№ 6990
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
Членове:Цветомир М. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело
№ 20251100505611 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 5103 от 24.03.2025 г., постановено по гр. д. № 45517/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 60-и състав, са отхвърлени предявените от Н. Г. Ш. срещу Висш
съдебен съвет кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
предишната работа на длъжност „стенограф“ в звено „Стенографи“ в администрацията на
Прокурорската колегия на ВСС; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 4704,88 лева,
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода от
03.06.2024 г. до 03.07.2024 г., вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, и иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата в общ размер на 10041,71 лева, представляваща обезщетение за времето от
04.07.2024 г. до 30.11.2024 г., през което е работила на по-нископлатена работа поради
уволнението, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК Н. Г. Ш. е осъдена да
заплати на Висш съдебен съвет сумата от 100 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищцата, в която
са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради
нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно се е позовал на заповед № ВСС-1547/01.02.2024 г. за
налагане на дисциплинарно наказание „забележка“, като счита, че такава заповед не е
представена по делото. Развива подробни съображения за това, че всички заповеди относно
нарушения на трудовата дисциплина на служителката са заличени с изключение на това,
1
наложено със заповед от 01.02.2024 г., поради което не следва да бъдат цитирани в
процесната уволнителна заповед. Поддържа, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установява извършено нарушение на Етичния кодекс на съдебните
служители, както и че не се установява ищцата да е била под въздействие на алкохол.
Твърди, че в заповедта е посочена неправилна правна квалификация, както и че липсва
индивидуализиране на нарушението. Намира, че наложеното наказание е несъразмерно с
извършеното нарушение. Поддържа, че заповедта е наложена от некомпетентнен орган, като
в тази връзка оспорва извода на съда за настъпила преклузия касателно твърдението,
свързано с некомпетентността на органа, издал заповедта. В тази връзка сочи, че е разбрала
за заповедта за делегиране на правомощия с връчване на отговора на исковата молба. Счита,
че допълването на изложените в исковата молба фактически основания след отговора на
ответника не представлява изменение на иска, поради което е допустимо. Сочи, че е
нарушена разпоредбата на чл. 53, ал. 10 от Временните правила, съгласно която главният
секретар може да делегира свои правомощия на съдебен служител от администрацията само
при отсъствие и да определя неговите функции въз основа на заповед. С оглед изложените
оплаквания моли съда да отмени обжалваното решение и претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемият
ответник счита, че уволнителната заповед е издадена от компетентен орган и отговаря на
законовите изисквания. Намира, че от събраните по делото доказателства се установява
извършването на нарушението, както и че наложеното наказание съответства на
извършеното нарушение. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира
разноски.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от ищцата, чрез адвокат А. Д., с пълномощно по делото, като на
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК държавна такса не се дължи, поради което въззивната жалба
е допустима.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на извършеното със Заповед
№ ВПС-8009/03.06.2024 г. уволнение за незаконно, възстановяване на уволнения служител
на работа и изплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението.
Дисциплинарната отговорност на работниците и служителите е вид юридическа
отговорност и се изразява в налагане на определени неблагоприятни правни последици
заради извършено и установено дисциплинарно нарушение. Работодателят е
дисциплинарнонаказващият орган и притежава дисциплинарна власт, която представлява
неразделна част от неговата работодателска власт. Дисциплинараната отговорност се
реализира в рамките на дисциплинарно производство, което се развива под формата на
сложен динамичен фактически състав - съвкупността от последователно извършвани правни
действия, насочени към установяване на правонарушението, определяне и налагане на
дисциплинарното наказание. Тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване
законността на уволнението, носи ответникът по настоящото дело, като по предявените от
ищеца искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225 КТ именно в тежест на
ответника е да докаже законосъобразността на извършеното уволнение, а именно: 1/ че
заповедта е издадена от компетентно лице; 2/ че са изисквани обяснения преди налагане на
2
наказанието за нарушенията, за които на служителя е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“; 3/ че е издал мотивирана заповед за уволнение, както и че служителят е
извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина; 4/ че при определяне
на наказанието е съобразена тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при които са
извършени.
Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ първото процесуално действие след установяване на
нарушителя и неговото нарушение, което работодателят е длъжен да извърши преди да
наложи съответното дисциплинарно наказание, е да изслуша работника или служителя или
да приеме писмените му обяснения. Целта на тази законоустановена процедура е, от една
страна, субектът на дисциплинарната власт да има възможност да прецени отношението на
служителя към нарушението, а от друга – да даде възможност на работника или служителя
да се защити в рамките на започналата дисциплинарна процедура.
След приемането на писмени обяснения работодателят следва да обективира волята
си за налагане на конкретно дисциплинарно наказание в мотивирана писмена заповед, чиито
задължителни реквизити са уредени в чл. 195, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага. Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно
мотивирана и да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и
мястото на извършването му. Изискването на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед установеното в чл. 189, ал. 2 КТ
правило за еднократност на наказанието, а също така и с оглед необходимостта от преценка
на спазване на сроковете по чл. 194 КТ и на възможността работникът или служителят да се
защити в производството по отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
От значение за работника или служителя е и да има възможност да разбере причината,
поради която трудовото му правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши
проверка и въз основа на това да прецени дали законосъобразно е наложено
дисциплинарното наказание. Когато изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание мотиви са достатъчни, за да удовлетворят тези изисквания, заповедта отговаря на
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Поради това от съдържанието на заповедта е важно да
следва несъмненият извод за същността на фактическото основание.
В конкретния случай, видно от приетата като писмено доказателство по делото
Заповед № ВПС-8009/03.06.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание, издадена от
Нина Илковска (упълномощена със Заповед № ПК-7321/30.05.2024 г.), ответникът е наложил
дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата, стенограф в звено „Стенографи“, за това,
че на 05.04.2024 г., около 10.00 часа, в стая 305 в сградата на Висшия съдебен съвет в гр.
София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 12, е създала конфликтна ситуация, като с поведението си е
нарушила работния процес и е осъществила състава на следните нарушения на Кодекса на
труда: 1/ нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 188, ал. 1, т. 10 КТ,
изразяващо се в проявено неуважително отношение, чрез използването на груб и висок тон
към член на СК на ВСС и служители от администрацията на СК на ВСС, което е
несъвместимо с професионалната етика на съдебните служители и представлява грубо
нарушение на чл. 16, чл. 35, чл. 42 и чл. 44 от Етичния кодекс на съдебните служители; 2/
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 188, ал. 1, т. 2 КТ, явявайки се на
работа в състояние, което не й позволява да изпълнява служебните си задължения,
изразяващо се в превъзбудено и некоординирано поведение, съпроводено с мирис на
алкохол. От приетата по делото заповед се установява, че последната е връчена на ищцата на
03.06.2024 г.
Налице е трайно установена практика на ВКС, съгласно която при предявяване на иск
с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ ищецът следва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват правото на работодателя да прекрати съществуващото
между страните трудово правоотношение, поради което всяко твърдение за порок на
заповедта за уволнение е самостоятелно основание, който индивидуализира предмета на
спора. Съдът е обвързан от посочените в исковата молба обстоятелства и не може да основе
решението си на факти, които не са посочени от ищеца (Решение № 665/1.11.10г. по г.д. №
242/09г., ІV г.о.; Решение № 459/27.01.11г. по г.д. № 1532/10г., ІV г.о.; Решение №
3
503/5.01.12г. по г.д. № 77/11г., ІV г.о.; Решение №135/08.06.2021г. по г.д.№3135/2020г. на
ВКС). Както е посочено в цитираното във въззивната жалба решение № 335 от 07.06.2024 г.
по гр.д.№ 4502/2023 г. на ВКС, IV г.о., след предявяване на иска ищецът може да навежда
нови факти при предвидените в ГПК условия и срокове, ако е направил съответното
възражение срещу правото на работодателя за прекратяване на трудовия договор, но е
пропуснал да посочи фактите, на които се основава. В конкретния случай в исковата молба
ищцата е навела следните основания за незаконосъобразност на оспорената заповед:
нарушение на чл. 195 КТ – за незаконосъобразност на издадената заповед и нарушение на
чл. 189 КТ – наложеното наказание е несъответно на допуснатите нарушения. Във връзка с
дадени по реда на чл. 129 ГПК указания за отсраняване на нередовности в исковата молба, за
посочване на надлежен ответник и отстраняване на нередовности по предявения иск с
правно основание чл. 225 КТ, ищцата е депозирала уточнителна молба, в която е изложила
оплаквания за незаконосъобразност на издадената уволнителна заповед и поради това, че
последната била издадена от некомпетентен орган. В светлината на дадените с Решение №
335 от 07.06.2024 г. по г.д. № 450/2023 г. на ВКС, IV г.о. разяснения, следва да се посочи, че
ищцата е следвало да направи възражение за допуснато нарушение по чл. 192 КТ, като след
това да наведе фактите, на които се основава. С оглед на така очертания предмет на спора,
при положение че в исковата молба липсва твърдение за нарушение по чл. 192 КТ при
дисциплинарното уволнение на ищцата, при спазване на принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, то е недопустимо да се извършва преценка дали процесната
уволнителна заповед е издадена от компетентен орган. В случая първоинстанционният съд
не е давал указания на ищцата за уточняване на основанията за незаконност на уволнението,
а единствено за легитимацията на ответника, поради което нормата на чл. 129, ал. 5 ГПК не
намира приложение. Аргументът на въззивницата, че не е могла да узнае до колко е
компетентно лицето поради това, че доказателства са представени едва с отговора на
исковата молба, е неоснователен. В процесната уволнителна заповед е посочено, че издалото
лице е действало на основание заповед № ПК-5992/15.04.2024 г., с която ищцата е имала
възможност да се запознае. Ето защо, неоснователно се явява оплакването на въззивницата
по отношение на извода на СРС за настъпила преклузия по отношение на твърдението за
некомпетентност на лицето, издало процесната заповед.
Само за пълнота следва да се посочи, че със заповед № ПК-7321/30.04.2024 г., и на
основание чл. 53, ал. 9 от Временните правила за организация на дейността на
Прокурорската колегия, която на основание пар. 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ изпълнява
функциите на Висш прокурорски съвет и на нейната администрация и чл. 355, ал. 5, т. 1 ЗСВ
и чл. 192, ал. 1 КТ, отчитайки, че със заповед № ПК-5992/15.04.2024 г. е открито
дисциплинарно производство по отношение на служител в администрацията на
Прокурорската колегия, по което и.д. главен секретар П.Т. се явява свидетел, последната е
определила директора на дирекция „Правна“ в администрацията на Прокурорската колегия
да изпълнява правомощията на дисциплинарнонаказващ орган по чл. 192, ал. 1 КТ по
дисциплинарно производство, открито със заповед № ПК-5992/15.04.2024 г. Ето защо, дори
и да не беше преклудирано, то възражението на въззивницата за липса на компетентност на
лицето, издало уволнителната заповед, би било неоснователно.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед, с
която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, отговаря на
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото в нея е посочено конкретното нарушение, кога е
извършено, наказанието, както и законният текст, въз основа на който е наложено. Във
връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, следва да се посочи, че дали
работодателят е определил точната правна квалификация на дисциплинарното нарушение е
ирелевантно за законността на уволнението, тъй като предмет на установяване в съдебното
производство е извършено ли е дисциплинарното нарушение съобразно фактическите
основание, изложени в уволнителната заповед. В практиката на ВКС е прието, че в
случаите, когато работодателят е посочил погрешна правна квалификация, дори
несъществуващ текст на закона, това обстоятелство не опорочава заповедта за уволнение,
тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам
служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право,
предмет на делото, като същевременно задължение на съда е да определи действителното
основание за уволнение въз основа на мотивационната част от акта на работодателя, а след
4
това да извърши и проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна
норма (Решение №476 от 04.04.2012г. по гр.д.№1413/2010г. на ВКС, IV ГО, Решение № 346
от 23.07.2010г. по гр.д.№468/2009г. на ВКС, IV ГО, Решение № 105 от 11.07.2014 г. по гр. д.
№ 4992/2013 г. на Върховен касационен съд). При противоречие между правната
квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта
обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе във основа на тези
обстоятелства. В конкретния случай в мотивната част на уволнителната заповед, въз основа
на изложените фактически обстоятелства, работодателят е посочил правилната правна
квалификация, а именно чл. 187, ал. 1, т. 2 и т. 10 КТ и чл. 259 ЗСВ. Обстоятелството, че в
разпоредителната част на заповедта е посочено чл. 188, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ не води до
незаконосъобразност на уволнителната заповед. В действителност разпоредбата на чл. 188
КТ не съдържа алинеи, както и т. 1 и т. 10, но следва да се приеме, че се касае за техническа
грешка. При това и доколкото, както бе посочено по-горе погрешната правна квалификация
не влияе на законосъобразността на заповедта, и предвид това, че заповедта съдържа всички
признаци на извършеното нарушение, включително е посочена правилната правна
квалификация в обстоятелствената й част, то неоснователни се явяват изложените във
въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на процесната заповед.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира, че така формулирана,
заповедта позволява на служителя да разбере за кои конкретни нарушения му се налага
дисциплинарно наказание, респ. да организира своята защита във връзка с предприетата
дисциплинарна процедура, поради което са спазени изискванията на чл. 195 КТ.
Не е спорно по делото, че ищцата заемала длъжността „стенограф“ в звено
„Стенографи“ в администрацията на ответника, поради което и за нея намирал приложение
Етичният кодекс на съдебните служители. Съгласно чл.4.4, уреждащ принципа на
отговорност, съдебният служител следва поведение, което не накърнява престижа на
съдебната власт не само при изпълнение на служебните си задължение, но и в своя
обществен и личен живот. В чл.4.7 е уреден принципът на колегиалност и учтивост,
съгласно който при изпълнение на служебните си задължение съдебният служител се отнася
любезно, възпитано и с уважение към всеки, като зачита правата и достойнството на
личността и не допуска каквито и да са прояви на дискриминация. По силата на чл. 16 от
Етичните правила при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот
съдебният служител следва поведение, което е съвместимо с добрите нрави и не уронва
престижа на съдената власт. Съгласно чл. 35 от Етичните правила в отношенията с колегите
си съдебният служител проявява уважение, коректност и колегиалност, като не допуска
поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност.
По делото е представен сигнал с рег. индекс № ПК-5992.05.04.2024 г. от Д.К. – член
на Съдийската колегия на ВСС, с което уведомява П.Т. в качеството й на и.д. главен секретар
на Прокурорската колегия, че на същия ден около 10.00 часа при разговор с ищцата му
направило впечатление, че дъхът й мирише на алкохол. По време на този разговор Н. Ш. на
висок тон поискала обяснение от г-н К. защо не била включена в заповедта на главния
секретар на администрацията на Съдийската колегия, с която били определени служителите,
които на 06.06.2024 г. щели да подпомагат и обезпечават изпита за младши съдии. Господин
К. изразил становище, че това поведение на ищцата било в противоречие с чл. 126, т. 2 КТ и
нормите за етично поведение.
Видно от писмо с рег. индекс № ВСС-5992/13.05.2024 г. на и.д. главен секретар на
Прокурорската колегия – П.Т., от главния секретар на Съдийската колегия – г-н Т.Д., била
поискана информация за случилото се на 05.05.2024 г., като било изискано А.П. и М.С.,
както и лицето, представило информацията – по данни В. Г., да дадат писмени сведения, в
които да посочат факти и обстоятелства за конкретната дата и разговор.
В своите писмени обяснения В. Г. от отдел „ЧРАОКИ“, дирекция „ЧРАТОКИ“ в
администрацията на Съдийската колегия на ВСС обяснява, че в сутрешните часове, докато
подготвяла проекти на дневни редове, в стаята влезнала ищцата и я попитала къде е г-жа
Пеловска, на което Г. отговорила, че не знае и й предложила да изчака в стаята или да я
потърси по-късно.
Съгласно обясненията, дадени от М.С.- началник отдел „Регистри и съдебни кадри“,
дирекция „Атестиране, конкурси и кадрова дейност“, на 05.04.2024 г. рано сутринта в стаята
5
дошла Н. Ш. и попитала къде е г-жа П.. М.С. отговорила, че не знае и че ще предаде, че я е
търсила. Ищцата с недоволство поискала обяснение защо не е включена в заповедта на
главния секретар, касаещи служителите от администрацията, които са определени за
обезпечаване писмения изпит на младшите съдии, насрочен за 06.04.2024 г. След като М.С.
излязла от стаята, за да потърси г-жа П., Н. Ш. тръгнала след нея, като настоявала на висок
тон и казала, че искала да бъде включена във въпросната заповед. Във фоайето срещнала г-
жа П., на която предала искането на г-жа Ш. и се отправили към четвъртия етаж, където
срещнали г-н К., който се поинтересувал къде отиват. Госпожа П. обяснила за искането на г-
ж Ш. и г-н К. помолил да бъде извикана в неговия кабинет.
В писмената информация, предоставена от А.П. – директор дирекция „Атестиране,
конкурси и кадрова дейност“, последната обяснява, че на 05.04.2024 г. сутринта колегата й
М.С. я уведомила, че Н. Ш. я е търсила, за да получи информация и обяснения защо не била
включена в заповедта на главния секретар относно конкурса за младши съдии.
Междувременно разбрала, за въпросите на г-жа Ш. и заедно с колегата С. тръгнали към
четвъртия етаж с намерение да разговаря с Н. Ш.. Във фоайето срещнали г-н К., който се
поинтересувал къде отиват и след като обяснили, последният помолил да извикат Ш. при
него. А.П. придружила Ш. до кабинета на г-н К. и се върнала в стаята си.
В писмени сведени Д.П. – началник отдел „ЧРАОКИ“ уведомила, че на посочената в
писмото дата била уведомена от г-жа В. Г., че г-жа Н. Ш. я е потърсила и че се интересувала
от това кой е определил служителите за участие като квестори при провеждане на писмения
изпит за младши съдии. По-късно г-жа Ш. дошла в стаята й и задала въпроса кой определя
служителите и изказала коментари в тази връзка, които Д.П. не може да възпроизведе.
Отговорила, че определянето на служителите, които участват в конкурси се определя от
дирекция „Конкурси на магистрати“ и че отделът, на който Д.П. е началник, нито дирекцията
имат отношение към това и да се обърне към служители на съответната дирекция.
В информацията, предоставена от П.Т. – и.д. главен секретар на Прокурорската
колегия, изпълняваща функциите на Висш прокурорски съвет, последната обяснява, че на
05.04.2024 г. около 10.30 часа била информирана от г-н Д.К. за неуважително поведение от
страна на служител в Прокурорската колегия – г-жа Н. Ш. спрямо него и колеги от
администрацията на ВСС, като дъхът й бил с мирис на алкохол. Във връзка с постъпилата
информация г-жа Т. провела разговор със служителя в работното й помещение, като след
задаване на уточнителни въпроси относно агресивното и неуважително поведение от нейна
страна с горепосочените лица, г-жа Ш. с неуважителен тон й заявила, че е търсила от тях
обяснение по зададени от нея въпроси по какви причини не била включена в списъка на
лицата, подпомагащи провеждането на конкурса за младши съдии. В обясненията на г-жа
П.Т. е посочено, че докато провеждала разговор с Н. Ш., усетила натрапчива миризма на
алкохол, като реакциите й били превъзбудени и некоординирани. Докато обсъждала нейното
поведение по време на работа, Н. Ш. демонстрирала явно неуважение към колеги и лица на
ръководни длъжности, подкрепено с арогантно отношение и незачитане на служебната
субординация.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т.П. и П.Т.
Н.. Свидетелката П. е бивша колежка на ищцата. Сочи, че я познава от 2000 г., като я
избрали на конкурса, тъй като показала най-високи резултати от всички кандидати, които се
явили. Описва ищцата като скромна, тиха, непретенциозна и страхотен работар. Не й е
известно да е имала проблеми с алкохола. Свидетелката П. не знае за какво е наложено
дисциплинарното наказание, тъй като не е била на работа на 03.06.2024 г., а се е
пенсионирала през 2020 г.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелката П.Т. Н.,
изпълняваща длъжността главен секретар на Прокруроската колегия, се установява, че през
месец април, докато била в кабинета при представляващия Прокурорската колегия – г-н
С.П., на вратата се почукало и влезнал г-н Д.К., който казал, че Н. Ш. мирише на алкохол и
крещи на служителите. Изяснява, че след като отишла при г-жа Н. Ш. я попитала защо се
държи така с член на ВСС и със служителите, на което г-жа Н. Ш. изразила негодувание на
висок тон защо не е била включена в списъка за квестори на изпитите за младши съдии.
Според свидетелката Т. ищцата миришела на алкохол, като човек, който току що употребил
алкохол. Свидетелката Т. разпитала колегите какво се е случило и разбрала, че Ш. влизала в
6
стаята до нейния кабинет, при една от служителките, за да пита на висок тон защо не е
включена.
Съдът кредитира обсъдените показания като последователни, логични и обективни.
По отношение на показанията на свидетелката П.Т. Н. следва да се посочи, че същите са
дадени от лице, заемащо ръководна длъжност в администрацията по време на процесната
случка и което е било очевидец на извършените нарушения от страна на ищцата.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за
установено, че е извършила сочените в уволнителната заповед нарушения на трудовата
дисциплина. В действителност представените по делото докладни и писмени обяснения по
своята правна същност представлява частни свидетелстващи документи, които не
притежават материална доказателстствена сила и съдът не може да формира своето
вътрешно убеждение само въз основа на удостоверените в тях правнорелевантни
обстоятелства. Те обаче не са лишени от доказателствена стойност, а трябва да се преценяват
с оглед на всички събрани по делото доказателства – арг. чл. 235, ал. 2 ГПК – в този смисъл
и Решение № 49 от 5.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 584/2011 г., III г. о., ГК. Следователно
доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по
вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. В тази връзка от
свидетелските показания на свидетелката П.Т. Н., се изяснява, че всички факти, описани в
докладните, са възникнали в обективната действителност по начина, описан в писмените
обяснения. Съдът, преценявайки субективните възприятия на свидетелката по правилата на
чл. 172 ГПК, достига до извода, че те са последователни и житейски логични, като се
подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства, като в частта относно това, че
ищцата е миришела на алкохол се подкрепя и от дадените от ищцата обяснения по реда на
чл. 193 ГПК, в които тя посочва, че предходната вечер е била до 03.00 часа на рожден ден ,
на който последно употребила алкохол.
С оглед изложеното се установява, че извършените нарушения са с правна
квалификация чл. 187, ал. 1, т. 2 и т. 10 КТ.
При формирания извод за извършване на твърдените от работодателя нарушения на
трудовата дисциплина следва да се извърши преценка за съразмерността на наложеното
дисциплинарно наказание. Преценката на тежестта на нарушенията по чл. 189, ал. 1 КТ
следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение - характера на изпълняваната работа, включително от това, дали
на служителя са възложени функции по ръководство и контрол, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, последиците от допуснатото нарушение и доколко тези
последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. (Решение
№ 132 от 26.10.2023 г. по гр. д. № 4552 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение; Решение № 299 от 09.04.2020 г. по гр. д. № 1503 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение; решение №372/01.07.2010 г. по гр.д. №1040/2009 г. IV
ГО на ВКС).
Съдът, като обсъди вида на нарушението, намира, че наложеното дисциплинарно
наказание „уволнение“ е съответно на тежестта на извършените от ищеца нарушения.
Служителите в администрацията на ВСС следва да имат такова поведение в служебната и
извънслужебната дейност, което да засилва и укрепва доверието на съдебната власт и да
гарантират професионалния статус и авторитета на служебния служител. Служителите
следва да се отнасят любезно, възпитано и с уважение към всеки, като зачитат правата и
достойнството н другите. Съдебният служител е длъжен да спазва служебната йерархия и
стриктно да изпълнява актовете и заповедите на горестоящите органи и служители от
администрацията на ръководни длъжности.
Констатираното нарушение, изразяващо се в проявено неуважително отношение, чрез
използването на груб и висок тон към колеги от администрацията на ВСС не е изолирано.
Видно от приложената по делото Заповед № ВСС-1547 от 01.02.2024 г., на ищцата й е било
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 01.12.2023 г. е проявила
агресивно и неетично поведение спрямо свой колега, като няма данни това наказание да е
било оспорено, респ. отменено, и към датата на дисциплинарното уволнение това не е и
заличено. Това, от своя страна, сочи на склонност у ищцата да не се съобразява с
7
установения трудов ред и етичните правила и да проявява едно укоримо от гледна точка на
трудовата дисциплина и етичния кодекс на служителите поведение. Подобно поведение,
свързано с използването на груб и висок тон спрямо колеги и спрямо членове на ВСС, е
недопустимо. Същото оказва неблагоприятно влияние върху работния процес и работната
среда, създавайки напрегната атмосфера из служителите от администрацията на ответника.
При определяне на съразмерността на наложеното наказание съдебният състав взима
предвид и това, че употребата на алкохол непосредствено преди постъпване на работа или
по време на изпълнение на трудовите задължения е винаги нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 126, т. 2 КТ, при което служителят сам се поставя под въздействието на
алкохол, което може да доведе до произшествия на работата му, откъдето произтича и
забраната за употреба. Разпоредбата предполага умишлено неизпълнение на основно
трудово задължение, гарантиращо правилното протичане на физиологичните и психични
процеси у работника и съответно осъществяване на задълженията, обхванати от трудовата
характеристика на длъжността му, в пълен обем и качество, при спазване на изискванията за
безопасни условия на труд /в този смисъл Решение № 372 от 17.03.2014 г. по гр.д.№ 3731/
2013 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 232 от 31.03.2010 г. по гр.д.№ 227/ 2009 г. на ВКС, IV
ГО/. Съществено в случая е, че употребата на алкохол би довела до невъзможност за точно
престиране на работната сила съобразно уговореното, както и до нарушение на други
трудови задължения – в случая се установява, че именно под въздействието на алкохол
ищцата е проявила грубо поведение спрямо своите колеги, с което е нарушила правилата на
Етичния кодекс. Всички тези обстоятелства водят до извод, че тежестта на наказанието е
съобразено с критериите, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.
Поради изложеното, съдът счита, че налагането на дисциплинарното наказание е
извършено при спазване на законовите изисквания за това, поради което уволнението на
ищеца се явява законосъобразно, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ - неоснователен.
Основателността на исковете предполага незаконност на уволнението. Съдът не достигна до
такъв фактически и правен извод, поради което исковете за възстановяване на заеманата
длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК на ответника
следва да бъде присъдена сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение
в производството пред Софийски градски съд.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК,
въззивното решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5103 от 24.03.2025 г., постановено по гр. д. №
45517/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 60-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК Н. Г. Ш., ЕГН ********** да
заплати на Висш съдебен съвет, БУЛСТАТ *********, представляван от главния секретар
Т.Д., с адрес гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 12, сумата от 100 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчване на
препис на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9