2, ал. 3,
за първите 2 месеца, след подписване на анекса, ответниците – кредитополучатели
заплащат намален лихвен процент, равен на
2, 10 % , съгласно ал. 3, погасяването на главницата ще започне, след
изтичане на гратисен период от 2 месеца, през който
се дължат само лихви, такси, комисионни. С текста на ал. 4, ответниците са се
съгласили, че банката има право да промени едностранно приложимия, към договора
за кредит, лихвен процент, в неговата цялост и/ или всеки от компонентите му,
независимо от вида и и наименованието им, в случай, че пазарните условия за
привличане на финансов ресурс от страна на банката, обуславят такава промяна
или при наличие на предпоставки, посочени в Общите условия на банката. Уговорен е срок з погасяване на кредита – 230
месечни вноски, от датата на подписване на анекса.
Поради просрочване, с повече от 90 дни изпълнението на
изискуеми задължения за плащане, по кредита, съгласно договора и анексите, към
него, които към 07. 02. 2013г. възлизат
общо на 113955, 66 евро, включващи: 109916 евро – редовен дълг; 580, 60 евро –
просрочена главница и 3459, 04 евро – просрочена и наказателна лихва, на
ответниците са връчени нотариални покани, с които им е даден срок от седем
работни дни за заплащане на изискуемите
суми. Уведомени са, че при неполучаване на плащане, в посочения срок, ищецът
обявява кредита за предсрочно и
незабавно изискуем, със съответните последици. Поради неплащане, в срок ищецът
предприема действия за събиране на сумите, по реда на чл. 417 от ГПК, след
което е предявен този иск, първоначално, като установителен,
понастоящем – осъдителен.
По възраженията на ответниците, че без съгласието, им
ищецът е завишавал лихвата по първоначалния кредитен договор, което е довело до
натрупването на фалшив просрочен дълг, към датата на първия анекс: видно от приетата, по делото, тройна съдебно –
икономическа експертиза, вещите лица констатират, че към датата на подписване
на първия анекс, - 25. 05. 2009г. са
налице : просрочени лихви – 2800, 68 евро;
просрочени такси и разноски – 250 евро или общия размер на просрочието е бил – 3050, 68 евро. Следователно, недоказано е възражението на
ответниците, че е налице фалшив просрочен дълг.
Проверката на вещите лица е установила, че лихвения процент е
формиран, в съответствие с уговореното в
чл. 9.2 от договора и чл. 2.2, т. 5 от
Общите условия и сравнявайки
стойностите на индекса ЮРИБОР, по данни на БНБ, експертизата не установява
несъответствия, с прилагания от ищеца.
Съдът намира за неоснователно, направеното оспорване,
като недействителен, на анекса от 25. 05. 2009г. , поради това, че с него е
извършена капитализация, при несъществуващо просрочие,
поради непосочване на дълга, по пера, които стават главница, което прави анекса
подписан при липса на обект на волеизявление,
оспорването на първия анекс, като нищожен поради липса на основание, на съгласие на страните и поради нищожен
предмет. Както е посочено, експертизата
констатира наличие на просрочие, към датата на
подписване на първия анекс- 25. 05. 2009г. при пълно усвояване на сумата по
кредита, което сочи основанието за подписване на анекса. Съгласието на страните е изразено в текста на
анекса. Капитализирането е извършено, по съгласие на страните, което не е в
нарушение на действащата, към датата на
подписване на анекса, Наредба № 9 от
2008г. на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките, в която е отпаднала забраната, по чл. 16, ал. 2 от отменената Наредба
№ 9 от 2002г. С анекса, са договорени
промени, в полза на ответниците, чрез удължаване на срока за заплащане на
сумата от 60 месеца – на 240 месеца и въвеждане на 6 месечен гратисен период. Уговорката за промяна в методиката за формиране на лихвите,
не е незаконосъобразна, при действието на чл. 58, , ал. 1, т. 2 от ЗКИ.
Неоснователни са и възраженията за нищожност, на
основание чл. 26, ал. 1, ал. 2 и ал. 4
от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, текстовете на
чл. 1, ал. 3 от Анекса от 29. 05. 2009г.
и чл. 1, ал. 1, 2 и 3 от Анекс № 2 от 07.04. 2010г. към кредитния
договор, по съображенията, посочени по- горе: анексите са сключени в
съответствие с действуващите нормативни разпоредби, с
тях не се накърняват добрите нрави, защото на ответниците се правят отстъпки,
като дълга се разсрочва, от 60 месеца, на 240 месеца, дават се и гратисни периоди. Срещу тези отстъпки, ответниците са се
съгласили на описаните промени в договорните условия, които не са незаконосъобразавни и
независимо от непосочването на сумите, по пера, не липсва предмет на
капитализацията, водеща до липса на съгласие, за извършването и. Съгласието е
постигнато от страните, които са били наясно, както с просрочието,
така и с извършената капитализация,
въпреки липсата на изрично посочване на погасените суми, до подписване на
анексите. С подписването на анексите е извършено преструктуриране на кредита,
свързано с неизпълнението на договорните задължения от ответниците. В случая
липсва начисляване на лихва върху наказателна лихва, а е постигнато съгласие за
нов размер на дълга.
Съдът намира, че по отношение на ответниците, не
намира приложение защитата по Закона за защита на потребителите, защото
кредитополучателите по процесния договор нямат качеството
на потребители по смисъла на ЗЗП. Този извод се налага, въпреки, че те са
сключили договора, като физически лица: Първоначално, договорът с ищеца е за
предоставяне на кредитна линия, с
определен лимит, което означава, че ответниците могат да теглят суми, до
този лимит, което е стандартна форма за кредитиране на малък и среден бизнес,
за набавяне на оборотни средства, във връзка с извършвана професионална дейност
от кредитополучателите. В подкрепа на извода, че сумата по кредита се ползва за
извършвана професионална дейност е размерът на кредита- 100000 евро, както и
наличието на други договори за кредит, сключени в същия период, както сочат
самите ответници. Те са също са за големи суми, от
500000 евро и от 100000 евро и безспорно
са предназначени за извършвана професионална дейност от кредитополучателите.
Това явства и от депозираните молби и искания, до банката, от ответниците,
приети, като доказателство по делото, в които е посочено предназначението на
исканите средства – за строителство, както и посочването, че основния поминък
на кредитополучателите – стопанисване на заведение и туризъм, а обявените чисти
месечни доходи, са с посочен произход- собствен бизнес/ лист 130 до 133 от
преписката/. Извършваната професионална дейност
е доказана и с приетото удостоверение № 3/ 08. 01. 2008г. за въвеждане в
експлоатация на вилна сграда за гости, със ЗОХ в партера, находяща
се в местността „Б.“ гр. Созопол, с възложители – ответниците, временно
удостоверение за открита процедура по категоризация на туристически обект, със
собственик – ответницата и др. както и с
с представените: договор за покупко- продажба, сключени от ответниците, като продавачи
и К. П.И., с дата 29. 01. 2013г. с предмет – движими вещи, представляващи
оборудване и обзавеждане на вила за
гости с ресторант, фитнес и др. и молба
от купувача на изброените вещи, от която е видно, че ответниците са ги наели от
новия собственик, с договор за наем от 05. 02. 2013г.
Въз основа на направения извод, че ответниците нямат
качество на потребители, по смисъла на ЗЗП, съдът не обсъжда възраженията им,
направени във връзка с този закон и директива 93/13 на ЕИО. Ответниците
твърдят, че са потребители, по смисъла на посочените нормативни актове, но не
сочат и доказват, за какво е ползвана усвоената сума.
За доказване на исковете, по размер и наличието на
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, по делото са
представени писмени доказателства и са приети заключенията на единична и тройни
съдебно- счетоводни експертизи. Съгласно констатациите на тройната съдебно- счетоводна
експертиза, която съдът възприема, общият размер на дълга на ответниците, към 28. 05. 2013г. е 120261, 27
евро, съставен от следните компоненти:
109116, 18 евро- редовна главница; просрочена главница- 1380, 44 евро
или общо 110496, 62 евро- дължима главница; 4543, 40 евро- просрочени възнаградителни лихви;
5178, 30 евро- наказателни лихви и 42, 95 евро- просрочени такси и
разноски. Констатирано е просрочие , към датата на
сключване на първия анекс, към кредитния договор, в общ размер 3050, 68 евро:
просрочени лихви – 2800, 68 евро и 250 евро- просрочени такси и разноски и към
датата на втория анекс, просрочието е 4629, 62 евро, включващо: 527, 17 евро-
просрочена главница, 4085, 84 евро - просрочени лихви и 16, 61 евро-
наказателни лихви.
Съгласно първоначалната/лист 300/ и тройните
експертизи, ответниците са престанали да плащат вноски по кредита на 28. 10.
2012 г.. Следователно, ищецът е имал договорно основание – чл. 18, да покани
ответниците, след настъпила 90 дневна забава, в изпълнение на задълженията им
по договора, да обяви кредита за предсрочно изискуем и да предприеме действия
по събиране на вземането си.
Мотивиран от горното, съдът намира за основателни и
доказани по размер, предявените искове за заплащане на сумите: 109116, 18 евро- редовна главница; просрочена
главница- 1380, 44 евро или общо 110496, 62 евро- дължима главница; 4543, 40
евро- просрочени възнаградителни лихви; 5178, 24 евро- наказателни лихви, както и за
сумата 84 лв. – разходи за нот. покани за доброволно
изпълнение.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените
разноски, в това производство: 10308, 20 лв. – държавна такса, 1900 лв. –
възнаграждения на вещи лица, 450 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, 15 лв. – такси за
съдебни удостоверения, съгласно представено платежно нареждане или общо
присъдени разноски – 12673, 20 лв.
Съдът намира искането на ищеца за присъждане на
направените разноски в заповедното производство, за неоснователно, поради това,
че след изменението на иска, той е разгледан и решен, като осъдителен.
Заповедното производство е отделно такова и няма връзка с разгледания
осъдителен иск.
Водим от гореизложеното, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.З.К.,
ЕГН ********** и Ф.Д.К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С., ул. „М.“ № *,
да заплатят солидарно на „Банка Пиреос
България“ АД, ЕИК *********, гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско
шосе“ № 115 Е, чрез пълномощниците: юрисконсулт.
Елеонора Ризова и адв. Николай Кожухаров, адрес за
призоваване: гр. Бургас, ул. „Гурко“ № 7 Б, бизнес
център „Банка Пиреос България“ АД, на сумите: 110496, 62 евро/сто и десет хиляди
четиристотин деветдесет и шест евро и 62 евроцента/ - главница по договор за
предоставяне на кредитна линия, с ипотека № 1495/ R/2007, от 20. 04. 2007г. и анекси, към него; 4543, 40 евро/четири хиляди
петстотин четиридесет и три евро и 40 евроцента/- възнаградителна
лихва, по чл. 9, ал. 1 от договор за предоставяне на кредитна линия, с ипотека
№ 1495/
R/2007, от 20. 04. 2007г. и анекси, към
него, за периода от 28.10. 2012г. до 10. 03. 2013г.включително; 5178, 24 евро/пет
хиляди сто седемдесет и осем евро и 24
евроцента/ - наказателна лихва по чл. 9, ал. 3 от договора, за периода от 28.
11. 2012г. до 28. 05. 2013г.
включително и 84 лв./осемдесет и
четири/ – разходи нотариални такси за връчване на нотариални покани за
доброволно изпълнение, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.
04. 2014г. - дата на депозиране на исковата молба, до пълното и изплащане и
12673, 20 лв. /дванадесет хиляди шестстотин седемдесет и три лв. и 20 ст. /–
разноски, направени в това производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред БАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :