МОТИВИ по НОХД 2217/2019г. по описа на СГС – НО, 2 състав
В Софийски градски съд – Наказателно отделение е внесен
обвинителен акт срещу Ц.К.С. за това, че на
21.03.2018г. около 16.46 часа в
град София, в апартамент, находящ се на ул. „*******,
вх. единствен, ет.3, ап.9 без надлежно разрешително по ЗКНВП държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества – марихуана и 3.4
метилендиоксиметамфетамин /MDMA/ на обща стойност 332.28 лева както следва:
-
марихуана с
нето тегло 53.88 грама със съдържание на наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 16% на стойност 323.28 лева
-
една
таблетка с нето тегло 0.12 грама с наличие на 3.4 метилендиоксиметамфетамин /MDMA/ със съдържание на MDMA 38.1 % на стойност 6.00 лева
-
една
таблетка с нето тегло 0.24 грама с наличие на 3.4 метилендиоксиметамфетамин /MDMA/ със съдържание на MDMA 15.3 % на стойност 3.00 лева - престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 НК
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и приема, че е
безспорно доказана описаната в обвинителния акт фактическа обстановка.
Прокурорът подържа тезата си, коментирайки показанията на свидетелите П.П. и И.Л., както и приобщените техни такива по реда на чл.
281 НПК и заключенията на изслушаните по делото експертизи. Представителят на
обвинението счита, че С. е държал с цел разпространение установените в дома му
високорискови наркотични вещества, аргументирайки се с количеството на намерената
марихуана, различните видове наркотични вещества и установената и иззета
електронна везна, по която са открити следи от кокаин и тетрахидроканабинол.
Именно наличието на електронна везна опровергава, според прокурора, тезата на
подсъдимия, че я е притежавал, за да отмерва приема на наркотични вещества
поради опасност от предозиране, тъй като преди деянието С. също е употребявал
наркотични вещества. Моли подс. Ц.С. да бъде признат за виновен и му бъде
определено наказание лишаване от свобода около минималния размер, чието
изпълнение бъде отложено по реда чл.66 НК, както и да му бъде наложено
наказание глоба.
Защитата на подсъдимия С. претендира, че в
хода на досъдебното и съдебното производство не са събрани доказателства неговият
подзащитен да е разпространявал високорискови наркотични вещества и респективно
държаните от него такива да са с цел разпространение. Поради това счита, че
подсъдимият следва да бъде оправдан по правната кнвалификация, по която е квалифицирано
деянието с внесения за разглеждане в съда обвинителен акт и да бъде осъден за
държане на високорискови наркотични вещества – престъпление по чл. 354а, ал.3 НК. Впоследствие развива тезата, цитирайки решения на Върховния съд, че
извършеното от подзащитния му представлява маловажен случай поради невисоката
степен на обществена опасност на дееца, малкото количество високорисково
наркотично вещество и неговата ниска стойност. Поради това и моли да бъде признат
за виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал.5 НК. В пледоарията си
коментира и причината за установяване на електронна везна в стаята на
подсъдимия, чиято цел е била да отмерва хранителни добавки, които е ползвал.
Подсъдимият
Ц.С. дава обяснения за случилото се, твърдейки, че установените в ползваната от
него стая в жилището, посочено като местоизвършване на деянието, високорискови
наркотични вещества са за негова лична употреба, а наличната електронна везна е
за отмерване на количеството, което приема. Отрича да е разпространявал наркотични
вещества на трети лица, както и държаните от него вещества да са били с цел
разпространение. Заявява, че след случилото се и с подкрепата на своето
семейство е преустановил употребата на каквито и да било наркотични вещества. В
предоставената му възможност за последна дума декларира, че се признава за
виновен за притежание, но никога не е продал или продавал наркотично вещество и
е осъзнал своята грешка.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установи следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Ц.К.С. е роден на ***г***,
живее в град София, ул. „***********, български гражданин, неосъждан, неженен,
със средно образование, компютърен аналитик, ЕГН: **********.
Свидетелите П.П. и И.Л.
работили като инспектори в 04 сектор „Противодействие на криминалната
престъпност“ в СДВР. Свидетелят П. получил оперативна информация, че подс. С. се занимавал с разпространение на наркотични
вещества, по повод на която той заедно със св. И.Л. извършили проучване на
подсъдимия чрез справки в специализираните системи и на 21.03.2018г. предприели
наблюдение на кооперацията, в която подсъдимият живеел, намираща се в град
София, ул. „***********. Наблюдението било краткотрайно, след което влезли във
входа й в момент, в който подсъдимият напускал жилището си на третия етаж.
Свидетелят П. поискал документите му за проверка като С. отговорил, че личната
му карта се намира в дома му и на последващ въпрос на
П. дали има в жилището си забранени вещества подс. Ц.С.
отговорил, че има в стаята си около 50 грама марихуана. След това изявление и уведомяване
и пристигане на група за оглед и осигуряване на поемни
лица, едно от които бил св. Д.А., било предприето претърсване на обитаваното от
Ц.С. жилище, където в стая, ползвана от него, на плот на бюро бил установен полиетиленов плик, съдържащ растителна маса, при чието последващо изследване било установено, че представлява
марихуана с нето тегло 53.88
грама със съдържание на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
16% на стойност 323.28 лева. На същото бюро пред клавиатура и монитор била
намерена и иззета електронна везна, по която впоследствие били установени следи
от кокаин и тетрахидроканабинол. Наред с тези
вещества и предмети били намерени и иззети две таблетки с неправилна форма,
установени след последващо изследване съответно
едната с нето тегло 0.12 грама с наличие на 3.4 метилендиоксиметамфетамин
/MDMA/ със съдържание на MDMA 38.1 % на стойност 6.00 лева, а другата - с нето тегло
0.24 грама с наличие на 3.4 метилендиоксиметамфетамин
/MDMA/ със съдържание на MDMA 15.3 % на стойност 3.00 лева.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от свидетелските показания на П.П.,
И.Л. и Д.А. и приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр.
ал.1, т.2 НПК показания от досъдебното производство на П. и А., от обясненията
на подсъдимия Ц.С., от заключенията на физикохимични експертизи /л.40-41, л.
63-64, л.72-74 от материалите по досъдебното производство/, от заключенията на дактилоскопни експертизи / л.52 и л.60-61 от материалите по
досъдебното производство/, от заключението на съдебно-оценителната експертиза, от
писмените доказателствени средства – протокол за претърсване и изземване /л.28/
и протокол за обиск на лице /л.31/ и писменото доказателство – справка за
съдимост на подсъдимия.
Показанията, депозирани
от свидетелите П.П. и И.Л., съдът прецени като
логични и последователни. Полицейските служители изясняват причината за
извършваното от тях наблюдение, изразяваща се в налична предварителна
информация за дейност по разпространение на наркотични вещества от страна на
подсъдимия, последващо негово спиране за проверка,
възприети от тях изявления на С., че в жилището си има около 50 грама
марихуана, установена впоследствие при изследване в количество от 53.88 грама и
извършено действие по претърсване в дома на подсъдимия, където от детайлизирано
от него място са намерени и иззети полиетиленов плик
с растителна маса, две хапчета и електронна везна. Съдът не възприема като
достоверни показанията на св. К. единствено в частта относно визиране на
мястото на установяване на двете таблетки – кухненски бокс, тъй като в
протокола за претърсване и изземване е обективирано
установяването им на плот на бюро в стаята на С., а това действие е осъществено
при спазване на всички процесуалноустановени изисквания,
за което свидетелства и Д.А. – поемно лице. Показанията
на коментираните трима свидетели относно времето и мястото на установяване на
извършеното деяние и осъществяване на претърсване и изземване в жилището, както
и изявленията на подсъдимия по отношение целта на държане на процесното вещество, съответстват и на отразеното в
писменото доказателствено средство по делото –
протокол за претърсване и изземване, в което подсъдимият саморъчно отразява, че
„тревата, която намериха в нас, беше моя, всичко друго бяха боклуци, които не
съм изхвърлил и не знаех за тях”. Изнесената информация от свидетелите П., К. и
А. съответства и на носената от обясненията на подсъдимия С. доказателствена
информация за времето и мястото на случилото се, целта на държаното от него
високорисково наркотично вещество, неговото приблизително тегло, съдържанието
на двете установени таблетки и причината те да се намират в неговата стая. В
коментираните до момента доказателствени източници – гласни и писмени,
съдебният състав не съзира опора на твърденията в пледоарията на защитата, че
намерената на бюрото електронна везна била използвана от неговия подзащитен за претегляне на хранителни добавки – такива не
са обективирани като установени в писменото доказателствено
средство – протокол за претърсване и изземване, а и за наличието им не свидетелства
и поемното лице Д.А., който иначе напълно
добросъвестно изнася пред съда своите възприятия, включително и информация за
наличие на специфична миризма, коментирана от П. и К. като произхождаща от марихуана,
но възприета от тях още на стълбищната площадка пред
жилището на С. – информация, опровергана от А., който заявява, че подобна
специфична миризма е усетил едва в стаята на подсъдимия. Извън това, П. и К.
коментират еднопосочно и добросъвестно, че и към момента на провеждане на
полицейската проверка и впоследствие – след започване на досъдебното производство,
извършвайки оперативна дейност, възложена от разследващия полицай, не са
установили лица, на които С. да е разпространявал наркотични вещества –
позиция, застъпвана и от самия него още от стартирането на наказателното
производство.
Съдът преценява като обосновано и пълно
заключението на изготвените в хода на досъдебното производство и изслушани в
съдебната фаза на процеса заключения на физикохимични експертизи, даващи
възможност на съдебния състав да получи отговор относно вида и количеството на
съдържимото в установените полиетиленов плик и две
таблетки на плот на бюро в стая в жилището, обитавано от подсъдимия, вещество. От
заключенията на експертизите, както бе отразено, се установява вида на
веществата – марихуана и две таблетки 3.4 MDMA и процентното съдържание на активен наркотично действащ
компонент, определен като 16% тетрахидроканабинол в
53.88 грама марихуана и MDMA – съответно 38.1%
в таблетката с нето тегло 0.24 грама и 15.3% в таблетката с нето тегло 0.12
грама. Подобно отношение съдът има и към
заключението на физико-химичната експертиза, изследваща наличие на следи по
иззетата електронна везна и установяващо наличие на такива от кокаин и тетрахидроканабинол по нея.
Заключенията на изготвените дактилоскопни
експертизи не носят значима доказателствена информация – при изследването на
електронна везна и полиетиленов плик, съдържащ
високорисковото наркотично вещество, не се проявяват и откриват годни дактилоскопни следи, но всъщност лицето, упражняващо
фактическа власт върху плика и везната се изяснява безпротиворечиво
чрез останалите доказателствени източници - обяснения на подсъдимия, показания
на свидетели и обективираното в протокол за претърсване
и изземване.
Установените от съда фактически положения го мотивират да
приеме, че подсъдимият Ц.К.С. е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК – на
21.03.2018г.
около 16.46 часа в гр. София, в апартамент,
намиращ се ул.
„И. ********без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – марихуана с нето тегло 53.88 грама със съдържание на наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол
16% на стойност 323,28 лева, една таблетка
с нето тегло 0.24 грама с наличие на 3.4 MDMA със съдържание на MDMA 38.1% на стойност 6.00 лева и една таблетка
с тегло 0.12 грама с наличие на 3.4 MDMA със съдържание на MDMA 15.3% на стойност 3.00 - всичко на обща стойност
332.28 лева.
За държане на тези вещества е необходимо разрешение съгласно
Конвенция на ООН от 1961 година за упойващите вещества, ратифицирана от
Република България и обнародвана в ДВ брой 97/1996 година, Конвенция на ООН от
1988 година за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от Република
България и обнародвана в ДВ брой 89/1993 година, чл. 4, ал. 2 от ЗКНВП,
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.
