№ 331
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно гражданско дело №
20211100506304 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Б.Е.Е.“ ООД, чрез юрк.
С.Д., срещу решение от 19.01.2021 г. по гр.д. № 53923/2019 г. на Софийския
районен съд, 45 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Н.
Ст. сумата от 400 лв., ведно със законната лихва, считано от депозиране на
исковата молба в съда – 20.09.2019г. до окончателното изплащане,
представляваща компенсаторно обезщетение за отмяна на полет № BGH2016
по направление Хургада – София на 16.04.2019г.
В жалбата въззивникът твърди, че решението на СРС е необосновано,
неправилно в противоречие с изискванията на материалния и процесуалния
закон. Поддържа, че по делото не е било установено наличието на валидно
облигационно отношение между страните по договор за въздушен превоз, от
който да е видно за какъв час на пристигане са се споразумели страните.
Съответно оспорва да е налице отклонение от договорения час на пристигане
с три или повече часа. Поради липса на представен договор изразява
съмнение, че настоящият случай може да е мултимодално пътуване,
включващо повече от един вид транспорт в рамките на един договор за
превоз, в който случай Регламент (ЕО) № 261/2004г. не се прилага. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението и
вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна Д. Н. Ст., чрез надлежно упълномощен
1
процесуален представител в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК е депозирала
отговор на въззивната жалба, с който се оспорва депозираната въззивна
жалба. Твърди, че наличието на валиден договор за превоз се установява от
представената бордна карта предвид чл. 2, б. „е“ и „ж“ от Регламента.
Заявява, че въззивникът не оспорва извършването на полета, което
обосновава отговорността му, като се позовава на пар. 7 от преамбюла на
посочения по – горе Регламент. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и насрещната
въззивна жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради
което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 368, ал. 1 от ТЗ, като
първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест.
Приложим в случая е Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г., в който са
разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да
възникне правото на пътника да получи обезщетение за причинените му
вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като две са основните хипотези - при
отмяна на полета /чл. 5/ и при отказан достъп до борда /чл. 4/, като при всяка
от тях задълженията на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани
по различен начин. Регламентът не съдържа дефиниция за „закъснение на
полет, но „полет“ по смисъла на регламента е операция по въздушен
транспорт, осъществена от въздушен превозвач, който определя своя маршрут
(Решение на СЕС от 10 юли 2008 г. по дело Emirates Airlines, C-173/07). По
отправено преюдициално запитване относно приложението на Регламент /ЕО/
261 /2004 г. съдът на ЕО се е произнася с решение от 19.11.2009 г. по
съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което съгласно чл. 633 ГПК дава
задължително за българския съд тълкуване на разпоредбите на приложимия
към настоящия спор регламент. Съобразно разясненията в посоченото
решение, членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г. трябва да се прилагат
в смисъла, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на
2
пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от регламента, когато поради
закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от
три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три
или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по
разписание.
От представената по делото бордна карта /л.11 по гр. д. № 53923/2019г.
по описа на СРС се установява, че на ищеца е издадена такава за въздушен
превоз, полет № ВН2016, с въздушен превозвач “BH AIR“, от летище
Хургада, Египет до летище София, България, като съгласно оповестения
график и видно от приетата по делото бордна карта и официална справка от
Sofia Airport, превозвачът е следвало да излети от летище Хургада в 10:40
часа и да кацне на летище София на 16.04.2019г. в 14:30 ч., местно време,
като в действителност е пристигнал в 18:46 часа местно време.
Не с порно между страните, че разстоянието между двете летища е
повече от 1500км, а именно 1964,651 км.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника, че липсвало
договорно правоотношение между авиопревозвача и ищеца, в качеството му
на пътник от процесния полет. Противно на възражението на ответника,
съдът намира, че самолетният билет не е задължителен документ при
регистрация за полет и качване на борда на въздухоплавателното средство, а
легитимиращият документ, който дава това право, е именно бордната карта,
която се издава или след онлайн чекиране или на самото летище, след като
пътникът е преминал проверката на документите за самоличност, извършвана
от летищните власти, и заедно с издадената му бордна карта може да премине
към следващия етап от задължителните проверки, а именно тези за сигурност.
Доколкото изводите на настоящия въззивен състав изцяло съвпадат с тези
на СРС, въззивнната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната от
ответника част следва да се потвърди като правилно и постановено в
съответствие с приложимите материален и процесуален закон.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна
на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство. Същата е направила искане за присъждане на съдебни
разноски, представен е договор за правна защита и съдействие, с договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платено в брой, поради което
следва да се присъдят.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 19.01.2021 г., постановено по
3
гр.д. № 53923/2019 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК: ******* да заплати на Д. Н. Ст., ЕГН:
********** сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4