Р Е
Ш Е Н
И Е № *
гр. Силистра, 20.02.2009 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд
Силистра, в открито съдебно заседание
на двадесет и първи януари, две хиляди и девета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : П.Г.
ЧЛЕНОВЕ : В.М.
В.Р.
при участието на секретаря С.Д. с участието на прокурора от Окръжна прокуратура
гр.Силистра–Д.Н., разгледа докладваното
от съдия П. Г. КАНД № 228 /
Производството
е по чл. 63 от ЗАНН, във вр. с глава XII от АПК.
Проверка за наличие на твърдяните касационни
основания по чл. 348 от НПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, както и служебна
проверка за валидност и допустимост на
решението на районния съд.
Материалните основания, послужили за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя – са чл. 182,ал.1,т.2,пр-е
първо от ЗДП и чл.175,ал.1,т.3 пр-е първо от ЗДП за извършено нарушение по чл.
103,пр-е 3 от ЗДП.
С Решение №
655
от 14.11.2008 г.,
постановено по н.а.х.д. № 495/2008 г., районен съд гр.Силистра е потвърдил т.2 от Наказателно
постановление № 3010
от 20.05.2008 г.,
издадено от Началника
на сектор ПП-КАТ при ОДП –гр.Силистра, с което на касатора С.Н.Л. *** е
наложена административно-наказателна
санкция, представляваща глоба в размер на 200 лева на основание чл.175,ал.1,т.3
пр-е първо от ЗДП за извършено нарушение по чл. 103,пр-е 3 от ЗДП и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 1 месец.
С
оспореното решение е оставена
без разглеждане жалбата в частта, касаеща т.1 от Наказателно постановление № 3010 от 20.05.2008 г.,
издадено от Началника
на сектор ПП-КАТ при ОДП –гр.Силистра, с което на касатора С.Н.Л. е
наложена административно-наказателна
санкция, представляваща глоба в размер на 30 лева на основание чл.182,ал.1,т.2,пр-е
първо от ЗДП .Производството в тази част е прекратено поради недопустимост на
жалбата /законова забрана по чл. 189,ал.5
от ЗДП за наказания под 50 лева/.
В преклузивния 7-дневен срок
решението на първоинстанционния съд е обжалвано от санкционирания. От изложението и формулираното
искане се извлича волята на касатора да оспори,както решението, с което съдът
се е произнесъл по същество по т.2 от НП, така и решението по т.1 от НП и в
прекратителната му част.
По жалбата против
решението на съда, с което се потвърждава т.2 от НП: Като основания за претендираната
касация се излагат: допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон. Не се сочи в какво се изразяват процесуалните нарушения,
но от изложението в касационната жалба биха могли да се изведат оплаквания за „невземане
под внимание” и превратно възприемане на данните, изложени от свидетеля при
съставяне на АУАН – В.А. и показанията, изложени в съдебно заседание. Касаторът
счита, че показанията му сочели за обстоятелството, че той си е предал
поисканите документи на проверяващите лица и че в докладната записка е бил
отразен точно по този начин правнозначимия факт. Оспорва фактическата
обстановка, установена от районния съд и на тази база счита, че материалният
закон не е приложен правилно, тъй като няма осъществен състав на нарушение – неизпълнение
на разпореждане на проверяващ орган и осуетяване на проверка на документи.
Излага доводи за процесуални нарушения при съставянето на АУАН , като се
позовава на нарушение на разпоредбите на чл.40 и чл.42,т.7 от ЗАНН– липса на
подпис на втори свидетел, при връчване на АУАН – разминаване между датата на
съставяне и датата на връчване на АУАН. Претендира
се за
отмяна на
първоинстанционното
решение и за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът
не е взел становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура е изразил заключение за неоснователност на жалбата.
Административният съд
провери правилността на атакуваното решение с оглед наведените касационни основания и
след служебна проверка съгласно чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН за
валидността и допустимостта на оспорения акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна – участник в
производството по постановяване на оспорения акт, в преклузивния 14-дневен
срок, следователно е допустима и подлежи на съдебно разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В частта, потвърждаваща т.1 от НП № 3010 / 20.05.2008
г.: Правилно съдът
е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото в тази
част, тъй–като се е съобразил с цитираната в решението разпоредба на чл.
