№ 365
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000280 по описа за 2022 година
С решение № 21117/20.12.2021 г., постановено по т.д. № 89/20 г.
по описа на Окръжен съд К. е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването на изключено и неприето вземане на "Г.К." ЕООД ЕИК
********** към ЕТ „С.-С.Г.“ (в несъстоятелност) ЕИК *********, в размер на
12 209.12 евро, или 23 807.78 лв., представляващи законна лихва върху
сумата от 189 428.34 евро за периода от 10.06.2019 г. до 29.01.2020 г ., по
договор за продажба на вземане от 10.06.2019 г. и договор за ипотечен кредит
и финансиране на текущи потребности от 28.10.2015 г.
ЕТ „С.-С.Г.“(в несъстоятелност) е осъден да заплати по сметка
на К.йския окръжен съд държавна такса за предявения иск в размер на 238.08
лв., а на „Г.К.“ ЕООД - направените по делото разноски в размер на 1700 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице Ф. „Л.“
ЕИК *********.
С определение № 22071/17.03.22 г., постановено по същото
1
дело, „Г.К.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ф. Л.“ разноски за участието й
по делото като ответник в размер на 1230 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззивна жалба против решение № 21117/20.12.2021 е
подадена от „Ф. Л.“, която го обжалва с оплаквания за недопустимост,
евентуално за незаконосъобразност и неправилност. Моли решението да бъде
обезсилено, като делото се върне на първоинстанционния съд за ново
разглеждане, евентуално – да се отмени, като вместо него се постанови друго,
с което предявеният иск на "Г.К." ЕООД срещу ЕТ „С.-С.Г.“ (в
несъстоятелност да бъде отхвърлен като неоснователен. Подробни
съображения се излагат и в писмена защита, депозирана от процесуалния
представител на фондацията – жалбподател адв. Б.П..
От „Г.К.“ ЕООД е постъпил отговор, в който въззивната жалба
се оспорва като неоснователна и се иска обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
ЕТ „С.-С.Г.“ / в нес./ не е изразил становище по въззивната
жалба.
Синдикът на несъстоятелния търговец ЕТ „С.-С.Г.“ – адв. А.Н.
не е изразила становище.
Частна въззивна жалба против определение №
22071/17.03.22 г. е подадена от "Г.К." ЕООД. Поддържат се оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска същото да бъде
отменено.
Частната жалба се оспорва като неоснователна от „Ф. Л. в
подаден отговор, като се иска определението да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
2
Съдът е бил сезиран с иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ за
установяване съществуването на неприето вземане на "Г.К.” ЕООД към ЕТ
"С.-С.Г.", като първоначално искът е бил насочен и срещу Ф. „Л.“ в
качеството й на ответник. С протоколно определение от 30.06.21 г. е
прекратено производството против Ф. „Л.“ в качеството й на ответник и
същата е конституирана като трето лице – помагач на ответника във връзка с
отправено искане за встъпване по чл. 218 от ГПК. В последващо открито
съдебно заседание, проведено на 29.11.21 г. е прието и приложено писмено
становище по иска на Ф. „Л.“, като не е прието представено писмено
доказателство – копие от нотариална покана, заверена от нотариус М.Ш. и
разписка за връчването й чрез помощник-нотариус по заместване на нотариус
Л.Д., рег. №*** с район на действие РС-К., като писмените доказателства са
върнати на страната.
В тази връзка от жалбоподателя се излагат оплаквания за
недопустимост на обжалваното решение, произтичаща от допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения - невръчване на преписи от
исковата молба и отговора на Ф. „Л., след като същата е била конституирана
като трето лице – помагач на ответника, както и неприемане на представени
писмени доказателства.
Оплакванията за недопустимост на решението не се споделят
от настоящия въззивен състав.
Решението е недопустимо, когато не са налице изискванията,
при които делото може да се реши по същество, т.е. ако е постановено
решение въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване
/напр. наличие на отрицателна процесуална предпоставка или липса на
положителна такава за възникване и надлежно упражняване на право на иск/,
както и ако съдът е бил десезиран с оттегляне или отказ от иска, при
нарушаване правилата на подведомственост /чл. 14 от ГП/, при нарушаване
на диспозитивното начало, ако съдът се е произнесъл по непредявен иск, при
постановяване въпреки наличие на основание за спиране и др. В случая не се
установява хипотеза, водеща до недопустимост на постановеното решение.
Процесуални нарушения, изразяващи се в невръчването на книжа и/или
неприемане на доказателства по принцип не обуславят недопустимост на
3
постановеното решение и не могат да мотивират извод за обезсилването му и
връщане за повторно разглеждане, поради което исканията в тази насока са
изцяло неоснователни.
За пълнота, следва да се отбележи, че в случая действията на
Ф.та –жалбоподател като ответник: „подаване на отговор на исковата молба“,
и „подаване на отговор на допълнителната искова молба“ са обявени от съда
за „ненадлежно извършени“ с протоколно определение от 30.06.2021 г., но по
същество съдържанието на тези отговори е възпроизведено в приетото
писмено становище в о.з. на 29.11.21 г. Освен това, изложените тези се
поддържат и в процесната въззивна жалба. Що се отнася до представеното и
неприето от съда писмено доказателство – копие от нотариална покана,
заверена от нотариус М.Ш. и разписка за връчването й чрез помощник-
нотариус по заместване на нотариус Л.Д., рег. №*** с район на действие РС-
К. на дата 29.01.20 , следва да се отбележи, че същото доказателство е прието
по делото по реда на чл. 192 от ГПК:
С писмо изх. № 11/27.05.21 г. Нотариус Л.Д. е представила
пред съда заверено копие от нотариална покана №***, връчена на С.Г.Г. на
29.01.20 г., както и нотариална покана рег.№***, връчена на ЕТ „С.-С.Г.“ на
20.02.20 г., и двете чрез Н.Д. – помощник нотариус по заместване. Така
представените писмени доказателства са приети с протоколно определение от
30.06.2021 г., при което повторното им представяне и приемане е било
напълно ненужно.
Т.е. изразените доводи от жалбоподателя, както и цитираните
писмени доказателства, касаещи връчването на нотариална покана, с която на
длъжника се съобщава процесния договор за цесия, всъщност касаят спора по
същество и ще бъдат обсъдени при преценката на правилността на
решението.
По отношение допустимостта на иска по чл. 694, ал.2, т.2 от ТЗ
първоинстанционният съд правилно е преценил, че същият е допустим, тъй
като е предявен от кредитор в производството по несъстоятелност, чието
вземане е било изключено от списъка на приетите вземания въз основа на
възражение от кредитор , направено по чл.690, ал.1 от ТЗ, като искът е
предявен в предвидения 14-дневен срок след обявяване в търговския регистър
на определението на съда по несъстоятелността за одобряване списъка но
4
чл.692, ал.4 от ТЗ. Посочените предпоставки не са спорни и се установяват от
събраните доказателства и от вписванията в ТР, подробно посочени в
решението.
Процесното вземане произтича от договор за ипотечен кредит
от 28.10.15 г., по силата на който „Б.Д.“ ЕАД отпуска на С.Г.Г., кредит в
размер на 200 000 евро, със срок за погасяване 300 месеца, обезпечен с
договорна ипотека върху недвижими имоти.
Б.Д. ЕАД се е снабдила със заповед № 681/15.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист с дата 15.10.2018 г., издадени по ч.гр.д. № 1510/2018 г.
по описа на РС - К., за сумата 189 428.34 евро - главница по неизпълнен
договор за ипотечен кредит от 28.10.2015 г. ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 12.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, ведно с посочени суми за заемни такси, възнаградителна и
санкционна лихва, както и разноски.
С договор за продажба на вземане с дата 10.06.2019 г., с
нотариална заверка на подписите, цедентът „Б.Д.“ ЕАД прехвърля на
цесионера „Г.К.“ ЕООД всички свои вземания от С.Г.Г., произтичащи от
договора за ипотечен кредит за финансиране на текущи потребности от
28.10.2015 г. /чл. 1(1).2 от договора за цесия/.
В чл. 1 (3) от договора за цесия се посочва, че към датата на
сключване на договора взаманията по договора за ипотечен кредит са в общ
размер на 207 186.83 евро и 17 272.93 лв., от които 12 681.17 евро – законна
лихва от 12.10.2018 г. /+ посочена главница, възнаградителна лихва,
наказателна лихва, заемни такси, разноски/.
Предмет на спора е дължимостта на законна лихва върху
главницата от 189 428.34 евро за периода от сключването на договора за
цесия до момента на съобщаването на цесията на длъжника, което
съобщаване според Ф.та-жалбоподател се е осъществило на 29.01.20 г., а
според ищеца „Г.К.“ ЕООД – на 12.07.2019 г.
5
Първоинстанционният съд е приел, че вземането на „Б.Д.“
ЕАД по договора за ипотечен кредит е било валидно прехвърлено на новия
кредитор - „Г.К.“ ЕООД ведно със законната лихва и всички акцесорни
вземания; главното задължение - главница в размер на 189 428.34 евро, е
лихвоносно, присъдено със законната лихва, считано от 12.10.2018 г. - датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до
окончателното плащане. Приел е, че уведомлението за извършената цесия не
може да бъде считано като начална дата за заплащане на законна лихва върху
главницата спрямо новия кредитор, тъй като такова задължение вече е
възникнало с издаването на заповедта за изпълнение на парично задължение и
изпълнителния лист, като с прехвърлянето на лихвоносно задължение
длъжникът не представа да бъде в забава и задължението му за законна лихва
не се прекъсва с извършената цесия, респ. моментът на съобщаването на
цесията на длъжника е ирелевантно обстоятелство по отношение
задължението за законна лихва.
Тези мотиви се оспорват от жалбоподателя, който счита, че
длъжникът изпада в забава спрямо новия си кредитор едва в момента, в който
цесията му е валидно съобщена, като се позовава на чл. 99, ал.4 от ЗЗД.
Счита, че с договора за цесия са прехвърлени само изтеклите лихви, но не и
бъдещите такива по аргумент от правилото на чл. 99, ал.2 от ЗЗД. Позовава се
и на чл. 86, ал.1 и чл. 84, ал.2 от ЗЗД, като счита, че за да изпадне в забава
спрямо новия кредитор, длъжникът следва да е поканен да изпълни, като роля
на такава покана е именно съобщаването на цесията.
Според състава на ПАС изложените мотиви от
първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и следва да бъдат
споделени изцяло. С договора за цесия кредиторът на едно вземане го
прехвърля на трето лице. Прехвърляното вземане следва да бъде
индивидуализирано със съществените си белези, отнесени към съответното
правоотношение. С постигането на съгласието между страните по договора
за цесия /сключването на договора/ вземането преминава от цедента върху
цесионера, като цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се
е намирало в момента на сключване на договора. Заедно с вземането върху
цесионера по силата на закона преминават и всички акцесорни права, освен
6
ако е уговорено друго, в какъвто смисъл е изричната норма на чл. 99, ал. 2 ЗЗ:
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното.
В случая не е налице изключението „ уговорено друго“, при
което прехвърленото вземане с процесния договор за цесия е преминало
върху новия кредитор с всичките си принадлежности, включително законна
лихва, считано от 12.10.18 г. до окончателното плащане. Изрично в чл. 1(1).2
от договора за цесия се посочва, че предмет на прехвърляне са всички
вземания по договора за ипотечен кредит, без да се уговарят изключения. Не
е налице и бъдещо, несъществуващо вземане, което да не може да бъде
предмет на прехвърляне. Бъдещо е това вземане, което не е възникнало към
момента на сключване на договора за цесия – хипотеза, която в разглеждания
казус не е налице. Към датата на сключване на договора длъжникът вече е
бил в забава и вземането за законна лихва вече е възникнало, същото е
конкретно индивидуализирано е по своето основание и е определяемо като
период и размер , т.е. към момента на прехвърлянето му на новия кредитор
вземането е съществуващо и може да бъде обект на прехвърляне по чл. 99 от
ЗЗД. При това положение не се споделят доводите във въззивната жалба, че
се касае за бъдещо вземане, което не може да бъде обект на договора за цесия,
включително и за периода след сключване на договора до окончателното
изплащане на главницата. Цедирано е вземане като конкретна стойност
заедно с принадлежностите му, включително изтекли лихви и дължими
такива за бъдещ период до датата на окончателното погасяване на главницата,
като конкретният им размер е определяем. Не кореспондира със смисъла на
закона предложеното във въззивната жалба тълкуване на чл. 99, ал.2 от ЗЗД, а
именно, че могат да бъдат прехвърлени само изтеклите лихви. Изтеклите
лихви към момента на сключване на договора са само част от всички
принадлежности към прехвърляното вземане, които преминават към новия
кредитор, ако не е уговорено друго. Няма законово основание да се сподели и
тезата, че за да изпадне в забава спрямо новия кредитор, длъжникът следва да
е поканен от същия. Длъжникът вече е изпаднал в забава по отношение
изпълнението на прехвърленото вземане. Тази забава не се прекъсва със
сключването на договора за цесия, респ. не се прекъсва и задължението за
заплащане на законна лихва върху главницата. Съобщаването на цесия на
7
длъжника е необходимо, за да бъде той обвързан с нея и защитен с оглед
точното изпълнение на надлежно легитимирано лице – носител на вземането,
но съобщаването няма за последица поставяне на длъжника в нова забава,
този път по отношение на новия кредитор. Ето защо, всъщност по делото
остава ирелевантно обстоятелството кога именно е осъществено
съобщаването на цесията – на 12.07.19 г. /каквото е било твърдението на
ищеца/ или на 29.01.20 г. /каквото е твърдението на Ф.та-жалбоподател/.
Поради това и представените доказателства в тази насока също са
неотносими към спора по същество и не следва да бъдат обсъждани.
Изложеното води до извод, че процесното вземане е придобито
от ищеца „Г.К.“ ЕООД със законната лихва, считано от 12.10.18 г. до
окончателното изплащане на главницата, като се включват както изтеклите
лихви към датата на договора за цесия, така и бъдещите такива до
окончателното погасяване на задължението. Ето защо правилно и
законосъобразно предявеният иск по чл. по чл. 694, ал.2, т.2 от ТЗ за
установяване дължимостта на вземането за законна лихва за периода от
сключване на договора до датата 29.01.20 г. е преценен като основателен и е
уважен. Размерът на вземането за посочения период е установен чрез ССчЕ,
като по отношение на уважения размер не се излагат оплаквания във
въззивната жалба. Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в
сила.
От въззиваемите страни не са направени претенции за
присъждане на разноски и такива не се присъждат.
По частната въззивна жалба против определение №
22071/17.03.22 г. е подадена от "Г.К." ЕООД:
Определението е постановено по реда на чл. 248 от ГПК, като
със същото "Г.К." ЕООД е осъдено да заплати на Ф. „Л.“ разноски за
участието й по делото като ответник в размер на 1230 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Определението е правилно и законосъобразно.
8
Първоначално искът е бил предявен против Ф. „Л.“ в
качеството й на ответник, като на страната са били връчени преписи от
искова молба и допълнителна искова молба, респ. същата е подала отговор на
исковата молба и отговор на допълнителната искова молба с ангажиране на
адвокатска защита и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1230
лв. Производството против Ф. „Л.“ в качеството й на ответник е било
прекратено, при което на основание чл. 78, ал.4 от ГПК в тежест на ищеца са
възложени направените от нея разноски.
В частната жалба се излагат единствено съображения за това,
че Ф. „Л.“ няма правен интерес да участва в производството, включително и
като ответник по делото, тъй като вземанията й към несъстоятелния търговец
ЕТ „С.-С.Г.“ били погасени, при което Ф.та е загубила качеството си на
кредитор в производството по несъстоятелност.
Така изложените оплаквания са без правно значение по
отношение отговорността за разноски на ищеца. В случая именно "Г.К."
ЕООД е насочило иска си и против Ф. „Л.“ в качеството й на ответник, за
осъществяване на защитата против който иск е ангажирана адвокатска защита
и са направени разноски. Поради предявяване на иска против ненадлежна
страна производството е прекратено с протоколно определение от 30.06.21 г.,
при което е налице хипопеза по чл. 78, ал.4 от ГПК за ангажиране
отговорността на ищеца за разноските, направени от ответника при
прекратяване на делото. Обстоятелството дали Ф.та е получила плащане на
своето вземане, прието в производството по несъстоятелност, е изцяло
ирелевантно и не може да обоснове неприложимост на нормата на чл. 78, ал.4
от ГПК.
Ето защо следва обжалваното определение да бъде
потвърдено.
С оглед неоснователността на частната жалба следва да се
уважи претенцията на Ф. „Л.“ за присъждане на разноски по предявената
частна жалба – 200 лв. заплатен адвокатски хонорар съобразно представения
списък на разноските към отговора на частната жалба и данните в договора за
правна помощ за уговорен и изплатен хонорар в този размер.
Ето защо ПАС
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21117/20.12.2021 г.,
постановено по т.д. № 89/20 г. по описа на Окръжен съд К..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 22071/17.03.22 г.,
постановено по т.д. № 89/20 г. по описа на Окръжен съд К..
ОСЪЖДА „Г.К.“ ЕООД ЕИК ********** да заплати на „Ф.
Л.“ ЕИК ********* разноски за производството по частна въззивна жалба
против определение № 22071/17.03.22 г. по т.д. № 89/20 г. на ОС – К. в
размер на 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
В тази част решението има характер на определение и подлежи
на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10