№ 501
гр. София , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000503601 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ответника „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, подадена срещу решението на Софийския градски съд,
Гражданско отделение, І-12 състав, постановено на 05.08.2020 г. по гр. дело №
6523/2018 г., с което застрахователното дружество е осъдено на осн. чл.226 от КЗ
/отм./ да заплати на ищцата С. Г. Т. обезщетения за имуществени вреди, претърпени в
резултат от ПТП.
Решението се обжалва в следните негови части:
В частта, с която в полза на ищцата са присъдени 50 000 евро обезщетение за
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение в Москва – Русия;
В частта, с която са присъдени разходи за пътуване до Русия – над 2 300 лева до
присъдените 3 517,95 лева;
В частта, с която са присъдени разходи за покупка на мотопед в размер на
6 153,60 лева;
В частта, с която са присъдени 14 487 евро – разходи за лечение в Гърция за
периода 07.10.-02.12.2016 г.;
В частта, с която са присъдени 21 112 евро – разходи за лечение в Гърция за
1
периода 06.02-16.04.2017 г.
Решението се обжалва и в частта, с която съдът е присъдил лихви и разноски,
включително относно началната дата, от която се дължи лихва за забава.
Във въззивната жалба се твърди, че необосновано градският съд е приел, че
исковите претенции са доказани и основателни. Излагат се съображения, че в
решението не са изложени фактически и правни изводи, не са обсъдени възраженията
на жалбоподателя, изложени в отговора на исковата молба, включително и тези, че не
са представени доказателства за извършените плащания. Твърди се, че преводните
нареждания, удостоверяващи плащанията, са представени извън преклузивния срок и
то само за сумата 97 791, 50 лева. Посочва се, че сума в размер на 97 791,50 лева е
заплатена по сметка на болница „Нейровита“ – Русия от дарителската сметка на
ищцата и тази сума не представлява нейни лични средства, поради което не подлежи
на възстановяване от застрахователя. Решението се обжалва и относно началните дати,
от които е определено заплащане на лихва върху отделните претенции.
Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на исковете.
Срещу жалбата на ответника не е подаден отговор. Пред въззивната инстанция е
подадена молба от процесуалния й представител, в която се излагат доводи за
неоснователност на оплакванията на застрахователя.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и становището на
въззиваемата ищца, намира следното:
Установено е по делото, че на 12.03.2014 г. ищцата С.Т., родена през 1995 г., е
получила тежки травматични увреждания в резултат от ПТП в качеството си на пътник
в лек автомобил. Виновното противоправно поведение на водача на автомобила – Д.
К., е установено с влязла в сила присъда, постановена от Пещерския районен съд по
НОХД № 224/2014 г.
Наличието на предпоставките на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищцата вреди в резултат от ПТП е установено с влязло
в сила решение на СГС, ГО, І-4 състав, постановено по гр. дело № 12 990/2014. По
цитираното дело в полза на ищцата е определено обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 850 000 лева, от които 45 000 лева са били заплатени доброволно от
застрахователя. Възражението за съпричиняване, направено от „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, е прието от съда за неоснователно. В настоящото производство
2
възражение за съпричиняване не е наведено.
В производството по настоящото дело ищцата С.Т. претендира заплащане на
обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение и възстановяване, направени в Русия и Гърция, за транспорт, свързан с
лечението и за закупуване на мотопед.
Обективно са съединени следните претенции:
1. За заплащане на лечение, проведено в клиника „Нейровита“ – Москва – 50 000
евро с левова равностойност 98 000 лева, ведно със законната лихва, начислявана
от 14.05.2015 г.;
2. За заплащане на закупените от ищцата самолетни билети за пътуването до
Москва през месец април 2015 г. – 3 583,50 лева, ведно със законната лихва от
датата на закупуване на билетите – 09.04.2015 г.
3. За заплащане на закупен от ищцата мотопед „Вива“ – уред за долен и горен
крайник 6 153,60 лева с ДДС, ведно със законната лихва, начислявана от
25.06.2015 г.
4. За заплащане на разходи за рехабилитационно лечение, проведено в клиника
„Анагениси“ – Гърция, за периода 07.10.2016 – 02.12.2016 г. – 14 487 евро с
левова равностойност 28 960 лева, ведно със законната лихва, считано от
07.10.2016 г.
5. За заплащане на разходи за рехабилитационно лечение, проведено в клиника
„Анагениси“ – Гърция, за периода 06.02.2017 – 16.04.2017 г. – 21 112 евро с
левова равностойност 42 224 лева, ведно със законната лихва, считано от
13.03.2017 г.
В настоящото производство не се спори относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на договор за застраховка на
риска „гражданска отговорност“, сключен между собственика на автомобила и
ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
Спорно е по делото, доказано ли е, че ищцата е извършила разходите, за които
претендира обезщетение, необходими ли са били тези разходи с оглед здравословното
й състояние, както и от коя дата се дължи заплащане на лихва за забава върху всяко
едно от претендираните обезщетения.
Градският съд е допуснал изслушване на комплексна съдебномедицинска
експертиза. В заключението на вещите лица д-р П. П. и д-р Х. М. – неврохирурзи,
подробно са описани уврежданията, причинени на С.Т. в резултат на ПТП, както и
3
извършените в България 7 операции в периода март-август 2014 г.
Към месец януари 2015 г. неврологичният статус на ищцата е бил трайна
квадрипареза с възможност да свива дясната предмишница в лакътната става до 45
градуса /при норма 150/. В другите крайници – лявата ръка и двата крака не е
извършвала никакви активни движения.
Въз основа на медицинската документация, представена от ищцата, вещите лица
са установили, че лечението на С.Т. е продължило и в чужбина както следва:
От 19.04.2015 г. до 17.06.2015 г. – в клиниката за възстановителна
интервенционална неврология и терапия „Нейровита“ – Москва. По време на този
престой в клиниката на ищцата са извършени множество специализирани изследвания;
пластика на гастростомата; трикратно вкарване на въздух в субарахноидалното
пространство за разкъсване на срастванията; двукратна цитотрансфузия на
хематопоетични стволови клетки;
От 20.09.2015 г. до 07.10.2015 г. – отново в клиника „Нейровита“ в Москва. След
извършени изследвания отново е направена двукратна трансфузия на стволови клетки.
От 24.01.2016 г. до 05.02.2016 г. ищцата е провела нов лечебен курс в клиника
„Нейровита“, където е извършена нова трансфузия на стволови клетки;
От 15.05.2016 г. до 27.05.2016 г. е проведен нов рехабилитационен курс в същата
клиника в Москва с отново двукратно вливане на стволови клетки;
Петият рехабилитационен курс в клиника „Нейровита“ е проведен в периода
21.08.-02.092016 г., където отново е направено двукратно вливане на стволови клетки.
От 10.10.2016 г. до 02.12.2016 г. ищцата е провела лечение във Възстановителен
център за следболнично лечение в гр. Солун – Гърция. В този център е проведена
комплексна програма по рехабилитация с физиотерапия, трудова терапия. Там са били
дадени препоръки за провеждане на специално обучение /с помощта на джойстик/ за
управление на инвалидна количка за придвижването.
В заключението си експертите са посочили, че в България няма такъв
рехабилитационен център, който да предлага същите процедури, условия и
медицинска техника, какъвто е възстановителният център „Нейровита“ в Москва. В
този център е била проведена съвременна и високоефективна рехабилитационна
програма, извършени са хирургични интервенции и процедури по затваряне на
трахеостомата, гастростомата, арахноидалните сраствания в травмираната област на
гръбначния стълб; десетократно са аплицирани стволови клетки. Това лечение, заедно
4
с последващите активни рехабилитационни грижи е допринесло за подобряване на
общото състояние на С.Т., за добрата трофика на мускулатурата на крайниците,
подобрение – макар и минимално, в сетивната симптоматика. Общо е подобрен
жизненият статус.
На въпроса, дали е било необходимо да бъдат извършени посочените по-горе
медицински интервенции, вещите лица да отговорили, че въпросът е изключително
сложен и многопосочен. При болни с травма на гръбначния мозък комплексът от
лечебно-възстановителни мериоприятия има за цел достигане на възможно най-добро
медицинско и битово възстановяване, включващо предпазване от мускулна атрофия и
усложнения на отделителната, дихателната и сърдечно-съдовата системи; изработване
на способност за самообслужване и самостоятелно придвижване; професионално
преобучение и трудоустрояване. Провеждането на тези мероприятия е в пряка
зависимост от социално-икономическото състояние на обществото. Неполагането на
тези грижи в пълен обем или частичното им непълноценно заместване с елементарни
грижи в домашни условия води до влошаване на общото неврологично и психологично
състояние, до утежняване на инвалидността като цяло и на прогнозата за в бъдеще,
включително за продължителността на живота.
Приложението на „стволови клетки“ при лечение на гръбначно-мозъчни травми
е дискутабилно и не е потвърдено от категорични позитивни резултати.
Експертите са извършили на 07.03.2020 г. личен преглед на ищцата и подробно
са описали състоянието й към тази дата – увредено, но стабилно. В ясно съзнане,
контактна, всестранно ориентирана. Не може да уринира спонтанно, а с еднократни
катетри. След премахване на гастростомата започнала да седи в леглото и да държи
главата си изправена. Движения в долните крайници и в дясната китка липсват, няма
движение в пръстите, не може да хваща предмети. Повдига дясното рамо с лека
ротация, отвеждане и привеждане, сгъва лявата лакътна става до 130 градуса, екстензия
няма. Лявото рамо повдига само в легнало положение, няма движение в лакътната
става, китката и пръстите.
Ежедневно в дома й идва рехабилитатор, с когото ищцата провежда
раздвижвания. В дома си има два уреда, с които също прави упражнения. Няма
декубитални рани по тялото.
В съдебно заседание на 09.07.2020 г. вещите лица са обяснили, че поради
извършените оздравителни интервенции се наблюдава известно подобрение в
здравословното състояние на ищцата. Това подобрение е в следствие от цялостната
комплексна терапия, а не е свързана само с трансплантацията на стволови клетки.
5
Към исковата молба са приложени две заявления, изпратени от С.Т. до „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД.
Със заявление от 21.08.2015 г. е поискано заплащането на мотопед „Вива 2“
/уред за долен и горен крайник/, който ищцата е закупила за сумата 6 153,60 лева с
ДДС; 300 лева за медицински транспорт до местоживеенето й /с. ***/ от аерогара
София и 2 000 лева за транспорт, извършен от „Медтрансавто“ ООД – гр. Бургас. Към
заявлението са приложени фактурите за горните разходи, което не се оспорва от
ответника.
Със заявление от 20.10.2015 г. ищцата е уведомила ответното застрахователно
дружество за проведеното ново лечение в клиниката в Москва през периода 20.09.2015
– 07.10.2015 г., за което е заплатила 1 433 евро и 6364 евро. Със същото заявление
отново е поискано заплащането на 50 000 евро и 3 583 лева транспортни разходи.
За установяване на разходите, извършени във връзка с описаните по-горе
лечебни и възстановителни процедури, градският съд е назначил съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице А. А., което не е оспорено от страните, се
установява следното:
За лечението в клиника „Нейровита“ – Москва, плащанията са извършвани
авансово. Така на 14.04.2015 г. е заплатена сумата 50 000 евро, с левова равностойност
97 791, 50 лева; На 11.09.2015 г. са заплатени 6 364 евро с левова равностойност
12 493,84 лева. За последната сума обаче не е предявен иск.
Транспортните разходи за пътуване със самолет и специализиран медицински
транспорт през периода 17.04-17.06.2015 г. /включително за придружител/ са общо
3 517,95 лева.
За лечението в клиника „Анагениси“ – Гърция, са заплатени общо 14 487 евро /с
левова равностойност 28 334,11 лева/ за периода 07.10.2016 – 02.12.2016 г. За периода
06.02.2017 – 16.04.2017 г. на същата клиника са заплатени общо 21 112 евро /с левова
равностойност 41 291,48 лева/. Сумите са изплащани на части и на различни дати,
посочени в таблица 3 от заключението.
По сметка на фирма „БМБ“ ООД е преведена сумата 6 153,60 лева за покупка на
мотопед „Вива“ – на 25.06.2015 г.
С оглед на направеното възражение от ответника, че част от разходите на
6
ищцата са били заплатени със суми, събрани от дарения, вещото лице е дало следните
данни:
На 28.03.2014 г. в „Банка Пиреос България“ АД – клон Пазарджик, е открита
дарителска сметка за набиране на средства за лечението на С.Т.. От дарения от
физически и юридически лица по тази сметка са постъпили 162 597,49 лева, от които са
изразходвани 160 257,11 лева. Към 25.03.2019 г. салдото по тази сметка е било 2 340,38
лева.
От средствата, събрани по дарителската сметка, на 14.04.2015 г. са преведени на
„Нейровита“ 50 000 евро; на 11.09.2015 г. – 6 364 евро.
С оглед на горните доказателства, настоящият съдебен състав намира следното:
Правното основание на предявените искове за заплащане на обезщетения за
вреди, претърпени в резултат от ПТП – чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, е установено с влязло
в законна сила решение. В настоящото производство подлежи на преценка, какви са
имуществените вреди, претърпени от ищцата, подлежат ли те на обезщетяване от
застрахователя и в какъв размер, както и от коя дата върху дължимите обезщетения
следва да се начислява лихва за забава.
По отделните претенции съдът приема следното:
Относно претенцията за заплащане на сумата 50 000 евро, представляваща цена
на лечението, проведено в клиника „Нейровита“ – Москва, през периода 19.04.-
17.06.2015 г.: От заключението на вещото лице счетоводител се установява, че тази
сума е била заплатена със средства, набрани по дарителската сметка, открита в полза
на ищцата с конкретно предназначение – финансова помощ за лечението й след ПТП.
В този смисъл, сумата от 50 000 евро не представлява ефективно претърпяна
имуществена вреда за С.Т.. Поради това тази претенция е неоснователна. Поради
несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, в тази му
част решението на СГС следва да бъде отменено, а искът в размер на 50 000 евро –
отхвърлен.
Относно претенцията за заплащане на закупените от ищцата самолетни билети
за пътуването до Москва през месец април 2015 г., която е била уважена от СГС за 3
517,95 лева, а се обжалва от ответника над 2 300 лева: В тази й част жалбата на „ДЗИ –
ОЗ“ ЕАД е неоснователна. Закупуването на самолетните билети на посочената
7
стойност е установено и от съдебно-счетоводната експертиза. Не са налице основания
за намаляване на това обезщетение по размер. Видно от счетоводната експертиза, този
разход не е заплатен със средства от дарителската сметка, поради което той
представлява претърпяна от ищцата имуществена вреда. По отношение на тази
претенция е основателно единствено оплакването за неправилно определяне на
началната дата за начисляване на лихвата. Градският съд е приел, че това е датата на
извършване на разхода – 09.04.2015 г. С оглед на направеното възражение за изтекла
погасителна давност за лихвите и като взе предвид обстоятелството, че исковата молба
е постъпила в съда на 16.05.2018 г., съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.111, б.
„в“ от ЗЗД, вземането за лихва следва да се счита погасено за периода от 09.04.2015 г.
до 15.05.2015 г. включително. В този смисъл следва да бъде изменено решението на
градския съд.
Относно претенцията за заплащане на закупен от ищцата мотопед „Вива“ – уред
за долен и горен крайник, на стойност 6 153,60 лева с ДДС, ведно със законната лихва,
начислявана от 25.06.2015 г.: И в тази й част жалбата на ответното застрахователно
дружество е неоснователна. В съдебно-медицинската експертиза е посочено, че този
уред, който е съобразен със състоянието на ищцата и представлява вид „инвалидна
количка“, е закупен по препоръка на възстановителния център в гр. Солун.
Следователно, този разход е необходим и е в пряка причинна връзка с увреждането на
ищцата, получено при ПТП. Заплащането на този уред представлява имуществена
вреда за ищцата, която подлежи на обезщетяване. Лихвата върху това обезщетение
правилно е начислена от датата на закупуването – 25.06.2015 г.
Относно претенцията за заплащане на разходи за рехабилитационно лечение,
проведено в клиника „Анагениси“ – Гърция за периода от 07.10.2016 до 02.12.2016 г. и
за следващия период от 06.02.2017 – 16.04.2017 г., за които е присъдено обезщетение в
размер на 14 487 евро за първия период и на 21 112 евро за втория: И в тази им част
исковете на ищцата са основателни, поради което правилно са били уважение от
първоинстанционния съд. Разходите за рехабилитация са били необходими, по мнение
на вещите лица лекари те са били и полезни и са в причинна връзка с увреждането при
ПТП.
С оглед на изложеното по-горе, въззивният съд намира, че обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която в полза на ищцата С.Т. е присъдено
обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 000 евро, както и в частта, с която
върху обезщетението в размер на 3 517,95 лева /стойността на самолетни билети/, е
била начислена лихва за периода от 09.04.2015 г. до 15.05.2015 г. В останалата му част
решението на СГС следва да бъде потвърдено.
8
С оглед изхода на въззивното производство, решението на градския съд следва
да бъде изменено и в частта за разноските. Общата цена на обективно съединените
искове е 178 921 лева. Същите се явяват основателни за общо 79 297 лева. За
производството пред СГС ищцата не е направила разноски, била е представлявана от
адвокат при условията на чл.38 от ЗА. Градският съд е присъдил в полза на адвокат
Л.Г. 5 072 лева адвокатско възнаграждение. При цена на исковете от 178 921 лева,
адвокатското възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 5 108 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, на адв. Г. се дължат 2 265 лева, в какъвто
смисъл следва да бъде изменено решението на СГС.
Ответното застрахователно дружество е направило пред СГС разноски за 150
лева, претендира и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед на отхвърлената
част от исковете, в полза на „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД следва да се присъдят 83,52 лева
разноски и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението на СГС следва да бъде отменено и в частта, с която на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК застрахователят е осъден да заплати държавна такса над 3 171,88 лева.
За производството пред апелативния съд „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД е заплатило 3 495,77
лева държавна такса /върху обжалван интерес от 174 788,50 лева/, претендира и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед на уважената част от
жалбата – за 97 791,50 лева, на жалбоподателя следва да се присъдят 1 955,83 лева
разноски, както и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Пред настоящата инстанция въззиваемата ищца отново е била защитавана
безплатно от адв. Л.Г.. Изчислено по посочения по-горе ред, адвокатското
възнаграждение при обжалван интерес от 174 788,50 лева възлиза на 5 025,77 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от жалбата, на адв. Г. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 2 214 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-12
състав, постановено на 05.08.2020 г. по гр. дело № 6523/2018 г., В ЧАСТТА, с която
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е осъдено да заплати на С. Г. Т. обезщетение
9
за имуществени вреди в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ евро – разход за лечение в
клиника в Москва – Русия като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на С. Г. Т., предявен на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ срещу
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за заплащане на сумата 50 000 /петдесет
хиляди/ евро, представляващи разходи за лечение в клиника „Нейровита“ – Москва,
Русия, заплатени по сметка на клиниката на 14.04.2015 г.
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-12
състав, постановено на 05.08.2020 г. по гр. дело № 6523/2018 г., В ЧАСТТА, с която
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е осъдено да заплати на С. Г. Т. законна лихва
за периода от 09.04.2015 г. до 15.05.2015 г. включително, върху присъдено
обезщетение за имуществена вреда в размер на 3 517,95 лева.
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-12
състав, постановено на 05.08.2020 г. по гр. дело № 6523/2018 г., В ЧАСТТА, с която
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е осъдено да заплати на адвокат Л.Г. от САК
възнаграждение за процесуално представителство пред Софийския градски съд над
2 265 /две хиляди, двеста шестдесет и пет/ лева до присъдените от СГС 5 072 лева.
ОСЪЖДА С. Г. Т. с ЕГН ********** от с. ***, област ***, ул. „***“ № 18, да
заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД 83,52 /осемдесет и три лева и 52
ст./ разноски, както и 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение за
производството пред Софийския градски съд.
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-12
състав, постановено на 05.08.2020 г. по гр. дело № 6523/2018 г., В ЧАСТТА, с която
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на Софийския
градски съд държавна такса над 3 171,88 /три хиляди, сто седемдесет и един лева и 88
ст./ до присъдените от СГС 7 083 лева държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА С. Г. Т. с ЕГН ********** от с. ***, област ***, ул. „***“ № 18 да
10
заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД 1 955,83 /хиляда деветстотин
петдесет и пет лева и 83 ст./ разноски, както и 100 /сто/ лева юрисконсултско
възнаграждение за производството пред Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на адв.
Л.Г. от САК адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
Софийския апелативен съд в размер на 2 214 /две хиляди, двеста и четиринадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11