Мотиви към решение по НАХД № 4039/2010г.
по описа на ПРС, ХVІ н.с.
С Постановление от 21.06.2010г.
Районна прокуратура - Пловдив е внесла предложение обвиняемата С.М.С.-И. да
бъде освободена от наказателна отговорност и да бъде ангажирана
административно-наказателната й такава по чл. 78А от НК, за това, че на 15.01.2010г.
в гр. К., обл. П., с.Б., обл. П. и гр. П. е упражнявала професия-таксиметров превоз на хора с лек
автомобил “Хюндай Соната” с рег.№ , обозначен с опознавателни знаци за
извършване на таксиметров превоз, без да има съответната правоспособност –
престъпление по чл. 324, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна квалификация
на деянието спрямо обвиняемата, излага доводи в подкрепа на обвинителната теза,
като пледира към съда за освобождаване на обвиняемата от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание в размер по преценка на
съда.
Адв. К.Ц., упълномощен
защитник на обвиняемата излага доводи за противоречия в показанията на
свидетелите от една страна и обясненията на обвиняемата. Моли съда да я
освободи от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание
глоба в минимален размер предвид обстоятелството, че същата е безработна и сама
се грижи за детето си.
Обвиняемата С.М.С.-И.
дава обяснения в съдебно заседание, не признава вината си, като отрича на
посочената в постановлението дата да е извършвала таксиметров превоз на
пътници. Моли съда да постанови решение, с което да бъде призната за невинна по
така повдигнатото й обвинение.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемата С.М.С.-И.
е родена на *** ***, понастоящем живее в гр.П., тя е българка, българска
гражданка, омъжена, не е осъждана, със средно образование, работеща, с ЕГН **********.
Обвиняемата С.И. се била снабдила
с лек автомобил “Хюндай Соната” с рег.№ , тъй като била решила да се занимава с
таксиметрова дейност. Автомобилът бил обозначен с опознавателни знаци на такси,
като бил боядисан в жълт цвят, имал табела “Такси” на покрива му. Тя не се била
снабдила с необходимите документи, за да извършва този род дейност, но въпреки
това на 15.01.2010г. обвиняемата с посоченото превозно средство се намирала в
гр. К. на спирката, на която се качвали пътниците за автобуса за гр. П..
Табелката на автомобила “такси” била покрита. Обвиняемата предложила на
свидетелката Б. и свид., които чакали на спирката, да ги откара до гр. П. на
цената на билата за автобусен превоз, а именно – 1,20 лв., на което последните
се съгласили. След като обвиняемата качила двамата пасажери, тя потеглила към
гр. П., като маршрутът й минавал пред с. Б., където спряла при свид. К.и й предложила срещу
сумата от 1 лв. да я откара до гр. П.. Свид. К. се съгласила и се качила в
автомобила, управляван от обвиняемата. След пристигането им в гр. П.
свидетелите слезли в района на магазин “Б.” и автогара Р., като при слизането
си всеки един от тях заплатил уговорената цена за таксиметровия превоз, но не
му била издадена касова бележка от фискалното устройство, находящо се в
автомобила. При слизането си свидетелите били пресрещнати от полицейски
служител на І РУ “Полиция” гр. Пловдив, който ги поканил в полицейското
управление да дадат обяснения във връзка с ползваната от тях таксиметрова
услуга на обвиняемата И.. Самата обвиняема също била отведена в І РУП гр.
Пловдив, за да даде обяснения, като бил сезиран със случая и О. о. “К. д. – ДАИ”
П.. На сигнала се отзовали свидетелите Д. и И. – служители на ОО “КД-ДАИ” П.,
които извършили проверка на И. и установили, че същата не се е снабдила и не
може да представи разрешение на Община П. или на друга община за извършване на
таксиметрова дейност, пътна книжка на автомобила и удостоверение за водач на
лек таксиметров автомобил. Въз основа на така извършената проверка на
обвиняемата бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
088957/15.01.2010г., подписан от И. без възражения.
