Присъда по дело №4006/2021 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 4006 ПО ОПИСА ЗА 2021 ГОДИНА НА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Във ВРС е внесен обвинителен акт № 703 от зам. районен прокурор на
ВРП, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу
подсъдимия ХЮС. Б. Р. с оглед извършено от него престъпление от общ
характер наказуемо по чл. 195, ал.1, т.3 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл.
63, ал.1, т.3 от НК за това, че в периода от 07.04.2020г. до 25.04.2020г., в гр.
Варна, в условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел от
владението на различни лица без тяхното съгласие с намерение
противозаконно да присвои чужди движими вещи на обща стойност 1085,55
лева, както следва:
- на 07.04.2020 г. в гр. Варна - електрическа тротинетка марка "Xiaomi"
на стойност 635,55 лв., от владението на С.Б.С., собственост на Б. С. Ц.;
- за времето от 21:00ч. на 24.04.2020 г. до 06:30ч. на 25.04.2020 г. в
гр.Варна чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот -
велосипед с двигател марка „КТМ" на стойност 450, 00 лв. от владението на
Г. П. СТ..
Съдебното следствие е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл.
373, ал.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа обвинението и
счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението за
което е предаден на съд. Акцентира на това, че престъплението е извършено
от подсъдимия като непълнолетен и неосъждан и моли и предлага на същия
да бъде наложено наказание в размер между минималния и средния, чието
изтърпяване да бъде наложено с изпитателен срок от три години.
В пледоарията си по съществото на делото защитникът на подсъдимия
също акцентира на това, че престъплението е било извършено от подсъдимия
като непълнолетен, както и към момент към който той е бил наркозависим.
Моли на същия да бъде наложено наказание в хипотезата на чл. 55 от НК –
„пробация“, а в случай, че на същия бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ моли неговото изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66 от
НК.
Подсъдимият признава изцяло фактическите констатации изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а в дадената му последна дума
заявява, че съжалява.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
1

Подсъдимият ХЮС. Б. Р. бил роден на 26.08.2002год..
Пострадалият Б.Ц. живеел със семейството си в Кралство
Великобритания, но за известни периоди той и семейството му пребивавали и
в Р. България. В началото на 2020г. семейството било в Р. България и
пребивавало в гр. Варна на адрес ул. „Атанас Манев“ № 2 ет.4 ап.6. На
16.02.2020г., постр. Бисер Цонев купил на изплащане електрическа
тротинетка „Xiaomi със сериен номер 16133/00794937 от магазин
„Технополис“, която в последствие изцяло изплатил. Тротинетката подарил
на сина си Сашо да я ползва. На 07.04.2020г., сина на пострадалия Ц. отишъл
да види баба си и оставил тротинетката пред двора на къщата й, находяща се
гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Дойчин Войвода“ № 10. Докато детето било
вътре, подс. ХЮС. Б. Р. минал покрай тротинетката, взел я и заминал, а в
последствие я продал на св. Павел Стефанов като не му казал, че била
крадена. От своя страна, св. Стефанов я продал на неустановено лице.
Пострадалият Г. П. СТ. живеел в гр. Варна, ул. „Кирил и Методий“ №
85. Същият притежавал велосипед с двигател с вътрешно горене марка КТМ-
Пух с номер на рама 71060360 синьо - зелен на цвят с педали /педалетка/.
През месец февруари 2020г., подсъдимият бил отнемал педалетката от
владението на пострадалия и знаел къде я държи той. Това деяние било
предмет на отделно производство по пр. вх. № 2962/2020г. по описа на
Районна прокуратура - Варна, приключило с отказ от образуване на ДП и
налагане на възпитателни мерки.
На 24.04.2020г., пострадалият използвал велосипеда като ходил до
пазара. След това го оставил в двора на къщата си в гр. Варна, ул. „Кирил и
Методий“ № 85, под навеса като около 21:00ч. заключил входната врата на
двора. В неустановен час за времето от 21:00часа на 24.04.2020г. до 06:30часа
на 25.04.2020г., знаейки предварително къде св. С. държи велосипеда
(педалетката) подс. ХЮС. Б. Р. решил да го открадне. С помощта на циментов
кол подсъдимият успял да свали телената ограда на имота на св. С. и влязъл в
двора. Там намерил керпеден и клещи, с които успял да прережи оградната
мрежа на друго място, от където чрез бутане извадил велосипеда извън имота
на св. С.. После го запалил и заминал с него.
В 06:30 часа на 25.04.2020г., св. С. излязъл на двора си. Същият видял,
че велосипеда му го няма и се тъжил в РУ на МВР.
Междувременно след като взел велосипеда на св. С. подсъдимият
започнал да го предлага за продажба на различни лица. Успял да го продаде
за сумата от 100лв. на св. Д. П., който го предал за нуждите на разследването
и същият бил върнат на пострадалия срещу разписка.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
СОЕ извършена от в.л. Д.Й. се установява, че стойността на отнетата от св. С.
педалетка (велосипед с двигател) възлиза на 450лв., а стойността на отнетата
ел. тротинетка е в размер на 635.55лв.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
2

комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза изготвена от
вещите лица д-р Бояджиева (психиатър и Р.Георгиева (психолог) се
установява, че към инкриминирания период подсъдимият е бил в състояние
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, в състояние е да участва в наказателното производство
пълноценно и деянията не са извършени поради увлечение.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
самопризнанията на подсъдимия, показанията на свидетелите Г.С., Д. П., С.С.,
Б. В., П. Ц.а и Б.Ц., давани в хода на досъдебното, заключения по назначени
съдебни експертизи – оценителна и комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, и
фотоалбум към него, справка за съдимост, протокол за доброволно предаване
на вещи, разписка, протоколи за разпознаване на лица, както и всички
останали събрани в хода на досъдебното производство писмени
доказателства, като всички доказателства са непротиворечиви, кореспондират
по между си и взаимно се допълват, не водят на различни правни изводи и се
кредитират от съда изцяло с доверие.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия Х.Р., тъй като
същите напълно кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира и показанията на всички разпитани по делото
свидетели, тъй като същите са непротиворечиви, последователни, взаимно
допълващи се.
Съдът приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство съдебно-психиатрична и психилогична експертиза и
оценителна такава, като компетентни и безпристрастни, като освен това
кредитира и всички писмени доказателства приобщени към доказателствата
по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на
установената фактическа обстановка.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод
за подкрепеност на направените признания от валидно събрани доказателства
в хода на досъдебното производство.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в това число и такава
със задължителен характер (ТР № 1 от 06.04.2009год. по т.д. № 1/2009 год. на
ОСНК на ВКС, т. 4) при разглеждане на делото по реда на глава 27-ма от
НПК в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, е необходимо и достатъчно по
делото да са надлежно събрани доказателства, които, заедно с направеното
самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни
и напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени факти.
В случая самопризнанията на подсъдимия (които са първичен източник
на доказателствена информация и пряко възпроизвеждат факта на деянията)
се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите П. Ц.а, Г.С., Д. П., Б.Ц.,
протокол за оглед на местопроизшествие относно времето и мястото на
3

извършване на деянията, предмета на престъплението и действията на
подсъдимия – начина на отнемане на вещите, както и от протоколите за
разпознаване на лица в който е документирано разпознаване на подсъдимия
от страна на св. Б. В. и Д. П. като лицето което им е предлагало да закупят
съответно тротинетката и педалетката.
Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено от правна страна следното:
Подсъдимият ХЮС. Б. Р. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление наказуемо по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл. 26, ал.1
вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК тъй като в периода от 07.04.2020г. до 25.04.2020г., в
гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, като непълнолетен,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел от
владението на различни лица без тяхното съгласие с намерение
противозаконно да присвои чужди движими вещи на обща стойност 1085,55
лева, както следва:
- на 07.04.2020 г. в гр. Варна - електрическа тротинетка марка "Xiaomi"
на стойност 635,55 лв., от владението на С.Б.С., собственост на Б. С. Ц.;
- за времето от 21:00ч. на 24.04.2020 г. до 06:30ч. на 25.04.2020 г. в
гр.Варна чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот -
велосипед с двигател марка „КТМ" на стойност 450, 00 лв. от владението на
Г. П. СТ..
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в отнемането на
вещи /ел. тротинетка и велосипед с двигател (педалетка)/ от владението на
С.С. и Г.С.. Подсъдимият е прекъснал владението върху посочените вещи на
св. С. и С.С. и е установил свое владение върху тях – отнесъл вещите със себе
си.
Квалификацията по ч. 195, л.1 ,т.3 от НК се обуславя от факта, че за да
достигне до педалетката подсъдимият е разрушил преграда здраво направена
за защита на имот – съборил телената оградна мрежа.
В случая факта на осъществяване на двете изпълнителни деяния се
доказва по категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия
кореспондиращи изцяло с показанията на всички разпитани по делото (в хода
на досъдебното производство) свидетели, протоколи за разпознаване,
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, досежно
времето, мястото, начина на извършване на деянията и предмета на
престъплението.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия
умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
обществено опасният характер на престъплението, предвиждал е обществено
опасните последици и ги е искал. Налице е и намерението за своене и с двете
отнети вещи той се е разпоредил в свой интерес – продал ги е.
Квалификацията по чл. 26 от НК – „продължавано престъпление“ се
4