Настоящият съдебен състав не намери
основания да признае подсъдимия за виновен за това държаните от него
високорискови наркотични вещества да са били с цел разпространение. Единствено фактът
на установяване на електронна везна, по която са извлечени следи от активни
компоненти, съдържими в наркотични вещества, не може да обоснове априори извода, че количеството марихуана и 3.4 МDMA са държани от С. с цел разпространение. Самите полицейски служители
свидетелстват, че при проучване дейността на С. не са установили обективни
находки той да разпространява наркотични вещества като такива не са установени
и впоследствие при изпълнение постановление на разследващ полицай за
установяване на такива лица. В хода на съдебното следствие не бяха събрани
доказателства, опровергаващи обясненията на С. за наличието на електронна везна
със следи по нея от тетрахидроканабинол и кокаин в
неговата стая с цел прецизно премерване на ползвания от самия него наркотик от
страх от предозиране. Поради това и съдът призна подсъдимият за невиновен по
обвинението държаните от него високорискови наркотични вещества да са били с
цел разпространение и го оправда по обвинението да е извършил престъпление по
ал.1 на чл. 354а НК.
Конопът /марихуаната/ и 3.4 MDMA /метилендиоксиметамфетамин/ нямат легална
употреба, пазар и производство и са поставени под забрана съгласно ЗКНП и е
включен в Приложение №1 към чл.3 от ЗКНВП и чл.3 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, определящо ги като
вещество с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
неговата злоупотреба, забранено за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина.
От субективна страна деянието е
осъществено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл като той е съзнавал, че
държи наркотични вещества без надлежно разрешително, съзнавайки общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици, искал е и е
допускал настъпването им.
Причина за извършване на престъплението е ниското правосъзнание от страна
на Ц.С..
В санкционната част на разпоредбата на чл.354а, ал.3, т.1 НК, приложима
спрямо подсъдимия Ц.С., е визирано наказание лишаване от свобода за срок от една
до шест години и глоба от две хиляди до десет
хиляди лева. При определяне размера на наказанието съдебният състав съобрази
факта, че подсъдимият е неосъждан, както и че е полагал усилия, след
осъществяване на настоящото деяние, да преустанови употребата на наркотични
вещества. В същото време от справката за съдимост на подсъдимия се установява,
че той е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за престъпление против общественото здраве,
тъждествено с настоящото – такова по чл.354а, ал.5 НК – за държане на
високорисково наркотично вещество – 17.90 грама коноп на 06.11.2012г. Това
обстоятелство, възприето от съда като негативна характеристика за подсъдимия, немалкото
количество наркотично вещество, държано от С. по разследваното понастоящем
деяние– 53.88 гр. марихуана, нееднотипността на
веществата – държани и две таблетки 3.4 MDMA, определят за съда необосноваността на претенцията на защитата извършеното
от подзащитния му да бъде определеното като маловажен
случай и да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал.5 НК. При този
баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността на Ц.С. обстоятелства и
съобразявайки целите на наказанието по превъзпитаване на подсъдимия и
поправително въздействие и върху останалите членове на обществото, съдът счете,
че наказание лишаване от свобода в минималния, предвиден в санкционната част на
приложимата материалноправна норма размер - за срок от една година - ще постигне
целите на наказанието. Съобразявайки изискването за налагане на кумулативно
наказание глоба, съдебният състав определи на С. такова в минимален размер – 3000
лева.
Наличието на формалните предпоставки на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК
мотивира съда да отложи изпълнението на така определеното наказание лишаване от
свобода за минимален изпитателен срок от три години, давайки възможност на
подсъдимия да преосмисли своето поведение и го съобрази под угрозата от
активиране на наказанието при
осъществена противообществена проява във визирания изпитателен срок.
Предметът на престъплението, на
основание чл.354а, ал.6 НК, бе отнет в полза на държавата като бе постановено
унищожаването му.
На основание чл.189, ал.3 НПК Ц.К.С. бе осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски
градски съд направените по делото разноски в размер на 20.00 лв. и 421.66 лв. в полза на Държавата
по сметка на МВР-СДВР, както и държавна такса в размер на 10 лв.
за служебно издаване на изпълнителни
листи.
Така мотивиран съдът постанови своята присъда.
СЪДИЯ :