РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Велико Търново , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Христо Томов
Лилия Ненова
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20214100500077 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава ХХ от ГПК.
С Решение № 249 от 08.10.2020 г. по гр.дело № 881/2019 г. Горнооряховският
районен съд е отхвърлил исковете на „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД
срещу Н. ТР. ТР. за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество сумата 1 003,72 лв., представляваща стойност на консумирана питейна
вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация, за отчетен период от
31.08.2015 г. до 23.12.2015 г., за абонатен номер 9127082, за обект, намиращ се в гр. Велико
Търново, ул. „Марно поле” № 9, по фактура № ********** от 29.01.2016 г., заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2018 г. до изплащането на вземането,
както и сумата 240,93 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на сумата
по фактурата, считано за периода от 29.02.2016 г. до 12.12.2018 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 219/31.01.2019
г. по ч.гр.дело № 156/2019 г. по описа на ГОРС, като е осъдил ищеца да плати на ответника
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо
лице в общ размер на 550 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация
Йовковци“ ООД, чрез адвокат Т.Т. от АК-Габрово, в която се развиват съображение за
неправилност на съдебния акт. Позовавайки се на заключението на вещото лице по съдебно-
1
техническата експертиза (СТЕ) и показанията на разпитаните по делото свидетели, страната
счита за безспорно установено по делото наличието на незаконно присъединяване към
водоснабдителните и канализационни системи на дружеството, с оглед на което ответникът
дължал заплащане на обезщетение за ползването на вода и канал. Сочи, че събраните по
делото гласни доказателства и изготвената СТЕ, потвърждаващи съдържанието на
съставения констативен протокол от 22.10.2015 г., не са взети под внимание от
първостепенния съд. Счита, че естеството на ВиК услугите прави възможно тяхното
предоставяне и потребяване без изрично съгласие на дружеството именно чрез извършване
на незаконосъобразни действия по самостоятелно присъединяване към стопанисваните от
дружеството системи и съоръжения, като оспорва извода на първостепенния съд, че
дружеството не е предоставило ВиК услуги на ответника. Твърди, че правилно в случая
дружеството е приложило разписания в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, като правилното изчисляване на паричната стойност се потвърждавало от
заключението на вещото лице по СТЕ. Моли за отмяна на атакуваното решение, като
претендира и разноски.
Препис от възивната жалба е връчен надлежно на насрещната страна Н. ТР. ТР., като
в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят не се представлява.
В постъпила преди заседанието писмена молба, чрез пълномощника си адвокат Т., поддържа
подадената жалба и моли за нейното уважаване по изложените в същата съображения.
Подновява искането за присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна при
евентуално оставяне на въззивната жалба без уважение.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С писмена
молба, подадена преди датата на проведеното открито съдебно заседание, чрез
пълномощника си адвокат Момчил И. от ВТАК, страната оспорва въззивната жалба и моли
за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели
на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
След извършена по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка, съдът намира
обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Това обуславя
възможността за произнасяне по неговата правилност и в тази насока въззивната инстанция
в настоящия си състав счита следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД срещу Н. ТР. ТР., с която се претендира да
бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 1 244,65
лв., представляваща задължение по издадена фактура № 27295900 от 29.01.2019 г. за отчетен
период 31.08.2015 г. – 23.12.2015 г., произтичащо от незаконно присъединяване към
2
водопроводните и канализационни системи от страна на длъжника, включващо главница в
размер на 1 003,72 лв. и мораторна лихва за забавено плащане за периода 29.02.2016 г. –
12.12.2018 г. в размер на 240,93 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
13.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е собственик на поземлен
имот, находящ се в гр. Велико Търново на ул. „Марно поле“ и титуляр на учредено право на
строеж. Твърди се, че на 22.10.2015 г. служители на ищцовото дружество извършили
проверка на общ водомер, монтиран на адрес гр. Велико Търново на ул. „Марно поле“ № 9,
по време на която установили теч в строяща се част, собственост на ответника, за което
съставили констативен протокол по реда на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, от който било видно, че към обекта на ответника е изведена
тръба със спирателен кран и теч около нея, представляваща нерегламентирано водопроводно
отклонение, без разкрита партида и водомерен възел, което обосновавало заплащане на
обезщетение за ползваната вода и канал без измервателен уред, изчислено съобразно
методика, предвидена в чл. 37 от посочената наредба и в Общите условия на дружеството.
В подадения от ответника отговор на исковата молба се заема становище за
недопустимост на исковата претенция поради липса на валидно облигационно
правоотношение между него и ищеца. Алтернативно се заема позиция за неоснователност на
претенцията. Ответникът признава, че е собственик на имот на адрес гр. Велико Търново,
ул. „Марно поле“ № 9, но отрича някога да е сключвал договор с ищеца за доставка на ВиК
услуги, да е имало монтиран водомер в имота му, както и открита партида при ищеца.
Отрича да е получавал услуги от ищеца. Изтъква, че твърдяният теч е установен на
22.10.2015 г., а начисленото му от ищеца количество вода е за срок от 31.08.2015 г. до
23.12.2015 г., без да се сочи за кой период какви количества вода се твърди да е доставено.
Прави възражение за погасяване на претендираното вземане по давност.
Съобразно изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума
искане за защита, въззивната инстанция намира, че са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД. Вярно е, че сред сочените от ищеца фактически твърдение е налице и такова за
издадена в негова полза срещу ответника заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което се
потвърждава и от материалите по приложеното ч.гр.дело № 156/2019 г. по описа на ГОРС.
Последното е образувано по заявление на ищеца, в което обаче се претендира издаването в
негова полза на заповед за изпълнение срещу ответника по издадена на името на ответника
фактура като потребител, с конкретно посочен абонатен номер, за стойността на
количеството доставена му питейна вода и услугите по пречистване и отвеждане на
отпадни води, както и мораторна лихва върху задължението, като е направено позоваване на
разпоредби от Общите условия на дружеството за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите, т.е. заявителят е основал вземането си срещу длъжника на договорно
основание. В исковата молба, въз основа на която е образувано производството пред
районния съд, обаче се навежда друго основание /различен правопораждащ факт/ –
ищцовата претенция се обосновава с наличието на неправомерно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи и неправомерно ползване на ВиК услуги, т.е.
ищецът претендира вземане не на договорно, а на извъндоговорно основание. Ето защо,
дадената от първостепенния съд правна квалификация на спорното право /чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК/ се явява неправилна.
С оглед на изложеното, въззивният съд дължи произнасяне по същество на спора
съобразно приетата от настоящия съдебен състав правна квалификация чрез обсъждане на
3
защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства, като изложи собствени
мотиви за основателност или неоснователност на исковата претенция.
След анализ на събраните в рамките на първоинстанционното производство
доказателства, въззивният съд намира от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са допустими, тъй като са подадени от надлежна страна, имаща
правен интерес от водене на настоящото производство, срещу ответник, който е пасивно
легитимиран да отговоря по исковете. Наведеното от ответника възражение за
недопустимост на исковете поради липса на валидно облигационно правоотношение между
страните по спора се явява несъстоятелно. В случая се претендира ангажиране на
деликтната отговорността на ответника, което не се предпоставя от наличието на договорни
отношения, а касае общото правило на закона да не се вреди другиму.
Основателността на ищцовата претенция е обусловена от доказване в рамките на
производство на кумулативното наличие на следните предпоставки – противоправно деяния
на ответника /присъединяване към водоснабдителните и канализационни системи на
дружеството не по установения за това ред/, вреда /наличието на изразходвани, отведени и
пречистени количества вода/ и нейния размер, причинна връзка между вредата и деянието,
настъпила изискуемост на вземането, забава на длъжника.
Не е налице спор между страните, че ответникът е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Марно поле“ № 9. По отношение на този факт е
налице признание от страна на ответника, което се потвърждава от представената по делото
справка от Служба по вписванията гр. Велико Търново. Не се спори, че в този район
съществува изградена водоснабдителна и канализационна система, в каквато насока са
данните по изготвената по делото съдебно-техническа експертиза и показанията на
разпитаните в първоинстанционното производство свидетели. Няма спор между страните по
делото, че същите не се намират в договорно правоотношение с предмет предоставяне на
ВиК услуги, като представените от ищеца писмени документи /справка-извлечение, покана
за доброволно плащане и карнетен лист/ не дават основание за извеждане на извод в
обратния смисъл. По отношение на тези документи следва да бъде посочено, че същите са
създадени от ищеца и по никакъв начин не обвързват ответника, още повече че самият
оператор на канализационни системи сам сочи, че за имота на ответника няма разкрита
партида и монтиран водомер, в каквато насока са и показанията на свидетелите Боян И. и
Йордан Илясов /служители на ищеца/, като последният в разпита си пред съда заявява, че
той е съставил представения по делото карнетен лист, по отношение на който съдът
констатира, че липсват вписани данни за номер на водомер, партида, показания на водомера,
обект, за който се отнасят вписаните кубични метри консумирана вода, данни за съставител
и подпис на абонат. Издаване на фактура на името на ответника от страна на ищцовото
дружество, за наличието на каквато се сочи в справката-извлечение от 11.07.2018 г. и
изпратената от ищеца до ответника покана за плащане, също не доказва наличието на
договорни отношения и по никакъв начин не обвързва ответника. Същото важи и за
изпратената от ищеца до ответника покана за плащане, видно от данните в която ответникът
е отказал получаването ù като собственоръчно е написал, че няма партида, нито действащ
обект на ул. „Марно поле“ № 9 в гр. Велико Търново.
Начините и периодите на отчитане на изразходваната вода от водоснабдителните
системи са детайлно разписани в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. В чл. 37 от наредбата е уредена хипотезата на незаконно присъединяване към
водоснабдителните и канализационните системи, което следва да бъде установено и
доказано с протокол, съставен и подписан от длъжностно лице на оператора, като се изисква
4
и подпис на поне един свидетел, който може да бъде лице от състава на оператора /ал. 3/. В
тези случаи наредбата предвижда прекъсване на съответното отклонение и изчисляване на
изразходваните, отведените и пречистените количества вода съобразно пропусквателната
способност на водопроводната инсталация за едногодишен период, освен ако не се докаже,
че периодът е по-кратък /чл. 37, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 6 от Наредбата/, като е предвидено ВиК
услугите да се спрат до заплащане на дължимата сума. Именно на тези разпоредби се
позовава ищцовото дружество за обосноваване дължимостта на претендираната от него
парична сума.
Операторът на водоснабдителните системи представя по делото съставен по реда на
чл. 37, ал. 3 от Наредбата констативен протокол, видно от който на 22.10.2015 г. комисия в
състав Б. И. и Й. И.е извършила проверка на общ водомер на адрес гр. Велико Търново, ул.
„Марно поле“ № 9, по време на която е констатирано, че общият водомер „върти
непрекъснато“, а при проверка на вторичните водомери е открит „теч в строяща се част,
собственост на Н.Т.“, като е отбелязано, че това лице няма разкрита партида и водомерен
възел. Протоколът е подписан от членовете на комисията, както и от свидетеля А. Г . При
тези данни, така съставеният протокол, съдът счита, че не установява и не доказва
нерегламентирано присъединяване. Следва да се има предвид обаче, че установителната и
доказателствената сила на съставения по реда на чл. 37, ал. 3 от Наредбата протокол касае
отношенията между оператора и неправомерно присъединилия се в процедури, които не
предвиждат съдебна намеса. Стигне ли се до съд, т.е. при наличието на спор между
страните, какъвто е настоящият случай, приложими са правилата на доказване на
Гражданския процесуален кодекс, а не на по-ниския по степен подзаконов нормативен акт,
какъвто е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ето защо,
въззивният съд съобрази показанията на разпитаните по делото свидетели Боян И. и Йордан
Илясов /членове на комисията, съставила констативния протокол от извършената проверка,
служители на ищеца/ и Атанас Грозданов /собственик на сграда на процесния адрес към дата
на проверката и впоследствие до 2019 г./. И тримата свидетели сочат за установен на
22.10.2015 г. теч на вода от тръба с развален спирателен кран. Свидетелите И. и Илясов
разказват, че след като при отчитане на общия водомер констатирали голяма разлика с
индивидуалните водомери, уведомили св. Атанас Грозданов, който се водел отговорник на
обектите и последният ги отвел до „един новостроящ се обект“, описан от свидетелите като
“груб строеж“, където установили тръба с кран, от която течала вода. За тръба, от която
течала вода, говори и св. Грозданов, като разказва, че тръбата излизала от обекта на
ответника и водата се стичала по алеята пред обекта. Свидетелят Илясов разказва също, че
след спиране на тече, „спря и общият водомер да се върти“. Ответникът не ангажира
доказателства обекта му да е свързан към водопроводните системи по установения законов
ред - при спазване на разпоредбите на Закона за устройство на територията и със сключване
на писмен договор за присъединяване между него и експлоатационното дружество /чл. 12 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 84 от ЗУТ/, като самият той признава, че в имота му
никога не е имало водомер и открита партида при ищеца, което обосновава извода, че в
случая е налице незаконно присъединяване към водопроводните системи, като съвкупният
доказателствен материал не установява да е налице присъединяване и към
канализационните системи. В тази насока съдът отчете, че в показанията си свидетелите
сочат, че водата е изтичала в имота и извън имота на ответника, а не в канализационна
система, при което би било налице отвеждане и пречистване на водата чрез тези системи,
обосноваващо заплащане на такса за отвеждане и такса за пречистване на изразходваното
количество вода.
По правилото на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както вече беше
посочено, изразходените количества се изчисляват на база пропускателната способност на
5
водопроводната инсталация, като вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
направило изчисления съобразно това правило на колко се равнява разходът на вода за едно
денонощие – 11,28 куб.м. Експертизата съдържа данни и за действащите цени на
предоставяните от ищеца услуги към процесния период, като цената на услугата „питейна
вода“ се равнява на 1,28 лв. без начислен данък добавена стойност.
Доказателствата по делото безспорно установяват наличието на изразходвана вода в
имота на ответника, вследствие на неправомерно осъществени действия по присъединяване
към водопроводните системи не по установения за това ред, за която се дължи плащане на
обезщетение в полза на ищеца за услугата „питейна вода“, но не и за услугите „отвеждане
на отпадъчни води“ и „пречистване“, каквито също се претендират от ищеца, за което съдът
вече изложи мотиви. Ищецът претендира стойността на изразходваното количество за
периода от 31.08.2015 г. до 31.12.2015 г. Следва да бъде отбелязано обаче, че по правилото
на чл. 37, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. при незаконно присъединяване е предвидено
прекъсване на същото и спиране на подаването и отвеждането на вода до заплащане на
дължимата сума. В случай че служителите на ищеца не са прекъснали незабавно подаването
на вода към имота на ответника /както предвижда наредбата/, ако е имало изразходвано
количество вода след 22.10.2015 г., то не може да бъде възлагано в тежест на ответника, тъй
като никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. При това
положение претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за времето след 22.10.2015 г.
до 31.12.2015 г. се явява неоснователна. Въззивният съд съобрази и показанията на
разпитаните по делото свидетели, установяващи течаща в имота на ответника вода на
22.10.2015 г. и най-вече показанията на свидетеля Грозданов, който разказва, че целият
обект е бил наводнен, като водата излизала от самия строеж по алеята пред него и предвид
липсата на други ангажирани по делото доказателства, от които да се изведе по-дълъг
период, настоящият съдебен състав на база житейските правила и логика приема, че в
случая течът на вода от тръбата в имота на ответника е траял едно денонощие. И доколкото
на обезщетяване подлежат действителните вреди, чиито размер следва да е доказан по
надлежния ред, в тежест на ответника следва да бъде възложено изразходваното количество
вода за едно денонощие, като претенцията на ищеца за времето от 31.08.2015 г. до
21.10.2015 г. се явява недоказана в производството. Този извод на съда не се разколебава от
данните от съдебно-техническата експертиза за датата на преходно извършената от
служители на ищеца проверка на показанията на общия и на индивидуалните водомери на
процесния адрес - 31.08.2015 г., избрана от ищеца за начална дата на дължимост на
претендираното от него обезщетение. Несъмнено, по-продължителното изтичане на вода и
предвид характеристиките на обекта – сграда в груб строеж, чиито етап на реализация не
позволя задържането на водата в границите на обекта, напротив същата безпрепятствено се
е считала на алеята пред обекта /както сочат събраните по делото гласни доказателства/,
несъмнено би било забелязано и сигнализирано от гражданите или от останалите
собственици на имоти, находящи се на процесния адрес, за които разпитаните по делото
свидетели сочат, че представляват обитаеми и функциониращи търговски обекти /заведения/
и офиси. Не сочи на друг възможен извод и представеният по делото протокол от общо
събрание на собствениците и наемателите на търговски обекти, намиращи се на процесния
адрес, от 12.11.2015 г., видно от който същите са взели решение разликата на водата от
общия водомер и индивидуалните водомери да бъде начислена по служебен ред от ищеца в
тежест на ответника, както и показанията на св. Илясов и св. И., които сочат, че този
протокол е бил получен в ищцовото дружество. Следва да бъде посочено, че този протокол
няма никакво правно значение, тъй като лицата, участвали в проведеното събрание, не
разполагат с компетентност да решават въпроса на кого и какво количество вода да се
осчетоводява от страна оператора на ВиК услуги.
При това положение ищцовата претенция за заплащане на обезщетение за
6
имуществени вреди се явява основателна и доказана за сумата от 17,33 лв. с ДДС /11,28
куб.м х 1,28 лв. + начисляване на ДДС 20%/ и за датата 22.10.2015 г. За горницата над 17,33
лв. до пълния претендиран размер от 1003,72 лв. и за периодите 31.08.2015 г. – 21.10.2015 г.
и 23.10.2015 г. – 23.12.2015 г. се явява неоснователна и недоказана.
Процесното вземане /обезщетение от непозволено увреждане/ се ползва с общата
петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, която по силата на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД е
започнала да тече от датата на откриване на дееца /в случая 22.10.2015 г./, когато вземането
е станало изискуемо, а исковата молба е подадена в съда на 15.05.2019 г., т.е. преди
изтичане на този срок, поради което наведеното от страна на ответника възражения за
погасяване на това вземането по давност се явява неоснователно.
Дължимостта на обезщетение за имуществени вреди обуславя основателността на
акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава. При задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/, а при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата /чл. 86, ал. 1 от ЗЗД/. Ищецът претендира обезщетение за вреди от
забава при неизпълнение на парично задължение за периода 29.02.2016 г. – 12.12.2018 г. в
размер на 240,93 лв., както и считано от 13.12.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането. Наведеното от страна на ответника възражение за изтекла погасителна давност се
явява основателно за периода 29.02.2016 г. - 14.05.2016 г. с оглед датата на завеждане на
исковата молба в съда /15.05.2019 г./ и нормата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ето защо
претенцията на ищеца за дължимост на лихва за забава се явява основателна за времето
15.05.2016 г. – 12.12.2018 г., чиито размер по реда на чл. 162 от ГПК и с помощта на
електронен калкулатор съдът изчисли на сумата 4,54 лв., както и за периода от 13.12.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложеното до тук, подадената въззивна жалба се явява частично
основателна, което налага отмяна на първоинстанционното решение в частите, с които
първостепенният съд е дал различно разрешение на спора.
При такъв изход на спора въпросът за отговорността за разноски подлежи на
цялостно преразглеждане. На основание чл. 78, ал. 1 и чл. 273 от ГПК ищецът имат право на
разноски съразмерно на уважената част от исковата му претенция. Така за
първоинстанционното производство по делото му се следва сумата от 12,58 лв., а за
въззивното производство сумата от 0,50 лв. На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 273 от ГПК
ответникът по иска има право на разноски съразмерно на отхвърлената част на исковата
претенция. Така за първоинстанционното производство на същия се следва сумата от 539 лв.
За въззивното производство страната нито твърди, нито представя доказателства да е
сторила разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото въззивно решение не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 249 от 08.10.2020 г. по гр. дело № 881/2019 г. на
Горнооряховския районен съд в частите, с които исковата претенция на „Водоснабдяване и
канализация Йовковци“ ООД срещу Н. ТР. ТР. за установяване дължимостта на стойността
7
на изразходваното количество питейна вода за сумата до 17,33 лв. и за датата 22.10.2015 г.,
ведно със законната лихва считано от 13.12.2018 г. до окончателното изплащане, както и за
сумата до 4,54 лв. - мораторна лихва за забавено плащане за периода 15.05.2016 г. –
12.12.2018 г., е отхвърлена като неоснователна, както и в частта на разноските, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на Н. ТР. ТР., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
Велико Търново, ул. „Марно поле“ № 9, че същият дължи на „Водоснабдяване и
канализация Йовковци“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Велико
Търново, ул. „Пейо Яворов“ № 30, сумата от 17,33 лв. (седемнадесет лева и тридесет и три
стотинки) – обезщетение, представляващо стойността на изразходваното на 22.10.2015 г.
количество питейна вода от незаконно присъединяване към водоснабдителната система на
обект, находящ се на адрес: гр. Велико Търново, ул. „Марно поле“ № 9, по издадена фактура
№ 27295900 от 29.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.12.2018 г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за забавено плащане на
главницата за периода 15.05.2016 г. – 12.12.2018 г. в размер на 4,54 лв. (четири лева и
петдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 от ГПК Н. ТР. ТР., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. В. Т., ул. „М. п.“ № 9, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация Йовковци“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Велико Търново, ул. „Пейо Яворов“ № 30, сумата 12,58 лв. (дванадесет лева и петдесет и
осем стотинки) – разноски за първоинстанционното производство по делото, както и сумата
0,50 лв. (петдесет стотинки) – разноски за въззивното производство по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Водоснабдяване и канализация
Йовковци“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново,
ул. „Пейо Яворов“ № 30, ДА ЗАПЛАТИ на Н. ТР. ТР., ЕГН **********, постоянен адрес:
гр. В. Т., ул. „М. п.“ № 9, сумата 539 лв. (петстотин тридесет и девет лева) – разноски за
първоинстанционното производство по делото.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 249 от 08.10.2020 г. по гр.дело № 881/2019 г. на
Горнооряховския районен съд в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8