№ 420
гр. Пазарджик, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500584 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2 по
описа за 2025 година е признато за установено, че А. Г. А., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ******************** дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис
4, представлявано от З.Б., чрез упълномощен юрисконсулт Б. Д., сумата в
размер на 400 лева, представляваща главница /чистата стойност/ по
Приложение към договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
15566218-CARD-16331425/15.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 29.10.2024 г. до окончателното изплащане
на задълженията, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4551/2024 г. по описа на РС
Пазарджик, като са отхвърлени исковете за заплащане на сумата над 400 лева
до претендирания размер от 781,71 лева главница, 252.28 лева договорна
1
лихва за периода от 15.12.2017 г. до 16.06.2020 г.; 491,75 лева обезщетение за
забава, считано от 17.06.2020 г. до 29.10.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 4551/2024 г. по описа на РС Пазарджик.
Осъден е А. Г. А., ЕГН **********, с настоящ адрес:
********************, да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-
р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4,
представлявано от З.Б., чрез упълномощен юрисконсулт Б. Д., на основание
чл.78, ал.1, сумата в размер на 157,32 лева, представляваща сторени разноски,
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Осъдена е „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от З.Б., чрез
упълномощен юрисконсулт Б. Д., да заплати на адвокат В. В. от АК С., на
основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.38, вр. с чл.36, ал.2 Закон за адвокатурата,
сумата в размер на 333,91 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника.
В срок така постановеното решение е обжалвано от А. А. , чрез
процесуалния му представител, в частта, с която е установено, че ответникът
дължи на „Агенция за събиране на вземане“ ЕАД сумата в размер на 400 лева
главница по Приложение към договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 29.10.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 4551/2024г. по описа на
РС - Пазарджик.
Счита, че решението е постановено при неправилно приложение на
материалния закон , моли в обжалваната част да бъде отменено и иска –
отхвърлен.
За да не уважи възражението за изтекла погасителна давност по смисъла
на чл.110 ЗЗД съдът приел, че макар и да са релевантни разрешенията, дадени
в т.7 от ППВС от 28.05.1979г. по гр. д. 1/ 1979г. и ТР № 5 от 21.11.2019г. на
ОСГТК по г. д. № 5 / 2017г.. според които при нищожните договори
длъжникът получава средствата при начална липса на основание, т.е. при
2
първия фактически състав на чл.55. ал. 1. пр. 1. и съответно от този момент
започва да тече погасителната давност, с извършените плащания на
15.11.2018г.; 14.12.2018г.;15.01.2019г.;15.02.2019г.; 15.03.2019г. и 13.03.2020г„
било налице признание на дълга по смисъла на чл.116. б. ..а“ ЗЗД и съответно
давността е била прекъсвана, при което не е изтекла погасителната давност за
остатъка от дълга.
Приел е също, че Решение № 255 от 26.03.2013 г. по търг. д. № 145/2012
г. на Върховен касационен съд, 2-ро т. отд. не е относимо към конкретния
случай, тъй като касаело периодични плащания.
Дали вземането е за периодични плащания, или не, нямало значение за
прекъсването на давността, а само относно нейната продължителност - 3 (три)
години за периодичните плащания по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД н 5 (пет)
години за всички вземания, за които законът не предвижда друг срок но
смисъла на чл.110 ЗЗД.
Цитирана е съдебна практика.
Правилно констатирал съда съобразявайки приетата по делото
експертиза, че давността е започнала де тече на 31.10.2018г., когато е усвоена
окончателно сумата, но неправилно е заключил, че давността е била
прекъсвана с последващите плащания.
Съобразявайки ,че давността е започнала да тече на 31.10.2018г., а
заявлението по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 4551/2024г. по описа на РС -
Пазарджик е подадено на 28.10.2024г. се налагал извода, че вземането е изцяло
погасено но давност на 31.10.2023г.
Моли да бъде отменено и иска отхвърлен с произтичащите от това
последици.
