Определение по дело №114/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 април 2019 г.
Съдия: Ива Спасова Димова
Дело: 20194200500114
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

гр. Габрово, 11.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

                   ИВА ДИМОВА

                                                                                             

като разгледа докладваното от съдия Ива Димова в. ч. гр. д. № 114/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е частна жалба от П.Б. *** против Определение № 225 от 18.03.2019 г., постановено по гр.д. № 247/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево.

Габровски окръжен съд, след извършване на проверка на действията на Севлиевски районен съд, установи следното:

В деловодството на Районен съд – Габрово е депозирана молба от П.Б.Б., с която заявява, че се отказва от наследството на Д.Б.Д., ЕГН **********, б.ж. на гр. Севлиево, починал на 31.12.1995 г., което е видно от удостоверение за наследници изх. № ДД-1-А-7.320, изд. На 07.02.2019 г. от Община Севлиево въз основа на Акт за смърт № 0375/31.12.1195 г.

С разпореждане № 262 от 06.03.2019 г., молбата е оставена без движение и е указано на молителя да посочи защо счита, че е призован към наследяване наследник по отношение на наследодателя Д.Б.Д. /например, че същият е наследник с право на заместване, което в конкретният случай, предвид датите на смъртта на Д.Б.Д., починал на 31.12.1995 г. и Б.Д.Б., починал на 26.05.2007 г., би могло да се приеме само, в случай, че бащата на молителя Б.Д.Б. е недостоен да наследи Д.Б.Д., по смисъла на чл. 10 във вр.чл. 3 ЗН/. Указано е, че при неизпълнение на горните указания в определения едноседмичен срок, съдът ще се произнесе въз основа на обстоятелствата изложени в подадената молба, като приеме, че няма други обстоятелства, които да обосноват извод, че П.Б.Б. е призован към наследяване наследник на  наследодателя Д.Б.Д. и ще отхвърли молбата като неоснователна.

Съобщението е връчено на молителя на посочения от него адрес в молбата, чрез Р.Д.Б., която е негова леля, със задължение да я предаде на 08.03.2019 г.

На 12.03.2019 г. в деловодството на съда е депозирана молба от П.Б., с която заявява, че като наследник на баща си е придобил правото на собственост върху част от недвижим имот в гр. Севлиево, която част, баща му е придобил от своя баща. По наследство от дядо си притежава правото на собственост върху част от горепосочения недвижим имот в гр. Севлиево. Приложил е копие на нотариален акт.

За да постанови обжалвания акт, първоинстанционния съд е приел, че от представените удостоверения за наследници се установява, че бащата на молителя П.Б. - Б.Д.Б. е починал на 26.05.2007 г., като същият заедно с други лица е призован към наследяване наследник на Д.Б.Д.. Съдът е приел, че П.Б. не е наследник, призован към наследяване на Д.Б.Д., тъй като същият би могъл да се откаже от наследството на своя баща, но не и от наследството на своя дядо. Наследството е трансформирано в право на собственост и наследство на други лица. Молителят не е пряк наследник, нито наследник с право на заместване и не е от кръга на наследниците по закон, които са призовани за наследяване на Д.Б.Д.. Към момента на откриване на наследството на Д.Д., призован за наследяване е бил Б.Д.Б. - бащата на молителя, починал на 26.05.2007 г., за когото липсват данни, че се е отказал от наследството на баща си. Молителят П.Б. е придобил по наследство от баща си част от описания недвижим имот в молбата от 12.03.2019 г., като баща му го е придобил от своя баща. Мотивиран така, първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за вписване в книгата по чл. 49, а. 1 от ЗН на отказа от наследство на дядото на П.Б.Б. - Д.Б.Д., починал на 31.12.1995 г. Съдът е посочил съдебна практика във връзка с мотивите си.

            Въззивната инстанция, като взе предвид данните по делото и прецени обжалваното определение, намира същото за правилно и законосъобразно като краен резултат, а частната жалба срещу него за неоснователна, по следните съображения:

Наследството се придобива с приемането му, което може да бъде извършено изрично с писмено заявление до районния съд, последвано от вписване в особена за това книга, или мълчаливо с конклудентни действия – чл.49 ЗН. В случай, че призованият към наследяване бездейства, е предвидена възможност съгласно чл.51 ЗН всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него. „Всеки заинтересован” по смисъла на цитираната разпоредба е всяко лице, за което съществува правен интерес от волеизявлението на призования наследник. При сънаследяване това е сънаследник от същия ред, призован и приел наследството, тъй като неговият дял зависи от броя на наследниците в реда, а при отказ от наследство – делът му ще се уголеми съгласно чл.53 ЗН /Определение № 315 от 23.06.2015 г. по ч.гр.д. № 3092/2015 г. на ВКС , І г.о./.         

Наследството се открива към момента на смъртта на наследодателя. Към този момент се определя кои са наследниците и каква е наследствената маса, както и каква част наследява всеки един от наследниците. Наследник, който е призован към наследяване може да се откаже от наследството, ако не го е приел. Лицето, което се отказва от наследството се изключва от числото на наследниците и неговия дял уголемява дяловете на другите наследници.

Установено е с удостоверение за наследници, че Д.Б.Д. е починал през 1995 г. и оставил за наследници съпруга М.М.Д. и деца М Д Б., Р Д Б и Б.Д.Б., който е починал през 2007 г., като оставил за наследници съпругата си В.И.Б. починала през 2017 г. и децата си Д.Б.Д. и П.Б.Б.. Във връзка с горното, съдът намира, че частния жалбоподател не е пряк наследник на покойни си дядо, а е придобил полагащата се част от наследството му, чрез своя баща, чийто наследник е. При тези факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни и като такива следва да бъдат потвърдени.

            Водим от гореизложеното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 225 от 18.03.2019 г., постановено по гр.д. № 247/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                                                                   2.