Решение по дело №12455/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              18.03.2021 година                        гр.София

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ  

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12455 по описа на 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК .

В. гр.д. №12455/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “С.в.” АД *** срещу решение №167860 от 04.08.2020 г постановено по гр.д.№52633/19 г на СРС, 25 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете да въззивника с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Н.З.И. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 2241,65 лева главница за потребена вода за ап.№38 в гр.София ул.*****периода 18.02.2017 г – 21.03.2019 г , ведно със законната лихва от 20.06.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 624,49 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 18.02.2017 г – 21.03.2019 г , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.06.2018 г по ч.гр.д.№35101/19 г на СРС , 25 състав .

   Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като същото е „в дух на това , че ищецът не провел дори и опит за доказване на това , че ответникът е потребител на ВиК услуги за имота за исковия период“.  Въззивникът е доказал с фактури , карнети , уведомително писмо и справки от електронно устройство , че ответникът е потребител на ВиК услуги . СРС не е разгледал искането на ищеца за разпит на ответника по чл.176 ГПК , а съдът е трябвало да изиска данни от СО , кое е данъчно задълженото лице за имота .По чл.483 ГПК ЧСИ описва имота след справка в данъчните книги .

 Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Не е доказано , че ответникът е потребител на ВиК услуги по §1 ал.1 т.2 б.А от ЗРВКУ и чл.3 ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи , а именно – собственик или ползвател на имота. Правилно СРС не е допуснал разпит на ответника по чл.176 ГПК , който е отрекъл да ползва имота . Фактурите са частни документи и не са доказателство за собственост , а такова доказателство не са и справките от данъчните регистри . Чл.483 ГПК касае опис от ЧСИ , а не доказване на собственост . Карнети по делото не са представени , нито е представен протокол за отказ от достъп до имота или отказът е доказан с други доказателствени средства . Исковете не са доказани по основание и размер .

С частна жалба адв.К.И.Б.обжалва определение №20205367 от 23.09.2020 г по гр.дело №52633/19 г на СРС по чл.248 ГПК . Счита , че има право на разноски независимо от присъждане на такива на адв.Н.И.. Сумата трябва да бъде разпределена между двамата адвокати защитавали ответника , като адв.Б.е представлявала същия в заповедното производство .

         Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 10.08.2020 г  и е обжалвано в срок на 19.08.2020 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване посочената част от решението на СРС. В срок и допустима е и частната жалба .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска СРС е приел , че ищецът не е доказал , че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот . Представените фактури и карнети за предходен период не доказват при условията на пълно доказване качеството потребител на ответника .

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд.  Съгласно § 1 ал.1 т.2 б.а и б.Б от ЗРВКУ и чл.3 ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи ; потребител на ВиК услугите е собственикът или ползвателят на съответния имот. В случая ищецът не е доказал това качество на ответника документ за собственост или с други допустими по ГПК доказателства , като приложените фактури и карнети не са такива документи . 

Ответникът е оспорил качеството му на потребител и е безцелно да се разпитва по чл.176 ГПК . Не съдът , а ищецът следва да събере и представи на съда доказателства , с които да докаже исковете си . Вместо това /както и по други съдебно известни на съда дела / ищецът не проявява никаква активност да докаже исковете си и заявява за събиране доказателства без необходимата доказателствена стойност . Например , ищецът така и не представи проект и не се снабди със съдебно удостоверение от настоящият съд за снабдяване с данни от СО , нито се яви в о.с.з  пред въззивния съд . Друг е въпросът , че сами за себе си „справките от данъчните книги“ не са документ за собственост , а само косвена индиция за такава .  Това се вижда и от текста на чл.483 ГПК , като и при опис на недвижим имот съдебният изпълнител се уверява в собствеността върху имот чрез  всякакви доказателствени средства , а не чрез справка в „данъчните книги“. Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено . Пред СГС ищецът дължи разноски на адвокатското дружество на ответника , защитавало го безплатно .

Неоснователна е и частната жалба на адв.Б.. Действително възражението срещу заповедта за изпълнение е подадено съвместно от нея и адв.И., но впоследствие в исковото производство ответникът е представляван от адв.И.и той е представил списък само за своите разноски . Правилно СРС е приел , че защитата и в заповедното , и в исковото производство е осъществявана от адв.И.и на него са присъдени разноски съобразно списъка .  

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №167860 от 04.08.2020 г постановено по гр.д.№52633/19 г на СРС, 25 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на „С.в.” АД *** с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Н.З.И. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 2241,65 лева главница за потребени ВиК услуги за ап.№38 в гр.София ул.*****периода 18.02.2017 г – 21.03.2019 г , ведно със законната лихва от 20.06.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 624,49 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 18.02.2017 г – 21.03.2019 г , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.06.2018 г по ч.гр.д.№35101/19 г на СРС , 25 състав

 

ОСЪЖДА „С.в.” АД *** да заплати на Адвокатско съдружие “Б. Л.” ЕИК ****** гр.София сумата от 360 лева адвокатско възнаграждение пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.