Решение по дело №1847/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 505
Дата: 2 юли 2019 г. (в сила от 21 август 2019 г.)
Съдия: Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Дело: 20192330101847
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта

                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №505/2.7.2019г.

 

                                гр.Ямбол........2.07........2019 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На.....................................втори...юли……….........................................

  През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Г.Вълчанова

                                                                Членове: ........................

                                                                                ........................

  При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на

  Прокурора...........................................като разгледа докладваното от

  ...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 1847

  за 2019 година............................................................................................

Пред ЯРС е депозирана молба от Р.Т.М. от с.Х.Д. с която се желае да бъде издадена заповед за защита по ЗЗДН против ответника М.Т.М., с която да му бъдат наложени мерки за закрила от домашно насилие, а именно: да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на молителката за срок от 18 месеца, както и да му бъде забранено да я приближава, жилището й, местоработата и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по – малко от сто метра, също за срок от 18 месеца. Р.М. твърди, че с ответника М.М. са живели на семейни начала до м. ноември 2015 г., след това през лятото на 2017 г. решили отново да сплотят семейството си и живели заедно в М. за около година, като от месец март 2018 г. са окончателно разделени. От съжителството си имат родено дете М., по отношение на което на М. с решение на ЯРС са предоставени за упражняване родителските права, а на М. е определен режим на лични контакти. В последните няколко месеца Р.М. счита, че по отношение на нея се упражнява постоянен психически физически тормоз от страна на ответника. Посочени са три случая през месец май, а именно на 23.05.2019 г. след като взела дъщеря си от детската градина, потеглили с колата към дома им в с.Х.Д. и се отбила на бензиностанция „***“, за да зареди, където забелязала автомобила на М. След като заредила и тръгнала, той тръгнал след нея като карал плътно зад нея, по околовръстния път О. и към с. К. Изравнил се с нейния автомобил като се опитал да я накара да спре и я притискал с колата, поради което тя излязла буквално от банкета. Обърнала и се върнала обратно в града, защото и двете с детето били изплашени и видяла, че на бензиностанция „П.“ стой се отбил. Обадила се на спешния телефон, защото знае, че М. не притежава свидетелство за управление. По-късно дошли униформите и ги информирали, че автомобилът на М. е паркиран пред дома му и не могат да направят нищо. Молителката твърди, че многократно е била заплашвана и по телефона, че ще я съсипе, ще я убие и физически ще я нарани. На 17.05.2019 г. й изпратил съобщение по вайбър да се пази, както тя, така и колата й, тъй като скоро ще й се наложи да ходи на стоп или с автобуса. На другия ден М. паркирала автомобила си на паркинг в гр.Я. и по – късно, когато се върнала установила, че двете десни гуми са нарязани и не успяла да потегли, а М. и изпратил съобщение, в което я питал как е градския транспорт. Също на 17.05.2019 г. М. си позволил да вземе дъщеря им от детската градина без да е в дните на посещение или с нейно съгласие, но сестра му й се обадила по телефона и я попитала къде да доведе детето. След 15 минути й довели детето до салона, където работи, а М. не подала жалба за това. Като си тръгнал ответникът детето я попитало „Мамо, какво означава тати да те изкорми“. На 09.05.2019 г. М. видяла, че ответникът я наблюдава на работното й място, Когато излязла навън, той се приближил до нея и започнал да й крещи и да й вика къде била предната вечер и какви ги вършила. В този скандал той се нахвърлил върху нея и й нанесъл удари в главата и корема, като й крещял и я обиждал. М. се отскубнала и се качила в салона, където били и колегите й. С оглед тези твърдения, молителката се счита застрашена, както и от обстоятелството, че М. е наркозависим с излежани две ефективни присъди и към момента срещу него се води съдебно производство за разпространение и търгуване с наркотични вещества и фалшиви евро банкноти. М. е агресивен и неконтролируем, а молителката се счита застрашена както за психическото си, така и за физическото си състояние.

Ответникът М. е депозирал отговор – възражение, с което оспорва изцяло молбата на Р.М. за закрила от домашно насилие, като твърди, че не отговарят на действителността заявените от нея твърдения. Ответникът твърди, че осъждането му е отпреди раждане на детето, а към днешна дата няма повдигнати обвинения и неприключени наказателни производства по отношение на него. Иска се отхвърляне на молбата и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание, молителката редовно призована не се явява и не изпраща представител.

Ответникът, редовно призован, също не се явява в съдебно заседание, но чрез своя пълномощник поддържа възраженията си по предявената молба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 С депозиране на молбата за защита от домашно насилие молителката Р.М. е представила декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, с която накратко е изложила твърденията си за действията на ответника М., от които се чувства застрашена и моли за защита. Представено е също така влязло в сила решение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, с което упражняването на родителските права върху детето .М. М., родена на *** г. е предоставена на майката Р.Т.М., а на бащата М.Т.М. е определен режим на лични контакти.

Ответникът със своето възражение е представил удостоверение от *** г., издадено от ЯОП за това, че към  тази дата срещу М.М. няма обвинения   по неприключили наказателни производства.

Съдът извърши служебна справка за съдимост на М.Т.М. - № *** г., от която се установява, че същият е четири пъти осъждан –първия път по НОХД № *** г., като е освободен от наказателна отговорност, вторият път по НОХД № *** г., по което е осъден при определено общо наказание на 3 г. лишаване от свобода с петгодишно отлагане на присъдата, която през 2009 г. е приведена в изпълнение при първоначален общ режим. Третият път е по НОХД № *** г., по което дело на основание споразумение се признава за виновен за това, че е придобил високо рискови наркотични вещества без надлежно разрешително за това и му е определено наказание лишаване от свобода 11 месеца при общ режим с приспадане на взетата мярка за неотклонение, като наказанието е било изменено от БОС. Последното осъждане на М. е по НОХД № *** г. за това, че управлявал МПС без свидетелство за управление като на 29.07.2017 г. наказанието от три месеца лишаване от свобода е изтърпяно с помощта на 18 дни от работа в негова полза и е освободен на 28.07.2017 г.

По искане на ответника по делото бяха събрани гласни доказателства в лицето на разпитаните свидетелки С.М. и Н.Г. Свид. М. е сестра на ответника. Познава се и с Р. и заявява, че те до скоро са живели заедно като дори тази година в края на месец януари заедно с детето са били на почивка. Свидетелката твърди, че през месец май един ден се уговорила с брат си да го вземе с колата и с нейното дете и се разбрали той да мине покрай детската градина, където е неговото дете, когато ги изкарват да играят, за да види малката. Свидетелката с нейното дете тръгнали с колата и тя получила съобщение от брат си да се обади на Р., защото не му вдига, а детето плачело, че искало да е с баща си. Р. не е отговорила и на свидетелката, докато стигне до градината, където видяла, че М. наистина плачела много и искала да тръгне с тях. Р. накрая отговорила, че иска да й заведат веднага детето на работа в салона и те така направили. В друг случай при посещението си, където работи Р., същата споделила на свидетелката, че преди няколко дни брат й пак минал от там, тя била долу и пушила цигара, а той започнал да я пита няма ли да му даде да чуе детето и отново се скарали. Затова свидетелката я посъветвала да си оправят отношенията и да няма такива неща, но според нея Р. не може да превъзмогне факта, че детето иска да се вижда с баща си, както и че той е с друга жена. Р. е заявявала многократно, че ще направи всичко възможно М. да се махне от тук, та дори и да влезе в затвора.

Другата свидетелка на ответника Н.Г. е присъствала на случая на бензиностанцията, но не може да каже на 23 или 24 май е било. Тогава Н. и М. отишли да оставят нейната кола на автомивка на  бензиностанция „***“ и съответно да тръгнат от там с неговата кола. Когато отишли на бензиностанцията, Р. била там и зареждала, абсолютно никой не разговарял с нея, тя просто заредила и тръгнала да излиза, след което спряла и започнала да се дразни с М.. Той обаче не реагирал на нейното поведение. След като Р. тръгнала, свидетелката и М. също тръгнали с неговата кола, която шофирала тя. Тръгнали към К., настигнали по  пътя Р. и я задминали, но свидетелката не се опитвала да я измести от пътя, както и  не е видяла вътре в колата да е детето. През последните два месеца свидетелката почти денонощно е заедно с М.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Молбата на Р.М. е депозирана по реда на чл.7 и сл. от ЗЗДН и съдът намира същата за допустима, тъй като съдържа твърдения за случаи, в които молителката се почувствала застрашена от действията на ответника и те са станали в рамките на един месец преди завеждане на молбата в съда на 27.05.2019 г.

Разгледана по същество съдът намира молбата за основателна и същата следва да бъде уважена. В съответствие с разпоредбата на чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, молителката М. е представила и декларация описваща случаите на домашно насилие от 09.05.2019 г., 17.05.2019 г., 18.05.2019 г. и 23.05.2019 г. Други доказателства във връзка с извършеното домашно насилие, молителката не е представила, но съдът намира твърденията й за доказани с оглед разпоредбата на чл.13 ал.3 от ЗЗДН – когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, както и предвид обстоятелството, че представените от ответника доказателства не опровергават твърдението на молителката за извършено домашно насилие. Без значение за съда е представеното от ответника удостоверение на ЯОП за това, че срещу М. няма обвинения по неприключили наказателни производства, тъй като съдът не приема, както той твърди, че молителката е притеснена за себе си основно заради заведено против него съдебно производство за разпространение на наркотични вещества. Съдът възприема от заявеното в молбата по ЗЗДН, че молителката има опасения и е притеснена от действията на ответника по отношение на нея, а не във връзка с водени против него съдебни производства. Твърденията на молителката за съдебното минало на М. и това, че има излежани две ефективни присъди до момента, съдът възприема като такива, които да пояснят неговата личност и се потвърждават от изисканата служебно от съда справка за съдимост на същия. Както се посочи по – горе от събраните по делото гласни доказателства не се опровергават заявените от молителката обстоятелства за домашно насилие, изразяващо се в скандали между молителката и ответника на различни дати от месец май. За случая, при който М. е взел детето от детската градина извън определения от съда режим на лични контакти, свид. М. твърди, че брат й само искал да види детето и  отишъл до детската градина, но те се разплакало, защото искало да е с него. Така или иначе тази ситуация е приключила със завеждане на детето при майка му в салона на работното й място, но от гласните доказателства не става ясно М. да е посетил детето си в детската градина в рамките на определения му режим за лични контакти, съгласно решението на съда. Самата свидетелка  заявява за случай, в който Р. й се оплакала от брат й, че я посещава в салона и се карат, като за съда е без значение дали скандалите се случват по повод детето или техните лични взаимоотношения. Свидетелката потвърди този факт – че пререкания между двамата има. Другата свидетелка Г. е жената, с която ответника е  в момента и е присъствала на случая, описан от Р.М. на бензиностанция „***“ и впоследствие по пътя. Свидетелката заявява, въпреки, че не помни коя е била точно датата, че тогава са се засекли на бензиностанцията с Р. и без тя да бъде провокирана е започнала да се дразни с М., който не реагирал на нейното поведение. Впоследствие, шофирайки свидетелката и М. са задминали Р. с колата й по пътя и с това се изчерпва според свидетелката този случай. Независимо от изложеното от тази свидетелка за това, че никой не се е държал агресивно с Р.М., съдът счита, че се е почувствала застрашена от поведението на М. предвид предходните случаи, изложени от нея, постоянните им скандали и нейните опасения за лошото му отношение спрямо нея и детето.

Предвид всичко изложено съдът счита, че молбата на Р.М. за закрила от домашно насилие от М.М. следва да бъде уважена, тъй като неговото поведение я кара да се чувства застрашена психически и физически, въпреки, че той не смята, че с поведението си я застрашава. Съдът счита също така, че налагането на мерки за закрила не би повлияло върху изпълняването на режима на лични отношения между М. и детето, каквито са неговите опасения, поради което това не съставлява пречки в производството по ЗЗДН. Съдът намира за адекватни на обстоятелствата исканите за налагане мерки за закрила, които следва да бъдат определени за срок от 12 месеца. Едновременно с налагане на мерките за закрила на ответника следва да бъде наложена и глоба в размер на 200 лв., както и същият следва да бъде осъден да заплати ДТ за воденото производство в размер 25 лв.

На основание изложеното, ЯРС

 

                                                                 РЕШИ:

 

УВАЖАВА молбата по чл. 7 от ЗЗДН на Р.Т.М., ЕГН ********** *** против М.  Т.М. с ЕГН ********** ***, като:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН М.Т.М. с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р.Т.М., ЕГН ********** ***.

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на М.Т.М. с ЕГН ********** *** да приближава жилището на Р.Т.М., ЕГН ********** ***, местоработата й и местата за социални контакти и отдих на разстояние по – малко от 100 м за срок от 12 месеца.

НАЛАГА на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН на М.Т.М. с ЕГН ********** *** ГЛОБА в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА М.Т.М. с ЕГН ********** *** да заплати ДТ 25 лв. за воденото производство.

Решението подлежи на обжалване в седмодневен срок от връчването му пред ЯОС.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: