№ 15933
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110131851 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че в патримониума на „****“ ЕАД съществуват следните
вземания, дължими в условията на солидарност от В. Д. Ф. и Д. К. Ф.: за сумата от 56.99
лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 09.2019г. до м. 04.2021г. услуга
дялово разпределение на топлинната енергия, потребена в недвижим имот, представляващ
апартамент № 66, находящ се в гр. София, ж. к. „*** 2“, бл. 635, вх. Б, ет. 8, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, както и за сумата от 11.94 лева, представляваща законна мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.10.2019г. до 27.09.2022г., за
които парични притезания по ч. гр. дело № ***/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия
период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил задължението си
да му заплати следващата се във връзка с отчитането на тази енергия цена на предоставена
от „Нелбо“ АД услуга дялово разпределение, чиято дължимост в полза на
топлофикационното дружество била предвидена в чл. 22, ал. 2 от общите му условия. С
оглед на това претендира установяване съществуването в правната му сфера на вземанията
за тази цена, както и за обезщетение за забава върху нея. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок са постъпили отговори на исковата молба по
чл. 131 ГПК, с които ответниците оспорват предявените срещу тях искове по идентични
съображения. На първо място оспорват цената на предоставената услуга дялово
разпределение да се дължи в полза на ищеца, след като същата, вкл. съобразно изявленията
на последния, е предоставена от трето лице- „Нелбо“ АД. Оспорват и наличието на
1
основание да са солидарно отговорни спрямо кредитора за процесните задължения, като
твърдят в тази връзка, че процесният имот не е тяхно семейно жилище. Поддържат, че не са
поставени в забава за изпълнение на процесния дълг, а в условията на евентуалност
релевират възражение за погасяването му по давност. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията на ищеца за заплащане стойността на предоставена
услуга дялово разпределение предполага пълно и главно установяване от негова страна, че в
обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между
ищеца и ответника с предмет продажба на топлинна енергия, част от съдържанието на което
е задължението на ответника да заплаща стойността на доставената до процесния имот
топлинна енергия, както и на извършваната във връзка с отчитането и разпределянето й
услуга дялово разпределение; 2/ реално предоставяне през исковия период на услугата
дялово разпределение във връзка с процесното жилище; 3/ основание за ангажиране на
солидарната отговорност на ответниците.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Между страните не е спорно, а и се установява от представения с исковата молба и
приет като писмено доказателство Нотариален акт от 24.09.2001г. за собственост върху
недвижим имот, придобит като обезщетение срещу отчужден имот по реда на чл. 100 ЗТСУ
№ 162, том I, , рег. № 4412, дело № 134 от 2001г., че ответниците Д. К. Ф. и В. Д. Ф. са
признати за собственици при условията на съпружеска имуществена общност на процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 66, находящ се в гр. София, ж. к. „*** 2“, бл.
635, вх. Б, ет. 8. С оглед на това и доколкото по делото не са налице данни, а и твърдения за
настъпили преди или в хода на исковия период юридически факти и събития, довели до
отчуждаване на правото на собственост върху имота от правните сфери на посочените лица,
следва да се приеме, че и през този период същите са били единствени титуляри на право на
собственост върху жилището при условията на бездялова съпружеска имуществена общност
и като такива- потребители на доставяната до имота топлинна енергия, отговорни за
заплащане на цената й, както и на цената за отчитането и разпределянето й между абонатите
в сградата, в която се намира обектът.
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства- протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в сградата, в
която се намира жилището, както и списък на етажните собственици към него, както и от
представените от третото лице- помагач на ищеца документи за дялово разпределение, че
имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в
режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
2
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление
и топла вода е извършвано от конституираното на основание чл. 219 ГПК като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД.
Реалното извършване на улугата дялово разпределение не е оспорено от ответниците, а
и се установява от приобщените писмени доказателства, в т. ч. представените от
подпомагащата ищеца страна, сред които протоколи за неосигурен достъп до жилището в
края на всеки от двата включени в процесния период отоплителни сезона, както и
изготвените въз основа на тях изравнителни сметки на абоната.
Изложените в отговорите на исковата молба доводи, касаещи действителния субект на
вземанията за цената на услугата дялово разпределение, а с това и за законната мораторна
лихва върху нея, съдът намира за неоснователни и поради това негодни да обосноват извод
за неоснователност на тези претенции на това основание, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 22 от общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинната
енергия се извършва възмездно от продавача на топлинна енергия по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на
етажната собственост, като клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), респ. от Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването, последователно приложими през релевантния за спора
период, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на сградата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начинът за заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
Следователно, по силата на приложимите в случая общи условия на топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, които, както бе изяснено, са
обвързали ответника в качеството му на клиент на топлинна енергия (доколкото не се
установява да е подал в срок възражение срещу приложимостта им), именно ищецът се
легитимира като носител на вземането за извършената услуга дялово разпределение. Следва
да се изясни, че задължението за заплащане на цената на тази услуга в полза на
топлопреносното предприятие, дори и то да не е осъществявало дяловото разпределение, не
възниква по силата на договора между ищеца и фирмата за топлинно счетоводство, а от
общите условия на ищеца, които регламентират съдържанието на продажбеното
правоотношение, възникнало по силата на закона между главните страни в процеса.
Тук следва да се изясни, че обстоятелството дали през исковия период имотът е бил
обитаем, респ. дали в него е потребявана топлинна енергия за отопление и за битово горещо
водоснабдяване, е ирелевантно за дължимостта на цената на услугата дялово разпределение,
тъй като когато се касае за сграда в режим на етажна собственост, какъвто е настоящият
случай, дружеството- топлинен счетоводител разпределя потребената в нея топлинна
енергия, вкл. за сградна инсталация по отношение на всеки абонат, каквото качество, както
3
бе възприето, ответниците са имали през исковия период.
При тези съображения и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране
и стойността на предоставената услуга дялово разпределение съдът намира за установено
задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в периода от м.
09.2019г. до 04.2021г., в претендирания от ищеца общ размер от 56.99 лева.
С оглед формирания положителен извод за възникнало в правната сфера на ищеца
вземане за стойността на предоставена услуга дялово разпределение на обсъждане подлежи
своевременно релевираното от името на ответниците възражение за погасяване на това
вземане по давност. Разгледано по същество, същото е неоснователно, доколкото от датата
на изискуемостта на първото включено в исковия период месечно задължение- това за м.
09.2019г., настъпила съобразно правилото на чл. 69, ал. 1 ЗЗД на 01.10.2019г. (доколкото в
общите условия на ищеца, приложими в случая и в сила от м. 07.2016г., не е предвиден срок
за изпълнене на задължението за заплащане на цената на услугата дялово разпределение), и
при приложение на разпоредбите на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците и § 13 от ЗИД на Закона за здравето, обн. в бр. 44/2020г. на
ДВ, до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК са изтекли по- малко от три години, каквато е
продължителността на приложимия в случая съобразно задължителните за
правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, давностен срок.
Що се отнася до претенцията на ищеца за солидарна дължимост от ответниците на
цената на услугата дялово разпределение, следва да се изясни, че въпреки указаната му с
доклада по делото доказателствена тежест същият не установи наличието на основание Д. и
В. Ф.и да отговарят солидарно за процесното задължение. Действително, по делото не е
спорно, а и се установява от приобшените писмени доказателства, че топлоснабденият имот,
във връзка с който са заявени претенциите, е притежаван от ответниците в условията на
съпружеска имуществен общност, но това само по себе си не обосновава извод разходите,
свързани с потребените в имота ресурси и предоставяните във връзка с него услуги, да
представляват такива за задоволяване на нужди на семейството по смисъла на нормата на
чл. 32, ал. 2 СК. Това е така, тъй като дефинирането на разходите като такива за
задоволяване на семейни нужди не е обусловено единствено от принадлежността на правото
на собственост към правните сфери на съпрузите и от приложимия режим на
имуществените отношения помежду им, а от естеството и предназначението на съответния
разход. Така, в практиката си, вкл. постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 86 от
7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1653/2018 г., III г. о., ГК, решение № 293 от 19.11.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 3267/2013 г., III г. о., ГК, решение № 50253 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 393/2022 г., III г. о., ГК, касационната инстанция приема, че под „нужди на семейството“
се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката
главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите
за съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете на
семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност,
благополучие и взаимопомощ. При съобразяване на така цитираните разяснения и
доколкото в случая не се установява процесният имот да е придобит и ползван за
задоволяване на семейни нужди, още повече, че в документите за главен отчет, съставени от
дружеството за дялово разпределение, изрично е посочено, че се касае за необитаем през
исковия период имот, не би могло да се приеме, че потребените във връзка с този имот
ресурс и услуги са за удволетворяване на нужди на семейството на ответниците, респ. че за
цената им съпрузите отговаря солидарно.
Същевременно, съгласно постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 15 от
4
26.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 40/2016 г., III г. о., ГК, решение № 350 от 20.10.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 1730/2014 г., IV г. о., ГК, при положение, че отговорността на ответниците,
посочени като солидарно отговорни по претенцията на ищеца, не е солидарна, какъвто е
настоящият случай, съдът е длъжен да се произнесе поотделно за дължимото от всеки от тях
- дали е отговорен и в какъв размер, в рамките на общо заявената сума.
При тези фактически и правни съображения с настоящия съдебен акт следва да бъде
установена дължимостта от ответниците на процесната сума за дялово разпределение при
условията на разделност помежду им, като се приеме, че всеки от тях дължи половината от
посочената сума, а искането за солидарното им осъждане за същата следва да бъде
отхвърлено.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, поставянето на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Както бе изяснено, в приложимите в случая общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на цената на услугата дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в
забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По изложените фактически и правни съображения искът с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД следва да бъдат изцяло отхвърлен.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от по 10.33 лева- част от юрисконсултското възнаграждение за заповедното
производство, както и сумата от по 25.84 лева- част от разноските за исковото производство,
включващи държавна такса за разглеждане на исковете, както и от юрисконсултското
възнаграждение, чийто общ размер, както и този на възнаграждението за юрисконсулт за
заповедното произовдство, бе определен от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. съответно с чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност
на делото, които части са съответни на уважената част от исковете.
Съобразно отхвърлената част от исковете и на основание нормите на чл. 78, ал. 3 ГПК
във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Р. А. с личен номер **********, САК, и на адв. Р. Д.
с личен номер ****, САК, следва да бъдат присъдени сумите от по 29.33 лева- част от
следващия им се хонорар за осъщественото безплатно процесуално представителство на
всеки от длъжниците в заповедното производство, както и сумата от по 234.61 лева- част от
адвокатското възнаграждение, следващо се на всеки от адвокатите за оказаната на всеки от
ответниците в настоящия процес безплатна адвокатска помощ, чиито общи размери от по
50.00 лева и по 400.00 лева съответно за заповедното и за исковото производство бяха
определени от съда при съобразяване на критериите за справедливост и обоснованост,
предвидени в нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА, на липсата на фактическа и/или правна сложност
на производствата, ниския материален интерес по делото, естеството на осъществяваната в
хода на заповедното производство защита, свеждаща се до подаване на възражение по
5
утвърден образец без необходимост от обосноваване на същото, както и на разясненията,
съдържащи се в т. 41 (въпрос първи) от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024
г. по дело С-438/22.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че в правната сфера на „****“ ЕАД, ЕИК ***,
съществува вземане от В. Д. Ф., ЕГН **********, за сумата от 28.49 лева, представляваща
цена на предоставена в периода от м. 09.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение
на топлинната енергия, потребена в недвижим имот, представляващ апартамент № 66,
находящ се в гр. София, ж. к. „*** 2“, бл. 635, вх. Б, ет. 8, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 11.10.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за което
парично притезание по ч. гр. дело № ***/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че в правната сфера на „****“ ЕАД, ЕИК ***,
съществува вземане от Д. К. Ф., ЕГН **********, за сумата от 28.49 лева, представляваща
цена на предоставена в периода от м. 09.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение
на топлинната енергия, потребена в недвижим имот, представляващ апартамент № 66,
находящ се в гр. София, ж. к. „*** 2“, бл. 635, вх. Б, ет. 8, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 11.10.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за което
парично притезание по ч. гр. дело № ***/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
като ОТХВЪРЛЯ искането за признаване за установено, че общо претендираната сума
от 56.99 лева се дължи от В. Д. Ф., ЕГН **********, и Д. К. Ф., ЕГН **********, в
условията на солидарност, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че В. Д. Ф., ЕГН **********, и Д. К. Ф., ЕГН **********, дължат солидарно
на „****“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 11.94 лева, представляваща законна мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.10.2019г. до 27.09.2022г., за
което парично притезание по ч. гр. дело № ***/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Д. Ф., ЕГН **********, да заплати на
„****“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 10.33 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 25.84 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. К. Ф., ЕГН **********, да заплати на
„****“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 10.33 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 25.84 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
ЗА да заплати на адв. Р. А. с личен номер **********, САК, сумата от 29.33 лева-
адвокатски хонорар за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на Д.
К. Ф., ЕГН **********, в заповедното производство, както и сумата от 234.61 лева-
адвокатско възнаграждение за оказаната на Д. К. Ф., ЕГН **********, безплатна адвокатска
помощ за настоящото производство.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
ЗА да заплати на адв. Р. Д. с личен номер ****, САК, сумата от 29.33 лева- адвокатски
6
хонорар за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на В. Д. Ф.,
ЕГН **********, в заповедното производство, както и сумата от 234.61 лева- адвокатско
възнаграждение за оказаната на В. Д. Ф., ЕГН **********, безплатна адвокатска помощ за
настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Нелбо“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7