№ 125
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Маргаритка Шербанова
Георги Ушев
при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА
в присъствието на прокурора ИРИНА АСПАРУХОВА
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601582 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Софийски апелативен съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.
чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Образувано е по искане на осъденото лице П. М. Б. за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 357/2022 г., на Районен съд –
Ихтиман.
В искането си, осъденият П. Б. навежда основание за възобновяване на
наказателното дело по реда на чл.422, ал.1 т.5 от НПК. В подкрепа на искането си твърди, че
деянието, за което му е повдигнато обвинение и е признат за виновен, нито било извършено,
нито съставлявало престъпление по смисъла на НК. В съдебните актове и на двете съдебни
инстанции, не била отразена действителната фактическа обстановка.
В мотивите към първоинстанционната присъда, доказателствата по делото били
превратно тълкувани и така били нарушени принципите на чл.13 и чл.14 от НПК. Това
довело до постановяване на съдебен акт, съдържащ вътрешни противоречия и празноти. В
тази връзка, като пример сочи, че изложената в мотивите към присъдата обстановка била
пресъздадена от обвинителния акт, въпреки наличието на обстоятелства, открити в хода на
съдебното следствие, които водели до нейното изменение. Това било липса на мотиви, което
е и съществено нарушение на процесуалните правила.
Искателят сочи още, че в мотивите към присъдата били приети за достоверни
1
част от доказателствата, без изложена обосновка за това, а други доказателства били
отхвърлени с противоречиви мотиви /напр. показанията на св.С. А. на стр.7 от мотивите към
присъдата са приети за „устойчиви“, „логични, непротиворечиви“, а в същото време, на
стр.7 се сочи, че показанията му са недостоверни и „отдадени на близките им отношения с
подсъдимия“/.
Немотивирано било и директното възприятие на наличието на умисъл за
повреждане на чужда собственост, поради приетото от съда, че осъденият е знаел, че
останките от сградите са собственост на трето лице, а не на прехвърлителя на имота, който
бил придобил въз основа на договор за покупко-продажба, макар, че в цялата процедура по
придобиването на имота от общината, никъде не било обявявано, че в имота има сгради,
собственост на трети лица. Искателят сочи и, че с договора за покупко-продажба, Община
Ихтиман му е прехвърлила правото на собственост върху земята и масивна едноетажна
сграда, като не било уточнено от страна на продавача наличието на движими или
недвижими чужди вещи в имота. Поради това, според искателя, не може да се говори за
наличие на умисъл, че се разрушават чужди постройки, т.е., че те принадлежат на трето
лице, още по-малко, че принадлежат на свидетелката. Искателят твърди, че основаването на
изводите за наличието и собствеността върху вещи на съдебно решение за допускане до
делба, е неправилно, още повече, че то и до този момент не било приключило.
Нарушение на процесуалните правила, според искателя били допуснати още в
хода на досъдебното производство, тъй като с протокол за избор на следовател от 07.07.2020
г. за такъв е бил избран А.К., който близо 2 години водил разследването, като едва през 2022
г. си направил отвод, с мотив, че се познава с осъдения от дълги години. Обръща внимание
на факта, че в същото населено място живее и пострадалата, чийто разпит пред съдия на
07.02.2022 г. е бил воден лично от К., поради което, искателят излага съмнения в
безпристрастността на действията му, като водещ разследването.
В хода на съдебното производство, допуснатите от първоинстанционният съд
нарушения на процесуалните правила намирали израз в нарушението на чл.276, ал.2 от НК,
тъй като в протокола било отбелязано само, че съдът докладва обвинителния акт, без да е
била дадена възможност на прокурора и на частните обвинители, и гражданските ищци да
изложат обстоятелствата, включени в обвинението и предявените искове, което било
задължително, за да може да бъде упражнено правото на защита.
В хода на съдебното следствие, доказателствата били събирани по недопустим
начин. В качеството на свидетел бил разпитан Г. Ц., който бил автор на заключение по
гражданско дело, но тъй като, за да изготви заключението си, бил оглеждал сградите,
трябвало да даде показания относно тяхното състояние. Според искателя, напълно
процесуално недопустимо било експерт по едно дело да бъде разпитван като свидетел по
друго дело относно факти и обстоятелства, които е възприел, изготвяйки експертизата.
Към делото, като веществени доказателства, били приобщени семейни снимки от
неизвестен автор и неизвестна дата на съставянето им, на които бил извършен оглед в
съдебно заседание, за да се установи съдържанието на изображенията. Така, недопустимо
2
съдът третирал снимките като предмети, които огледал, още повече, че се бил позовал на тях
в мотивите към присъдата /л.10 от мотивите/.
Съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на
защита, били допуснати и при въззивното разглеждане на делото от Окръжен съд- София.
С определение на съда от 05.02.2024 г., на подсъдимия Б. бил назначен резервен
защитник, без да е било искано съгласието му за това, въпреки, че той имал упълномощен
такъв, който не се явил.
На следващото съдебно заседание на 18.03.2024 г., упълномощеният защитник
отново не се явил, като в последствие искателят разбрал за депозирана от него молба, с която
бил оттеглил пълномощията си от него. В тази връзка искателят твърди, че такава молба не
бил депозирал.
На 01.04.2024 г. упълномощеният защитник не бил призован, бил даден ход на
делото и същото било обявено за решаване, като искателят бил защитаван от резервния
защитник, отново без да е било искано съгласието му това. Не било установено дали
резервният защитник е запознат с материалите по делото, готов ли е да поеме защитата,
съгласувал ли е линията на защита с подсъдимия. Изложеното било в противоречие с
разпоредбата на чл.94 ал.6 от НПК.
Искателят твърди и явна несправедливост на наложеното му наказание, с оглед
данните за личността му, общественото му и семейно положение, характеристиките и
чистото му съдебно минало.
С предявеното искане, претенцията на осъденото лице Б. е за възобновяване на
производството по НОХД № 357/2022 г. и връщане на делото за ново разглеждане от стадия
на досъдебното производство. Алтернативните искания са за отмяна на осъдителната
присъда и постановяване на оправдателна такава или изменение на
наказателноосъдителната част на присъдата, в посока намаляване размера на наложеното му
наказание.
В съдебно заседание пред САС, осъденото лице П. М. Б. се явява лично.
Представлява се от упълномощения му защитник – адв.Х. Б.. Поддържат искането си за
възобновяване на наказателното производство по делото, както и изложените в него доводи
за допуснати съществени процесуални нарушения и в двете фази на разглеждане на делото –
досъдебната и съдебна, както при първоинстанционното разглеждане на делото, така и във
въззивното, подробно изложени от предходното съдебно заседание. Възразява се срещу
отвода на водещия разследването в досъдебната фаза, в предявяването на абсолютно неясно
и неконкретизирано обвинение.
Според защитника, допуснатите от първоинстанционният съд процесуални
нарушения намирали израз в събиране на доказателства извън способите на НПК, а именно
оглед на снимки, разпит на експерт извършил експертиза по друго дело в качеството му на
свидетел. Защитникът обръща внимание, че първоинстанционната присъда не съдържа
3
законово изискуемите реквизити, а именно, че в същата отсъства името на прокурора, което
според защитника е съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно изискванията на
НПК присъдата се постановява в присъствието на страните.
Всичко изложено, според защитника, е основание за възобновяване на
наказателното производство по делото.
В предоставеното му право на лична защита осъденото лице Б. заявява, че
поддържа казаното от адвоката си, както и всичко изложено в депозираното от него искане.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище за
неоснователност на искането за възобновяване. Не съзира допуснати нарушения на
принципите залегнали в чл.13 и чл.14 от НПК, а фактическата обстановка, според прокурора
е правилно установена и изяснена от страна на първоинстанционния съд. Намира
изложените в искането въжражения относно показанията на свидетеля С. А. за
неоснователни, понеже те били подробно обсъдени от първоинстанционния съдебен акт,
като съдът изрично ги бил обсъдил и подробно посочил защо не ги кредитира изцяло.
Прокурорът твърди неоснователност и на твърденията за липса на субективен
елемент, защото доказано било, че подсъдимият бил уведомен от свидетелката П. относно
процесните вещи и тяхната собственост.
Възраженията на искателя, касаещи отвода на следователя К., който бил
интерпретиран като ненавременен, прокурорът намира за неотговарящи на обективните
факти. Видно било по делото, че отвода на следователя е направен на 28.02.2022 г.
незабавно, след привличането на Б. в качеството му на обвиняем, с постановлението
18.02.2022 г., което било изготвено от наблюдаващия прокурор, като в този период между
двете дати от 18 до 28 февруари не били извършени действия по разследването. Според
прокурорът не били допуснати и нарушения на чл.276, ал.2 от НПК, относно ръководството
на съдебното следствие от първия съд, в какъвто смисъл били наведени доводи. Не бил
недопустим разпита на експерт по едно дело като свидетел по друго, дори напротив – това
бил единственият способ да се съберат писмени данни за изготвянето на оценъчна
експертиза по делото. Предвид принципа на непосредственост, съдебно-техническата
експертиза изготвена от свидетеля Г. Ц. в хода на гражданско дело № 415/17 г. на Районен
съд- Ихтиман, не можела да се ползва в наказателното производство.
Претенциите на искателя за назначаване на резервен защитник, без негово
съгласие независимо от упълномощен такъв, също били неоснователни. В не е било
допуснато нарушение на чл.94, ал.4 от НПК, съгласно който резервният защитник се
назначава независимо от упълномощаването на защитник, когато това е от изключително
значение за провеждане на наказателното производство в разум срок. Неявяването на
упълномощения от подсъдимия защитник адв. Й. по уважителни причини, наложило
отлагане на делото на 29.01. и 05.02.2024 г. пред въззивния съд. В съдебно заседание на
18.03.2024 г. ход на делото отново не бил даден, поради оттегляне на пълномощие от страна
на подсъдимия. В същото съдебно заседание на подсъдимият била дадена възможност той
да упълномощи нов защитник с указания, че ако това не бъде сторено, защитата му ще бъде
4
поета от служебна такава. В последното по делото съдебно заседание на 01.04.2024 г.,
подсъдимият се бил явил отново без упълномощен защитник и наказателното производство
продължило и приключило единствено с участието на резервния такъв, който имал
фактически възможността да се запознае с материалите по делото и да изгради защитата му.
Прокурорът твърди, че наложеното на искателя наказание не е несправедливо, а
напротив, правилно определено. Отчетени били всички отегчаващи и смекчаващи
отговорността му обстоятелства, с оглед целите на наказанието. С оглед изложеното,
прокурорът пледира искането за възобновяване на наказателното производство по делото да
бъде оставено без уважение.
В предоставеното му право на последна дума, П. М. Б. моли молбата му да бъде
уважена.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на защитата на
осъдения Б., съобрази устно изразените в съдебно заседание становища на представителя на
апелативна прокуратура, на осъденото лице и неговия защитник и провери материалите по
делото, установи следното:
Предмет на искането е акт, от категорията на визираните в чл.419 от НПК, тъй
като постановеното по ВНОХД № 678/2023 г., на Софийски окръжен съд въззивно решение
№ 54 от 13.05.2024 г., потвърждаващо първоинстанционната присъда по НОХД № 357/2022
г. е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред, поради липсата на законова
възможност за касационно обжалване.
Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално
допустимо, тъй като е направено от осъдено лице за престъпление от общ характер и в
изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на
въззивното решение - 13.05.2024 година. В искането са посочени основания, които са и
основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Разгледано по същество, искането за
възобновяване на наказателното дело е ОСНОВАТЕЛНО.
С присъда № 11/26.04.2023 г. постановена по НОХД № 357/2022 г. Районен съд –
Ихтиман е признал подсъдимия П. М. Б. за виновен в извършването на престъпление по чл.
чл.216, ал.5, пр.1, вр. ал.1 от НК, затова, че на 20.05.2018 г., в гр. Ихтиман, при условията на
посредствено извършителство чрез С. П. А., противозаконно унищожил чужди недвижими
вещи – павилион с площ от 30 кв.м., на стойност 3 600 лева и кафе – сладкарница със
застроена площ от 52,50 кв.м., на стойност 12 600 лева, изградени в имот пл. № 1696, в
квартал 79 по плана на гр.Ихтиман, собственост на И. И. П., Й. Г. М., Л. Г. П. и Е. Р. П., като
въз основа на устна договорка възложил на С. П. А. да събори изцяло със строителна
техника – машина тип „Фадрома“ – гореописаните павилион и кафе – сладкарница, което А.
направил, като с деянието са причинени значителни вреди в общ размер на 16 200 лева,
поради което на основание чл.216, ал.5, пр.1, вр. ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК, му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изтърпяването на
което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 /три/ години.
5
На основание чл.45 от ЗЗД, П. М. Б. е осъден да заплати на гражданския ищец И.
И. П., сумата от 5 400 лева – имуществени вреди от престъплението, ведно със законната
лихва, считано от 20.05.2018 г., като иска за разликата до пълния претендиран размер от 16
200 лева е отхвърлен.
В тежест на осъдения П. М. Б. са възложени и сторените разноски, възлизащи в
общ размер на 184 лева, от които 84 лева дължими по сметката на ОДМВР – София -
разноски в досъдебното производство, и 100 лева разноски в съдебното производство – по
сметката на РС – Ихтиман; 216 лева – държавна такса върху уважения граждански иск, и
5.00 лева, държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
Във връзка с депозирани въззивни жалби от защитника на подсъдимия Б., както и
от повереника на частния обвинител и граждански ищец И. И. П., пред Софийски окръжен
съд, е образувано ВНОХД № 678/2023 г., приключило с Решение № 54 от 13.05.2024 г., с
което първоинстанционната присъда № 11/16.04.2023 г. е била изменена в
гражданскоосъдителната част, като присъденото на И. И. П. обезщетение за причинените й
имуществени вреди е било увеличено от 5 400 лева на 9 600 лева.
Увеличен е и размера на дължимата от осъденото лице П. М. Б. държавна такса
върху уважения граждански иск от 216 лева на 384 лева.
В останалата й част, първоинстанционната присъда е потвърдена.
Наведените от защитата на осъденото лице, в искането, основания за
възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, са във връзка с
касационните основания по вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК и се подкрепят от данните
по делото.
В това производство преди всичко настоящата инстанция следва да разгледа
оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за да може,
при решаването на тези въпроси, да провери правилното приложение на материалния закон.
По отношения на въззивния съдебен акт.
Софийски апелативен съд констатира, че въззивният съдебен акт е постановен
при допуснато особено съществено процесуално нарушение /чл.348, ал.3, т.3, вр. ал.1, т.2 от
НПК/, съставляващо абсолютно основание за възобновяване на производството по ВНОХД
№ 678/2023 г., по описана Софийски окръжен съд, отмяната на въззивно решение № 54 от
13.05.2024 г. и връщане на делото на първостепенния съд.
При извършената проверка относно наличието на касационни основания за
възобновяване на делото, констатираното от САС наличие на касационно основание по
чл.348, ал.3, т.3, вр. ал.1, т.2 от НПК, намира изражение в следното:
ВНОХД № 678/2023 г., по описана Софийски окръжен съд е било разгледано от
следния съдебен състав: Председател – Я. Б. и членове – М. Н. - докладчик и А. М. – член
съдия.
Председателят на съдебният състав, съдия Б. е била докладчик по ВЧНД №
6
471/2021 г., образувано по протест на РП – Ихтиман за осъществяване на въззивен контрол в
производство по чл.243, ал.7 и 8 от НПК. Производството по това дело е приключило с
Определение № 206/15.12.2021 г., потвърждаващо определение № 30/05.08.2021 г., по ЧНД
№ 407/2014 г. на РС-Ихтиман, с което постановление на прокурор при РП – Елин Пелин от
04.06.2021 г., за прекратяване на наказателното производство по ДП № 74/2018 г., по описа
на ОДМВР – София, пр.пр. № 441/2020 г. на РП – Елин Пелин е отменено и делото е върнато
на РП – Елин Пелин, за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на определението.
В изложените в мотивната част на Определение № 206/15.12.2021 г., по ВЧНД №
471/2021 г., доводи, съдията – докладчик Б. е допуснала предварително изразяване на
становище по авторството и вината на П. М. Б. като дословно е написала следното: „На
23.08.2018 г., с постановление на РП-Ихтиман е образувано досъдебно производство №
74/2018 г. против „неизвестен извършител“, въз основа на възприетата като законен повод
жалба от И. И. П., съдържаща достатъчно данни за престъпление, извършено от П. М. Б.,
в качеството му на собственик и управител на „Еледжик плюс“ЕООД гр.Ихтиман, за това, че
на 20.05.2018 г. в гр.Ихтиман, на ул. „Цар Освободител“ № 130, самоволно, не по
установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго свое или чуждо
действително или предполагаемо право, като е съборил съществуващи постройки –
офис, павилион и кафе-сладкарница, находящи се на същия адрес и унищожил чужди
движими вещи /представляващи производствено оборудване на павилиона и кафе-
сладкарницата/, собственост на И. И. П..“
СОС, в лицето на съдията-докладчик, е продължил в същата мотивна част със
следното: „Видно от жалбата от 23.05.2018 г., създала законен повод за предприемане на
наказателно преследване, инкорпорирана на л.4 /?/ от ДП № 74/018 г. /?/, жалбоподателката е
изложила обстоятелства за противозаконно проникване на строителни машини, в терен,
собственост на Община Ихтиман, който тя владеела на законно основание, като
собственик на недвижим имот – постройки, имащи предназначение на кафе-сладкарница
и павилион и противозаконно унищожаване на същите, ведно с намиращите се в същите
недвижими вещи… В тази връзка, по мнение на настоящия състав, осъществяването на
множество престъпления от извършителя, изключва преценката на деянието като
малозначително или маловажен случай по смисъла на закона, независимо от стойността на
унищоженото имущество.“
Софийски окръжен съд, по-надолу в определението си е продължил да анализира
дейността на П. Б. и да сочи доказателства в подкрепа на своите виждания за вината му,
като дава и квалификация на деянието, а именно: „ В друго решение на ВКС - № 81/2011 г.,
по н.д. № 680/010 г. на III НО, със задължителна сила за правоприлагащите е разтълкувано
понятието „оспорено право“, като част от съществения съставомерен признак по чл.323, ал.1
от НК, а именно, че „няма ограничение във формата, под която ще бъде осъществено
оспорването – то може да стане и с думи и с действия, стига те да са разбираеми“.
