Разпореждане по дело №453/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по предявен иск за установяване по отношение на В. З., че дължи на ищеца И. С. Х. сумата от 26 374 лв. по издаден запис на заповед, ведно със законата лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.09.2009 г .

Сочи се от ищеца, че по силата на запис на заповед подписана от ответника същият безусловно и неотменно се е задължил да му плати процесната сума на 31.3.2007 г. Сумата му я е дал, без да се интересува за какво му е необходимо. Договорили са се да я върне на 31.3.2007 г. На уречения ден сумата не му е върната и случайно през есента на 2009 г. е разбрал, че ответникът е заминал за чужбина без да погаси задължението си.

Ответникът оспорва задължението си, сочейки, че записа на заповед е подписал, за обезпечаване на получена от него стока от фирмата на Х.. Той обаче се е издължавал внасяйки дължимите суми по посочена от Х. сметка в ОББ. Затова към момента не дължи сумата по записа на заповед.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна

В РС-Б. е образувано ч.гр.д. № 2320/2009 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от И. С. Х. на основание запис на заповед, издадена на 07.02.2007 г. като съдът е разпоредил и е издал заповед за изпълнение на парично задължение съотв. изпълнителен лист. От тях е видно, че В. Г. З. е осъден да плати на И. С. Х. сумата от 26 374 лв., представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 07.02.2007 г. в Б., с падеж 31.3.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.09.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1027,46 лв. представляващи сторени разноски /държавна такса и адвокатсто възнаграждение/. Поради постъпило възражение е предявен настоящият иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането, произтичащо от записа на заповед.

Съдът счита че с представения запис на заповед издаден на 7.2.2007 г. ответникът се е задължил безусловно и неотменно да изплати на Х. на посочената в нея дата за падеж 31.3.2007 г. сумата от 26 374 лв. Записът съдържа всички реквизите изикуеми от чл. 535 от ТЗ – наименованието “запис на заповед” се съдържа в текста на документа на езика, на който е написан; поето е бузуслово обещание за плащане на точно определана сума пари; има падеж; името на лицето на което се издава – ищеца; дата и място на издаване – 7.2.2007 г. в гр. Б. и подпис на издалия - В.З.. Подписа, че е именно на посоченото лице се потвърждава и от назначената графологическа експертиза. Доводи относно съдържанието на записа на заповед не се правят от ответната страна, нито се оспорва подписа.

Не се установиха твърдяните от ответника факти, с които оспорва сумата, за която се е задължил спрямо ищеца със записа на заповед, а именно че записа на заповед е подписал, за обезпечаване на получена от него стока от фирмата на Х.; че той се е издължавал внасяйки дължимите суми по посочена от Х. сметка в ОББ, и към момента не дължи претендираната сума.

При така приетите за установени факти, съдът счита, предявения иск по чл. 422 ГПК за установяване на дължимостта на сумата за основателен. Налице е редовен според нормата на чл. 535 ТЗ запис на заповед, поради което кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание ценната книга. При поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си. В тази насока е и решение № 78/17.7.2009 г. на ВКС по чл. 290 ГПК, по т.д. № 29/2009 г., І т.о. Да се възлага в тежест на ищеца при редовен запис на заповед и твърдения, че парите е дал и следва да му се върнат – да доказва каузалното правоотношение на заема при съществуващите ограничения за гласни доказателства в чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, всъщност се обезмисля подписването на записа на заповед. Затова и доводите на ответника, че основателността на претенцията въз основа наредовен запис на заповед, предполага доказване на каузалното правоотношение от ищеца, според съда е незаконосъобразно и несъстоятелно.

Ответникът ще следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 413,74 лв., съобразно представения списък, от които 263,74 лв. държавна такса и 150 лв. за експертиза.

Водим от изложеното и на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 535 от ТЗ, съдът

Р е ш и:

Признава за установено спрямо В. Г. З.,с ЕГН *, от гр. Б., ул. "Ст. С., 1, . 2, ап. 4 съществуване на вземането на И. С. Х.,с ЕГН *, от гр. Б., ул. "Д. К.", 3 за сумата от 26 374 лв., представляваща сума по запис на заповед, издаден на 07.02.2007 г. в Б., с падеж 31.3.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.09.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1027,46 лв. представляващи сторени разноски /държавна такса и адвокатсто възнаграждение/, за което вземане е издадено заповед № 6079/29.10.2009 г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2320 по описа за 2009 г. на Районен съд-Б..

Осъжда В. Г. З. да заплати на И. С. Х. направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 413,74 лв.

Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните пред САС.

Председател: