НОХД №329/2011г.

Мотиви:

 

          Обвинението е против подсъдимите Н.Я. и А.У.,*** за това, че на 27.03.2011г., в летовище „***”, землището на гр.Пещера, в съучастие като извършители, чрез използване на МПС – лек автомобил „***” с ДК №***, собственост на „Д***” ЕООД гр.Пазарджик, о т н е л и  чужди движими вещи – 20бр. строителни платна с размери 2.50м./ 0.25м., на стойност 252.00лв, от владението и без съгласието на собственика В.А.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвоят, -  престъпление по чл.195,ал.1т. 4 НК във вр. с чл.194ал.І НК и чл. 20,ал.2 НК.

Подсъдимите  Я. и У.  дават обяснения, не  се признават за виновни и оспорват  фактическата обстановка, описана в обвинителния акт.

          Защитникът на подсъдимия Я. - адв.П., пледира за оправдателна присъда или евентуално за приложение на чл.9ал.ІІ НК.

          Районна прокуратура Пещера поддържа обвинението, както е предявено.

          Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при спазване разпоредбите на чл.301 НПК,съобразно чл.14 и 18 НПК, от фактическа прие за установено следното:

          През м.март 2011г. подсъдимият Я. взел под наем лек автомобил марка „***” с рег.№***, собственост на „*** ЕООД гр.Пазарджик.

 На 27.03.2011г./ ден неделя/  вечерта подсъдимият Я. забрал със себе си подсъдимия У. ***, като с лекият автомобил „***” с рег.№*** двамата отишли в летовище „***”, землището на гр.Пещера. В летовището вила имало и семейството на св.Г., който същата вечер се намирал в  района на курорта. На отиване, вече в района на летовището,  лекият автомобил „Рено клио” с рег.№*** бил забелязан от св. Г. на място, където имало вили – ново строителство. Тъй като било неделя, около 20.00 – 21.00ч., на св. Г. направило впечатление, че автомобилът „***” с рег.№*** завива между вилите – ново строителство , след което изгасил фаровете си.

Подсъдимите Я. и У. видели до частна вила, собственост на св. В.К. ***  складирани 20бр. строителни платна с размери 2.50м. на 0.25м., завити с найлон. Същите били собственост на св. В.К., който се занимавал със строителство и работел на този обект. Подсъдимите взели платната - 20бр. с размери 2.50м. на 0.25м. и ги натоварили в багажника на автомобила „***” с рег.№***, като за целта задните седалки на автомобила били спуснати. Въпреки това поради голямата дължина на платната същите стърчели  извън багажното отделение.

 

 Около половин час след като видял лекият автомобил „***” с рег.№***, св. Г. тръгнал със свой автомобил да се прибира към гр.Пещера. По пътя св.Г. забелязал зад себе си автомобилът „*** с рег.№*** , със стърчащи от багажника строителни платна. В един момент автомобилът „***” с рег.№*** отбил встрани и спрял, но малко по-късно св. Г. бил настигнат и изпреварен от лекият автомобил ***” с рег.№***. Св. Г. предположил, че е възможно да е извършена кражба, поради което сигнализирал в полицията.

Сигналът бил приет от полицейския служител св.С., на когото св. Г. съобщил за видяното, включително марката и номера на колата, както и че я вижда преди „***”  - т.е преди  разклона от една страна  за гр.Пазарджик през местността „***” и от друга страна  за гр. Пещера. Поради това от Полицията били изпратени два патрулни автомобила – един на изхода на гр.Пещера, в посока от летовище „***” и втори автомобил на входа на гр.Пазарджик, в посока от гр.Пещера, съотв. местността „***”.

Около половин час по-късно управляваният от подсъдимия Я. автомобил „***” с рег.№***, с намиращия се на предната седалка подсъдим У. / и натоварените 20бр. строителни платна/ били спрени за проверка от полицейски патрул на входа на гр.Пазарджик. Малко след това на мястото на проверка  пристигнали със служебен автомобил св. К., полицейски служител при РУП Пещера и още един негов колега.

Св. К. познавал и двамата подсъдими Я. и У., като попитал подсъдимия Я. от къде са платната. Подсъдимият Я. отговорил, че са техни, след което подсъдимият У. се качил в служебния автомобил при св. К., а при подсъдимия Я. в автомобила „***” се качил колегата на св.К., като двете коли отишли в РУП Пещера, за изясняване на случая. Същата вечер процесните 20бр. платна били оставени в РУП Пещера, за което бил  съставен Протокол за доброволно предаване на подсъдимия Я.. Последния казал, че ще представи документ за собственост, а в протокола отбелязал, че платната са лично негови.

На следващия ден – 28.03.2011г. подсъдимият Я. *** 1бр. фактура с № **********/24.03.2011г. на фирма „***” ООД с управител и МОЛ св. Е.В., както и 1бр. кантарна бележка №192/ 24.03.2011г. Бил съставен Протокол за доброволно предаване от 28.03.2011г., в който подсъдимият Я. записал, че тази фактура и кантарна бележка са за закупуването на платната.

Назначената в хода на досъдебното производство  съдебно - оценъчна експертиза на в.л. Р.М., приета и в съдебно заседание  дава заключение, че пазарната цена на вещите, предмет на обвинението – 20бр. строителни платна с размери 2.50м./ 0.25м., на стойност 252.00лв.

Прие се също и допълнителна експертиза на в.л. Р. М., видно от която всяко едно от процесните платна тежи 27кг. и като скрап стойността на 20бр. платна с размери 2.50/0.25м.  е 183.60лв.

 Такава фактическа обстановка Съдът възприе при съвкупна преценка на обясненията на подсъдимите Я. и У., показанията на свидетелите К., С. ,Т., Г., К., В., К., В., приобщените към доказателствения материал  Протокол за доброволно предаване от 27.03.2011 г.; Протокол за доброволно предаване от 28.03.2011 г.; Фактура № ********** от 24.03.2011 г. на фирма „***” ООД гр. София;  Кантарна бележка № 192/24.03.2011 г.; Квитанция за приемане на съхранение имущество № 0037806 от 07.04.2011 г.; Протокол за оглед на веществени доказателства от 27.06.2011 г.; Фотоалбум с 4 броя снимки; копие на Касови бележки / Електронна контролна лента /; Писмо на „***” ООД гр. София изх.№ 229/30.05.2011 г.; Договор за наем за автомобил от 23.03.2011 г. и Заповед за задържане на лице рег.№ 45 от 28.03.2011 г. на РУ „Полиция” гр. Пещера.

Подсъдимите Я. и У. дадоха обяснения в смисъл, че  същата вечер на 27.03.2011г. не са били в летовището ***”, че процесните платна са натоварени от дома на подсъдимия  Я.. Последния обясни, че ги е закупил от пункт за вторични суровини до гр.Пазарджик , като при закупуването платил на един от работник сумата от 50лв., за да запише по малко килограми и така работникът да спечели пари, а подсъдимият Я. да плати по-малко. Обясненията на подсъдимите Я. и У. Съдът не кредитира, тъй като те на практика противоречат на доказателствата, събрани с повечето значими релевантни доказателствени средства.

На първо място, от показанията на св. Г. / включително приобщените от досъдебното производство на л.59/ става ясно, че именно автомобилът „***” с рег.№*** , сив на цвят – както сочи и подсъдимият Я.,  на два пъти е бил видян от св.Г. в курорта, като на връщане от летовището „***” от багажника са се показвали строителни платна. Не се спори от подсъдимия Я., а се установява и от представения от него договор за наем на автомобил от 23.03.2011г., че имено от Я. е бил нает за ползване лек автомобил „***” с рег.№*** . За св. Г. няма никакви основания за съмнение в пристрастност. Не може да бъде такова основание и изложеното от св.Г., че и по-рано е подавал сигнал до полицията за поставена бомба, като се оказало, че нямало бомба. В този аспект не е установено по делото св.Г. чрез този сигнал да е злоупотребил или да е преследвал някаква неправомерна цел. 

Сигналът на св. Г. до полицията  за съмнителния автомобил „Рено клио” освен това не е бил анонимен, както се установява от показанията на св. С.. Това обстоятелство опровергава съмнението на защитата, изразено в хода на съдебните прения, че св. Г. вероятно е видял подсъдимите и автомобила „***”  със строителните  платна на изхода на гр.Пещера за гр.Пазарджик . Не звучат нелогично  показанията на св. Г., че на по-подозрителните коли записва номерата. Като посочи св. Г. причината е, че в неделя вечер няма кой да се качи на Балкана по това време. Известно е, че почиващите идват по вилите си през почивните дни и обикновено в неделя вечер си тръгват, а не пристигат. Така че съвсем нормално е според Съда на св.Г. да му направи впечатление пристигащ в района на новостроящи се вили лек автомобил в началото на тъмната част от денонощието.

След като автомобилът „***” с рег.№*** , държан към този момент под наем от подсъдимия Я. е бил на 27.03.2011г. вечерта в района на летовището „Св. Константин”,  то не може да се кредитират обясненията на подсъдимите, че въобще не са били същата вечер в курорта. Все в този аспект следва да се отбележи, че между подсъдимия У. и полицейския служител св. Н.В. се извърши очна ставка  основно за това противоречие, че според подсъдимия У. св. В. му казал да пише, че платната са взети от летовището „***”, с идеята да се облекчи положението на У., който има и други осъждания, а и за да не бъде задържан. Във връзка с последното обстоятелство по делото се прие Заповед за задържане на лице №45/28.03.2011г.  на св. Н.В. за задържане за 24ч. по реда на ЗМВР на А.П.У., във връзка със ЗМ №114/ 15.03.2011г.  Подсъдимият У. заяви в съдебно заседание , че тази Заповед за задържане е във връзка с платната. Но по делото се прие още и писмо от 02.05.2012г. на Началника на РУП Пещера, видно от което ДП по ЗМ №114/ 15.03.2011г. / очевидно погрешно посочена 2012г/ , е образувано срещу неизвестен извършител за извършена кражба на 15.03.2011г. в летовище „***” на 100м. едножилен меден проводник от трафопост, собственост на EVN Пловдив. Т.е задържането на подсъдимия У. със Заповед №45/28.03.2011г.   няма нищо общо с настоящето обвинение, но пък е показателно за необективността на дадените от подсъдимия У. обяснения, съответно за обективността на показанията на св.В..  А от показанията на последния се установи, че подсъдимият У. му казал, че „не знае платната да са крадени, но че са ги натоварили  /с Я./ от летовище Св. Константин”, т.е налице е извънсъдебно признание на подсъдимия У., че все пак са били с подсъдимия Я. на летовището „Св.Константин” и са натоварили в автомобила на Я. платната, което извънсъдебно признание пък кореспондира с показанията на св.Г..

Според приетите по делото Фактура № ********** от 24.03.2011 г. на фирма „***” ООД гр. София и   Кантарна бележка № 192/24.03.2011 г., представени от подсъдимия У. като доказателство за собственост на процесните 20бр. платна с размери 2.50/0.25м., на същата дата подсъдимият У. е закупил 20бр. платна , всяко от които по 17кг. или общо 340кг.

Но от приетата по делото допълнителна експертиза на в.л. Р. М. се установява, че всяко едно от процесните платна  с размери 2.50/0.25м. тежи 27кг. и общата им тежест е 540кг., т.е това не са същите платна, отбелязани като закупени от подсъдимия У. в цитираните Фактура № ********** от 24.03.2011 г. на фирма „***” ООД гр. София и   Кантарна бележка № 192/24.03.2011 г.

Така получилото се разминаване  подсъдимият Я. се домогна да  обясни с твърденията, че при закупуването на платната е платил на един работник сумата от 50лв., за да запише по - малко килограми и така работникът да спечели пари, а подсъдимият Я. също да спечели, като да плати по-малко. Както беше отбелязано, Съдът не даде вяра и на това обяснение на подсъдимия У.. 

В посока на това обяснение на подсъдимия Я. следва да се отбележи, че на 28.03.2011г. подсъдимият Я. *** 1бр. фактура с № **********/24.03.2011г. и 1бр. кантарна бележка №192/ 24.03.2011г. с обяснението, че тази фактура и кантарна бележка са за закупуването на платната – именно платната, предадени в РУП Пещера. Не е отбелязал тогава Я., че предадените от него платна в действителност са по-тежки, а би могъл да стори това.

Показания по делото даде и св. Е. В., управител на „***” ООД. Тя посочи, че с нейно разрешение са били продадени на подсъдимия Я. платна, които тя самата не е видяла, тъй като е била на друг обект на фирмата, но счита, че са с размери 0.50м. до 1.10м. най-много. Посочи, че има информация с какво разполагат в обектите си , не знае да са имали платна с размери 2.50м на 0.25м. и че „ и ние строим, но такъв размер нямаме”. Освен това, когато дошли разследващите, св.В. им предложила да вземат от наличните им платна , за да ги сравнят с продадените такива  на Я.. На разследващите, видно и от показанията на св. Колешиков , св.В. казала, че е продала на Я. платна с размери 1.00/0.50м. Подсъдимият Я. дошъл при ней, като оформили съответните документи, но Я. казал, че ще плати по-късно. Това действително било сторено по-късно, за което бил издаден и касов бон / приложен по делото/. За св. Е. В. също няма никаква причина да се смята, че е пристрастна в показанията си. 

По особено категоричен начин според  Съда се обори версията на подсъдимия Я. при закупуване на платната и „сделката” с работника на „***” ООД  от показанията на пострадалия В.К.. Последния посочи, че на 26.03.2011г. /събота/  е констатирал на обекта – вила на св. В. К. липсата на 17бр. платна с размери 2.5м. на 050м., т.нар. „големи” платна. До обяд на следващия ден  „малките” платна с размери 2.5/0.20м. си били там, грижливо завити с найлон. На следващия ден – понеделник установил, че и тях ги няма. До тук показанията на св.К. кореспондират и с показанията на св. В.К., приобщени от досъдебното производство.

Св. К. беше категоричен, че когато отишъл в полицията да види процесните  предадени от подсъдимия Я.  платна – 20бр. с размери 2.5м. на 0.25м. се убедил, че това са именно неговите платна – червеникави, нацапани с теракол и бяла мазилка. Същите подробности се установяват  и от Протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбума, приложен по делото. Доколкото св. К. сочи, че неговите „малки” платна са с размери 2.5/0.20м., а не 2.5 на 0.25м., т.е. има 5 см. разлика в ширината, това според Съда е чисто словесно, а не действително  разминаване. 

Съобразно показанията на св. К., след като на 27.03.2011г. до обяд собствените му 20бр. строителни платна с размери 2.5м. на 0.25м., са били на обекта – вила на св. В. К., няма как подсъдимият Я. да е закупил точно същите платна няколко дни по-рано  на 24.03.2011г. от фирмата ***ООД  . Дори и теоретично е невъзможно да се приеме, че точно същите платна са били откраднати от трето неизвестно  лице, предадени за скрап на фирмата „***” ООД  и закупени от подсъдимия Я. на 24.03.20011г., пък било и със схемата с по- малкото килограми между него и някой от работниците.

Показания по делото даде и св. В. Т., майка на подсъдимия Я.. Тя посочи, че в двора на къщата им видяла на 25.03.2011г. строителни платна, оставени там от сина и Н. Я., дълги около 2 метра. След 3 – 4 дни платната вече ги нямало. Уточни св.Т., че няма представа от строителни материали, но предполага, че платната са били дълги около 2 метра. За така възприетите показания Съдът намира, че по никакъв начин не оборват обвинението. Св. Т. описва свои общи представи за някакви строителни платна. А по делото се установи, че подсъдимият Я. действително е закупил платна на 24.03.2011г., но с много по-малки размери – 0.50м/ 1.00м., какъвто е  един от стандартите. Предположението на св.Т., че е видяла платна с дължина около 2 метра е напълно обяснимо предвид факта, че е майка на подсъдимия Я.. Това обстоятелство и останалите цитирани по –горе факти са основание да на се кредитират показанията на св. Т. за това, че към 25.03.2011г. подсъдимият Я. е разполагал с определен брой строителни платна с дължина около 2 метра.

При така установеното  от обективна страна Съдът намери за несъмнено доказано,че подсъдимите Н.Я. и А.У.,  на 27.03.2011г., в летовище „***”, землището на гр.Пещера, в съучастие като извършители, чрез използване на МПС – лек автомобил „***” с ДК №***, собственост на „*** ЕООД гр.Пазарджик, о т н е л и  чужди движими вещи – 20бр. строителни платна с размери 2.50м./ 0.25м., на стойност 252.00лв, от владението и без съгласието на собственика В.А.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвоят, -  престъпление по чл.195,ал.1т. 4 НК във вр. с чл.194ал.І НК и чл. 20,ал.2 НК.

 

От субективна страна деянията на всеки от подсъдимите Я. и У. са извършени при пряк умисъл, какъвто извод се налага от приетата фактическа обстановка.  св.В..  В частност, от направеното от  подсъдимият У. извънсъдебно признание пред св. В., че „не знае платната да са крадени, но че са ги натоварили  /с Я./ от летовище ***”, също не може да има съмнение в прекия умисъл на подсъдимия У., предвид възприетата фактическа обстановка.

Подсъдимият У., след като е в приятелски отношения с подсъдимия Я., би следвало да знае, че последния не притежава новострояща се вила – вилата на св.К.. Строителните платна са били грижливо завити с найлон до вилата, както се установи от показанията на св. К., а това обстоятелство е показателно, че платната не са безстопанствени. Подсъдимите Я. и У. са подбрали възможно най-доброто време за кражба – неделя вечер, по тъмно,  когато има най – малко хора в летовището.

От правна страна, Съдът не споделя становището на защитата за приложението на чл.9ал.ІІ НК, нещо повече, не е налице и маловажен случай по смисъла на чл.93т.9 НК.  Наистина, стойността на отнетите вещи е под размера на една МРЗ за страната, но все пак е доста близо до този размер – 270лв.  Отделно, това не е единственият критерий за определяне маловажността на случая – в този смисъл и т.7 на Постановление №6/ 26.04.1971г. на Пленума на ВС. От значение е личността на дееца, начина на извършване на кражбата и др. обстоятелства. В настоящият случай подсъдимият Я. е негативно характеризиран, а подсъдимият У. макар и реабилитиран, има предходни осъждания. Начинът на извършване на деянието във времево отношение – в неделя вечер, е показателен за проявена от подсъдимите престъпна съобразителност. Не са за пренебрегване и причинените на пострадалия К. несъставомерни вреди – в течение на процеса строителните платна са задържани като веществени доказателства, което обстоятелство препятства пострадалия да работи с тях.

При определяне вида и размера на наказанието  на подсъдимия Н.Я. се отчете  значителен превес на смекчаващи вината обстоятелства –Я. има чисто съдебно минало, съобразно  Справката му за съдимост. Видно от декларация за материално и семейно положение не притежава значимо имущество и не реализира постоянни доходи, като е баща на едно дете, за което несъмнено трябва да се грижи. Пазарната стойност на отнетото имущество – процесните строителни платна е 252лв., под размера на една МРЗ за страната.

Отегчаващи вината обстоятелства в известна степен са негативните характеристични данни – съобразно приетата Характеристика на полицейски инспектор П., подсъдимият Я. не се ползва с добро име в квартала, където живее, поддържа контакти с лица от криминалния контингент.

Ето защо и на основание чл.54 НК във вр. с чл.195ал.І НК, при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, на подсъдимия Н.Я. се наложи минимално наказание от 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение беше отложено за срок от 3 години,на основание чл.66ал.І НК –Я. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,а предвид смекчаващите вината обстоятелства Съдът прецени,че за поправянето му не е наложително да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 1 година.

Относно подсъдимия А.У.  също се отчете  превес на смекчаващи вината обстоятелства. Съобразно  Справката му за съдимост, подсъдимият У. е реабилитиран по право на 13.06.2010г.. Осъждан е по НАХД №47/2001г. на РС Пещера, с Решение в сила от 07.05.2001г. за престъпление по чл.343а НК във вр. с чл.341ал.Іб. „б” НК, като е приложен чл.78а НК. Осъждан е и по НОХД № 165/2005г. на РС Пещера, с Присъда в сила от 13.06.2006г., за престъпление по чл.343ал.ІІІ НК, с наложено наказание от 1година и 2 месеца лишаване от свобода, с 4 години изпитателен срок, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1г. и 8 месеца. Видно от декларация за материално и семейно положение, подсъдимият У.  не притежава значимо имущество и не реализира постоянни доходи, като също е баща на едно дете. Пазарната стойност на отнетото имущество – процесните строителни платна е 252лв.,  под размера на една МРЗ за страната. Подсъдимият У. има позитивни характеристични данни.

Отегчаващи вината обстоятелства в известна степен са цитираните по – горе осъждания на подсъдимия У.. Макар и реабилитиран по – право, тежи осъждания са показателни, че У. е склонен към извършването на правонарушения.

Ето защо и на основание чл.54 НК във вр. с чл.195ал.І НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, на подсъдимия А.У. се наложи наказание от 1 година и 2 месеца  лишаване от свобода, чието изпълнение беше отложено за срок от 3 години, на основание чл.66ал.І НК – У. е реабилитиран по право, ,а предвид смекчаващите вината обстоятелства Съдът прецени, че за поправянето му не е наложително да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца..

По аргумент от чл.112, ал.І от НПК се постанови веществените доказателства – 20бр. строителни платна, да бъдат върнати на собственика В.А.К. *** .

На основание чл.189ал.ІІІ НПК всеки един от подсъдимите Я. и У. бяха осъдени да заплатят в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт сумата от по 50.50 лева, представляваща сторените по делото разноски в съдена фаза, както и да заплатят по 25лв. в полза на ОДП Пазарджик по 25лв. разноски за експертиза – общо 50лв.,  на досъдебното производство. 

Мотивиран от горното, Съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: