Р
Е Ш Е Н И Е
№……..…./03.07.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно
заседание, проведено на трети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20173 по описа за 2019 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на М.Д.Х., ЕГН ********** *** срещу
Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор Иван
Гешев, с адрес: гр.София, бул. „Витоша“ № 2, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
повдигнатото срещу него незаконно обвинение в извършването на престъпление от
общ характер и сумата от 4000 лева,
претендирана като обезщетение за имуществени вреди за направени разноски за
адвокатско възнаграждение по воденото срещу ищеца наказателно производство,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила
на решението, с което страната е окончателно оправдана- 23.04.2018г. до дата на
окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба ищецът поддържа, че на
17.09.2015г. е привлечена като обвиняем по ДП № 661/2014 г. по описа на
Четвърто РУ при ОДМВР – гр. Варна за това, че за времето от 05.10.2014г. до
09.10.2014г. в условията на продължавано престъпление е използвал платежен
инстумент - дебитна карта, издаден от „ЦКБ“ АД без съгласието на титуляра
Йорданка Димитрова Димитрова, като е извършил три транзакции, с които е изтеглил
общо сумата от 1100 лева, на осн. чл. 249, ал.1 . пр. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.
На ищеца е взета мярка за неотклонение“Подписка“. Поддържа се, че по-късно на
17.05.2016г. обвинението е променено, като се е същото се е поддържало за две
транзакции, вместо за три. Навежда се, че с влязло в сила Решение №
40/23.04.2018 по н.д. № 1147/2017г. на ВКС ищецът е оправдан по повдигнатото му
обвинение. С Решение № 197/19.11.2018г., постановено по н.д.№890/2018г. ВКС е
оставил без уважение искане за възобновяване на наказателното производство,
депозирано от окръжен прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Варна, на осн.
чл.422, ал.1, т. 3 от НПК. Навежда, че наказателното преследване срещу него е
приключило окончателно на 19.11.2018г.
Навежда се, че неоснователно поддържаното
спрямо ищеца обвинение в продължение на повече от три години го е травмирало.
Преди обвинението ищецът е воден спокоен живот, като е имал добри
взаимоотношения със семейството,
близките и съседите си. Повдигнатото му обвинение е станало достояние на
широк обществен кръг. Наложило се ищецът да отсъства нееднократно от работа за
извършване на действия по разследването, вкл. и да пътува до гр.София за
участие в съдебно заседание. Тези ангажименти затруднили трудовата дейност на
ищеца. По време на провелото се наказателното производство ищецът се чувствал
унизен, напрегнат и подтиснат. Изпитвал нарушение в съня. Появило се чувство за
малоценност. Същевременно ищецът се изолирал от близките си, ограничил
социалните си контакти, загубил приятели. Изпитвал усещане за невъзможност да
се справя в житейски ситуации. Престанал да се храни. Чувствал се несигурен за
утрешния ден. Ищецът станал обект на отрицателни коментари. Навежда, че след
като постановената осъдителна присъда на първа инстанция била потвърдена от
въззивната, ищецът се сринал окончателно. Преди да започне
да се възстановява от изживените негативни емоции започнало производство по
възобновяване на наказателното производство. Тогава загубил съня си и спрял да
се храни. Поддържа, че въпреки благоприятния изход от делото, негативните
изживяване не са отшумели. Ето защо се претендира парично компенсиране на понесените болки и страдания.
На
следващо място ищецът се позовава, че се е наложило да ползва правна защита, за
което заплатил възнаграждение на ангажирания процесуален представител в размер на 4000 лева за цялото производство,
вкл. в неговата досъдебна фаза и по искането на възобновяване.
Върху обезщетенията ищецът претендира мораторна
лихва за период от 23.04.2018г.(когато окончателно е приключило производството)
до окончателното издължаване на сумата.
По изложените
съображения моли за уважаване на исковете за заплащане на обезщетение.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата
на Република България, чрез прокурор Йотова от ВРП, с който исковете се оспорват по основание
и по размер. На първо място поддържа, че предприетите по ДП №661/2014 г. по описа на IV РУ при ОД на МВР – Варна
действия не могат да се свържат с поведението на ответника. Сочи още, че липсва
причинна връзка между недобронамереното поведение на трети лица, изразяващо се
в отбягване, иронични усмивки, шушукания
и т.н и поддържаното от ответника обвинение. В тази връзка възразява
прокуратурата да е оповестявала факти по производството. Оспорва твърденията за
влошено здравословно състояние на ищеца и за връзката на тези вреди с
поведението на ищеца. Размерът на претендираното обезщетение ответникът намира
за необоснован и несъответен с принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, както с икономическия стандарт в България и на трайната съдебна практика
(включително и на ЕСПЧ).
В отговора се излага, че в хода на
наказателното производство спрямо Х. е взета най-леката мярка за неотклонение -
„подписка", поради което правата и свободите му са били ограничени в
най-малката възможна степен. Самото наказателно производство е протекло в
разумни срокове. Отделно от това периодът, за който може да се претендира
обезщетение по ЗОДОВ на осн. чл.2, ал.1, т.З от този закон е от привличането на
лицето като обвиняем, до влизането в законна сила на съдебния акт, с който то е
оправдано, а не до влизане в сила акта, с който е отказано възобновяване на
делото.
Поддържа, че направените в хода на
наказателното производство разноски за адвокатско възнаграждение не подлежат на
обезвреда по реда на ЗОДОВ.Оспорва разходите за адвокатска защита да са действително
заплатени в предявения размер. Претенцията за мораторно обезщетение също се
оспорва по съображения за неоснователност на главния иск.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители
поддържат становищата си по спора. Ищецът, чрез процесуалния си представител
адв. Христова акцентира, че в резултата на воденото производство е засегната
психиката на лицето, нарушени са личностните и емоционални функции, настъпил е
в срив в неговите семейна среда и приятелски кръг.
Представителят на процесуалния субституент на държавата в лицето на
Прокуратурата- прокурор Йотова мотивира становището си, че в процеса е останало
недоказано ищецът да е претърпял неимуществени вреди. Проблемите в социалните
функции се дължат на личосните характеристики на ищеца, а не на воденото
производство. В тази връзка оспорван обосноваността на претенцията за
неимуществени вреди. Що се отнася до представените доказалства, с които ищецът
се домогва да установи претърпените имуществени вреди, намира приложените
договори за антидатирани, а освен това не са представени в наказателното
производство.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна следното:
Приобщено е по делото ДП № 661/2014 г. по
описа на Четвърто РУ, ведно с
материалите по пр.пр.№418/2014г. на ВОП установява, че
с постановление за привличане на обвиняем от 17.09.2015г. ищецът М.Д.Х. е
привлечен в качеството му на обвиняем за това, че времето от
05.10.2014г. до 09.10.2014г. в условията на продължавано престъпление е
използвал платежен инструмент - дебитна карта, издаден от „ЦКБ“ АД
без съгласието на титуляра Йорданка Димитрова Димитрова, като е извършил три
транзакции, с които е изтеглил общо сумата от 1100 лева, на осн. чл. 249, ал.1
. пр. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Видно от приложения към преписката протокол за разпит на
обвиняем от 17.09.2015г. на посочената дата ищецът е разпитан в това му
качество. На 04.11.2015г. на обвиняемия / сега ищец/ е предявено разследването,
видно от протокол от същата дата. С участието на обвиняемия са извършени
процесуално-следствени действия по извършвана на видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза.
Видно от приложения по НОХД ℕ1441/2016г. по описа на ВОС и след
допуснато изменение на обвинението, прокуратурата е внесла обвинителен акт за
това, че времето
от 05.10.2014г. до 09.10.2014г. в условията на продължавано престъпление е
използвал платежен инструмент - дебитна карта, издаден от „ЦКБ“ АД
без съгласието на титуляра Йорданка Димитрова Димитрова, като е извършил две транзакции и е изтеглил сума в общ размер на 800 лева, както
следва –на 05.10.2014г. е изтеглил сумата от 400 лева и на 06.10.2014г. е изтеглил
сумата от 400 лева, като деянието не съставялява тежко престъпление.
С присъда ℕ 21/05.04.2017г. по НОХД
ℕ1441/2016г. по описа на ВОС, потвърдена с решение ℕ 241/20.09.2017г. по ВНОХД ℕ 221/2017г. по описа на ВАпС М.Х. е
признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му е наложено наказания
лишаване от свобода за срок от четири месеца, което на осн. чл. 66, ал.1 от ЗН
е отложено с изпитателен срок от три години.
С решение ℕ40/23.04.2018г.
по н.д. ℕ1147/2017г. по описа на
Върховния касационен съд е отменено изцяло решение ℕ 241/20.09.2017г. по ВНОХД ℕ 221/2017г. по описа на ВАпС, като М.Д.Х.
е оправдан по повдигнатото му обвинение.
По искане на Окръжна Прокуратура- гр.Варна за
възобновяване на наказатеното производство е образувано н.д.ℕ 890/2018г. по описа на ВКС, като с
влязло в сила решение от 19.11.2018г.
по делото е оставено без уважение искането за възобновяване, на осн. чл. 422,
ал.1,т. 3 от НК.
По делото е представен договор за правна помощ и
съдействие от 20.09.2015г., видно от който между М.Х. и адв. Ал. А. от ВАК е възникнало
валидно облигационно отношение по за поръчка, по силата на което довереникът е
поел да осъществява процесуално предствителство на доверителя по ДП №
661/2014 г. по описа на Четвърто РУ. От приложената на л.36
разписка е видно, че адв. възнаграждение
в размер на 900 лева е заплатено в полза на процесуалния представител.
С договор за правна помощ и съдействие
от 30.08.2017г. между М.Х. и адв. Ал. А. от ВАК е възникнало валидно
облигационно отношение по за поръчка, по силата на което довереникът е поел да
осъществява процесуално предствителство на доверителя по НОХД
№ 1441/2016 г. ВНОХДℕ 221/2017г.на ВАпС. От приложената на л.36 разписка е видно, че адв. възнаграждение в размер на 1000 лева е
заплатено в полза на процесуалния представител.
С договор за правна помощ и съдействие
от 15.02.2018г. между М.Х. и адв. Ал. А. от ВАК е възникнало валидно
облигационно отношение по за поръчка, по силата на което довереникът е поел да
оъществява процесуално предствителство на доверителя пред ВКС по повод
обжалване на решението, постановено по ВНОХДℕ 221/2017г.на ВАпС. От
приложената на л.40 разписка е видно, че
адв. възнаграждение в размер на 1000 лева е заплатено в полза на
процесуалния представител.
С договор за правна помощ и съдействие
от 23.10.2018г. между М.Х. и адв. Ал. А. от ВАК е възникнало валидно
облигационно отношение по за поръчка, по силата на което довереникът е поел да
осъществява процесуално предствителство на доверителя пред ВКС искането за
възобновяване на изп. производство. От приложената на л.42
разписка е видно, че адв. възнаграждение
в размер на 1000 лева е заплатено в полза на процесуалния представител.
По делото е прието
заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза, по което съдът
кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните.
По делото да събрани
гласни доказателства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата,
задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат от
незаконното обвинение, като вредите извън неизбежно следващите се от
образуваното наказателно производство, подлежат на доказване, а не се
презюмират. Имайки предвид това, както и твърдените обстоятелства по делото,
ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване: кой е
субектът на извършеното деяние като надлежен правозащитен орган и
материалноправно отговорен по предявените искове за обезвреда; фактът на
деянието, което в случая се определя като повдигнато срещу ищеца обвинение в
извършване на престъпление, което е приключило с прекратяване на наказателното
производство на соченото основание; че от тези действия на длъжностни лица на
ответника за него са произтекли конкретните неимуществени и имуществени вреди. Тъй като отговорността на държавата е обективна, то
и ищецът не трябва да доказва вината при вредоносните действия на
правозащитните органи.
Не е спорна по делото изложената в исковата молба фактическа
обстановка, която се установява и от приобщените досъдебно и съдебно
производство и приложени към исковата молба писмени доказателства относно
образуването, движението и приключването на наказателното производство. По същество спорните и съществени
въпроси, които са от значение за обосноваване размера на вредите са два: 1/ отговаря
ли държавното обвинение относно дейността на разследващия орган във връзка с
воденото срещу ищеца досъдебно производство; 2/ за целите на настоящото
производство кога е крайният момент, до който по отношение на ищеца е
поддържано незаконно обвинение, съответно влючвали се в този период и периода,
в който е било висящо делото за възобновяване и 3/ налице ли е причинна връзка
между повдигнатото незаконно обвинение и понесените от ищеца морални страдания.
По първия въпрос:
Изхождайки
от нормата на чл.7 ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените искове се явява
органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са
причинени вредите, като с оглед установеното, именно Прокуратурата на Република
България е
материалноправно легитимирана да отговаря по исковете, доколкото и действията
на органите на разследването се извършват под ръководството на съответната
прокуратура. Тук следва да се отбележи и че съдът намира за неоснователни
доводите на ответната страна, че действията на полицейските органи не обвързват
прокуратурата доколкото именно тя е ръководещият разследването орган,
респективно отговарящият за случващото се в досъдебното производство. На осн.
чл.127 от Конституцията на Република България и чл. 46, ал.2, т. 1 НПК прокуратурата следи за спазване на
законността, като: ръководи разследването и упражнява надзор за
законосъобразното му провеждане. В тази връзка съответнияt наблюдаващ
прокурор разполага с възможност да упражни конкрол върху актовете и действията
на разследващите органи, вкл. да отмени постановлението
на привличане на обвинявем или да прецени дали да предаде
лицето на съд.
По вторият
спорен въпрос:
Наказателното преследване срещу дадено лице започава с привличането му като
обвиняем и приоключва с прекратяването му на някое от основанията по чл. 24 от НПК или с влязла в сила присъда, евентуално решение по чл. 78а от НК.
Производсвото по възобновяване по реда на чл. 420 и сл. от НПК представлява
извънинстационен способ за ревизиране на влезли в сила решения и присъди и в
този смисъл срокът, през който протича не представлява част от общия срок на
наказателното преследване за целите примерно на преценката за разумостта на
срока за протичане на наказателния процес. Същевременно с подаването на молба
за възобновяване, държавното обвинение цели да възобнови висящността на
производството. При постигане на желаения правен резултат в производството по
чл. 420 от НПК постановеното оправдателно решение подлежи на отмяна, а делото-
на връщане за ново разглеждане. Следователно при уважаване на молбата за
обвиняемия би била налице нова намеса в неговата лична и емоционална сфера,
съпроводена от извършване на допълнителни дейности с негово участие. Ето защо,
подаването на молбата, която по-късно е отхвърлена следва да се зачете като
увреждащо личността на ищеца обстоятелство, доколкото е от естеството за
причини нови вреди на лицето. В този смисъл периодът, през който произовдство по
чл. 420 от НПК е било висящо следва да се зачете при преценката за периода, в
който е поддържано незаконно обвинение срещу ищеца. Оттук следва да се приеме,
че наказателното производство е продължило 3 додини и пет месеца ( в периода от
17.09.2015г. до 23.04.2018г.), а производство по
възобновяване от 31.08.218г. до
19.11.2018г. или 2 месеца и половина.
Третият спорен въпрос касае причинната връзка между повдигнатато
обвинение и понесените от ищеца болки и страдания. По този въпрос следва да се съобрази
трайната практика на съдилищата, че е нормално да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното
му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се
изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така се приема, че само
когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв
случай, това следва да е изрично посочено в исковата молба, съответно да
подлежи на доказване. Решение № 292 от 6.04.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 3815/2017 г., IV г. о., решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр.
д. № 85/2012 г. на IV Г. О. на ВКС и № 165 от 16.06.2015
г. по гр. д. № 288/2015 г. Решение №
63 от 18.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5124/2015 г., III г. о., ГК.
Ето защо съдът приема, че самият факт на образувано наказателно
производство, по което ищецът е привлечен като обвиняем води до засягане
моралните и нравствени устои на личността и се отразява негативно на неговото
общуване. Същевременно съдът приема, че от събраните по делото доказателства не
се установи ищецът да е претърпял вреди извън обичайните неудобства от
повдигнато незаконно обвинение. По
делото не се установи повдигнатото на ищеца обвинение да е станало достояния на
широк обществен кръг. Доказателства в тази насока не са ангажирани. Напротив
свидетелят Петя Минева, която се представя за близка на ищеца( преди се е
събирала с г-н Х. по нейни думи) е разбрала за воденото наказателно
производство едва преди няколко месеца.
Показанията на този свидетел съдът намира за изключително неясни и противоречиви.
Свидетелят излага противоречиво кога е узнала за обвинението. Освен това г-жа
Минева сравнява желанието на ищеца да излиза понастощем с период от преди 20
години. На следващо място не следва да се дава вяра на показанията на този
свидетел в частта, в която споделя, че ищецът е бил възпрепятстван да работи
поради незаконното обвинение. Г-жа Минева изнася, че потенциален работодател е
изискал документи, като по този начин е разбрал за обвинението. Това не може да
е вярно, тъй като до постановяване на влязла в сила присъда, съдимостта на
лицето не се отразява в съответните регистри. В случая постановената осъдителна
присъда не е влязла в сила, поради което няма как въз основа на официални
документи работодателят да е узнал за процесуалното качество на лицето. На
следващо място не се подкрепят от други
доказателства по делото показанията, че ищецът е бил изгонен от работа. В този
смисъл показанията й са изолирани.
Относно отражението на обвинението върху личната сфера на ищеца
свидетелят Минева има впечатления само за един скандал между Х. и жена му, а за
другите скандали само е чувала от трети лица. Не може да се сподели
безрезеврно, че незаконното обвинение е станало причина за раздялата между
ищеца и жена му. Свидетелят Жеков не познава съпругата на ищеца. За влошените
отношения между ищеца и майката му има данни, но не може да се приеме, че те са
разултат от повдигнатото обвинение. Много е вероятно спорът между тях да е
възникнал по повод тегленето на средства от банковата карта на майка му. Освен
това ищецът е мъж на средна възрараст и съвмем не е длъжен да живее с майка си
след като отношенията им са обтегнати. След като го прави, същият сам се поставя
в неблогоприятна ситуация.
Заключението на излушаната съдебно-психологияна експертиза
съдебно-психологична експертиза също не устаноявява висока степен (над
обичайното за случая) на засягане на емоцоналната сфера на ищеца. Вещото лице
не е установило психични проблеми, които да изискват клинична намеса. Не са
констатирани високи нива на невротичност.
Установените проблеми по отношение на личностовата сфера и социалното
функциониране според експерта е възможно да се дължат на причини, извън
повдигнатото му обвинение.
Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на
справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по
делото – продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване;
характерът и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е
било незаконно обвинено; личността на увредения; данните за психическото
състояние и негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от
указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с
вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването
за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но
с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за
по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките –
по-ниско.
Съобразявайки
всички гореизложени обстоятелства, съдът намира, че за ищеца са произтекли логични, но същевременно с нисък интензитет морални болки и страдания, които следва да бъдат репарирани
от ответника.Съобразявайки и предвиденото в закона наказание за конкретното
престъпление, за което е бил привлечен ищеца,
който като лице без предходни осъждания и с оглед вида на повдигнатото
обвинение не е бил реално заплашен от ефективно наказание „лишаване от свобода“, възрастта на ищеца, липсата на
обществен отзук на повдигнатото незаконно обвинение, но от друга страна
обстоятелството, че ищецът е бил първоначално осъден на две инстанции и оправдан
едва в касационното производство, което несъмнено се с отразило неблагоприятно на личността, съдът намира, че сумата от 4000 лв. справедливо обезщетява претърпените от него вреди от воденото наказателно производство. До този размер искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата
над тази сума, до предявения размер от 20 000
лв. искът като недоказан по размер, следва да бъде отхвърлен.
По исковата претенция за имуществени
вреди:
Разноските,
извършени е наказателното производство представляват имуществена вреда по
смисъла по смисъла на чл.2,ал.1 от ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена
последица от увреждането (незаконното наказателно преследване). Адвокатското
възнагаждение за защита по накзателното дело се включва в тези разноски.
В случая по делото са ангажирани доказателства за
сторените разноски за правна помощ по воденото срещу ищеца наказателно
производство в общ размер на сумата от 3900 лева по четирите договора на правна
помощ. Видно от изявленията на страните по договорите е надлежно удостоверено
заплащане на договорените възнаграждения. Не може да се сподели възражението на
държавното обвинение за това, че разноски не се дължат, тъй като не са представени
доказателства за сторени разходи в рамките на самото производство. Това така, тъй
като в Наказателно
- процесуалния кодекс не е уредена отговорността за разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по
отношение на което наказателното производство е прекратено, съотвено лицето няма задължение да представя доказателства за разноски в
наказателния процес. По това дело е са
представени единствено пълномощни.
От части основателно се явява възражението на ответника, че адв. А., за
чиито действия по процесуално представителство са сторени разноските, в
действителност не е представялвал ищеца на всички етапи от наказателното
производство. Безспорно и видно от приложените по ДП ℕ 661/2014 на 4-то РУ адв.
А. е представлявал ищеца в това производство, поради което на страната се
следват разноскит за адв. възнаграждение по договора за правна помощ от
20.09.2015г. /л. 35/ в размер на 900 лева. На следващо в НОХД ℕ1441/2016 по описа на
ВОС в действителност обвиняемият е оттеглил пълномощията на адв. А. и е бил
представляван от друг адвокат, но съгл. разписката от 30.08.2017г. /л. 38/ към
договора за правна помощ от 30.08.2017г. е за заплатено възнаграждение за
изготвяне на допълнителни писмени бележки към въззивна жалба и представителство
пред въззивната инстанция, където г-н Х. отново е представляван от ад. А.. Тоет
на ищеца се следват разноски за правна помощ в размер на 1000 лева и съгл.
договора от 30.08.2017г. и доказателствата за сторени разходи. Пред ВКС в
производството по н.д.ℕ 1147/2017г. отново адв. А. е представлявал ищеца, поради което и по
договора от 15.02.2018г. му се следва възнаграждение. Единствено в производството
по молбата за възобновяване процесуалното представителство е осъществено от
адв. Томов, поради което следва да се приеме, че претенцията за заплащане на
имуществена обезвреда в тази част е недоказана.
Ответникът не възрази,
че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
наказателното дело, поради което съдът не може по свой почин да обсъжда въпроса
дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението Тълкувателно
решение №1/2017 от 11. 12. 2018г. по т.д. №1/2017г. на ОСГК на ВКС.
В заключение на ищеца
следва да се присъди обезщетение за имуществени вреди в размер на 2900 лева, като се отхвърли за разликата
по претеднираните 4000 лева
Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год. на
ОСГК на ВКС, т. 4 – “Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия
на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на акта за
прекратяване на наказателното производство. От този момент държавните органи
изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение”. В случая накзателното
производството е приключило с постановявание на решението на ВКС от
23.04.2018г., поради което считано от тази дата
на ищеца следва да се присъди мораторна лихва до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С
оглед изхода на спора, на
ищеца се следват сторените по делото разноски съобразно уважената час от иска.
В случая се претендира възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗА при оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие в исково производство, на основание някоя от
хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА, насрещната страна по делото се осъжда да
заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и
доколкото са налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране отговорността
ѝ за разноски. В случая по делото
няма данни да е уговорено между ищеца и адв. А. възнагражднение по посочения
ред. Ето защо разноски за адв. хонорар не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор Иван Гешев, с адрес: гр.София, бул. „Витоша“
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Х., ЕГН ********** *** сумата
от 4 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнатото срещу
него незаконно обвинение в извършването на престъпление от общ характер по ДП ℕ661/2014г. по описана 4-то РУ и сумата от 2900 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разноски
за адвокатско възнаграждение по воденото срещу ищеца наказателно производство съгл. договори за правна помощ от 20.09.2015, от 30.08.2017г. и от
15.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила
на решението, с което страната е окончателно оправдана- 23.04.2018г. до дата на
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разниката над
4000 лева до претендираните 20 000 лева, както и за иска за обезщетение за
имуществени вреди за разниката над 2900 лева до претеднираните 4000 лева, на
осн. чл. 2, ал. 3, т. 1 от ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: