Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………..
2021 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Варна, Втори касационен състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
в съдебно заседание, проведено на 09.09.2021 г., при секретаря Наталия
Зирковска, с участието на прокурора Вл.Томов, изслуша докладваното от съдия Гергана
Стоянова касационно административно дело
№ 1378/2021 г.
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на
О.З.- гражданин на ***** срещу Решение №
260138/01.02.2021 г., постановено от ХXVІII-ми състав на ВРС
по НАХД №4795/2020 г., с което е потвърдено НП №23-0000898/26.10.2020г.,
издадено началника на отдел „Контрол“ в
РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна.
С него
за нарушение на чл. 58, ал.1,
т.4 от Наредба №11/ 31 .10. 2002 г. на МТ и на основание чл. 93, ал.1, т. 1
от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ на касатора е наложено административно
наказание глоба в размер от 2000 лв.
Касаторът счита обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и при противоречие с материалния закон.
Твърди, че съдебното производство е
проведено при съществено нарушение на правото му на защита, тъй като не бил
уведомен за насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание - поради факта че е чуждестранен гражданин и
отсъствал от Република България продължително време не узнал за неговата дата.
Твърди нарушения на
административнопроизводствените правила,
тъй при проверката
не е присъствал заклет
преводач, като оспорва констатацията на
АНО за обективиран от него отказ да ползва преводач на български език.
Оспорва фактическите констатации на
проверяващите, като твърди, че притежава необходимите документи – свидетелство
за правоуправление на МПС за съответната категория, изискуема
в ЕС, издадено от Украйна. Тъй като между Р България и Р Украйна има
сключена спогодба за правна помощ,
според касатора следвало всички документи издадени в едната страна да са
валидни и в другата , дори и без превод. Отделно от горното изтъква и че притежава документ за професионална компетентност,
издаден в Литва – държава членка на ЕС, на литовски език, признат на
територията на Съюза, поради което и не бил необходим превод.
Въз основа на изложеното твърди че е
правоспособен водач, не е извършил нарушението, за което е наказан и моли за отмяна на въззивното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът в представен по делото писмен
отговор счита касационната жалба за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на разноски.
Решението на ВРС намира за правилно, постановено изцяло според събраните писмени доказателства и свидетелски
показания, които по отделно и в своята съвкупност последователно, логично и
непротиворечиво кореспондират с квалификациите направени в наказателното
постановление и моли за
потвърждаването му.
Представителят на ВОП също счита касационната жалба за неоснователна, а
решението на ВРС за правилно постановено при липса на основания за неговата
отмяна. Пледира за решение в същия смисъл.
Съдът
в настоящия си състав като съобрази доводите на страните с данните по
делото приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна
и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
Фактите по случая са следните:
Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр за
нарушение на 58, ал.1, т.4 от Наредба №11/ 31 .10.2002 на МТ. Същият в
качеството на водач на товарен автомобил извършвал международен обществен превоз на товари по републикански път ІІ-29 с
влекач марка „****“, кат.№ *, рег.№ ****** с прикачено полуремарке
рег.№ ******* без валидна карта за квалификация на водача. Горното видно
от събраните от АНО писмени документи, подробно обсъдени от въззивния
съд.
За да потвърди
наказателното постановление, решаващия състав на ВРС приел за безспорно, че към
момента на извършване на проверката З.
като водач на МПС е извършил международен обществен превоз на товари без
валидна карта за квалификация на водача, което безспорно представлява нарушение на разпоредбата на чл.58,ал.1, т.4
от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТ, според която притежаването на посочения
документ е предпоставка за законосъобразното осъществяване функциите на водач
при извършване на такъв вид обществен превоз. Приел, че водачът не попада в категорията
превози, определени в Наредба № 41/04.08.2008 г., за които такава карта не се
изисква.
При
съобразяване на факта, че водачът гражданин на държава извън ЕС,
а предприятието, което го е наело е установено в Република България и
след подробен анализ на специалните норми на националното и общностното
законодателство, относими съм случая, приел, че водачът е следвало да
придобие квалификация при условията и по реда на националната правна уредба.
Притежаваните от наказаното лице документи, издадени в Украйна-СУМПС и в Литва
- карта за квалификация на водача приел, че
не отговарят на специалните изисквания на чл. 4, ал.2 от Наредба №
41/04.08.2008 г. и нормите от
общностното право, към които препраща.
При тези мотиви приел нарушението по чл. 58,
ал.1, т.4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за безспорно доказано.
Въззивният
съд не е констатирал нарушения на
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
от ЗАНН –при описание на
нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено. От описанието на
нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП става достатъчно ясно за кое
конкретно деяние е наложена глобата.
Преценил, че не
са налице и предпоставки за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН поради
маловажност на извършеното нарушение, доколкото се касае за формално деяние,
осъществяването на което всякога засяга обществените отношения, които е
призвана да гарантира конкретната санкционна разпоредба.
Решението
е правилно.
Касационната
инстанция в настоящия си състав изцяло споделя фактическите констатации на
въззивния съд и взетите въз основа на тях правни изводи, не счита за дължимо
възпроизвеждането им в настоящото решение.
Наличието
на тази квалификация се доказва с удостоверителен документ- карта за
квалификация на водача.
Липсата
на такава карта у водача Т., управлявал процесното МПС през процесния период е
безспорна.
Съгласно
изричната разпоредба на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтПр,
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с
глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
Картата за квалификация на водача е един от тези
документи, с който се удостоверяват
именно обстоятелствата на придобитите познания и положения изпит, като се
издава по предвиден в закона ред и след преценка за професионална
компетентност, от лица, притежаващи съответни специални знания в областта.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, тъй като
се касае за нарушение, извършено от водач, осъществил международен обществен превоз на товари с автомобил от кат.№ 3, за чието
управление се изисква валидна карта за квалификация на водача, каквато не
притежава.
Предвид приетия по спора краен правен резултат и
своевременно претендираното от ответника искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение съдът намира същото за основателно, следва да го
уважи, при условията на чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 221 ал. 2
предл. първо от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, ВТОРИ касационен състав при
Административен съд Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260138/01.02.2021
г., постановено от ХXVІII-ми състав на ВРС
по НАХД №4795/2020 г., с което е потвърдено НП №23-0000898/26.10.2020г.,
издадено началника на отдел „Контрол“ в
РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна.
ОСЪЖДА
О.З.- гражданин на ****, РОДЕН НА *** Г. В ГР.*****,
да заплати на РД „Автомобилна администрация „ Варна юрисконсултско възнаграждение в размер от 80
(осемдесет) лв .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..…
ЧЛЕНОВЕ: 1.
………..
2. …………