РЕШЕНИЕ
№ ……………../18.04.2022 г.
гр. Велики Преслав
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в закрито заседание, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
гр. д. №
276 по описа за 2019 г. по описа на съда,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 260197/22.03.2022 г., подадена от Н.М.Н. , чрез адв. П.П., в частта й,
в която е направено искане за допълване на Решение№ 260012/18.02.2022г.,
постановено по настоящото дело.
В молбата се излага, че в
диспозитива на решението не е посочена банковата сметка на ищеца, съгласно
чл.236, ал.1,т.7 ГПК, като се иска допълването му, касателно същата. Сочи се и, че неправилно са обединени
в диспозитива на решението разноските, сторени от ищеца в заповедното и
исковото производство, които следва ответниците да заплатят солидарно, като се
иска същите да бъдат разделени. Моли се за допълване и изменение на решението в
този смисъл.
В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК насрещната страна, чрез юрк.В.Н. е
изразила становище по молбата, в което се сочи неоснователност на същата, като
се излагат подробни аргументи за посоченото.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Молбата по чл. 250 от ГПК е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Не са налице и
предпоставки за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК, доколкото разпоредбата
на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК, според която решението следва да съдържа
банкова сметка, ***, следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 127,
ал. 4 от ГПК, според която по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва
банкова сметка ***. Това изискване е неприложимо към исковите молби, с които са
предявени само установителни или конститутивни искове, съответно в тези
производства ищецът не дължи посочване на банкова сметка, ***роизводството.
Искането релевирано в
молбата за произнасяне с отделни диспозитиви по отношение на присъдените
разноски в заповедното и исковото производство направени от ищеца и платими от
ответниците съдът не намира за основателно, предвид, че от една страна, същото
е изцяло съответно на дадените указания в ТР №4/2013 г., а от друга - не е относимо към пропуск от страна на
решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет, обуславящ непълнота
на съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.250 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 260197/22.03.2022 г. от Н.М.Н., чрез адв. П.П., относно
обективираното в същата искане за допълване на Решение№260012/18.02.2022г.,
постановено по гр.д.276/2019 г. по описа на РС-Велики Преслав, осн. чл.250 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Шумен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: