О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1648 18.06.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на осемнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 1338 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“
МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София,
бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова (пълнм. л. 14 от
първа инстанция) против Решение № 256/20.01.2020г. постановено по гр.д. № 7503/2019г.
по описа на РС Бургас, поправено с Решение № 877/06.03.2020г. по гр.д. №
7503/2019г. по описа на БРС, в частта в която Главна Дирекция „Гранична
полиция“ МВР е осъдено да заплати на Н.Д.Д. с ЕГН **********, адрес: гр.
Бургас, к-с Меден рудник, бл. 12, вх. 3, ет. 4, ап. 10, сумата от
1562. 04 лв. /хиляда петстотин шестдесет и два лева и 4 ст./ - главница,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 229. 37 часа в периода от 01.08.2016 г. до
03.09.2019 г., получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от
него нощен труд от 1604 часа в дневен, ведно с мораторна лихва в размер на 184.
52 лв. /сто осемдесет и четири лева и 52 ст./ върху възнаграждението дължимо в
периода от 03.09.2016 г. до 03.09.2019 г., за периода от падежа – последният
ден на месеца, следващ съответното изтекло тримесечие, до 03.09.2019г., както и
законната лихва върху главницата от 1 562. 04 лева от датата на подаване
на исковата молба - 03.09.2019 г., до окончателното й изплащане, ведно със
сумата от 339. 91 лв. /триста тридесет и девет лева и 91 ст./ за направените по
делото разноски, както и е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР да
заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 287. 29 лв. /двеста
осемдесет и седем лева и 29 ст./, от които 112. 48 лв. за държавна такса и 174.
81 лева за разноски за експертиза.
Във въззивната
жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. На първо място се възразява,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че направеното възражение за изтекла
погасителна давност е основателно само за месец юли 2016г., а за месец август
2016г. е приел за неоснователно. Счита, че вземането е погасено по давност,
както и претенцията за мораторна лихва. Твърди се, че при изчисляване на
времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения от него
извънреден труд, е приложима нормативната уредба по Закон за МВР. Сочи, че е
налице многобройна практика по този род дела, но за липса на практика на ВКС, излага
подробни съображения. Ищецът имал качеството държавен служител в системата на
МВР по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като нормата разграничавала
държавните служители в т.1 и т.2: по т.1 - са полицейски органи, органите на
ПБЗН и лицата по ал.3 на същия член, чийто статут по силата на чл.142 ал.2 от ЗМВР се урежда от ЗМВР, а по т.2 - са останалите държавни служители в МВР,
чийто статут съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР се урежда от Закона за държавния
служител - ЗДС. В системата на МВР работили и лица по трудово правоотношение -
чл.142, ал.1, т.3 от ЗМВР и статутът им съгласно чл.142, ал.5 от ЗМВР се уреждал
от КТ и ЗМВР. За една и съща правна материя: възникването, изменението и
прекратяването на правоотношенията по повод полагането на труд, статута,
правата, задълженията, работното време, почивките и отпуските,
възнаграждението, дисциплинарната и имуществената отговорност, закрилата,
синдикалното сдружаване и др., за трите групи служители в МВР била регламентирана
в три различни нормативни акта - ЗМВР, ЗДСл и КТ, т.е. ЗМВР съдържа специални
правни норми, които са относими само към конкретните правни субекти и
правоотношенията с тях, като изключвали по отношение на последните приложението
на общите норми, съдържащи се в КТ. Поддържа, че КТ не намира субсидиарно
приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях,
работещи в МВР, в частност, защото нито в ЗДСл, нито в ЗМВР имало непряко
препращане към нормите на КТ. Напротив, във всички случаи, в които
законодателят счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ,
препращането било пряко, чрез посочване на конкретните правни норми цитира
примери (чл.38а, ал.3 от ЗДСл; чл.50а, ал.2; чл.63 ЗДСл и др.). По законова
делегация на съответните нормативни актове били приети подзаконови такива –
наредби като на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.187, ал.9 от ЗМВР в исковия
период били издадени от министъра на вътрешните работи няколко наредби за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните
служители в МВР и съответно за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР- относно организацията и разпределянето на
работното време. За периода до 29.07.2016г. действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., за периода 29.07.2016 г. - 02.08.2016 г. - Наредба №
8121з-407/ 11.08.2014 г. /поради отмяна на Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. с
решение на ВАС/, а за периода от 02.08.2016 г. до отмяната й на 10.01.2020 г. -
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Счита, че за ищеца като държавен служител по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответната
ГДГП се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби,
които са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. За разлика от КТ, който
ограничавал нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не било предвидено
в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня
съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя била 8
часа, което следвало от спецификата на задълженията на служителите по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. Тази специфика обуславяла и редица други различия именно по
отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови
правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредният труд бил изрично
забранен и не може да надвишава 150 часа годишно, в хипотезите на чл.144 от КТ,
когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР
извънредният труд не можело да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допускал
извънредният труд да надвиши тези норми до още 25 часа на тримесечен период и
до още 100 часа годишно. Тези различия не аргументирали извод за
дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото за
служителите в ЗМВР били предвидени редица компенсационни механизми,
допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито
работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР,
нито останалите държавни служители се ползват и посочва част от тях. Намира, че
в случая не е налице извънреден труд и че първоинстанционният съд допуска
смесване относно нощен труд и извънреден труд. Счита, че предвиденото в чл.9,
ал.2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дали в
рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд, тъй като в КТ
е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение е
дневния такъв. Разпоредба, идентична на
тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, с основание не била предвидена в наредбите по
чл.187, ал.9 от ЗМВР, тъй като за държавните служители нормална продължителност
на дневния и нощния труд съвпадала. Счита, че преценката на органа, комуто е
делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР -
министъра на вътрешните работи за въвеждането на коефициент на превръщане на
нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по
целесъобразност и че не подлежи на съдебен контрол. Намира, че в ЗМВР не е предвидено
допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер на не по-малко
0.25 лв. на отработен нощен час. Поддържа,
че материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна.
Моли
да се отмени обжалваното решение и исковете да се отхвърлят. Претендира
разноски. Няма искания по доказателствата.
Препис
от въззивната жалба е връчен на Н.Д. на 18.05.2020г. чрез адв. Д. като в срока
по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор. Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което е редовна и допустима и следва да бъде внесена за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран ОС Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана
от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария
Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова против Решение № 256/20.01.2020г.
постановено по гр.д. № 7503/2019г. по описа на РС Бургас, поправено с Решение №
877/06.03.2020г. по гр.д. № 7503/2019г. по описа на БРС, съобразно настоящото
определение.
ВНАСЯ
в.гр.д. № 1338/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито
съдебно заседание, насрочено за 29.07.2020 г. от 10,20 часа.
Преписи
от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.