В срок е постъпил отговор от „Агенцията за събиране на вземания“ЕАД.
Считат,че жалбата е неоснователна, а решението законосъобразно,
правилно и обосновано .
Претендират юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.
Страните редовно призовани не са се явили и не са представлявани в
съдебно заседание.Писмено становище е постъпило от процесуалния
представител на жалбоподаеля.
3
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение и разпоредбата на чл.269 от ГПК , за да се произнесе ,взе предвид
следното:
В исковата си молба против А. А. ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД твърди, че на 17.06.2020 г. било подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г.,
сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, по силата на който вземанията, произтичащи от Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № РЕ138-15566218 от дата 15.12.2017 г. и Приложение №
САК.В-16331425 е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания”
АД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената
продажба на вземането от името на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/САКО-16331425
от дата 23.06.2020 г. изпратено до длъжника с известие за доставяне, от страна
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник
на цедента.
И към исковата молба е представено копие от уведомлението за
извършена цесия.
На 15.12.2017 г. А. Г. А., в качеството на Кредитополучател, сключил
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и
ползване на кредитна карта № РП38-15566218 от 15.12.2017 г. и Приложение
№ САКО-16331425 към Договора. Договорът бил сключен при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно т.12 от Условия
към договора, представляващи неразделна част от Договора за кредит, освен
предоставеният размер на потребителски кредит, Кредиторът може да
предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит и ползването на
кредитна карта с максимален кредитен лимит 10000 лева, която карта
Кредиторът ще издаде и достави на Кредитополучателя. На основание т. 21 от
Условията към Договора, заедно е кредитната карта, на Кредитополучателя се
предоставя и документ „Приложение“, представляващо неразделна част от
4
Договора за кредит и съдържащо всички конкретни условия по револвиращия
кредит и процедурата по активиране на кредитната карта, като задълженията
на Кредитополучателя по тази карта възникват към момента на активиране на
картата. Кредитополучателят може да извършва транзакции (операции) с
кредитната карта до размера на кредитния лимит в рамките на дневните
транзакционни лимити, като всяка транзакция с кредитната карта
представлява усвояване на договора за револвиращ кредит.
Съгласно документа Приложение № САКО-16331425, представляващо
неразделна част от Договора за кредит № РШ8-15566218, БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД са предоставили на Кредитополучателя револвиращ
заем с максимален кредитен лимит в размер 1000 лв. /хиляда лева/, за
усвояването на който Кредиторът е издал на името на Кредитополучателя
международна кредитна карта „Маз1егсаг<1” с персонален идентификационен
номер. Преди използването на картата Креди получателят е длъжен да я
активира съгласно процедурата за активиране на кредитната карта посочена в
Приложението като задълженията на Кредитополучателя по тази карта
възникват към момента на активиране на картата. Съгласно Приложението
Кредитополучателят има право да усвоява предоставеният му кредит и чрез
услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в
рамките на наличния лимит, като ползването на тази услуга се отразява като
транзакция в месечното извлечение. Кредитополучателят може да използва и
услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на
кредитора, като при всяко ползване на тази услуга се подписва приложение
към Договора, съдържащо конкретните параметри на транзакцията.
Възползвайки се от предоставения му кредитен лимит,
Кредитополучателят извършвал транзакции посредством услугите плащания
чрез терминални устройства и тегления в брой от банкомат.
Към момента на подаване на заявление длъжникът не бил заплатил
изцяло усвоените суми, като непогасена е останала сума в размер на 781.71
лева.
Начислена била лихва за ползване на кредита в размер на 252.28 лв., за
периода от 15.12.2017 г. до 16.06.2020 г.
Подписвайки договора, страните са договорили, че при условие че
Кредитополучателят не извърши плащане по дължимите суми в рамките на
5
два месеца от последното плащане, последният дължи и обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка
забавена вноска и било начислено обезщетение за забава в размер на 491.75
лв. за периода от 17.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава
или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
По заявление на ищеца по реда на чл.410 от ГПК било подадено
заявление от ищеца и образувано ч.гр.д. № 4551/2024 г., по което била
издадена исканата заповед.
Поради постъпило възражение от длъжника ищеца предявява иска си ,за
да установи съществуването на вземането.
Молят да бъде прието за установено ,че ответникът дължи на ищеца
следните суми:
- 781.71 лв. (седемстотин осемдесет и един лева и седемдесет и
една стотинки) - представляваща главница за периода от 15.12.2017 г. до
16.06.2020 г.;
- 252.28 лв. (двеста петдесет и два лева и двадесет и осем стотинки)
- договорна лихва за периода от 15.12.2017 г. до 16.06.2020 г.;
- 491.75 лв. (четиристотин деветдесет и един лева и седемдесет и
пет стотинки) — обезщетение за забава, считано от 17.06.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в съда; За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е
начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на
чл. 6 ЗМДВИПОРНС;
- законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд
до окончателното изплащане на задължението.
Претендират разноски.
С допълнителна молба са уточнени параметрите на кредитния договор.
В срок е постъпил писмен отговор от А. А..
Допустимостта на исковете не е оспорена, оспорена е основателността
им. Вземането по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS - 15566218 от 15.12.2017г., било разгледано в производството по гр. дело
6
№ 3556 / 2022г. по описа на РС – Пазарджик,.В съдебните решения било
прието ,че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което
въпросният договор е нищожен и приложени последиците на чл.23 от ЗПК,.
Нищожен бил и договорът ,на който ищецът основава претенцията си.
Считат обаче в конкретния случай , че цялото вземане на кредитора е
погасено по давност. Този извод се налагал от разрешенията – дадени с ТР от
24.11.2024г. по т.д. № 3 / 2023г. на ОСГТК на ВКС, като е прието, че „при
уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни
вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от
главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114
ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на
дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с
ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост“. От момента на изискуемостта на главницата – 15.01.2018г. до -
28.10.2024г. - датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК по ч. гр. дело
№ 4551 / 2024 г. по описа на РС - Пазарджик, бил изтекъл срок по-дълъг от пет
години, поради което вземането било погасено по давност.
Дължимата сума при прилагане разпоредбата на чл.23 от ЗПК била 400
лева ,но вземането за нея било погасено по давност.
Изложени са и други доводи за недействителност на кредитния договор.
Претендира разноски.
Съдът като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е допустим ,тъй като са
налице и специалните предпоставки за провеждане на производство по чл.422
от ГПК.
Съдът е приел , въз основа на писмените доказателства по делото и
заключението на експерта , че процесният договор за револвиращ
потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9, т.9а, т.10 и
т.20 ЗПК.
Приложение към договора за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
7
PLUS-15566218-CARD- 16331425/15.12.2017 г., уреждащо параметрите на
револвиращия кредит, е подписано едностранно - от представител на
кредитора-ищец. В него няма положен подпис от ответницата по делото.
Договорът не съдържал условията за прилагането на лихвения процент,
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; не била посочена методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент, съгласно чл.33а ЗПК; Не е посочена общата
сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора за кредит, наличието или липсата на право на отказ на потребителя
от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихва, съгласно чл. 29, ал. 4 и
6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 44, 90%.
Прието е в мотивите на съда , че кредитното правоотношение между
страните се явява недействително на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11,
ал.1, т.9, т.9а, т.10 и т.20 ЗПК и като такова не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, при недействителност на договора
за потребителски кредит, потребителят/кредитополучателят дължи връщане
на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Счел е за основателен иска за главница в размер на 400 лева.
С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК и предмета на въззивната
проверка ,очертан от въззивната жалба , след като констатира ,че не е налице
нарушение на императивни правни норми ,съдът следва да даде отговор само
на въпроса – погасено ли е задължението от 400 лева , остатък по главницата
,дължима по нищожния договор по давност.
Фактите , относими към така поставения въпрос не са спорни.
Установено е от експерта , че ответникът е усвоил заемната сума на
8
10.10.2018 г. и на 31.10.2018 г. ; 15.11.2018 г., 14.12.2018 г., 15.01.2019 г.,
15.02.2019 г., 15.03.2019 г., 18.08.2019 г. и 13.03.2020 г. са извършвани
плащания по кредита.
Следва да се отговори на въпросите от кога тече погасителната давност
и прекъсвана ли е тя с извършените плащания.
Въззивната инстанция не споделя приетото от първоинстанционния съд ,
че погасителната давност , аналогично на хипотезата на нищожен договор
започва да тече от момента на престиране по този договор.Не може да не се
държи сметка за спецификата на този договор и съответно прогласяване на
недействителността му и последиците от нея.
По тълкувателен път не е дадено разрешение на въпроса за началния
момент на погасителната давност в хипотезата на признаване на договора за
потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК и прилагане
на предвидената в чл. 23 ЗПК последица за дължимост от потребителя само на
чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, какъвто
е настоящият случай. До обявяването на договора за кредит за недействителен
страните са съобразявали своето поведение с условията на сключения
помежду им договор, поради което давностният срок за погасяване на
признатото вземане с предмет чистата стойност на кредита по смисъла на чл.
23 ЗПК започва да тече най-рано от датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита.Това е приемано последователно в съществуваща до
момента съдебна практика.
В конкретната ситуация има още една специфика , която не е отчетена от
съда и ответника.
Касае се за револвиращ потребителски кредит за 1000 лева , отпуснат
към основен договор за потребителски кредит. Револвиращият кредит е
изключително гъвкав финансов инструмент, който позволява на
кредитополучателя да тегли и връща средства многократно в рамките на
предварително определен лимит.Усвоените средства не се погасяват чрез
предварително определени по размер вноски,като е възможно и внасяне на
една минимална сума в определен срок , което съхранява правата на
кредитополучателя.
Обикновено този договор няма срок и се подновява автоматично.Затова
9
и в исковата молба са изложени редица обстоятелства относно дължимостта
на сумите ,но нищо за предсрочна изискуемост или срок на договора.
Поради това и съдът счита ,че погасителна давност за това вземане дори
не е започнала да тече.
Въззивната инстанция също намира ,че цитираната съдебна практика ,
безспорно установена относно началния момент на погасителната давност за
даденото по нищожни договори не е приложима в конкретната
хипотеза.Разпоредбите на чл.23 от ЗПК се явяват специални по отношение на
ЗЗД, а с оглед изложеното не се налага обсъждане на възможностите за
прекъсване на погасителна давност.Следва все пак да се отбележи ,че има
доста съдебна практика в този смисъл и първоинстанционният съд я познава и
я е приложил.
Би могло да се разсъждава поради връзката между договорите – този за
револвиращ кредит и този с цена 15 000 лева за потребителски кредит ,дали
погасителната давност не е започнала да тече от момента на настъпване
предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит ,което е
станало през 2022 година.
Но дори и да се приеме този момент като начало ,то очевидно
погасителната давност не е изтекла.
Поради изложеното , макар и по малко по-различни съображения ,
въззивната инстанция намира първоинстанционното решение като краен
резултата за правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответника по жалбата се дължи
юрисконсултско възнаграждение ,което съдът определя в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по
гр.д.№ 2 по описа за 2025 година,с което е признато за установено, че А. Г. А.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ******************** дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
10
управление гр. София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от З.Б., чрез упълномощен
юрисконсулт Б. Д., сумата в размер на 400 лева, представляваща главница
/чистата стойност/ по Приложение към договора за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-15566218-CARD-16331425/15.12.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.10.2024 г. до
окончателното изплащане на задълженията, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
4551/2024 г. по описа на РС Пазарджик.
Осъжда А. Г. А., ЕГН **********, с настоящ адрес:
******************** да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-
р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4,
представлявано от З.Б. разноски пред въззивната инстанция в размер на 100
лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11