обуславя от това, че през непродължителен период от време, в рамките на
около две седмици, при една и съща фактическа обстановка и форма на
вината, подсъдимият е извършил две деяния като второто представлява от
обективна и субективна страна продължение на първото.
При извършването и на двете деяния включени в продължената
престъпна дейност на подсъдимия той е бил непълнолетен – 17 годишен, но е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
При индивидуализация на наложеното наказание на подс. Р. за
престъплението по чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.
63, ал.1, т.3 от НК съдът съобрази обуславящите отговорността обстоятелства
и обществената опасност на деянието и дееца.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото
съдебно минало на подсъдимия, направените от него самопризнания,
доколкото същите стоят в основата на разкриване на авторството и на двете
деяния включени в продължената престъпна дейност (още изначално преди
да бъдат събрани каквито и да било доказателства подсъдимият сам в
проведени беседи е разказал за извършените от него деяния), проявената
критичност към извършеното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
При определяне размера на наказанието, което следва да понесе подс. Р.
за това престъпление съобразно нормата на чл. 54 от НК, съдът отчете от една
страна високата степен на обществена опасност на престъплението (касае се
за едно от най-често извършваните престъпления) и от друга ниската такава
на самия и прецени, че за постигане целите на наказанието на подсъдимия
следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер към
минималния предвиден в закона, но над него, а именно в размер на шест
месеца. И след като приложи императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от
НПК и нормата на чл. 58а, ал.1 от НК съдът намали така посоченото по-горе
наказание с 1/3 (два месеца) и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода” за срок от четири месеца, като счете че това наказание ще постигне
целите предвидени в нормата на чл. 60 от НК, а именно ще го превъзпита и
ще го подготви за общественополезен труд.
И като съобрази размера на наложеното наказание от една страна и от
друга данните за личността на подсъдимия (в млада възраст, с чисто съдебно
минало към момента на извършване на престъплението) прецени че за
постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия не е
наложително така наложеното му наказание да бъде изтърпявано ефективно,
поради което и приложи разпоредбата на чл. 69, ал.1 вр. чл. 66, ал.1 от НК и
постанови отлагане изтърпяване на наказанието като определи на подсъдимия
изпитателен срок от три години, като счете, че този изпитателен срок,
определен в максималния размер ще му подейства възпиращо и
предупредително.
5

Що се касае до отправеното от защитата искане за определяне на
подсъдимия на наказание в хипотезата на чл. 55 от НК съдът не възприе
същото доколкото по делото не бяха събрани данни нито за многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито за изключителни такива.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените по делото в хода на досъдебното производство разноски за
експертизи и фотоалбуми, общо в размер на 474.38лв. като го осъди за
заплати посочената по-горе сума в полза на Държавата по сметка на ОД на
МВР Варна.
По отношение на приложената като ВД по делото 1бр. щека с натривка
за ДНК изследване иззета при оглед на местопроизшествие на 25.04.2020год.
поставена в хартиена опаковка с етикет „веществено доказателство“ съдът
постанови същата да бъде унищожена след влизане в сила на присъдата.
По отношение на съдържащия се в кориците на ДП между л.21 и л.22
диск съдът постанови същия да остане по кориците на делото.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	95
Дата:	8 ноември 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия:	Радостина Методиева

Дело:	20213110204006
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 октомври 2021 г.

Присъда по дело №4006/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите