РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Пловдив , 17.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Деян С. Вътов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Деян С. Вътов Гражданско дело №
20205330111732 по описа за 2020 година
Предявен е иск за делба на наследство по чл. 69 ЗН.
Производството по делото е образувано по искова молба за делба на
следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено с
площ от 2663 кв.м., съставляващо УПИ **-**, кв.*, по действащия регулационен
план на село М. , общ. С., обл. П., одобрен със заповед № ***/**** г., с адрес на
имота: ул. „Х.“ № ***, ведно с построените в северната част на имота: жилищна
сграда, заснета като сграда „***", с площ от 56 кв.м. и долепена до нея от източна
страна сграда, заснета като „**“, с площ от 65 кв.м., както и всички подобрения в
мястото, при граници на същото: от север и от запад- улици, от юг УПИ **-** и
УПИ **-***, от изток: УПИ **-**и УПИ *-**.
Ищцата А. П. Д., ЕГН **********, с адрес: село М., община С., ул. „Х.“ №
**, представлявана от адв. Н.А., иска допускане на съдебна делба на посочения
имот при равни квоти между нея и ответницата. Твърди, че е законен наследник
на П. Д. Д., починал на ***** г. и В.И. Д., починала на ****г., нейни родители.
Другият законен наследник е братът на ищцата Д. П. Д., починал ***** г.,
неженен без деца, който е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на
ответницата по силата на нотариално завещание, оформено с акт № **, том**/***
г. на М.С., помощник ******** В.Б., с рег.№ ***на НК. Твърди се, че делбеният
имот по предходния план на село М. от *** г. е представлявал имот с пл. № **, за
който по същия план са били отредени два парцела: парцел **-***, с площ от 1015
кв.м., кв.** по плана на селото и парцел ****, с площ от 1145 кв.м., кв.**.
Наследодателят П. Д. Д.е придобил в режим на съпружеска имуществена общност
1
със съпругата си В. И. Д., горепосочените два парцела, по силата на договори за
покупко-продажба, обективирани в нотариален акт № **, том **/*** г. на н.при
Районен съд П., с който е закупен празен парцел ****, кв.**по плана на селото и
нотариален № ***, том **/**** г. на н.при Районен съд П., с който е закупен
парцел *****, кв.**.
През 1965 г., родителите на ищцата са построили в северния парцел ******,
жилищната сграда, заснета по действащия в момента план на селото от 1992г. като
**** с площ от 56 кв.м. и сграда, заснета като ***, с площ от 65 кв.м., които
сгради се твърди, че са функционално свързани и практически представляват една
цяла еднофамилна къща, за която е налице издадено удостоверение за търпимост
№ ****-***/*****г. на ***** ***** на община С. Изложено е, че от регулационна
гледна точка горните два парцела: **** и ****, кв.***, са били обединени, като по
плана е отреден парцел ****, кв.***, в който, след прилагане на регулацията, са
включени и придаваемите към този парцел части, с което парцел **** по плана от
1992 г. е станал с площ от общо 2663 кв.м. В тези граници се твърди, че имотът е
владян до смъртта на родителите на ищцата.
Ответницата Н.Н. А., ЕГН ******, не оспорва наличието на съсобственост
на посоченото от ищцата фактическо основание и иска делба на имота при равни
квоти.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания,
доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема, че делба следва да се допусне между страните по делото, при равни
делбени квоти, като съображенията за това са следните:
Предявен иск за делба на безспорна съсобственост. Установява се от
приложените по делото писмени доказателства, че процесният недвижим имот,
визира се дворното място, е придобит от родителите на ищцата, в режим на
съпружеска имуществена общност, по силата на договори за покупко-продажба от
***г. и от ****г. Същият, по предходния регулационен пран на селото, е
съставлявал два отделни съседни парцела, придобити по силата на две отделни
разпоредителни сделки. Не се установява с категоричност кога в имота са
построени процесните две сгради, за които има издадено удостоверение за
търпимост, но това е без съществено правно значение за изхода на делото.
Сградите са придобити или по приращение от собствениците на земята, ако
строежът им осъществен след придобиването на дворните места, или пък, ако се
приеме, както се твърди в исковата молба, че сградите вече са били построени към
1965 г., т.е преди придобиването на земята, то собствеността върху тях е
придобита от родителите на ищцата по силата на покупко-продажба. Това е така,
тъй като сградите са търпим стоеж по § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПРЗ на ЗУТ,
следователно и тях няма и някога не е имало надлежно издадени строителни
книжа. При това положение с голяма степен на вероятност може да се
предположи, че сградите не са били заснети по действащия към 1969 г. ЗРП на
селото. Ето защо и собствеността върху тези обекти на правото на собственост се
прехвърля с транслиране на правото на собственост на земята. Сграда, за която
няма титул за собственост или друг акт, характеризиращ я като отделна вещ,
2
следва да се третира като принадлежност към поземления имот, в който е
построена. Тоест при всяка една от възможните хипотези, родителите на ищцата
са придобили правото на собственост върху процесното дворно място и сградите в
него, независимо от това дали са придобили застроен имот или пък те лично са
построили процесните сгради.
Установява се от представеното от общ. С.удостоверение, че придобитите
от родителите на ищцата два парцела са обединени в един общ, съставляващ
процесния ****, кв.**, по действащия регулационен план на село М. от 1992 г.
Съдейки от площта имота и от правилните му регулационни линии, може да се
заключи, че при обединяването на двата парцела по плана от 1934 г., които са
били собственост на едни и същи лица, ведно с обединяването е налице също и
придаване по регулация на части от съседни на процесния УПИ имоти.
Действащият дворищно-регулационен план на село М. е приет при действието на
ЗТСУ (отм.), а съгласно чл. 110 ЗТСУ (отм.), имотите, които по силата на
дворищно-регулационен план се придават по регулация към съседни парцели, се
считат отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно-регулационния план.
Придобиването на правото на собственост върху придаваемите части става по
силата на самия дворищно-регулационен план, но е под прекратително условие.
То отпада при изготвянето на следващ дворищно-регулационен план, ако се
установи, че предходният план не е бил приложен. Въпросът обаче дали
дворищно-регулационният план е приложен касае отношенията между
съделителите и собствениците на съседните имоти, части от които са отнети. Това
не е спор вътре в съсобствеността, поради което и съделителите не следва да
ангажират доказателства за приложението на плана. Никой не може да упражнява
чужди права, извън предвидените по закон случаи, а съделителите се легитимират
като собственици по силата на прякото вещно-отчуждително действие на плана от
1992 г.
Установява се, че родителите на ищцата са наследени при равни квоти от
нея и покойния й брат, който е прехвърлил правото на собственост в полза на
ответницата по силата на завещание. Така съделителите са собственици по
наследство на процесния недвижим имот, черпейки права от различни
наследодатели. Ищцата от своите родители, а ответницата от брата на ищцата по
силата на оставеното в нейна полза завещание. При това положение делбата
следва да се допусне при равни квоти.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО,
цялото застроено и незастроено с площ от 2663 кв.м., съставляващо *****, кв.**,
по действащия регулационен план на село М., общ. С., обл. П., одобрен със
заповед № ***/*** г., с адрес на имота: ул. „Х.“ № **, ведно с построените в
северната част на имота: жилищна сграда, заснета като сграда „***", с площ от 56
кв.м. и долепена до нея от източна страна сграда, заснета като „**“, с площ от 65
3
кв.м., както и всички подобрения в мястото, при граници на същото: от север и от
запад- улици, от юг УПИ ***** и УПИ ****, от изток: УПИ **** и УПИ *****,
КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ между А. П. Д., ЕГН ********** и Н.Н.А., ЕГН
*********, ПРИ РАВНИ КВОТИ от по ½ ( една втора) идеална част за всяка от
тях.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд –
/П/
Пловдив:
4