„Пречупено през призмата на задължителната съдебна практика по настоящия казус, вън от
всякакво съмнение е, че извършителят – непривлечен към отговорност П. Б. е
7
пренебрегнал установения законов процесуален ред да реализира правата си на
собственик, като не е пожелал да ревандикира по съдебен ред с последващ въвод от съдия
изпълнител /при евентуален успех на граждански иск/ и е предприел незабавни и самоволни
действия в нарушение на закона, преодолявайки нежеланието на жалбоподателката П. да
напусне имота и да изнесе вещите си. Същият, подпомогнат от св. С. П. А., е нахлул в
имота с багери и строителни машини, разрушил е постройките и изпочупил и
изхвърлил на сметище намиращите се в тях вещи – производствен инвентар. С това
същият се е поставил над закона, незачитайки неговото върховенство, като по този
начин са засегнати родовият и конкретен обект на посегателство – обществени
отношения, свързани с нормалното функциониране на държавата, институциите и правовия
ред, но едновременно с това с деянието си е причинил и вреди на жалбоподателката…“
„… вън от всякакво съмнение е обаче, че резултата от противозаконните действия на
Б., в съучастие с още едно лице се изразява в настъпили имуществени вреди, за
жалбоподателката П., под формата на самоволно завземане на владения от нея имот –
на посочения адрес в гр.Ихтиман, посредством разрушаване на постройките кафе-
сладкарница и павилион и унищожаване на движимите вещи, част от оборудването,
подробно посочени от жалбоподателката.“
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на САС намира, че за съдия Б. са
били налице основания за отвод от съдебния състав по ВНОХД № 678/2023 г., съгласно
нормата на чл. 29, ал.2 от НПК, тъй като видно от мотивите на Определение №
206/15.12.2021 г., у нея вече е било формирано убеждение във виновността на П. М. Б., който
към датата на постановяване на определението – 15.12.2021 г., дори не е бил привлечен като
обвиняем, защото се е произнесла по въпросите, които съдът решава само при постановяване
на присъда – квалификация на деянието, авторството, вината, вида на засегнатите
обществени отношения и размера на причинените вреди. Освен всичко, следва да се
отбележи, че цитираната част от мотивите на това определение, не съответстват на
събраните на ДП доказателства, което сочи, че при постановяване на това определение, СОС
не е бил в детайли запознат с тях.
Липсата на самоотвод от страна на председателя на съдебния състав по ВНОХД
№ 678/2023 г., съдия Б., бидейки вече предубедена спрямо подсъдимия П. Б. /и вероятно
косвено заинтересована от изхода на делото/, с оглед постановеното определение №
206/15.12.2021 г., прави съдебния състав незаконен, по силата на разпоредбата на чл. 348,
ал.3, т.3 от НПК, защото особено съществено е нарушен принципа на независимост - чл.10
от НПК, при вземане на решения по вътрешно убеждение - чл.14 от НПК. Предварителното
изразяване /в горецитираното определение/ на становище по доказателствата, авторството и
вината на Б., на председателя на съдебния състав по ВНОХД № 678/2023 г. на СОС, е
довело до сериозно нарушение на принципа визиран в чл.15 от НПК - правото на защита.
Дори и да се касае за производство по реда на чл.243 от НПК, съдията и съдебния състав
нямат право да вземат отношение по същество във връзка с авторството и квалификацията
на деянието, обективната и субективна страна, както и дали следва да бъде повдигнато
8
обвинение на лицето, сочено за евентуален извършител на деянието, в случая описано в
жалбата на И. И. П..
С определение № 206/15.12.2021 г., постановено в производството по чл.243 от
НПК, СОС е взел становище по вината на П. Б. предварително преди още да е бил
привлечен като обвиняем. Тук следва дебело да се подчертае, че Българският съд има право
да се произнася по вината на подсъдимите и авторството на деянието само с присъдата и
при наличие и спазване на процедурата, предвидена в НПК за постановяване на присъда,
както и въпросите, които съдът решава при нейното постановяване. Един от тези въпроси
предвидени за решаване по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 от НПК е "има ли извършено деяние,
извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието
престъпление и неговата правна квалификация". Всякакви други произнасяния по въпроса
за квалификацията на деянието, за авторството му и за вината е абсолютно недопустимо и
представлява грубо нарушение на правото на защита на подсъдимия и равенството на
страните в един последващ съдебен процес. Единственото, до което води подобно
произнасяне е приложението на чл.29, ал.2 от НПК, което обаче следва да бъде действие на
председателя на съдебния състав по ВНОХД № 678/2023 г. – съдия Б., която е подписала, в
качеството на член на съдебния състав – съдия –докладчик, по ВЧНД № 471/2021 г.,
Определение № 206 от 15.12,2021 година. Всякакви други интерпретации на правилата на
НПК и "обсъждане" на въпроси, които само съдът, който гледа делото по същество е длъжен
служебно да реши сам, е недопустимо и грубо процесуално нарушение. Обстоятелството, че
в съдебното заседание на 01.04.2024 г. страните по делото не са поискали отвод на съдебния
състав не означава, че не е налице основанието на чл.29, ал.2 от НПК и не означава, че това
мълчание на страните по въпроса за отвода освобождава председателя на въззивния съдебен
състав - съдия Я. Б. от задължението й сама да се отведе, след като, като съдия – докладчик
по ВЧНД № 471/2021 г. по описа на СОС, в производство по реда на чл.243 от НПК касаещо
пряко П. Б., е подписала Определение, в което се е произнесла по въпросите за авторството и
квалификацията на деянието, обективната и субективна страна.
Ето защо, само на това основание, постановеното по ВНОХД № 678/2023 г.,
Решение № 54 от 13.05.2014 г. следва да бъде отменено, защото коментираното по-горе
особено съществено процесуално нарушение е ограничило процесуалните права на П. Б.,
което може да бъде отстранено само при ново разглеждане на делото от друг съдебен състав,
който е непредубеден.
Освен изложеното, САС намира, че с въззивното решение не е даден отговор на
изложено във въззивната жалба на подсъдимия възражение /което е направено и в искането
за възобновяване/, а именно това за стойността на процесните вещи. В тази връзка,
въззивният съд в решението си е посочил, че „…въззивният съд намира, че липсват
основания, които да въвеждат съмнения в безпристрастността и компетентността на вещото
лице, а изготвената експертиза следва да се цени като обоснована и съответстваща на
изискванията на НПК… При изготвянето на експертизата, са взети предвид стойността на
подобни обекти, амортизационните норми, средните пазарни цени, като е изчислена
9
действителната стойност на унищожените вещи към момента на деянието, която единствено
е меродавна.” Според САС, никъде, в изключително лаконичната Съдебно-оценителна
експертиза, състояща се от 3 страници, не е посочено какви подобни обекти и с каква
стойност, са били използвани като база за сравнение, след като вещото лице е заявило, че е
работило само по писмени документи и изобщо няма визуална представа за процесните
сгради; не е посочено средни пазарни цени на какви обекти са били сравнявани /като
местонахождение – спрямо различни населени места и спрямо нахождението им в тях – дали
в центъра на населеното място или в покрайнините; като квадратура; като година на строеж;
като конструкция и др./ Най-фрапантна е липсата на какъвто и да било коментар както по
отношение на амортизационни норми, така и на процент амортизационно овехтяване на
сградите.
Именно този показател е най-важния, защото посочения процент амортизационно
овехтяване /при движимите вещи е посочен 90% амортизация/, би изиграл съществена роля
при определяне стойността на вещите, което пък от своя страна има изключително важна
роля за правната квалификация на деянието. Липсата на изложен от страна на вещото лице
ясен и точен механизъм на формиране на стойността на процесните вещи, прави СОЕ
категорично необосновава /а и поражда съмнение, че е дословно преписана от СТЕ, която не
е приета от първия съд като доказателство по делото/.
В Обвинителния акт се твърди, съгласно приложената на досъдебното
производство Съдебно-оценителна експертиза, че стойността на павилиона е 3600 лв., а тази
на кафе-сладкарницата – 12600 лева, като общата стойност от 16200 лева, и именно тази
експертиза е дала основание, на РП-Елин Пелин да приеме, че с извършеното от Б. деяние са
причинени значителни вреди.
Тук, за яснота следва да се посочи, че както бе посочено по-горе, самата съдебно-
оценителна експертиза /състояща се от 3 страници, от които първата е титулна, а половината
от втората и цялата 3-та страница са изпълнени от таблица/ освен, че не съдържа
изискуемите, съгласно чл.152 от НПК, реквизити, тази експертиза не съдържа отговор на и
без това неясно поставения единствен въпрос за „пазарната стойност на повреденото
имущество, към момента на деянието”. САС намира заключението на експертизата за
абсолютно необосновано, а и предвид изложението в констативно-съобразителната му част,
то е неправилно и поражда съмнение за неговата обективност, а и безпристрастност на
вещото лице. Още на титулната страница е посочено, че пострадал е И. И. П.. На 2-ра
страница е посочено, че за формиране на заключението, вещото лице е взело предвид
единствено трите протокола за разпит на жалбоподателката И. П. /която е заинтересовано от
изхода на делото лице/, както и документи за някои от вещите. Вещото лице е посочило, че
оглед на повреденото имущество не е извършван, както и че при оценка на „повреденото
имущество” е използвало средни пазарни цени към момента на деянието, и амортизационни
норми. Това изявление обаче, не е вярно, защото такива изчисления не са направени. В
обстоятелствената част на експертизата липсва какъвто и да е анализ на средните пазарни
цени, още по-малко пък как са определени амортизационните норми.
10
Видно от заключението на експертизата, вещото лице, на първа и втора позиция в
таблицата е посочило „1.Метален павилион с метален покрив 30 кв.м. с посочена пазарна
стойност 3600 лева и 2.Сладкарница с бетонова плоча и тухлени стени, 52,5 км.м. с пазарна
стойност 12600 лева.” И за двата обекта, като такива, вещото лице е посочило Договор за
покупко-продажба от 10.03.1994 г. на павилион „Кокиче”, скица; разрешение за ползване,
строителна документация, без обаче да конкретизира за кои обекти. По отношение на тези
два обекта, вещото лице не е извършила никакъв анализ на нищо. Единствено, дословно е
преписала заключението на Съдебно-техническата експертиза /т.4, л.66 -69/ – т.1 касаещо
тези два обекта –
в) метален павилион - 30 кв.м. х 120 лв/кв.м. 3600 лв.
г) кафе-сладкарница - 52,5 кв.м. х 240 лв/кв.м. . 12600 лева. Следва да се посочи,
че тази СТЕ е изготвена през м.февруари 2018 година – година и половина преди
назначаването на СОЕ, а освен това е и по повод на Гр.Д. № 415/2017 г., която освен всичко
не е и приета, като доказателство, поради спиране производството по това дело.
Впоследствие тази СТЕ също не е приета и не е приобщена от съда към доказателствения
материал.
Поради това, твърденията на вещото лице пред съда, че е работила по всички
писмени документи са недостоверни.
За да бъде една СОЕ на недвижими имоти пълна, ясна и обоснована, когато се
определя стойността на един недвижим имот, освен неговата квадратура, важно е да бъдат
взети предвид датата на построяването му, неговата начална цена и не на последно място
неговата амортизация. Такъв анализ в процесната СОЕ не е направен.
В конкретния случай, освен цитирания от вещото лице Договор за продажба от
10.03.1994 г. на павилион „Кокиче”, в който продажна цена не е посочена, по делото е
наличен официален документ – Акт за държавна собственост № 2605 от 21.09.1993 г. от
който е видно, че павилион „Кокиче“ е металосглобяем, с площ 30 кв.м., построен през 1983
г. и към 1993 г. е оценен на 47 870 лева /т.4, л.160/.
Особено важно обстоятелство е въведената с едноименния закон от 05.07.1999 г.
деноминацията на лева, съгласно който след тази дата, цената на павилиона от 47 870 лв.,
автоматично е станала 47.87 лева, като е следвало да бъде отчетено и обстоятелството, че от
1993 г. до 1999 г. са изминали още 5 години и цената на павилиона също е следвало да бъде
актуализирана преди деноминацията. Освен това, към датата на изготвянето на СОЕ –
04.08.2019 г., са изминали вече 36 години от датата на монтирането на павилиона, което
значи, че процента на амортизация на павилиона следва да е висок, дори клонящ към 100 %.
Тези обстоятелства обаче изобщо не са били коментирани от вещото лице в оценителната
експертиза.
Същото важи и за масивната сграда кафе-сладкарница. Видно от приложените
към делото доказателства, след построяването й като пристройка към павилиона, те вече са
една сграда /съгласно горе коментираните доказателства/, преустроена в търговски обект
11
„кафе – сладкарница с павилион за пакетирани хранителни стоки и търговски павилион”,
съгласно цитираното и от вещото лице Разрешение за ползване на този строеж от 09.03.1999
година. Значимият, за този обособен търговски обект, документ е Протокол № 3 от 1999 г. на
комисия при Община Ихтиман с който е бил въведен в експлоатация и който съдържа оценка
на този търговски обект - 600 000 лева. /т.4, л.88-89/. След деноминацията на лева, съгласно
посочения по-горе едноименен закон, стойността на целия търговски обект /с включения
павилион/ е 600 лева. При определяне на пазарната оценка на този търговски обект, отново
вещото лице е следвало да съобрази обстоятелството, че от построяването на пристройката
към павилиона – 1998 г., до датата на изготвяне на оценителната експертиза – 2019 г. са
минали 20 години, което предполага и висок процент на амортизация, но и по отношение на
тази сграда, както и при павилиона, тези обстоятелства не са коментирани. В таблицата към
заключението на експертизата, павилиона и кафе-сладкарницата са посочени като отделни
обекти, посочени са стойности, преписани от СТЕ и не е посочен никакъв амортизационен
%, за разлика от описаните движими вещи /които не са обект на обвинението/, които в
болшинството са с 90% начислена амортизация. Дори и да се приеме, че имотите са два,
дори и да се приеме, че пазарната оценка на имотите е тази, която е посочена в таблицата -
3600 лв. за павилиона и 12600 лв. за кафе-сладкарницата, съгласно принципа „средни
пазарни цени към момента на извършване на деянието”, както е посочено на стр.2 от СОЕ,
липсата на изчислен амортизационен % на недвижим имот, построен преди 20 години, както
и на изричен коментар дали посочените пазарни цени - 3600 лв и 12600 лв. са получени
след приспадане на амортицията им, говори за необоснованост и неправилност на тази
експертиза, поради непознаване на приложения по делото доказателствен материал, а от там
и за съмнения в компетентността на вещото лице да направи такава оценка, независимо от
заявеното от нея пред първия съд, че е правоспособен оценител на недвижими имоти. На
практика, представената от вещото лице оценка на имотите е невярна.
Въз основа на тази оценка обаче, е била определена и правната квалификация на
престъплението, предмет на повдигнатото с постановлението от 23.03.2022 г. и с
Обвинителния акт на РП-Елин Пелин обвинение срещу П. Б., предвиждаща по-тежко
наказание, а именно престъпление по чл.216, ал.5, пр.1, вр. ал.1 от НК. Най-малкото, което
следваше да стори СОС, също като инстанция по фактите, с оглед изясняване на това
обстоятелство, което е от съществено значение за квалификацията на деянието, е да открие
въззивно съдебно следствие и да назначи повторна съдебно-оценителна експертиза, със
съответните задачи, с цел отстраняване на спорните въпроси и непълноти, което пък от своя
страна би спомогнало за точното определяне на правната квалификация на деянието – дали
ще е по ал.1 или по ал.5 на чл.216 от НК.
Това е сериозно основание да се приеме, че в случая е налице нарушение на
материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, вследствие на
допуснато процесуално нарушение, във връзка с назначаването и изготвянето на СОЕ, както
и кредитирането й - основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което пък от своя страна поставя
въпроса за справедливостта на наложеното на осъдения Б. наказание – касационно
12
основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Наличието на тези касационни основания, са и
категорични основания за възобновяване на наказателното производство, отмяна на
съдебните актове и на двете съдебни инстанции, поради което възражението на защитника
на подсъдимия е основателно и то е следвало да бъде особено внимателно обсъдено
съдебните инстанции при новото разглеждане на делото. Като не сторил това, въззивният
съд, е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е положил усилия за
разкриване на обективната истина – чл.13 от НПК, както и чл.107, ал.3 от НПК, защото не е
проверил по изискуемия от закона начин –чл.14 от НПК, всички, изложени във въззивната
жалба, възражения на подсъдимия, като по този начин е нарушил правото му на защита.
По отношение на първоинстанционната присъда
Съществено процесуално нарушение е допуснато и от първоинстанционният съд.
На първо място, този съдебен състав констатира, че при постановяване на съдебния си акт,
първоинстанционният съд, в лицето на РС- Ихтиман, при постановяване на присъдата си
/диспозитива/, е допуснал неотстранимо съществено процесуално нарушение по смисъла на
чл.348, ал.3, т.1 от НПК, което е и в противоречие с чл.305, ал.2 от НПК, налагащо отмяната
й, тъй като не съдържа всички изчерпателно изброени в тази разпоредба елементи,
запълващи законово изискуемия необходим минимум от реквизити, гарантиращи нейната
законност и официалност. В уводната част на Присъда № 11 от 26.04.2023 г. не е записано, че
присъдата е произнесена в присъствието на прокурор. Съдържанието й сочи, че присъдата е
произнесена в отсъствието на представител на Районна прокуратура - Елин Пелин, която е
страна по делото, чието участие в съдебното производство е задължително, по силата на
чл.271, ал.2, т.1, вр. чл.253, т.1 от НПК, и като страна е поддържала обвинението през цялото
съдебно производство. Тази празнота в присъдата, като официален документ,
представляващо драстично процесуално нарушение на императивната разпоредба на чл.34
от НПК относно съдържанието на съдебните актове, което е основно процесуално
задължение, защото посредством изпълнението му, съдът осигурява публична информация
не само за страните и за обществото като цяло (както за разрешението по конкретното дело,
така и за практиката на съдилищата), а и служи като гаранция за осъществяване на правото
на защита. Това процесуално нарушение не може да бъде санирано от въззивната съдебна
инстанция, защото не само, че поставя под въпрос участието на държавното обвинение при
обявяване на присъдата, но я прави и абсолютно негоден съдебен акт, който да бъде
надлежно подложен на въззивен контрол, т.е. приравнява я на липса на такъв. Този порок на
първоинстанционната присъда е безусловно основание за отмяна на последния и въззивният
съд, в случая Софийски окръжен съд, е следвало да върне делото за ново разглеждане, на
РС-Ихтиман, на основание чл.335, ал.2 от НПК, доколкото същият е от абсолютните
процесуални нарушения и представлява касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 от НПК,
предвид невъзможността за отстраняване на това процесуално нарушение, поради липса на
годен съдебен акт, който да бъде надлежно проверен от него. Този порок може да бъде
отстранен единствено от първоинстанционният съд, който след отстраняването му, да
състави и произнесе нова присъда, която да съдържа всички задължително изискуеми от
13
разпоредбата на чл.34 от НПК, реквизити, за да бъде тя валиден съдебен акт, годен за
въззивна проверка. Това налага възобновяване производството по НОХД № 357/2022 г.,
отмяна на постановената Присъда № 11/26.04.2023 г. и връщане на делото за разглеждането
му от друг състав.
Отделно от това, този съдебен състав констатира и допуснати противоречия в
мотивите към присъдата, които, на практика представляват липса на мотиви.
В мотивите към присъдата относно броя на сградите, първоинстанционният съд
не е изградил конкретен и единен извод относно броя на сградите, които, според
обвинението са били унищожени. Още във фактическата обстановка, съдът е посочил, че „В
периода 1995 г. - 1999 г. Г. П. и съпругата му ЧО и ГИ И. П.… Изградили тухлена кафе-
сладкарница с бетонна плоча, която функционално свързали с павилион „Кокиче“, така че
двете постройки изглеждали външно като една”; че „През месец март 1999 г. от
ръководителя на ТСУ при община Ихтиман било издадено Разрешение за ползване № 2 на
обект „Кафе-сладкарница, павилион за пакетирани хранителни стоки и търговски
павилион“, изградени в имот пл. № 1696, в квартал 79 по плана на град Ихтиман…”; че „Със
Заповед № 615/02.08.2011 г. на кмета на община Ихтиман бил одобрен проектът за
геодезическо заснемане за попълване на кадастралния план и двете постройки (павилион и
кафе-сладкарница) били нанесени като масивен обект (МО) с площ от 82.50 кв.м. в ПИ с пл.
№ 1696”; че „В периода 1994 г. - 2014 г. павилион „Кокиче“ и функционално свързаната с
него пристройка - кафе-сладкарница, функционирала като заведение за хранене…”
След това обаче, отново във фактическата обстановка, съдът вече коментира две
отделни сгради, като приема, че „Подс. П. Б. знаел, че павилионът и кафе-сладкарницата
били собственост на семейството на свид. И. П., като искал да ги премахне… Казал й, че
постройките били незаконни …”; както и, че „В изпълнение на инвестиционните си
намерения, въпреки че знаел, че се касае за чужди недвижими вещи, за които се води
съдебно дело, подс. П. Б. решил противозаконно да премахне процесните павилион и кафе-
сладкарница, собственост на ЧО и ГИ И. И. П.…”
По-нататък, в аналитичната част на мотивите, първоинстанционният съд също
говори ту за една сграда, ту за две такива. Коментирайки свидетелските показания на ЧО и
ГИ И. П., съдът сочи, че „Относно състоянието на постройките съдът кредитира
показанията на ЧО и ГИ И. П., дадени в качеството на свидетел…” „От показанията на свид.
И. П.… във връзка с постройките, подсъдимият бил уведомен от ЧО и ГИ за висящото
делбено производство между наследнците, както и че според нея те са законно построени от
съпруга й.”
За да кредитира в цялост показания на свидетеля К. У., съдът е приел, че „Той
последователно разяснява, че се касае до едно заведение, съставено от ламаринена и
тухлена част...”, но пък съдът приел, че „Те потвърждават показанията на ЧО и ГИ И. П., че
към момента на разрушаването сградите не са били остатъци от бараки, както се твърди в
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите А. и Г.…”
По-нататък, анализирайки писмените доказателства, РС-Ихтиман, отново приема,
14
че сградата е една. Съдът е приел, че съгласно „договора за покупко-продажба от 10.03.1994
г., между община Ихтиман, представлявана от кмета, в качеството й на продавач и Г. П. в
качеството на купувач… последният е придобил правото на собственост върху процесния
павилион … Нотариална форма не е необходима…” Извода си, че сградата е една, а не две,
първият съд обосновава с изложените доводи „…Практически от показанията на всички
свидетели може да се направи извод, че двете сгради били функционално свързани. За това
свидетелства както свид. И. П., така и свидетелите А., У.. Свид. Й. М. възприема мястото
като „магазин“, т.е. като един обект. Свид. А. също свидетелства при разпита си в
досъдебна фаза за барака, която обаче по негова преценка представлявала две залепени
постройки една от ламарина и една от тухли… В показанията си свид. Г.ев също допуска
смесване, като първоначално говори за постройки, но в хода на разпита за една
постройка…”
Накрая първоинстанционният съд, с категоричност приема, че „Доказателство, че
сградите са били функционално свързани като една, е и Заповед № 615/02.08.2011 г. на
кмета на община Ихтиман, съгласно която в кадастралния план на гр. Ихтиман е попълнен
със сграда с площ 82.50 кв.м. в ПИ 1696, която квадратура отговаря на площта на двете
постройки (павилион и кафе- сладкарница)… Известно е, че в кадастралния план се
отразяват всички съществуващи сгради, когато те са заявени да бъдат нанесени … В
конкретния случай именно поради функционалната връзка между двете постройки, те
са нанесени като една обща сграда с площ от 82,50 кв.м., а не като две отделни. Този
извод се подкрепя на последно място и от Разрешение за ползване № 2 на обект „Кафе-
сладкарница с павилион за пакетирани хранителни стоки и търговски павилион“, изградени
в имот пл. № 1696, в квартал 79 по плана на град Ихтиман…, с което обектът е въведен като
единен. Всичко изложено сочи, че фактически двете постройки са били функционално
свързани.”
По-нататък в мотивите си първоинстанционният съд определя кафе-
сладкарницата не като отделна сграда, а като пристройка /каквато всъщност е и по
строителните книжа/, мотивирайки се, че „От показанията на свид. И. П. може да се направи
извод, че строителството на пристройката кафе-сладкарница било завършено през 1999
г…”
Във връзка с възражението на защитника на подсъдимия за липсата на титул за
собственост на кафе-сладкарницата, РС-Ихтиман излага следните доводи „Във връзка с
кафе-сладкарницата липсва титул, с който Г. П., респективно неговите наследници и ЧО и
ГИ И. П. да се легитимират като собственици. Макар строителството да е прието от община
Ихтиман чрез нейните служители и обектът въведен в експлоатация, то липсват
доказателства за учредено право на строеж в полза на Г. П.. Въпреки това, доколкото кафе-
сладкарницата е била функционално свързана с павилиона и практически го е обслужвала,
не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на правото на собственост, то
същата е станала собственост на основание чл.97 от ЗС при изграждането си на
наследодателя на страните Г. П. и на неговата съпруга ЧО и ГИ И. П. (Р. № 32/10.03.2021 г.
15
на ВКС по гр.д. № 2443/2020 г., I г.о., ГК и Р. № 444 /2.11.2011 г. на ВКС по н.д. № 2178/2011
г., I н.о., НК). По мнение на настоящия състав не може да има никакво съмнение във
функционалната свързаност на постройките…, тъй като след завършване на строителството
и въвеждането в експлоатация на постройката кафе-сладкарница е издадено Разрешение за
ползване № 2 на обект „Кафе- сладкарница с павилион за пакетирани хранителни стоки и
търговски павилион“. Това заедно с третирането в кадастралния план на постройките като
един обект и свидетелските показания в този смисъл, сочи несъмнено на извода на
функционална свързаност… С оглед на присъединяването на кафе-сладкарницата към
павилиона, то неоснователни са доводите на защитника за приращение на основание чл. 92
ЗС в полза на община Ихтиман…” Тези противоречия в мотивите към новата
първоинстанционна присъда относно броя на сградите, следва да бъдат отстранени при
новото разглеждане на делото от РС-Ихтиман.
С оглед всичко изложено, се налага извода, че всяко едно от посочените
нарушения и от двете съдебни инстанции само по себе си е основание за възобновяване на
наказателното производство. След възобновяването, следва да бъдат отменени решението на
Софийски окръжен съд и присъдата на Ихтимански районен съд и делото следва да бъде
върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – Ихтиман от стадия на
разпоредителното заседание, да бъдат отстранени процесуалните нарушения, свързани с
изготвянето и постановяването на първоинстанционната присъда, както и констатираните
непълноти и противоречия в мотивите към присъдата. При евентуално провеждане на
въззивно производство, освен отстраняването на констатираните процесуални нарушения,
следва да се вземат предвид всички доводи и възражения на страните.
Поради изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК,
Софийски апелативен съд:
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 678/2023 г. на Софийски
окръжен съд.
ОТМЕНЯ Решение № 54/13.05.2024 г., постановено по ВНОХД № 678/2023 г. на
Софийски окръжен съд, с което е потвърдена Присъда № 11/26.04.2023 г., по НОХД №
357/2022 г., на Районен съд – Ихтиман.
ОТМЕНЯ Присъда № 11/26.04.2023 г., постановена по НОХД № 357/2022 г., на
Районен съд – Ихтиман.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Ихтиман, от
стадия на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
16
Членове:
1._______________________
2._______________________
17