С оглед характера, по който
протече настоящото съдебно производство – по реда на глава ХХVІІІ от НПК, съдът
при постановяване на решението си прецени както събраните на досъдебното
производство доказателства, така и тези, наведени при съдебното разглеждане на
делото, съобразно нормата на чл. 378, ал.2 от НПК. Описаната по-горе фактическа
обстановка, възприета за установена от съда, се установява изцяло от
показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, частично от
обясненията на обвиняемата, както и от събраните на досъдебното производство писмени
доказателства, прочетени и приобщени към доказателствения материал – копие от
АУАН № 088957/15.01.2010г./л.6/, копие от НП № 36-*********.02.2010г./л.7/,
справка съдимост /л.80/, характеристична справка /л.82/.
От наличните по делото
доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК се установява по несъмнен начин изложената по-горе фактическа
обстановка, но съдът не намира, че деянието на И. съставлява престъпление по
смисъла на чл. 324, ал.1 от НК, за което мотиви ще изложи по-долу.
Както се посочи,
категорично остава доказано по делото, че на инкриминираната дата обвиняемата е
управлявала лек автомобил “Хюндай Соната” с рег.№ в гр. К., с. Б. и гр. П.. Това обстоятелство
се установява от разпита на свидетелите К., К. и Б., не се оспорва от страна на
обвиняемата и нейния защитник. Не е
спорно и обстоятелството, че автомобилът е бил обозначен като такси – с жълт
цвят, с табела “такси” на покрива, както и че към дата 15.01.2010 година
обвиняемата не се е била снабдила с необходимите документи за извършване на
таксиметров превоз на пътници. Освен че се признават от обвиняемата, приетите
от съда за доказани обстоятелства, изложени току-що, се потвърждават и от
показанията на свидетелите, които са били пасажери в автомобила й, както и от
показанията на свид. К., а косвено и от показанията на свид. Д. и И.. Спорен е
фактът дали табелата “такси” е била покрита, както твърди обвиняемата, като
съдът кредитира обясненията й в тази част, тъй като същите не остават
изолирани, а се подкрепят от показанията на свид. Б. – същата сочи /л.48/, че
табелката е била покрита с калъф. Не може обаче да бъде споделено от настоящия
съдебен състав твърдението на И., че на инкриминираната дата същата не е
осъществявала таксиметров превоз на пътници, както и че услугата не й е била
заплатена от свидетелите. Тук е мястото
да се посочи, че съдът кредитира в пълнота показанията на свидетелите Б., К. и К.,
като ги намира за непротиворечиви помежду си, последователни и безпристрастни. Както
свид. Б., така и свид. К. сочат, че са
се качили в таксито на обвиняемата, тъй като от по-рано им е било известно, че
същата превозва пътници на цената на автобусния билет. И двамата свидетели
сочат, че таксито, управлявано от обвиняемата е било спряно на автобусната
спирка, обв. И. се е намирала вътре и е чакала, което пък опровергава
твърдението й, че същата моментно е спряла в К., за да закупи продукт от
местната аптека. Свид. К. преди да вземе решение дали да се възползва от
превозната услуга, предлагана от обвиняемата, я е попитал за цената, която ще
следва да заплати и едва след като И. му посочила цена от 1,20 лв., той се
съгласил и се качил в автомобила. Т.е. страните са постигнали съгласие по
превозната сделка – относно основните параметри на същата. Що се касае до свид.
К.пък, то същата сочи, че обвиняемата сама й е предложила превоз до гр. П. на
цената на автобусния билет. Ето защо съдът не може да приеме за истинни
твърденията на И., че същата от добра воля е качила тримата свидетели в
автомобила си, тъй като същите се опровергават от показанията на последните.
Още повече, че и тримата пасажери са й заплатили указаната им стойност на
превоза.
Показанията на свид.
Д. и И. – служители на ОО “КД-ДАИ” също потвърждават, че на инкриминираната
дата обвиняемата е извършвала таксиметров превоз на пътници от гр. К. и с. Б.
до гр. П., като пред тях обвиняемата е признала този факт. Косвено
доказателство е и издадения й АУАН, ведно с НП, с което се ангажира
административната й отговорност и което същата не е обжалвала /влязло е в сила
по показания на свид. А./.
Не е спорно и
обстоятелството, че към 15.01.2010г. И. не е имала необходимите документи,
изискуеми по Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ за извършване на таксиметров
превоз на пътници – разрешение от съответната община, удостоверение за водач на
лек таксиметров автомобил, пътна книжка. Това не се и оспорва от страна на
обвиняемата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Независимо от така установената
фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си обвиняемата С.М.С.
– И. не е осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл. 324,
ал.1 от НК, като осъществената от нея таксиметрова дейност не попада в
приложното поле на цитираната норма от Особената част на НК. Според легалното
определение, съдържащо се в чл. 3, ал.1 от Закона за занаятите “занаят” е
производството на изделия или предоставянето на услуги, посочени в списък на
занаятите, съгласно Приложение №1 на закона, по занаятчийски начин. В посоченото
приложение таксиметровата дейност не фигурира. Понятието “професия” пък е
легално дефинирано в §1, т.2 от ДР на ЗПОО, според което “професия” е вид
трудова дейност, за която се организира професионално образование и
професионално обучение. Като се изхожда от така даденото законово легално
определение, то следва, че управлението на таксиметров автомобил не е
“професия” в точния смисъл на понятието, тъй като всяко лице, независимо от
професионалното си образование и обучение може да придобие правоспособност на
водач на МПС, като в случая не се изисква преминаването на каквото и да е
специално обучение или придобиването на специално образование. Независимо от
така даденото легално определение на понятието “професия”, в Списъка на
професиите под код 8400901 фигурира “водач на МПС за обществен превоз на
пътници и товари ”, а в Националната класификация на професиите и длъжностите в
група 8322 е посочена длъжността “водач на МПС за обществен превоз”. Независимо,
че според трудовото законодателство Националната класификация на професиите и
длъжностите е задължителна само при съставяне на статистически отчети по труда,
изложеното дава основание на съдебния състав да приеме, че извършването на
таксиметров превоз е професия, вид занятие, макар легалното определение за
професия да е доста по-тясно.
Нормата на чл. 324,
ал.1 от НК е бланкетна, като същата препраща към други нормативни актове, които
уреждат реда за признаване и придобиване на правоспособност /в случая за осъществяване
на таксиметрова дейност/. Редът и необходимите условия, за да може едно лице да
упражнява такава дейност са посочени в Наредба № 34/1999 г. на МТ. В чл. 12,
ал.1 от ЗАвП пък е посочено, че таксиметров превоз на пътници може да се
извършва както от търговци, притежаващи удостоверение за регистрация, така и от
водачи, които извършват дейността от името на регистриран превозвач, но за своя
сметка. Нито Наредба № 34/99г. на МТ обаче, нито ЗАвП предвиждат лицата, които
желаят да извършват таксиметров превоз на пътници, да преминават предварителна
професионална подготовка или да притежават набор от компетенции, необходими за
упражняване на конкретната трудова дейност – напротив – единствените изисквания
/чл.18 от Наредба №34/99г. на МТ/ се ограничават до правоспособност на водач на
МПС, лицето да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер и да не е
лишен от правоуправление, да е психологически годен и физически здрав, както и
да притежава удостоверение “водач на лек таксиметров автомобил”, валиден за
съответната община. За издаването на последното удостоверение водачите полагат
изпит, като видно от Приложение № 7а към Наредба № 34/99г. на МТ познанията,
които лицето следва да има за полагането на изпита не изискват някаква
специална подготовка или обучение, нито такива се предвиждат нормативно.
На термина “съответна
правоспособност” е дадено определение в §1, т.10 от ДР на ЗПОО, а именно –
признато притежаване на задължителен обем професионални компетенции, което дава
право за упражняване на конкретни трудови дейности. В случая упражняването на
таксиметрова дейност не е свързано с такива професионални компетенции /извън
притежаването на правоспособност на водач на МПС/, даващи право за упражняване
на такава дейност. Тук следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не
споделя становището, застъпено в Решение № 635 от 13.10.2004 г. на ВКС по н. д.
№ 208/2004 г., II н. о., според което тъй като придобиването на правоспособност
за управление на лек автомобил изисква много по-тесен кръг познания от
познанията, необходими за придобиване на правоспособност за извършване на
таксиметров превоз, то и следователно упражняването на последната дейност без
съответното административно разрешение осъществява състав на престъпление по
чл. 324, ал.1 от НК. Изтъкнатите в цитираното решение доводи разглеждат единствено
необходимите условия, на които следва да отговаря търговеца, за да придобие
качеството превозвач по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗАвП. Поставените от закона
изисквания обаче в никакъв случай не са единозначни за превозвача, от една
страна и за таксиметровия водач, от друга. Както законът, така и специалният
подзаконов акт – Наредба № 34/99г. на МТ правят ясно разграничение между
превозвач и водач на таксиметров автомобил, като, разбира се, няма пречка
водачът да извършва дейността от свое име и за своя сметка в случаите, когато
самият той действа като превозвач. Разгледаните в цитираното решение изисквания
за издаване на разрешение - за благонадеждност, професионална компетентност и
финансова стабилност – касаят само и единствено превозвачите.
И на следващо място –
цитираното решение на ВКС не обвързва съда, за разлика от задължителната за
съдилищата съдебна практика. Понятието “съответна правоспособност”, употребено
в новелата на чл. 324, ал.1 от НК, е коментирано в ТР № 31/16.10.1969г. по
н.д.№29/69г. на ОСНК. Даденото там тълкуване на понятието е, че под “съответна
правоспособност” следва да се разбира “призната по съответния ред подготовка за правилното упражняване на
определена професия или занаят от едно физическо лице. Административното разрешение,
което в известни случаи се дава за упражняване на професията или занаята, не
създава правоспособност. Последната се придобива чрез получаване на специални
знания за съответната професия или занаят и веднъж придобита по установения от
закона ред, тя не зависи от наличността или отсъствието на разрешение от
административния орган”. В същото тълкувателно решение се коментира, че едно
деяние би било съставомерно по реда на чл. 324, ал.1 от НК само, ако едно лице упражнява занаят /или професия/
без разрешение и без съответната правоспособност за това. Без кумулативната
наличност на тези две отрицателни предпоставки не би било налице обективния
състав на престъпление по чл. 324, ал.1 от НК. Ето защо и съдът намира, че тъй
като нормативната база не предвижда водачите на таксиметров превоз на лица да
преминават през специална подготовка или обучение за издаване на разрешение за
извършване на тази дейности, нито пък за правилното й упражняване /извън
добиването на правоспобност за управление на МПС/, то и извършването на
таксиметров превоз без съответното разрешение в никакъв случай не осъществява
състав на престъпление по чл. 324, ал.1 от НК.
С поведението си И. е
осъществила състав на административно нарушение по смисъла на чл. 93, ал.1 от
ЗАвП, но не и състава на престъпление по чл. 324, ал.1 от НК, поради което
същата ще следва да бъде ОПРАВДАНА в това на инкриминирата дата и на посочените
места да е упражнявала професия – таксиметров превоз на хора с лек автомобил,
обозначен като такси, без да има съответната правоспособност.
По изложените мотиви,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
СЕКРЕТАР:
И.П.