189,ал.5 от ЗДП, предписваща недопустимост на съдебното разглеждане на жалби с
имуществен интерес под 50 /петдесет/ лева. Първоинстанционният съд е мотивирал
и обосновал решението си в тази част, имаща характер на определение. За пълнота
на изложението следва да се отбележи, че оспореното наказателно постановление
по т.1 влиза в сила едва с потвърждаване на прекратителното определение/ решение,
с което жалбата е оставена без разглеждане от касационната инстанция. Налице е
суспензивен ефект на жалбата и при считани от съда като недопустими жалби,
каквата е била процесната , подадена пред районния съд. А частната жалба против
прекратителното определение/решение е допустима, тъй като е налице интерес да
се обжалва прекратително определение. В този смисъл наказателното постановление
по т.1, влиза в сила от датата на
потвърждаването на решението на районния съд от касационната инстанция при положение
че и тази част е била предмет на касация. Ако касаторът не беше оспорил и
прекратителната част от решението, то наказателното постановление по т.1 би
влязло в сила от датата на първоинстанционното решение.
По отношение на
касационната жалба против решението, потвърждаващо т.2 от НП № 3010 /
20.05.2008 г.:
Районният съд е събрал всички посочени и представени
от страните доказателства. Нещо повече, следвайки принципа на служебното начало
при изясняване на действителната фактическа обстановка, по свой почин и инициатива
е изискал данни за материалната компетентност на издателя на НП. Въпреки, че
въпросът за нарушението по чл. 175,ал.1,т.3 от ЗДП не е подлежал на съдебно
разглеждане, то съдът и по този въпрос е събрал доказателства, изисквайки
справка за техническата годност на радара, с който е осъществено измерването.
Твърдението за съществено процесуално нарушение на съда, изразяващо се в
извращаване на факти и невземане под внимание на писмени и гласни показания/
св. В.Атанасов/ не се подкрепят от данните по делото. Съдът е обсъдил
показанията на разпитаните по делото свидетели и стигнал до обосновани изводи,
въз основа на които е основал правните изводи. Коментирал е и правната природа
на констативния акт, фактическите констатации в който, при оспорване, подлежат
на общо доказване с всички доказателствени средства. При това оспорване
касаторът е разполагал със защитна теза, която не е била подкрепена от
посочените от него доказателства – докладната записка от проверяващите органи и
гласните показания на свидетелите. Срещу тази защитна теза са противостояли доказателствата на адамини-стративннаказващия
орган – данните от докладната записка и устните показания на актосъставителя и
проверяващия, които съдът е възприел като достоверни поради тяхната последователност,
непротиворечивост и логичност. Видно от приложената докладна и от съдебния
протокол от 04.09.2008 г. касаторът при извършваната проверка е показал само
служебна карта, от разстояние от
При това положение се
установява, че районният съд не е допуснал твърдяните касационенти пороци –
съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.
Всички възражения на
касатора за пороци в административно-наказателното производство са относими за
поддържане не пред касационната инстанция, а пред районния съд. Предмет на
разглеждане в касационната инстанция е не пряко наказателното постановление, а
съдебното решение, постановено по повод на наказателното постановление. Но
видно от мотивите в решението районният съд се е произнесъл детайлно и
обосновано по поддържаните и пред него възражения.
При служебната проверка за валидността на оспореното
решение касационната инстанция намира, че последното е валидно. Решението е
постановено в писмена форма, подписано е от съдията, който е разгледал делото,
правният спор, който е разрешен с оспореното решение, е подведомствен на
районен съд гр.Силистра, едноличният състав е надлежен съгласно ЗАНН.
Обобщавайки гореизложеното, административен съд
гр.Силистра, действащ като касационна инстанция, намира, че обжалваното решение
е валидно, допустимо, не страда от порока „съществено нарушение на
процесуалните правила” и на база на изцяло изяснената фактическа обстановка е
приложил правилно материалния закон.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221,ал.2,
предложение първо от АПК касационната жалба се явява неоснователна, а решението
следва да се остави в сила, поради което съдът
Р
Е Ш И :
Оставя в
сила Решение № 655 от 14.11.2008
г. по н.а.х.д. № 495 /2008 г. на районен съд гр.Силистра като правилно и
законосъобразно.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1…………. ЧЛЕНОВЕ:
2…………….3……….......