РЕШЕНИЕ №….
гр.
Д., 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.кият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №3642 по описа за 2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на “У.Б.” АД, със седалище и
адрес на управление – гр. С., р-н В., площад ”С.Н.” №**, рег. по ф. д. № **
год. на СфГС, ЕИК **, представлявано от Т.А.П.** и Е.М.–**, чрез упълномощения
адвокат Ц.А. *** срещу П.Д.Г., ЕГН **********,***.
Ищецът моли съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите, визирани в Заповед за изпълнение на парично
задължение №742/02.04.2018г., издадена по ч. гр. д. №1323/2018г. по описа на
ДРС, произтичащи от сключен между страните договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № **от 11.02.**г. и Анекс № 1 от 13.05.2014г. към него, а
именно: 17 219,94 лева -
главница, ведно със законната лихва от 30.03.2018г. до окончателното й
изплащане; 782,05 лева – договорен
лихвен процент от 10.04.2017г. до 29.03.2018г.; 1 506,98 лева - лихва върху просрочена главница от
10.04.2017г. до 29.03.2018г.; 338,66
лева – наказателна лихва при просрочие от 10.04.2017г. до 29.03.2018г.; 50,09 лева – такса за управление – периодична
от 10.04.2017г. до 10.10.2017г.; 1,73
лева – периодична такса – просрочени компоненти от 10.04.2017г. до
10.09.2017г. Претендират се и сторените по делото съдебни разноски в
заповедното и в установителното производство.
След
справка с книжата се установява, че в сроковете и по реда на чл. 131 от ГПК
ответникът, чрез назначения му от съда особен представител е
представил отговор на исковата молба, според който предявените искове са
недопустими – исковата молба не била подадена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и
вземанията, претендирани с исковата молба не съответствали на тези, заявени в
заповедното производство от банката, респ. неоснователни и недоказани. Сочи се,
че исковата молба не била подписана от представляващите У.Б.” АД. Оспорват се изложените от
ищеца факти и обстоятелства, на които се основава исковата претенция, твърди
се, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, както и
че няма надлежно съобщаване от страна на банката до длъжника за нея. Настоява
се за отхвърляне на исковете.
ДРС, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е по делото, че на 11.02.**г. между “У.Б.”
АД от една страна, в качеството на кредитодател и от
друга страна, П.Д.Г. в качеството му на кредополучател, е бил сключен Договор
за банков ипотечен кредит на физическо лице /л.26-38/, с цел: „За текущи
разходи”, а именно - за ремонт на недвижим имот. По силата на чл.1
от Договора, банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на **
000.00 лв., който последният се е задължил да върне в срок до 11.02.2023г.
/чл.6.2/ с дата на последна падежна вноска – 11.02.2023г., т.е. за срок от 10
години, считано от датата на неговото усвояване и превръщането му в анюитетен
дълг – чл.7.2 от Договора. Кредитът е следвало да се погаси чрез 120 месечни
анюитетни вноски, дължими до 10-то число на месеца – чл.7.2 от
Договора.
За предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, в
размер, определян периодично от банката, който към датата на сключването на
договора е 9.09% /годишен лихвен процент върху редовна главница
/чл.4а/ и ГПР – 11.0934% – чл.4.1 от Договора, като са уговорени и 0.95% -
такса за администриране на кредита при отпускане и 0.043% - комисиона за
управление за всеки месец, или част от него.
Съгл. чл.9 от договора, към него са добавени и две
застраховки за целия срок на кредита, а именно: застраховка „Кредитна протекция
/пакет А/ към Кардиф застраховане, клон Б., която П. Г. се е задължил да
изплаща на месечни премии, както и кредитополучателят се е съгласил да направи
имуществена застраховка на ипотекирания имот в полза на кредитора на всички
подлежащи на застраховане обезпечения по кредита, покриващи минимум следните
рискове: „Пожар и природни бедствия”, „Наводнение” и „Земетресение” и застрахователна
сума да е равна минимум на остатъчния дълг към датата на всяко подновяване на
застраховката.
Задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора
за ипотечен кредит се обезпечават със законна ипотека върху недвижим имот
/чл.8.1/, находящ се в гр. Д., ул. „Б.” №**, представляващ жилище –
апартамент на първи етаж, с обща площ от ** кв.м., съставляващ самостоятелен
обект с идентификатор №****, попадащ в сграда №1 в ПИ с идентификатор №**** оп
КК на гр.Д., при съседи:на същия етаж – имот с ид. №****, под обекта – няма,
няд обекта – няма, както и ** кв.м. в ид.ч. от правото на собственост върху ПИ
с идентификатор №****, целият с площ от ** кв.м.
Съгл. чл.8.2 е учреден залог на вземанията на П. Д. от
неговия работодател по трудов договор №***г., вкл. изплащани обезщетения по КТ,
съгласно договор за залог, неразделна част от договора за кредит.
Видно от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза /л.**5-262/, банката е изпълнила задължението
си, произтичащо от договора за банков кредит за отпускане на кредитополучателя
на уговорената сума, като кредитът е усвоен от П.Г. в периода от м. февруари **г.
до м. октомври **г.
Процесният договор за кредит е изменен с Анекс
№1/13.05.2014г. /л.39/, съгласно който, кредиторът има право да обяви
едностранно, без предизвестие част, или целия дълг за предсрочно изискуем при
неизпълнение от страна на кредитополучателя, на което и да е от задълженията на
Д. по него.
Според експертното мнение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, кредитополучателят е преустановил обслужването
на дълга си на 17.04.2017 г., когато е било последното му плащане, като с
внесената сума от 500 лв. е направена анюитетна вноска с падежна дата
10.03.2017г. и е погасена главница в размер на 198.54 лв., договорна лихва –
106.61 лв., такса за управление – 7.49 лв. плюс 0.009 лв., лихва върху
просрочена главница- 2.76 лв. и наказателна лихва 27.10 лв.
Предсрочната изискуемост е настъпила на 11.10.2017г.,
съгласно клаузите на чл.29.3 и чл.30 от Договора.
С оглед допусната забава в плащанията
на погасителните вноски от страна на длъжника, банката е
отправила на 22.12.2017г. нотариална покана до П. Д. за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита /чл.44-45/. Поканата е връчена на длъжника на
20.02.2018г. чрез нотариус В.Т., при условията на чл.47 и сл. от ГПК чрез
залепване на уведомление на 05.02.2018 г., видно от разписка /л.46/
На 30.03.2018 г. банката е подала до РС – Д. заявление по
чл. 417, т.2 ГПК срещу длъжника П.Г., с искане за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: главница – 1**19.94 лв.,
договорна лихва – 782.05 лв., за периода 10.04.2017 г. – 29.03.2018 г., лихва
върху просрочена главница – 1506.98 лв. за периода от 10.04.2017г. до
29.03.2018г., наказателна лихва при просрочие – 338.66 лв. за периода от 10.04.2017г.
до 29.03.2018г., такса за управление – 50.09 лв. за периода от 10.04.2017г. до
10.10.2017г. и периодична такса в размер на 1.73 лв. /просрочени компоненти/ за
периода от 10.04.2017г. до 10.09.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1**19.94 лв., считано от 30.03.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че на 18.02.**г.
цялата сума по кредита – **000 лв. е постъпила по разплащателната сметка
на ответника, която е усвоявана в периода от 19.02.**г. до октомври **.
Последното плащане по кредита е било на 07.04.2017г. Към 30.03.2018г. (датата
на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК), размерът на дължимите от
кредитополучателя П.Г. суми (отчитайки извършените от него плащания в размер на
7780.06 лв.) възлиза, както следва: главница – 1**19.94 лв.; договорна лихва – 782.05
лв.; наказателна лихва – 338.66 лв. След образуване на заповедното производство
пред ДРС /30.03.2018г./ и настоящото установително по реда на чл.422 от ГПК
няма постъпили плащания от страна на длъжника. За периода на действие на
кредита, кредиторът не е извършвал промяна на договорния лихвен процент. Има
промяна в посока надолу, поради намаляващи стойности на индекса С., така поради
горното, за периода от 18.02.2017г. – 07.04.2017г., ответникът е платил с
537.96 лв. по-малко договорна лихва в сравнение с прознозния погасителен план. Съдът
кредитира заключението по ССчЕ като пълно, обективно и компетентно.
По повод подаденото от банката заявление е
образувано ч. гр. д. № 1323/2018 г. по описа на РС – Д.. Искането на заявителя
е уважено и РС – Д. е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжника П.Г.Д. за плащане на горепосочените суми, както и за разноски в размер
на: 397.99 лв., представляваща държавна такса и 992.99 лв. - адвокатско
възнаграждение.
На 11.09.2019 г. банката е уведомена от заповедния съд за връчена
на длъжника заповед при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на
уведомление на 07.01.2019г. на входната врата на жилището на П. Г. по неговия
постоянен и настоящ адрес, като й е указано да предяви установителен иск, което
е надлежно сторено от заявителя.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи: от данните по делото и становищата на
страните, съдът приема сключване на процесния договор за кредит между тях, като
се оспорва от ответника чрез особения представител истинността на процесния
договор и погасителния план към него по отношение автентичността на
документите, както и наличие на предпоставките за дължимост на претендираното в
пълен обем, т.е. наличие на предсрочна изискуемост. Видно е, че номерът на
договора за банков ипотечен кредит, скл. на ***., изписан най-горе на стр.1 и
номерът, посочен в Анекс №1 от 13.05.2014г., както и този, визиран в
извлечението от счетоводните книги /вкл. и референтния номер на контракта/, приложени
към ч. гр. д. №1323/2018г. по описа на ДРС напълно съвпадат. Налице е пълна
идентичност на основанието и размера на паричните претенции, заявени от
заявителя в заявление с вх. №6639/30.03.**г. и тези, направени с настоящата
искова молба.
Видно е, че
ответникът е подписал всяка страница на погасителния план към договора,
а под последната страница на ОУ /л.38/ кредитополучателят е изписал трите си
имена, датата „***.” и се е подписал /не е оспорен подписът на П. Г. под
договора, погасителния план и ОУ и съответно не е поискана СГЕ/, следователно, презюмира
се, че длъжникът е бил запознат със съдържанието на горните три документа към
момента на подписването им. С оглед гореизложеното, процесният Договор за
банков кредит на физическо лице № **от 11.02.**г., погасителния план към него и
ОУ, както и „Анекс №1/13.05.2014г. не следва да се изключват като доказателства
по делото.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата,
за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против длъжника.
По този иск следва с пълно доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземането
си, предмет на издадената заповед за изпълнение, да установи по безспорен начин
неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник.
Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са
породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.
В производството по издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК съдът следва да извърши формална
проверка на представеното изпълнително основание, или проверката, която
съгласно чл.418, ал.2 ГПК се дължи, е досежно това, дали представения документ
по чл.417, т.2 ГПК (в случая това е извлечение от счетоводните книги) е редовен
от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на изпълнение вземане срещу
лицето, което се сочи като длъжник.
В настоящия случай от страна на заявителя е представено в
оригинал извлечение от счетоводните книги /л.8 по ч. гр. №1323/2018г./, носещо
подписа на длъжностно лице на банката, което съдържа минимално необходимото
съдържание, а именно: данни за договора за кредит (номер, дата на разрешаване,
договорен размер, падежна дата и срок на договора), размера на просрочените
задължения за главница, договорни лихви и такси. Посочена е и датата на
изискуемост на кредита, произтичаща от клаузите на договора за кредит.
Следователно, в случая е налице редовен от външна страна
документ по чл.417, т.2 ГПК, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу посочения длъжник.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, т.е. кредиторът изрично
да е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
което волеизявление да е достигнало до длъжника. В случая е представена
нотариална покана, с която се уведомява длъжника за просрочените задължения и
обявяване на предсрочната изискуемост на всички вземания по договора /л.44-45/.
Същата е изпратена на адреса, посочен от кредитополучателя, в процесния договор
за кредит, съвпадащ с постоянния и настоящия му адрес.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение
№4/**г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението
на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване
преимуществото на срока.
В случая, уведомяването за предсрочната изискуемост е
извършено чрез нотариална покана, спрямо връчването на която по силата на чл.50 ЗННД са приложими правилата на чл.37-58 ГПК, с оглед възложената на нотариуса
специална компетентност. Налице е постоянна съдебна практика на ВКС по
приложение на разпоредбата на чл.50 ЗННД - постановени по реда на чл.274,
ал.3 ГПК: Определения по ч. т. дело № 623/2011 г. на ВКС, I т. о., по
ч. т. дело № 496/2009 г. на ВКС, I т. о., по ч. т. д. № 496/2009
г., I т. о., Определение № 517 от 05.07.2011 г. по ч.т.д. №
187/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и др., Решение № 84 от 05.06.2014г. по
т.д.№ 1220/**г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 217 от 12.05.2015г. по т.дело №
62/2014г. на ВКС, I т.о. и др., в които изрично
е прието, че при връчване на нотариални покани по реда на чл.47 ГПК, следва да
са налице, както предпоставките за връчване по този ред, така и да е спазена
разписаната в закона процедура.
При преценка на обстоятелството, дали
нотариусът може да връчва изявлението на кредитора за обявяване на договора за
кредит за предсрочно изискуем, съдът съобразява и разпоредбите на законите,
уреждащи неговите правомощия, а именно: нотариусът е лице, на което държавата
възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия, включително
и връчване на нотариални покани, като в чл.50 ЗННД е предвидено, че нотариусът
може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва
съобщения и книжа при условията и по реда на чл.37 - 58 от Гражданския
процесуален кодекс; в чл.19 от същия е предвидено, че нотариусът има право на
свободен достъп в съдебните и административните служби и може да прави справки
по дела и преписки, както и да иска копия, преписи и документи и да получава
сведения и удостоверения с предимство, както и има право на достъп до
Националната база данни "Население", поддържана от Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран
информационен фонд за българските лични документи - "Национален регистър
на българските лични документи", при условия и по ред, определени с акт на
Министерския съвет.
Съдът констатира, че в случая страните не са уговорили в
договора или в ОУ начин за връчване съобщения на кредитополучателя. Поради това, следва
да се приложат общите изисквания към връчванията по ГПК вр. ЗННД, съобразно целта на връчването – да се постави длъжника изрично в
известност за настъпване предпоставките по договора за предсрочна изискуемост
на цялото задължение по кредита. В случая, фингираното връчване на поканата чрез залепване на
уведомление като получено от адресата цели защитата срещу недобросъвестно поведение на
получаващата страна в случай, че същата се укрива или отказва да получава
съобщения.
При преценка приложената
по делото на връчена нотариална покана чрез нотариус с рег.
в НК №** и с район на действие – ДРС, съдът констатира, че в нея се съдържа изрично
позоваване на упражнено от банката
право да обяви кредита за предсрочно изискуем, съгласно чл.60, ал.2
ЗКИ. В приложената разписка от 05.02.2018г. на служителя при
нотариуса /л.46/ се установява, че поради
неоткриване на лице, което да получи съобщението, включително адресата, е
залепено уведомление по реда на чл.47 и сл. от ГПК. Въведени са достатъчно факти за извършване
последваща преценка редовността на връчването по този ред. Адресът е
посетен три пъти в посочени в разписката дати и при удостоверени
конкретни обстоятелства около залепването на уведомление. Съгласно чл.47, ал.3
и ал.5 ГПК с изтичане на двуседмичния срок за получаване на съобщението от
нотариуса, същото се смята връчено на адресата, или връчването чрез тази фикция
е извършено на 20.02.2018г., което обстоятелство е констатирано със съставянето на удостоверяване
върху поканата при спазване на срока по чл.47, ал.2 ГПК. Връчването е извършено
на единствения известен адрес на ответника Г., който е идентичен
на постоянния и настоящия му адрес – гр.Д., ул. „Б.” №** /л.91/. Към тази дата ответникът не е имал налично ***, поради
което не са и предприети стъпки към връчване на НП по *** /л.81/.
В тази връзка, съдът споделя изложеното в решение №148 от
02.12.2016г. по к.т.дело № 20**/2015г., І т.о. на ВКС, относно релевантния
въпрос: по какъв начин следва да е удостоверено връчването на длъжника на
документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника и е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
С оглед на горното, съдът намира, че връчването на
уведомлението за обявяване предсрочната изискуемост на вземането по кредита е
редовно извършено преди подаване заявлението по чл.417 ГПК на 30.03.2018г. В тази връзка всички възражения на особения представител на
ответника са неоснователни. Съдът намира за необходимо да посочи, че според
Решение на Съда на ЕС по дело С-327/10 от
17.11.11 г., при прилагане на нормите на процесуалното право,
националният съд трябва да изследва, дали са предприети всички действия за
откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и
добросъвестността. В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника, съдът
следва да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в
зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай. Видно е, че в случая
са положени от кредитора необходимите усилия. Изложеното налага извод, че
кредиторът е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем с изявление, за което законът създава фикция за връчване, преди
подаване на заявлението, поради което и са налице условията за незабавно
изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Страните по договора могат свободно
да определят предмета на облигационното отношение, доколкото то не противоречи
на повелителните норми на закона и на добрите нрави /чл. 9 ЗЗД/. Според чл.
20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Те
не могат да бъдат изменени без взаимно съгласие на страните ако няма основания
за това, предвидени в закона /ТР № 4 от 29.04.2015г. по т.д.№ 4/2014г., ОСГТК
на ВКС/.
За т. нар. ипотечни кредити, сключени преди изменението на
ЗПК (ДВ, бр. 35/2014 г.), при които кредитополучатели са физически лица и
заетият финансов ресурс не се използва за извличане на имуществени облаги като
търговци, а за потребителски нужди, вкл. и за закупуване и обзавеждане на
жилище, се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗП, които гарантират
правото на защита на икономическите интереси на потребителите при сключване
договори за потребителски кредити, обезпечени с ипотека, както и при
изпълнението на породените от тях правни задължения, вкл. и при уговаряне на
неравноправни клаузи (една от изрично уредените в закона нормативни цели - чл.
1, ал. 2, т. 3 ЗЗП). Тъй като на практика - в преобладаващия брой от случаи, т.
нар. ипотечни кредити се сключват от банки, кредитополучателите-физически лица,
които не придобиват заемния финансов ресурс с цел да реализират търговска
печалба (като търговци), са „потребители на банкова услуга" съгласно
дефинитивната разпоредба, уредена в § 13, т. 1 ЗЗП. В този смисъл всички
закрилни разпоредби в ЗЗП, уреждащи неравноправността на клаузите в т. нар.
ипотечни кредити, сключвани от потребители, се прилагат и в отношенията между
банките и потребителите на банкови услуги.
Кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на
параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП и на чл. 9, ал. 3 ЗПК.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз,
националният съд е длъжен служебно да разгледа неравноправния характер на
договорна клауза – Решение на Съда ( четвърти състав ) от 04.09.2009 г. по дело
С – 243/08 и Решение на Съда ( първи състав ) от 03.06.2010 г. по дело С –
484/08.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са
уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени
предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани
при общи условия, като изброяването не е изчерпателно.
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени
хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, като: т. 9 – при
налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора; т. 10 – при предвидена възможност
на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на
непредвидено в него основание; т. 11 – при възможност на търговеца да променя
едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; т. 12 – при
предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или
при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена
при сключване на договора.
В чл.144 от ЗЗП са посочени изключенията, при които
определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с
потребители, визирани в чл.143 ЗЗП, са неприложими. Така, според чл. 144, ал.3
от ЗЗП нормите на чл.143, т.7, т.10 и т.12 не се прилагат спрямо сделки с ценни
книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена
е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или
с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансовите услуги.
От гореизложеното се налага извода, че за да е нищожна като
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е
уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл.143
от ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл.144 от
ЗЗП.
Систематическото тълкуване на разпоредбите на чл.143 и
чл.144 от ЗЗП е основание са следния извод: допустима е уговорка в
потребителски договор с предмет предоставяне на финансова услуга, предвиждаща
възможност за увеличаване на първоначално уговорената цена, когато са налице
следните кумулативни условия: 1. Обстоятелствата, при чието настъпване може да
се измени цената на финансовата услуга, трябва да бъдат изрично уговорени в
потребителския договор; 2. Обективен характер на обстоятелствата; 3. Методиката
за промяна на цената на финансовата услуга трябва да е подробно и ясно описана
в потребителския договор; 4. При настъпването на обстоятелствата да е възможно
както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената цена на
финансовата услуга.
Съдът дължи произнасяне и по въпроса за валидността на чл.4
от Договора, предвиждащ, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща
лихва в размер, определян периодично от банката.
Към датата на сключване на договора – 11.02.**г. размерът
на лихвата е възлизал на 9.09 %. Безспорно установено е по делото, че банката
се е възползвала от предвидената в цитирания текст на договора възможност за
едностранно изменение на лихвения процент, но единствено в посока на неговото
намаление /ответникът е платил с 537.96 лв. по-малко договорна лихва/. Видно от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, размерът на
задължението на кредитополучателя би било по–висок при първоначално
определеният лихвен процент.
Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправната клауза е уговорка
във вреда на потребителя. Липсата на вредоносен характер имплицитно изключва
квалификацията на уговорката в чл. 4 от Договора като неравноправна. С
оглед гореизложените доводи, съдът намира, че сочената неравноправност по
смисъла на ЗЗП не е налице.
Съдът констатира, че договорът за банков кредит отговоря и
на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, поради което не е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 22 ЗПК.
При договора за банков кредит е налице неделимо плащане. В
случай, че е уговорено връщането на заетата сума да стане с погасителни вноски
на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични
плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части –
аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Приложима по отношение на това
задължение е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката
тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Неоснователно е възражението на
кредитополучателя за изтекла погасителна давност на вземането на банката
/каасателно главницата, лихвите и таксите/.
Предвид констатираното, съдът намира, че исковата
молба за наличие на вземане е основателна и следва да се уважи изцяло, както по
отношение на главницата в размер на 1**19.94 лв., така и по отношение на
договорната лихва в размер на 782.05 лв., наказателна лихва в размер на 338.66
лв., 1506.98 лв. – лихва върху просрочена главница, 50.09 лв. – такса за
управление и 1.73 лв. – периодична такса.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на правния
спор, на ищеца следва да се присъдят разноски по настоящто
дело в размер на 3179.40 лв., от които: 397.99 лв. – държавна такса, адвокатско
възнаграждение в размер на 992.99 лв., 663.00 лв. – депозит за вещо лице по
ССчЕ и 11**.42 лв. – депозит за особен представител, с оглед
представения по делото списък по чл. 80 ГПК /л.**3/.
В тежест на ответника се следват и разноските в заповедното
производство по ч. гр. д. №1323/2018г. по описа на ДРС в размер на 1390.98 лв.,
от които: 397.99 лв. – държавна такса, адвокатско възнаграждение в размер на
992.99 лв.
С оглед
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО на следните вземания на “У.Б.” АД, със седалище и адрес на управление – гр. С., р-н В.,
площад ”С.Н.” №**, рег. по ф. д. № *** год. на СфГС, ЕИК **, представлявано от Т.А.П.***
и Е.М.– *** към П.Д.Г., ЕГН **********,***, а именно: 17 219,94 лева /седемнадесет хиляди двеста и деветнадесет лева и
деветдесет и четири стотинки/ - неплатена главница, дължима по договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице №**от 11.02.**г. и Анекс № 1 от
13.05.2014г. към него, ведно със законната лихва върху глвницата, считано от
30.03.2018г. до окончателното й изплащане;
782,05 лева/седемстотин осемдесет и два лева и пет стотинки/ – договорен
лихвен процент за периода от 10.04.2017г. до 29.03.2018г.; 1 506,98 лева /хиляда петстотин и шест лева и деветдесет и
осем стотинки/ - лихва върху просрочена главница за периода от 10.04.2017г. до
29.03.2018г.; 338,66 лева /триста
тридесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ – наказателна лихва при
просрочие за периода от 10.04.2017г. до 29.03.2018г.; 50,09 лева /петдесет лева и девет стотинки/ – такса за управление –
периодична за периода от 10.04.2017г. до 10.10.2017г.; 1,73 лева /един лев и седемдесет и три стотинки/ – периодична такса
– просрочени компоненти от 10.04.2017г. до 10.09.2017г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №742/02.04.2018г. по ч. гр. д. №1323/2018г. по
описа на ДРС.
ОСЪЖДА П.Д.Г., ЕГН **********,*** да заплати на “У.Б.”
АД, със седалище и адрес на управление – гр. С., р-н В., площад ”С.Н.” №**,
рег. по ф. д. № *** год. на СфГС, ЕИК **, представлявано от Т.А.П.*** и Е.М.–***, съдебни разноски
по настоящото гр. дело №3642/2019г. в размер на 3179.40 лв. /три хиляди сто седемдесет и девет лева и
четиридесет стотинки/, от които: 397.99 лв. – държавна такса, адвокатско
възнаграждение в размер на 992.99 лв., 663.00 лв. – депозит за вещо лице по
ССчЕ и 11**.42 лв. – депозит за особен представител.
ОСЪЖДА П.Д.Г., ЕГН **********,*** да заплати на “У.Б.”
АД, със седалище и адрес на управление – гр. С., р-н В., площад ”С.Н.” №***,
рег. по ф. д. № ** год. на СфГС, ЕИК **, представлявано от Т.А.П.*** и Е.М.–***, съдебни разноски
по ч. гр. д. №1323/2018г. по
описа на ДРС в размер на 1390.98 лв. /хиляда триста и деветдесет
лева и деветдесет и осем стотинки/, от които: 397.99 лв. – държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 992.99 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Д. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: