Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 16.01.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
МОНТАНА, Първи граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети
януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Т.И.,
като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. №70392 по описа за 2014
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за
развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищецът
Д.А.Д. xxx твърди в исковата молба, че с ответницата са сключили граждански
брак на 06.09.1992г. с Акт №259/06.09.1992г. в гр.Монтана, от който нямат
родени деца. Поддържа, че от м. октомври 1994г. живеят разделени и не поддържат
никакви контакти помежду си почти 20 години. Ищецът поддържа, че са се
отчуждили един от друг и всеки има свой собствен живот. Ищецът, като твърди, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, моли съдът да допусне развод като
не се произнася по въпроса за вината, СИО не притежават, както и не възразява
ответницата да запази брачното си фамилно име Д., разноските да останат така,
както са направени от страните.
Ответницата
Б.Б.Д. xxx не представя писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК
и не взема становище по предявения иск.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като ги
прецени съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Страните
по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 06.09.1992г. с Акт №259/06.09.1992г.
в гр.Монтана, от който нямат родени деца. От близо 20 години, м. октомври
1994г. страните живеят разделени, ищецът живее в собствено жилище, а
ответницата живее и работи в чужбина, не поддържат никакви контакти помежду си,
не се интересуват един от друг. В случаите, в които съпругата се връща в
България, не се обажда и не контактува с ищеца. Съпрузите са се отчуждили един
от друг и всеки има свой собствен живот. Бракът между съпрузите съществува само
формално.
Тази фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин както от писмените доказателства по
делото, така и от показанията на свид.Иван Кирилов Христов и Валентина Илиева Тимова,
съседи на ищеца, чийто показания съдът кредитира. Разпитани в съдебно заседание
свидетелите поддържат, че откакто ищеца живее в този блок и се знаят с него,
при него не живее жена, живее само със сина си, който е от друг негов брак.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен,
поради което и предявения иск по чл.49, ал.1 СК се явява основателен.
Бракът създава
определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде
прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с
общи усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности,
имущество и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и да живеят
съвместно, освен, ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от
събраните по делото доказателства, и двамата съпрузи не са положили
необходимите усилия за заздравяване на брака. Във взаимоотношенията между
страните липсва разбирателство и взаимно уважение и в този й вид брачната
връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано и от
закона и морала, тя не допринася за създаването на добра атмосфера в
семейството. Продължителната фактическа раздяла допълнително е отчуждила
съпрузите един от друг, всеки се е дезинтересирал от живота на другия и от
грижите за благополучието на семейството.
По време на брака
съпрузите не са придобивали движимо и недвижимо имущество, което да
представлява СИО и да е обект на подялба.
По искането за
фамилното име – ищецът заявява, че не възразява ответницата да продължи да носи
брачното си фамилно име Д.. В конкретния случай е приложим чл.53 от СК, който
възприема принципа за запазване на фамилното име след прекратяването на брака,
ако е направено такова искане. В случая ответницата е направила искане за
запазване на фамилното име, ищецът не възразява, затова след прекратяването на
брака същата следва да продължи да носи брачното си фамилно име – Д..
Съобразно
този изход на делото и на основание чл.6,т.2 от Тарифата за ДТ, ищецът следва да внесе по сметка на Районен съд-Монтана допълнителна ДТ за
допускане на развода в размер на 20 лв., както и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ответницата следва да внесе ДТ в размер на 20 лв. за допускане
на развода и 5 лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист. Разноските
остават в тежест на страните, така
както са направени от тях, съгл. чл.329, ал.1 от ГПК.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
РАЗВОД между Д.А.Д. xxx и Б.Б.Д. ЕГН xxxxxxxxxx xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 06.09.1992г.
с Акт № 259/06.09.1992г. в гр. Монтана, поради настъпило в него дълбоко и
непоправимо разстройство.
СЛЕД прекратяване
на брака ответницата Б.Б.Д. ще носи брачното си фамилно име – Д..
ОСЪЖДА Д.А.Д. да заплати по сметка на МРС допълнителна държавна такса в размер на 20 лв. за допускане на развод, както и 5.00 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б.Б.Д. да заплати по сметка на Районен съд Монтана
ДТ в размер на 20 лв. за допускане
на развода и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: