Р Е Ш Е Н И Е
№………./ 20.05.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на двадесет и втори
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
при участието
на секретаря Румяна Дучева
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 1373 по описа за 2018г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Ж.Р.К. срещу
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432 от КЗ да бъде
осъден ответникът да заплати сумата от 160000.00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи в претърпени болки и
страдания от смъртта на майката на ищцата Р.И.С., всичките вреди и смъртта на наследодателката,
настъпили в следствие на виновно причинено от Д. Т.Т.ПТП на 18.04.2017г.,
дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №BG/30/116003302410 със срок на действие от 28.12.2016г.
до 28.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
деликта – 18.04.2017г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 18.04.2017г. на АМ
„Тракия“, км.190+300 в посока запад – изток, в землището на община Чирпан е
настъпило ПТП, при което, водачът Д.Т.Т., при управление на лек автомобил
„Мерцедес С220”, рег. №******* с пътник Р.С. е нарушил правилата за движение по
чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, в следствие, на което загубва контрол над
автомобила, който се блъска с предната си част в южната разделителна мантинела,
събаря опорните колчета и се преобръща по таван в лялата пътна лента.
На пътничката Р.С. са й били причинени множество масивни
и тежки травматични увреждания, изразяващи се в охлузвания и
разкъсно-контузни рани на лицето и гръдния кош, оток на мозъка, счупване па
ребра двустранно с кръвонасядане в междуребрената мускулатура, контузия и
разкъсване на белия дроб, свободен въздух и кръвоизлив 1000 мл. в гръдната
кухина, разчленен гръбначен стълб между IV и V гръдни прешлени с пълно
прекъсване на предната надлъжна връзка и кръвонасядане на околната мускулатура,
контузия на гръбначния мозък и обвивките му, открито нараняване на коремната
стена с излизане на черва, разкъсване на черния дроб, разкъсване и контузия на
десния бъбрек, кръвоизлив 1000 мл. в корема, разкъсване на опорака на червата,
контузии и разкъсно-контузни рани в областта на междинницата, разкъсно-контузна
рана на седалището вдясно, счупване на таза, охлузвания и кръвонасядания по
крайниците, счупване на дясната ключица. В следствие на ПТП и причинените травматични увреждания
е настъпила смъртта на наследодателката на ищцата.
Срещу виновният водач Д. Т.Т.е образувано досъдебно
производство, като с присъда №59/07.12.2017г. по НОХД №571/2017г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора, влязла в законна сила, последният е признат за
виновен за това, че по непредпазливост причинил смърт на Р.С. и му е наложено
наказание „лишаване от свобода“, отложено с пет годишен изпитателен срок.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача Т.
е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
BG/30/116003302410 със срок на действие от 28.12.2016г. до 28.12.2017г. с
ответника, който следва да заплати обезщетение за вредите причинени от
застрахования.
Ищцата твърди, че с нейната майка са имали здрава
семейна връзка, отношения основани на разбирателство, любов и подкрепа. Ищцата
продължава и към настоящия момент да тъжи и скърби за своята майка.
По изложените съображения претендира осъждане на
ответника да заплати процесната сума за преживените болки и страдания.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове, моли същите да бъдат уважени. Моли за присъждането
на разноски.
По делото е
постъпил отговор от ответната страна „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в срока по
чл.367 от ГПК.
Излагат се съображения, че исковата молба е недопустима,
тъй като няма надлежно предявена претенция към застрахователя по чл.380, ал.1
от КЗ, преди завеждане на делото. Посочва се, че ищцата е отправила
застрахователна претенция от 02.02.2018г., по която е образувана щета
№0801-004570/2017-02. Същата е била нередовна, тъй като е била подадена от
пълномощник без надлежно пълномощно, съгласно изискванията на КЗ /данните на
упълномощителя са били непълни/, липсвало е посочване на банкова сметка, не е
представен препис от акт за смърт на *Р.С., не е представен аутопсионен
протокол, не е представена влязла в сила присъда спрямо отговорния водач. В
тази връзка е постановен отказ. Излага се, че след представяне на посочените
документи, застрахователната комисия ще преразгледа преписката и ще определи обезщетение.
По изложените съображения се моли производството по делото да бъде
прекратено.
По същество се оспорва предявения иск по основание и
размер. Твърди се, че е налице съпричиняване на вредите от страна на
пострадалата, тъй като не е поставила предпазен колан.
Оспорват се вида и размера на твърдяните неимуществени
вреди, като претърпените болки и страдания. Излагат се съображения, че
претендираната сума за неимуществени вреди е завишена и несъобразена с принципа
за справедливост.
По отношение на лихвата за забава, се излага, че
ответникът ще изпадне в забава след получаването на уведомлението за заявена
претенция и изтичане на срока за произнасяне. В случая предявената претенция на
02.02.2018г. е без посочена банкова сметка, поради което на основание чл.380,
ал.3 от КЗ забавата е за кредитора, поради което акцесорният иск за лихви
следва да бъде отхвърлен и на това основание.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли
предявените искове.
В съдебно заседание ответникът редовно уведомен, чрез процесуалния
представител подържа подаденият отговор, моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила присъда №59/07.12.2017г.
по НОХД №571/2017г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, Д. Т.Т.е признат за
виновен, в това, че на 18.04.2017г. на АМ „Тракия“, км.190+300 в посока запад –
изток, землището на Община Чирпан, обл. Стара Загора при управлението на МПС –
лек автомобил „Мерцедес С220“, с рег. №******* е нарушил правилата за движение
по пътищата: чл.20, ал.1 и чл.21, ал. от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта
на *Р.Ивановав Стойчева.
По делото е приложен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №43/18.04.2017г., от който се установява, че
настъпило ПТП, при което водачът Д. Т. на лек автомобил „Мерцедес С220“, с рег.
№******* при движение с несъобразена
скорост, губи управлението на автомобила и се блъска в предпазната мантинела. Р.И.С.
е отразена като пострадало лице с диагноза: починала. В протокола е посочено,
че водачът на лекия автомобил има валидна застрахователна полица „Гражданска
отговорност” с №В6/30/116003302410 с „Далл Богг: Живот и здраве“ ЗАД, валидна
до 28.12.2017г.
Съгласно представеното по делото
преводно нареждане от 28.11.2018г. на Ж.Р.К. е изплатена сумата от 20000.00лв.
с наредител „Далл Богг: Живот и здраве“ АД по щета №0801-004570/2017-02.
От събраните досъдебното производство
доказателства и от заключението по допусната комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза се установява следния механизъм на ПТП: лек автомобил
„Мерцедес С220“, с рег. №*******, управляван от Д. Т. се е движил по АМ –
Тракия на 190км+300, в посока Запад – изток. Лекият автомобил се е намирал в
ускорителната пътна лента, когато водачът е задействал спирачната уредба,
отклонил се е наляво по посока на движението си, като е оставил следи от
странично плъзгане върху асфалта и е загубил контрол над управлението над
автомобила. Настъпил е удар между предната лява част на автомобила и
разделителната мантинела. Навлизайки в участъка между двете еластични огради,
автомобилът е съборил опорните колчета откъснал южната мантинела. Следва втори
удар със страничната дясна част на автомобила, като събира и прегъва част от
южната разделителна мантинела. От края на огънатата мантинела около 31м източно
от ориентира, лекия автомобил е започнал да се преобръща. Скоростта на
автомобила непосредствено преди произшествието е била 152.06кв.ч. Вещото лице –
експерт по пътно строителство е дал заключение, че мантинелата на терен е била
изработена от стомана S235JR, няма установен срок на годност. Към момента на
ПТП не е била компометирана, но не може да задържи преминаването на автомобила
в срещуположната пътна лента.
В част медицинска вещото лице Д. е
заключило, че в следствие на ударите и преобръщането на автомобила Р.И.С. е
получила травма в областта на гръдния
кош и на корема с разкъсвания на десен бял дроб, разкъсване на черен дроб,
десен бъбрек, довеждащ до излив на значително количество кръв в коречната и
гръднита кухини. В следствие на тези травми е настъпила нейната смърт. С оглед
данните от досъдебното производство, че Р.С. се е возила без колан, вещото лице
е посочило, че в случай, че същият беше поставен не биха се получили тежките
травми в областта на гръбначния стълб – счупване на ниво 4,5 гръдни прешлени,
увреждане на гръбначния мозък и счупване в областта на таза. В съдебно
заседание допълнително вещото лице разяснява, че имайки предвид транспортното
произшествие както и неговия механизъм, травмите в областта на белия и черния
дроб, на десния бъбрек не биха могли да се предотвратят при слагането на колан
и неминуемо е щяло да настъпи смърт на пострадалата.
От заключението по съдебно
психиатричната експертиза се установява, че при ищцата се диагностицират
колебания в емоционалната сфера, основно в депресивния регистър. Поведението й
е със силно нарушена емоционална стабилност, като емоционалните преживявания са
предимно в негативния емоционален регистър,
позитивния почти отсъства. Налице са симптоми на генерализирана
тревожност – Ф-41-1, която се характеризира със симптоми на чувство на нервност
през ден, „треперене“ на тялото, мускулно напрежение, изпотяване, замайване,
сърцебиене, световъртеж и епигастрален дискомфорт. Чести са страховете за
здравето. Това разстройство се свързва с хроничен стрес – инцидента, както и от
мястото на травмата. При невъзможност за рационална преработка на психотравмата
от ищцата, тя може да доведе до хронифициране и други психически усложнения. При
проследяване на състоянието на ищцата от инцидента от 18.04.2017г. до настоящия
момент се диагностицира неовладяване на емоционалните колебания и обилна
вегетативна симптоматика. Провеждано е лечение. Провежданата психотерапия към
момента е с характер на снемане на тревожността, но се налага и продължение на
медикаментозното лечение. Вещото лице е заключило, че клиничните симптоми на
„Генарилизирана тревожност“ са актуални при ищцата.
Разпитани св. К. /леля на ищцата/ и
св. С. излагат, че след раздялата на родителите й, Ж. била отгледана от майка
си *Р.. Те били много близки, майка й помагала на Ж., както финансово така и за
отглеждането на детето й. Когато й съобщили за настъпилия пътен инцидент Ж.
изпаднала в шок, била объркана, несигурна, не знаела какво говори. Наложило се
да отиде да разпознае майка си. На погребението Ж. се чувствала много зле, не
можела да стои на краката си, като трябвало да бъде придържана от близките си.
След смъртта на майка си Ж. започнала да има психически проблеми, плачела
непрекъснато. Занемарила външния си вид и грижите към детето си. Това наложило да
пие успокоителни и посещава психолози. И двете свидетелки имат впечатления, че
сега състоянието на Ж. е по – добро, но продължава да плаче и говори за майка
си, колко й липсва.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1
от КЗ увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
В настоящия случай от доказателствата
по делото се установи, че е управляваното от деликвента в деня на инцидента МПС,
е било застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в „ДаллБогг:
Живот и здраве“ ЗАД по застрахователна полица, валидна към датата на настъпване
на ПТП.
Договорът за застраховка не е оспорен
по авторство или съдържание по надлежен ред, следователно обвързва валидно
застрахователя и застрахованото лице.
При съвкупния анализ на
доказателствата се установява, че е настъпило ПТП между посочените лица, което
е причинено виновно и противоправно от Деан Т., който факт е установен с влязла
в сила присъда №59/07.12.2017г. по НОХД №571/2017г. по описа на Окръжен съд –
Стара Загора.
Деликвентът е признат за виновен, в
това, че е причинил по непредпазливост смъртта на Р.И.С..
Решението, досежно виновното
противоправно поведение на водача, както и факта на причиняване на смъртта е
задължително за настоящата инстанция съобразно нормата на чл.300 от ГПК.
Установено е по делото, че Р.С. е
майка на ищцата/съгласно удостове*Р.е за наследници на л.73/, като в следствие
на нейната смърт същата е изпитала болки и страдания, които са пряка и
непосредствена последица от поведението на деликвента. За негативните
изживявания у ищцата преки впечатления имат двамата разпитани в хода на
съдебното дирене свидетели, показанията, на които съдът напълно кредитира. От
разпита на същите категорично се установи, че в следствие на смъртта на майка
си ищцата е била силно разстроена, тъжна, скърбяла е видимо за нея, като постоянно
е плачела и говорел за починалата. Това й състояние продължава и към настоящия
момент, и й е попречило да бъде съсредоточен върху ежедневните си задължения и
да бъде отдадена на семейството си. Тези обстоятелства се установяват и от
заключението по съдебно психиатричната експертиза.
С оглед изложеното, съдът намира, че
са изпълнените предпоставките на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и предвид
факта, на наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност", са възникнали основанията по чл.432 от КЗ за
ангажиране отговорността на ответника - застраховател за обезщетяване на
вредите, претърпени от ищцата в резултат на виновното и противоправно поведение
на прекия причинител.
В тази връзка съдът приема, че искът за
неимуществени вреди е доказан по основание.
Относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се мотивира със следното:
Обезщетението за неимуществени вреди,
съгласно чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, като съобрази обществения критерий
за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от
настъпилото ПТП, както и обстоятелството, че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до
изживените в момента на самото престъпление такива, а продължават и след това.
В процесния случай, за да определи
размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази, че ищцата е изпитала болки и
страдания, в следствие на загубата на единия си родител, нейната майка. Загубата
на родител е тежка травма, която е особено силна когато е внезапна, неочаквана
и причинена по начин, различен от естествения за всяко човешко същество. Връзката
между родител и дете е изключително силна, като много ясно е изразена тя с
майката. Това е така, защото майката е онзи родител, който полага първите
непосредствени грижи за новороденото дете, като те продължават и в последствие и
след навършване на неговото пълнолетие. Такава силна връзка се установява между
ищцата и нейната майка, като между тях са съществували чувство на взаимна обич,
разбирателство и доверие, такива са и преките впечатления на разпитаните
свидетели. Базирайки се на тези свои чувства Р.С. е била видима опора за своята
дъщеря и нейното семейство, като я е подпомагала с оглеждането на родените деца.
От събраните по делото доказателства се
установи, че майката на ищцата е била на възраст 50г., същата е била в добро
здравословно състояние за възрастта си, без заболявания, които да предполагат
скорошен летален изход, поради което настъпването на нейната смърт е било
неочаквано за последната.
Свидетелските показания са еднозначни,
че чувствата на дълбока тъга и печал са били ясно разпознаваеми у ищцата, който
е плачела за своята майка, говорела е често за нея, страдала е, защото е
останала без един важен фактор от своя живот. Тези негативни емоции се отразили
на ищцата, физически и психически. След смъртта на майка си ищцата започнала да
неглижира външни си вид. От преживения стрес развила „Генарилизирана
тревожност“, установена от вещото лице по съдебно психиатричната експертиза,
което психично заболяване, макар и лекувано в един продължителен период от две
години към настоящия момент е все още актуално. Степенувайки интензитета на
болките и страданията на ищцата в морален план, съдът приема, че най – силни са
били непосредствено след смъртта на родителя и първите няколко месеца, като макар и с по –
нисък интензитет са продължили през един двугодишен период. И вещото лице К. и
свидетели определят, че състоянието на ищцата към настоящия момент не се е
подобрило съществено, като все още не е започнала да преодолява нанесената й
морална травма.
За определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, е необходимо да се съобрази и, че към момента на
настъпване на процесното събитие /18.04.2017г./ лимитът на застрахователна
отговорност за неимуществени вреди от застрахователно събитие при едно
пострадало лице е 2000000 лв., а при две и повече пострадали лица е до 10 000
000 лв.
Предвид гореизложеното съдът, като
отчете вида и характера на настъпилите вреди,
интензитета на претърпените болки и страдания, тяхната продължителност, обществено
- икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно
чл.266 КЗ/отм./ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ намира, че искът е основателен за
сумата от размер на 160000.00 лева.
С оглед така определения размер на
репариране на неимуществените вреди съдът пристъпва към разглеждане на възражението
на ответника за съпричиняване на вредите от Р.С., нарушавайки чл.137а, ал.1 от
Закона за движение по пътищата – неизползването на обезопасителен колан.
По делото няма категорични данни, че пострадалата
по време на пътния инцидент не е ползвала обезопасителен колан. Налице е
индикация за липса на такъв, съгласно обясненията дадени от водача Д. Т. в
досъдебното производство. Установяването обаче на това нарушение на правилата
за движение не е в пряка и причинна връзка с настъпилия летален изход. Вещото
лице в част медицинска дава категорично становище, че в действителност част от
травмите биха се предотвратили, ако беше поставен обезопасителен колан, но не и
останалите тежките такива в областта на белия и черния дроб, десния бъбрек. От тяхното
настъпване неминуемо е щяло да доведе до смърт, т.е леталният изход не би могъл
да бъде избегнат и с поставен обезопасителен колан.
Предвид изложените мотиви не е налице
твърдяното съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, което да
предпостави приложението на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД за съразмерно
намаляване на определеното от съда обезщетение.
По изложените съображения съдът
намира, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 140000.00лв.,
след приспадане на заплатеното в хода на процеса обезщетение в размер на
20000.00лв. и отхвърлен за тази сума, поради плащане.
По
отношение на лихвата забава:
Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал.
3 от КЗ. Според правилото на чл.380, ал.1 от КЗ лицето, което желае
да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция и да представи пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя. В чл.380, ал.3 от КЗ е предвидено, че непредставянето на данни
за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409.
Съгласно следващата разпоредба на чл. 497 КЗ,
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ.
В случая претенцията на ищцата е
отправена до застрахователя на 02.02.2018г., съгласно искане вх. №342 на л.40
от делото. Видно от същото, както и от водената кореспонденция между страните,
ищцата не е посочила банкова сметка, , по която да й бъдат превеждани сумите.
Начин на плащане и банкова сметка са посочени едва с допълнителната искова
молба на 31.10.2018г., връчена на ответника за допълнителен отговор на
20.11.2018г.
Следователно и при съобразяване на
правилото на чл.409 и чл.380, ал.3 от КЗ ответникът ще изпадне в забава за
заплащане на застрахователното обезщетение едва на 20.11.2018г., при положение,
че вече са представени всички документи за установяване на претенцията, като за
периода от датата на деликта до 19.11.2018г. искането за присъждането на
законна лихва е неоснователно.
По
разноските:
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 5600.00лв.
и съдебно деловодни разноски в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 300.00лв.,
възнаграждение за вещо лице. На основание чл.77 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати и сумата от 199.28лв., за която е останал задължен,
съгласно протоколно определение от 22.04.2019г., съставляваща част от
неизплатеното възнаграждение на вещото лице Г.Д.Г. по част техническата по
допусната комплексна експертиза.
На основание чл.78,
ал.1 от ЗЗД на ищеца се следват разноски в размер на 6000.00лв., адвокатско
възнаграждение, а на ответника такива не се следват.
Ответникът е станал
причина за завеждане на настоящото производство, като до хода на устните
състезания е оспорвал предявения иск, но е заплатил по време на висящността на
производството част от главницата. С това си поведение е принудил ищецът да
стори разноски за завеждането на настоящото производство. Следователно
ответникът следва да понесе разноските изцяло, като на него не му се следват
такива, тъй като искът не е отхвърлен поради неоснователност, същият е
основателен изцяло, но е частично погасен с плащане.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул. „Г.М.
Д.“ №1 ДА ЗАПЛАТИ НА Ж.Р.К.,
ЕГН **********, с адрес за призоваване *********************************************
сумата от 140000.00лв./сто и четиридесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи в претърпени болки и страдания от
смъртта на майката на ищцата Р.И.С.,
всичките вреди и смъртта на наследодателката, настъпили в следствие на
виновно причинено от Д. Т.Т.ПТП на 18.04.2017г., дължимо по силата на договор
за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№BG/30/116003302410 със срок на действие от 28.12.2016г. до 28.12.2017г., ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 20.11.2018г. до окончателното й
изплащане на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497 от КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове е с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497 от КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД от Ж.Р.К.,
ЕГН **********, с адрес за призоваване *********************************************
срещу „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, бул. „Г.М. Д.“ №1 да бъде осъден ответникът
да заплати сумата за разликата над
140000.00лв./сто и четиридесет хиляди лева/ до пълния
предявен размер от 160000.00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи в
претърпени болки и страдания от смъртта на майката на ищцата Р.И.С., всичките вреди и смъртта на наследодателката,
настъпили в следствие на виновно причинено от Д. Т.Т.ПТП на 18.04.2017г.,
дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №BG/30/116003302410 със срок на действие от 28.12.2016г.
до 28.12.2017г.,
както и за
заплащане за законната лихва върху главницата от 160000.00лв. за периода от 18.04.2017г.
до 19.11.2018г.
ОСЪЖДА „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул.
„Г.М. Д.“ №1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Окръжен съд - Варна държавна такса и съдебно деловодни разноски в размер на 5900.00лв./пет хиляди и деветстотин лева / и 5.00лв./пет лева/, за издаване на изпълнителен лист на основание
чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул.
„Г.М. Д.“ №1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Окръжен съд - Варна сумата 199.28лв./сто деветдесет и девет лева и двадесет и осем
стотинки/, съставляваща част от неизплатеното възнаграждение на
вещото лице Г.Д.Г. по част техническата по допусната комплексна експертиза,
съгласно протоколно определение от 22.04.2019г. на основание чл.77 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул.
„Г.М. Д.“ №1 ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Р.К.,
ЕГН **********, с адрес за призоваване ********************************************* сумата от 6000.00лв. /шест хиляди лева/, представляваща сто*Р.съдебно деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените
суми с решението могат да бъдат заплатени на ищеца по следната банкова сметка, ***
„Централна Кооперативна банка“ АД: IBAN ***, BIC: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването на страните пред Варненския апелативен съд.
Решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/Д.А
СТОЯНОВА/