МОТИВИ
по AНД № 199 по описа на Районен съд Павликени, IV-ти състав, за
2018 година
Обвинението
е повдигнато от Районна прокуратура Павликени против С.Д.А., с ЕГН ********** за това, че на 12.04.2017 год. в град П. сам
съставил неистински частен документ- договор за електронни съобщителни услуги №
***/12.04.2017г., със списък на телевизионни програми и приложения към него и
го употребил, за да докаже, че съществува правно отношение между "***"
ЕАД гр. С. и И. Е. С. от гр. О., обл. В., породено от този договор - престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.
Съдебното производство пред Районен
съд Павликени е протекло по диференцираната процедура на Глава XXVIII от НПК „Освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание“.
Районна прокуратура Павликени,
се представлява от прокурор Филипов, който твърди, че по безспорен начин, от
събраните по делото доказателства, е установено, че през месец април
обвиняемият посетил магазин на "***" в гр. ., като там заявил, че
желае да сключи договор за съобщителни услуги, като към договора искал да има
телевизия и интернет. Представил се пред служителката за И. Е. С., били
съставени приложения, списъци и ценоразписи към договора. Представителят на
държавното обвинение пледира, че по безспорен начин е установено по делото, че
на всички тези документи– на договора, приложенията, списъците, на мястото на
ползвател- абонат А. положил подписа си вместо С.. Посочва, че е осъществен
състав на престъплението по чл. 309, ал.1 НК, както и че са налице
законоустановените предпоставки за приложението на чл. 78а НК. Моли на
обвиняемия да бъде наложено наказание към минимално предвидения размер, като
съдът отчете съдействието от страна на обвиняемия по време на наказателното
производство, критичното му отношение към деянието и най-вече доходите му,
които са към минималния размер, както и
тежестта на труда, който полага.
Обвиняемият С.А. разбира в какво е
обвинен, дава подробни обяснения за случилото се и не оспорва детерминираната в
постановлението на Районна прокуратура Павликени фактическа обстановка,
признава се за виновен и изразява съжаление за стореното. В гарантираното му
право на последна дума заявява, че нищо не иска от съда.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14,
чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият С.Д.А. е родена на
*** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, работи
като кравар в село Б., община П. в ***,
неосъждан, с ЕГН **********. Получава възнаграждение от 500 лв. месечно,
живее в *** в село Б., община П., не заплаща наем, ток, вода и дърва на
собственика. Същият се ползва с позитивни характеристични данни по местоживеене.
За периода 2015г.- 09.04.2017г.
обвиняемият А. *** собственост на свидетеля И. Е. С., който му осигурил мобилен
телефон с номер *** с оператор "***" ЕАД, за да има връзка с него.
Обвиняемият веднъж годишно пътувал до град П., в отпуск. През 2017 г. заминал
за гр. П. на 09.04.2017г. като уговорката със свидетеля С.в била да се върне на
16.04.2017г., но не го направил. Свидетелят И. . потърсил А. по телефона, който
предоставил на обвиняемия, а последният го информирал, че не желае да работи
повече при него, тъй като си намерил друга работа в град П. С.преустановил
услугите към телефон с номер ***с оператор "***" ЕАД през месец април
2017г., когато А. го информирал, че няма да работи повече при него, тъй като телефонния
апарат останал в него.
На 12.04.2017г. обвиняемият А. заедно с
майка си свидетеля Г. И. посетили офис на "***" ЕАД в гр. П., пл.
"***" №* където по това време свидетелят Д. Д. заемала длъжността „***“
и в кръга на службата си същата имала право да сключва договори за мобилни
услуги като представител на „***“ ЕАД. Обвиняемият и майка му заявили на свидетеля
Д. Г., че желаят да сключат договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги, към който да има интернет и телевизия, като обвиняемият поискал това да
стане към договор за сим карта с номер ***. Пред свидетеля Г., А. се представил
за свидетеля С., титуляр на договора. В съставения договор № *** от 12.04.2017
г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги в качеството на потребител
и абонат бил посочен С. След това А. положил личния си подпис в договора от
името на С. Към договора били изготвени и приложения и списък - Приложение № 3
Ценоразпис за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги;
Приложение № 1 за условия за ползване на тарифни планове ***; Приложение № 1 за
цени и условия за ползване на пакетна услуга - фиксиран интернет и телевизия;
Допълнение към приложение № 1 за допълнителни декларации и Списък на
телевизионни програми, включени в пакет ***, на които отново А. положил личния
си подпис вместо свидетеля С. Така изготвеният
договор, списък с телевизионни програми и приложения били представени пред
ръководството на „***" ЕАД и съобразно него били предоставени електронни
съобщителни услуги чрез СИМ-карта с № *** и телефонен № ***. Тези услуги се
ползвали от обвиняемия и неговата майка- свидетеля Г. И., а не от лицето,
посочено като абонат в договора И. Е. С.
Обвиняемият А. ползвал визираните услуги, чрез
посочената СИМ-карта няколко месеца, през който период заплащал начислените му
суми по издадените фактури, с изключение на тази за месец октомври 2017 г. През
ноември 2017 г. свидетеля С.посетил магазин на „***" ЕАД в гр. К., тъй
като му направило впечатление, че сметката му е по-висока от обикновено, където
служител го информирал, че на негово име има сключен договор в гр. П., при
което С.веднага се усъмнил, че именно обвиняемия А. е замесен. За случилото се С.сигнализирал
РУ- О., че някой е злоупотребил с
личните му данни и е сключила от негово име и без негово съгласие договор за
мобилни услуги с „***“ ЕАД в град П.
Съгласно заключенията на назначените
и изготвени в предходната досъдебна фаза графически експертизи подписът в графа
„За ПОТРЕБИТЕЛЯ“ в списък на телевизионни програми към Договор № ***/12.04.2017
г.; приложение № 1 към Договор № *** от 12.04.2017
г., цени и условия за ползване на пакетна услуга; приложение № 3 към Договор № *** от 12.04.2017 г. Ценоразпис на
"*** ЕАД" за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги; Допълнение
към приложение № 1 към Договор № *** от 12.04.2017
г. допълнителни декларации; договор за мобилни услуги № *** от 12.04.2017 г. и Приложение
№ 1 към Договор № *** от 12.04.2017 г. условия за ползване на тарифни планове ***
са копия на подписи положени от обвиняемия С.А..
Подписът положен в графа
"ПОТРЕБИТЕЛ" на заявление за смяна на SIM карта е копие на подпис положен от свидетеля И. Е. С.
Така възприетите от настоящата
съдебна инстанция фактически констатации са установени по безспорен и
категоричен начин, въз основа на приобщените на етапа на съдебното следствие
допустими и относими към предмета на доказване доказателствени източници и
събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали, чието
обсъждане е процесуално допустимо съгласно изричната разпоредба на чл. 378, ал.
2 НПК, регламентираща едно от изключенията от принципа на непосредственост по
чл. 18 НПК –обяснения на обвиняемия С.А. /л. 10-11 от СП и л. 76 от ДП/, показания
на свидетелите Д. Г. /л. 29 от ДП/, Г. И. /л. 31-32 от ДП/ и И. С./л. 37 от ДП/,
графологична експертиза /л. 51-54 от ДП/, както и приобщените писмени
доказателства и писмени доказателствени средства – разпечатани дигитално
подписани документи Списък на телевизионни програми към Договор № ***/12.04.2017
г. /л. 58 от ДП/, Заявление за смяна на SIM карта /л. 59 от ДП/, Заявление за реактивация /л. 60
от ДП/, приложение № 1 към Договор № ***
от 12.04.2017 г., цени и условия за ползване на пакетна услуга /л. 61- 64 от
ДП/, Приложение № 3 към Договор № *** от
12.04.2017 г. Ценоразпис на "*** ЕАД" за ползване на допълнителни
електронни съобщителни услуги /л. 65-66 от ДП/, Допълнение към приложение № 1 към
Договор № *** от 12.04.2017 г.
допълнителни декларации /л. 67 и л. 69-74 от ДП/ и Договор за електронни съобщителни услуги № ***/12.04.2017г.
/л. 68 от ДП/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.
77 от ДП/, характеристична справка /л. 78 от ДП/; справка за съдимост /л. 80 от ДП/.
Що се отнася до останалите инкорпорирани по
делото писмени доказателства, съдът ги намира за неотносими към предмета на
доказване, поради което не използва същите при формиране на свободното си
вътрешно убеждение.
Настоящият съдебен състав не
констатира съществени противоречия при съвкупната преценка и интерпретация на
приобщения по делото доказателствен материал, а това обстоятелство не налага
неговото детайлно обсъждане /per argumentum a contrario от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК/.
Безспорно установени по делото са
фактът на извършеното деяние, неговите времеви, пространствени параметри и
механизъм, както и авторството му, за което бяха получени сведения от разпитите
на обвиняемия А. и свидетелите Д. Г., Г. И.- частично и И. С.. Разказите на
посочените лица са подробни, вътрешно балансирани, пресъздават логично и
последователно хронологията на събитията и кореспондират по еднопосочен начин
както по между си, така и с приобщените по делото писмени доказателства, поради
което следва да бъдат кредитираните без резерви, с изключение на показанията на
свидетеля И., в частта касателно обстоятелството, че заедно с обвиняемия при
посещението на офис на "***" ЕАД в гр. П. заявили, че желаят да
сключат договор от името на обвиняемия и че не погледнали че в изготвените от
свидетелката Д. Г. документи навсякъде като потребител бил посочени И. С.,
вместо С.А.. При все това е коректно да се отбележи, че при посочените
противоречия при гласните доказателствени средства съдът намира, че следва да
отдаде предпочитание на сведенията, съдържащи се в разказа на привлеченото към
наказателна отговорност лице, в противната насока, изложени в досъдебната фаза
на процеса и след това потвърдени и пред съдебния състав в проведеното на
19.06.2018г. о.с.з., което намира логична подкрепа и в сведенията депозирани от
свидетеля С.
Съгласно заключението на назначената
и изготвена в хода на разследването графологична експертиза подписите в графа
„За ПОТРЕБИТЕЛЯ“ в списък на телевизионни програми към Договор № ***/12.04.2017
г.; приложение № 1 към Договор № *** от 12.04.2017
г., цени и условия за ползване на пакетна услуга; приложение № 3 към Договор № *** от 12.04.2017 г. Ценоразпис на
"*** ЕАД" за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги; Допълнение
към приложение № 1 към Договор № *** от 12.04.2017
г. допълнителни декларации; договор за мобилни услуги № *** от 12.04.2017 г. и Приложение
№ 1 към Договор № *** от 12.04.2017 г. условия за ползване на тарифни планове ***
са копия на подписи положени от обвиняемия С.А.
От цялостния задълбочен анализ на
посочените доказателствени източници този съдебен състав достига до безспорен
извод за съпричастността на обвиняемия към вмененото му престъпно деяние.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установените фактически положения, настоящият съдебен състав
намира, че поведението на обвиняемия С.Д.А. изпълва всички обективни и
субективни признаци на престъпния състав по чл. 309, ал. 1 НК.
Безспорно и несъмнено е доказано по делото,
че от обективна страна на 12.04.2017 год. обвиняемият А. *** сам съставил
неистински частен документ- договор за електронни съобщителни услуги № ***/12.04.2017г.,
със списък на телевизионни програми и приложения към него като му придала вид,
че същият представлява писмено волеизявление на И. Е. С. /положил вместо него
подпис в графа "За ПОТРЕБИТЕЛЯ“/ и го употребила на същата дата и място,
за да докаже, че съществува правно отношение между "***" ЕАД и И. Е.
С. от гр. О., обл. В., породено от този договор.
Престъплението по чл. 309, ал. 1 НК по
своята юридическа конструкция е усложнено, формално, и неговото изпълнително
деяние включва два акта – създаване на неистински частен документ и
последващата му употреба пред конкретно физическо лице като доказателство за
съществуването или липсата на определено правно отношение. В конкретния случай обвиняемият
А. е осъществила кумулативно и два акта на изпълнителното деяние като с
употребата на документа пред свидетеля Г. е искал да докаже, че съществува
правно отношение – договор за мобилни услуги между свидетеля И. Е. С. и "***"
ЕАД.
Инкриминираният документ - договор за
електронни съобщителни услуги № ***/12.04.2017г. е частен /per argumentum a
contrario от чл. 93, т. 5 НК/, доколкото
не е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата
му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция като
същият е неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 НК, имайки предвид, че
обективираната в него воля не принадлежи на лицето, сочено като негов автор.
От субективна страна, престъплението
е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Обвиняемият А. е
предвиждал, че съставя неистински частен документ от чуждо име и че го
употребява пред трето лице, съзнавайки неговия неправомерен произход и
общественоопасния характер на своето деяние, изразяващ се в накърняването на
реда и правната сигурност на документирането и подриване на обществено-правната
функция, която се възлага на документа като във волево отношение е искал да
докаже съществуването на конкретно правно отношение.
Независимо, че не е наведено
като възражение от страна на обвиняемия съдът намира за необходимо да подчертае,
че инкриминираното престъпно посегателство не следва да се приема за
„малозначително“ по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Принципно вярно е, че визираният нормативен регламент е с универсална
приложимост /арг. от систематическото му място в Общата част на НК/ и не
съдържа ограничения, свързани с вида на престъплението, чийто състав е формално
осъществен като хипотетично
посочената разпоредба би могла да се приложи за всички видове престъпления /в
този смисъл ТР № 113-1982-ОСНК на ВС/. Единственият критерий тук са характерът
и степента на обществената опасност на съответното деяние като последната е
дефинирана легално в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 НК и именно тя е основанието
за обявяване на дадено деяние за противоправно и наказуемо, тъй като
представлява негово иманентно, вътрешно присъщо свойство, което съществува независимо
в обективната действителност.
Изхождайки от конкретно възведеното
обвинение спрямо А. е видно, че обществената опасност на деянието му не е явно
незначителна. Трайна и последователна е практиката на върховната съдебна
инстанция, че при преценката дали деянието при
документните престъпления не е общественоопасно или обществената му
опасност е явно незначителна, съдът трябва да има предвид не само факта на
поправката, а всички обстоятелства, отнасящи се до важността на документа с
оглед целта на съставянето, респективно използването му, значението на удостоверените
факти или заявления, значимостта на засегнатите обществени отношения, степента
на тяхното увреждане, подбудите на дееца и пр. Съставянето на инкриминирания по
делото неистински частен документ и неговата последваща употреба, с което са
засегнати имуществените права на свидетеля С.и мобилния оператор „***“ ЕАД не
могат да обусловят приложението на визирания нормативен регламент, тъй като
разкрива достатъчна по интензитет степен на обществена опасност за субсумиране
на релевантните факти под разпоредбата на чл. 309, ал. 1 НК. В тази връзка е
необходимо да се отбележи, че макар настъпването на вредни последици да не е
криминализирано от законодателя, то неправомерното сключване на договор от
чуждо име е от естество да внесе несигурност в граждански оборот и да ощети
страните по възникналата неправомерна облигационна обвързаност. Не следва да се
пренебрегва и обстоятелството, че в конкретния случай обвиняемия А. се е възползвал
от служебния си телефонен номер, който С.му е предоставил, докато обвиняемият е
бил негов работник. Евентуалното неглижиране на всички изброени обстоятелства
ще доведе не само до насърчаването на подобно неправомерно поведение между лица
в служебни правоотношения чрез приемането му за малозначително, но и до формиране
на съзнание за безнаказаност у обвиняемия А. и сред останалите членове на
обществото, досежно този вид престъпни прояви.
За
пълнота следва да се подчертае, че инкриминираното престъпно посегателство не следва
да се квалифицира и като „маловажен случай“ по чл. 309, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид”. В конкретния случай не би могло да се говори за липса
или незначителност на вредните последици, тъй като при извършения по-горе
правен анализ съдът аргументира становището си, че за наличието на
съставомерност не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен резултат.
Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно
“други смекчаващи обстоятелства”, които да предпоставят по-ниската степен на
обществена опасност на престъпленията, доколкото те не се различават съществено
от посегателствата от посочения вид.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 309, ал. 1 НК
законодателят е предвидил санкция „лишаване от свобода“ без специален минимум в размер до 2 години.
В конкретния случай са налице
кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки, визирани в разпоредбата
на чл. 78а, ал. 1 НК - за престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или
лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е
непредпазливо; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; от
престъплението не са причинени имуществени вреди като същевременно не са налице
рестриктивните основания ситуирани в чл. 78а, ал. 7 НК.
Ето защо обвиняемият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 НК и на същия
да се определи административно наказание „глоба“ в размер от 1 000 до
5 000 лв.
При индивидуализацията на наказанието
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства степента на обществена
опасност на дееца, която следва да се приеме за сравнително ниски с оглед
липсата на данни за други противоправни прояви от страна на обвиняемия до
момента, и наличието на добри характеристични данни за него. Съдът обръща
внимание на факта, че А. по никакъв начин не се стреми да избегне отговорността
за вече извършеното, към което приема, че демонстрираното в съдебно заседание,
включително чрез депозираните обяснения, по същество имащи характер на
самопризнание, представлява напълно искрен и осъзнат израз на критично
отношение от страна на обвиняемия. Чистото съдебно минало е отчетено при
прилагането на института на чл. 78а, ал. 1 НК и не следва да се съобразява
повторно. Като отегчаващи обстоятелства съдебният състав отчете причиняването
на вреди на трето лице, изразили се в неговото задължаване по договор, който не
е подписан от него, което следва да бъде отчетено при индивидуализацията на
наказанието. При това положение съставът на настоящата инстанция прие, че е
налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
По изложените съображения, съдът
намира, че следва да бъде наложено административно наказание „глоба“ в
минималния размер на санкцията, а именно 1 000,00 /хиляда/ лева, съобразявайки
и материалното, и имотното състояние на обвиняемия.
Индивидуализирано в този вид и
размер, определеното административно наказание съответства на принципите на законоустановеност
и справедливост на легитимно упражнената държавна принуда, ще изпълни своя
поправителен и възпитателен потенциал спрямо обвиняемия А. и ще способства за
правилното формиране на неговия мироглед и правосъзнание.
На основание. чл. 189, ал.3
и чл. 190, ал.2 НПК съдебният състав осъди обвиняемия С.А. да заплати по сметка на ОД на МВР- В.
Т. направените по делото разноски за експертиза в размер на 275,77 лева /двеста
седемдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/, /л.55 от ДП/, както и да
заплати държавна такса от 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Така мотивиран, въз основа на
изтъкнатите фактически и правни доводи, Районен съд Павликени, IV-ти състав постанови своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И. И.