Решение по дело №442/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 844
Дата: 21 юни 2021 г.
Съдия: Дарина Неделчева Рачева Генадиева
Дело: 20217050700442
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                 

                                                              

 

гр. Варна, …………..2021 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДВАРНА, Трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    Дарина РАЧЕВА

Даниела НЕДЕВА

при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Д. Рачева к.н.а.х.д. № 442 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Кандекс“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ***, срещу Решение № 260026/16.12.2020 г. на Районен съд – Девня, ІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 82 по описа на съда за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 348/2018/2019 г. от 19.02.2019 г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което на „Кандекс“ ЕООД за нарушение по член 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, извършено във връзка с Митническа декларация МРН № ***/23.01.2017 г., и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 и чл. 234, ал. 4 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на 165 533,28 лева, представляваща 100 % от избегнатите публични държавни вземания и е присъдено да заплати равностойността на стоката, предмет на нарушение, в размер на 194 836,73 лева, и дружеството е осъдено да заплати на Директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, а потвърдените наказания са явно несправедливи. По-конкретно касаторът твърди, че решението е постановено при липса на мотиви, което е ограничило процесуалните права на „Кандекс“ ЕООД, тъй като не са посочени приетите от съда фактически положения, не са изложени съображения кои от доказателствата се кредитират и защо други се отхвърлят. Касаторът твърди още, че изводите на районния съд за неизтекла давност по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и за недопуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, са неправилни и необосновани. По същество оспорва изводите за липса на икономическа обоснованост, като твърди, че икономическа обоснованост по чл. 33, пар. 1 от Делегиран регламент 2015/2446 има, а ако такава липсва, приложим е чл. 33, пар. 3 от същия регламент и като държава на произход следва да се приеме Камбоджа. Моли за отмяна на решението на районния съд и на потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции.

Ответникът в производството, Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че безспорно е установен и доказан китайският произход на стоките, декларирани с посочената митническа декларация, за което районният съд е събрал необходимите доказателства и е изложил мотиви, като е обсъдил всички възражения на жалбоподателя. Счита за правилни изводите на съда за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на районния съд за правилно, законосъобразно и добре аргументирано. Пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.

 

Административен съд – Варна, ІІІ касационен състав, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази доводите и становищата на страните, и обсъди както наведените касационни основания, така и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на проверка във въззивното производство е било Наказателно постановление № 348/2018/2019 г. от 19.02.2019 г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“. С посоченото постановление Директорът на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ е наложил на „Кандекс“ ЕООД за нарушение по член 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, извършено във връзка с Митническа декларация МРН № ***/23.01.2017 г., и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 и чл. 234, ал. 4 от Закона за митниците имуществена санкция в размер на 165 533,28 лева, представляваща 100 % от избегнатите публични държавни вземания, и е присъдил дружеството да заплати равностойността на стоката, предмет на нарушение, а именно 688 броя ръчни палетни колички, в размер на 194 836,73 лева.

За да потвърди наказателното постановление, от доказателствата, представени в преписката и събрани в съдебната фаза, е приел за установено от фактическа страна, че на дружеството със Заповед № ЗМ-2000-633/32-279053/09.10.2017 г. Началникът на Митница Варна била възложена проверка в рамките на последващия контрол на основание чл. 84а ал. 1 от Закона за митниците, обхващаща периода от 08.10.2014 г. до 08.10.2017 г.

На 06.12.2017 г. началникът на Митница Варна бил уведомен от директор на дирекция „Митническо разследване и разузнаване” към Агенция „Митници” за извършване на разследваме на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) по повод съмнения за заобикаляне на антидъмпингови мита, наложени върху вноса на китайски ръчни колички за палети посредством деклариране на произход от Камбоджа, в чийто обхват са и 34 бр. митнически декларации с получател в кл. 8 дружеството „Кандекс“ ЕООД. Предвид това, че констатациите и изводите на разследващата служба били от значение за проверката в рамките на последващия контрол, производството по възложената проверка в рамките на последващия контрол било спряно до произнасяне на OLAF. 

Събраната в хода на проверката информация довела до съмнение проверяващите митнически органи относно декларирания от дружеството произход на стоките по 16 бр. митнически декларации с изпращачи на стоките, посочени в кл. 2, „Cambotruck Co LTD“ Камбоджа и PARAMOUNT CASTORS & EQUIPMENTS Pvt. Ltd, Индия.

Въз основа на открита в интернет информация, проверяващият екип установил информация за свързаност на изпращача от Камбоджа  „Cambotruck Co LTD“ с китайското дружество Changzhou Yi-Lift material handling equipment co., Ltd., което било дружество-майка на първото.

С писмо per. № 32-283605/02.10.2018 г. в Дирекция „Митническо разследване и разузнаване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“ постъпило уведомление за приключване на воденото разследване на OLAF. Съгласно препоръка № ОСМ (2018)19876/21.09.2018 г. на Европейската служба за борба с измамите, митническите органи на Република България следвало да предприемат приложимите действия по събиране на изчислените антидъмпингови мита, наложени върху вноса на китайски ръчни колички за палети, посредством деклариране на произход от Камбоджа, както и да предотвратят бъдещо ощетяване на бюджета на ЕС. Началникът на Митница Варна възобновил и изменил проверката, съобразно направените предложения, със Заповеди № 3M-2000-581/32- 296084/ 12.10.2018 г. и № 3M-2000-582/32-296119/12.10.2018 г.

На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84. . 1, т. 1 от ЗМ бил извършен последващ контрол на декларираните за свободно обръщение стоки в Митница Варна на процесните митнически декларации и приложените към тях документи  с получател „Кандекс“ ЕООД.  Установено било, че проверените митнически декларации попадат в обхвата на разследването на OLAF и по отношение на тях са валидни всички констатации и изводи, документирани в доклада.

Съгласно данните от доклада на OLAF, цитирани в наказателното постановление, при разследването службата установила, че РКП се произвеждат от „Cambotruck Co LTD“, а негови доставчици са също регистрирани в Камбоджа дружества. Трите дружества били създадени в отговор на „практично искане“ на клиенти от ЕС и след увеличаване на ставките на антидъмпингови мита за РКП с произход от Китайската народна република. „Cambotruck Co LTD“ е регистриран в Камбоджа през октомври 2013 г. и започнал производството на РКП чрез сглобяване на части за РКП през май 2014 г. „Cambotruck Co LTD“ е китайска инвестиция, където 76% принадлежи на китайска компания, която произвежда РПК и техните части, като снабдява „Cambotruck Co LTD“ с всички части и компоненти, използвани в сглобяването на РКП в Камбоджа. „Cambotruck Co LTD“ е създаден, за да задоволи поръчките на клиентите на Y-Lift в ЕС. „Cambotruck Co LTD“ произвежда само РПК, които са обект на антидъмпингови мерки в ЕС. Производството на РПК от „Cambotruck Co LTD“ се изнася само за ЕС. Произведените РПК от „Cambotruck Co LTD“ не са предназначени за местния пазар и не се изнасят за други азиатски държави. „Cambotruck Co LTD“ произвежда РПК от монтажа на части за РПК, които са или внесени от Китай или доставени от другите две камбоджански компании. Само един от основните части/компоненти на РПК, т.е. шасито, се произвежда в Камбоджа и то представлява 25% от цялото изделие. Други компоненти, доставяни от тези двама доставчици от Камбоджа (Cambodia Handlift Product и XYZ Parts Supply) са торсионни тръби, издърпващи прътове и дръжки без каучук, които представляват 10% от всички части. Цените на произведените и изнесени РПК са значително по-високи от подобни на тях, изнасяни от Y-Lift от Китай. Добавената стойност „... при определяне на „Цена франко завод“, която се дължи на сглобяването на РПК в Камбоджа, както е показано в разбивката на разходите, в повечето случаи е под 45%. Въз основа на митническите декларации за внос за периода от 2014 г. до октомври 2017 г. предоставени от Митническите власти в Камбоджа, разбивката на разходите и тяхната „обобщена разбивка на разходите за крайни продукти“, се доказва, че китайските материали, използвани в производството на РКП, представляват повече от 50% от стойността на всички използвани материали.

Районният съд се позовава на друг от цитираните в наказателното постановление изводи на OLAF, че има явно съвпадение между наложените от ЕС антидъмпингови мита и създаването на тези три дружества, че липсва икономическа обоснованост според търговските критерии, тъй като всички РКП, произведени в Камбоджа, се продават единствено на пазара на ЕС, РКП в страни извън ЕС и тези, които не са обект на антидъмпингови мерки в ЕС, се доставят директно от Китай. Освен това, „Cambotruck Co LTD“ признало, че разходите за производство на РКП в Камбоджа са с 25% по-високи, отколкото в Китай и следователно цената на РКП, доставени в ЕС от Камбоджа е средно с 25% по-висока. В постановлението е посочено още, че целта за установяване на производството в Камбоджа не е икономически обоснована и има за цел избягване преди всичко плащането на антидъмпинговите мита в ЕС. „Cambotruck Co LTD" произвежда РКП от части и компоненти, внесени от Китай (непреференциален произход от Камбоджа), с изключение на шасита, отчасти шарнирни кормилни лостове и отчасти на торсионни тръбни оси, които заедно с допълнителните разходи представляват общо повече от 30% от „Цената франко завода" на изделието, т.е. общо частите от Китай, не надвишават 70% от цената на производителя на крайния продукт. По отношение на непреференциалния произход от Камбоджа е цитиран изводът на OLAF, че произходът на РКП, сглобени/произведени в Камбоджа от „Cambotruck Co LTD" е от Китай.

Въз основа на направените изводи в доклада на OLAF за установен китайски произход на регистрираните за режим допускане за свободно обръщение 688 бр. РКП по митническа декларация с МРН №***/23.01.2017 г. , българските митнически власти приели, че стоките подлежат на плащане на антидъмпингови мита в размер на 70,80 %. Чрез деклариране на произход от Камбоджа получателят на стоката „Кандекс” ЕООД избегнал плащането на държавни вземания в общ размер на 165 533,28 лева, от които мито А30 – 137 944,40 лева и ДДС – 27 588,88 лева. Това било възприето от проверяващите като осъществено от въззивника митническо нарушение, покриващо признаците на състава по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като при деклариране получателят на стоките не спазил разпоредбите на чл. 33, вр. чл. 31 от Делегирания регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията, вр. с чл. 11 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 08.06.2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на ЕС.

Обстоятелствата били описани в съставен на 12.12.2018 г. акт за установяване на митническо нарушение № 371, който бил предявен и връчен на представител на дружеството. Възражения срещу акта не постъпили и след запознаване с преписката административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление.

 

При така описаните факти, от правна страна районният съд приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 231 от Закона за митниците – Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“, овластен с това правомощие от Директора на Агенция „Митници” със Заповед № ЗАМ-43/32-8734/07.01.2019 г. Посочва още, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, че актът и постановлението съдържат изискуемите по закон реквизити. Приема, че диспозитивът на административното обвинение в края на акта за установяване на нарушението не покрива състава на нарушението, а само посочва осъществения състав, но констатира, че в наказателното постановление административното обвинение е прецизирано, съответно, че допуснатото нарушение при съставяне на акта за установяване на митническо нарушение не е съществено.

Районният съд е обсъдил възраженията за изтекли срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и излага мотиви, че установяването на извършеното митническо нарушение и на неговия автор е станало от писмото на генералния директор на OLAF за приключване на разследването, към което е приложен финалният доклад – 26.09.2018 г., което е най-ранната дата на узнаване на извършеното, но не и датата на деклариране на внасяните стоки. Поради това приема, че съставеният на 12.12.2018 г. акт за установяване на нарушение е съобразен със срока по чл. 34 от ЗАНН.

Във връзка с материално-правната законосъобразност и обоснованост на наказателното постановление, районният съд посочва, че основният спорен въпрос по делото е относно произхода на  внесената стока, който е определен от административнонаказващия орган въз основа на констатациите от разследването на OLAF. Цитира Регламент за изпълнение (ЕС) № 372/2013 на Съвета от 22 април 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1008/2011 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на ръчни колички за палети и техните основни част с произход от Китайската народна република, както и правилата за определяне на произхода на внасяните стоки по Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. След посочване на тези правила, съдът заявява, че предвид заключението на СТЕ намира за безспорно установено наличието на предпоставката за извършване на преработката в оборудвано за тази цел предприятие. По отношение на икономическата обоснованост цитира чл. 32 и 33 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 и събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства, от които прави извод, че целта на създаването на „Камботрък“ е именно избягване на антидъмпинговите мерки. Приема, че това е доказано от изявленията на управителя на дружеството, че заводът в Камбоджа е създаден по искане на партньорите на китайската Y-Lift от ЕС, както и че предприятията в Камбоджа са създадени и са започнали да функционират след влизане в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) № 372/2013 от 22.04.2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1008/2011, с който се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на РПК и техните основни части с произход от КНР. Предвид това прави извод, че съгласно чл. 33 от Делегирания регламент 2015/2446 операцията по преработка и обработка, довела до производството на РКП в Камбоджа, не е икономически обоснована. Съгласно мотивите на районния съд критерият за икономически обоснованата преработка няма нито търговско, нито счетоводно, нито техническо измерение,  а определяща е целта на операцията по преработка или обработка. След като е доказано, че целта на операцията е заобикаляне на антидъмпингови мита, то се приема, че тя не е икономически обоснована. При това положение приема, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 33, пар. 3 от Делегирания регламент  2015/2446, съгласно който „по отношение на стоките, необхванати от приложение 22-01, когато се смята, че последната обработка или преработка не е икономически обоснована, се счита, че стоките са претърпели последната си съществена, икономически обоснована преработка или обработка, довела до производството на нов продукт или представляваща важен стадий от производството, в държавата или територията, от която произхожда най-голямата част от материалите, определена въз основа на стойността на материалите“. Приема, че от разбивките за разходи, които са приложени и са послужили при издаването от съответния компетентен орган от Камбоджа на сертификатите за преференциален произход Формуляр А е доказано, че китайските материали, използвани в производството на РКП, представляват повече от 50% от стойността на всички използвани материали. В подкрепа на същия извод цитира и заключението на СИЕ, в което в табличен вид е представено процентното съотношение между частите и материалите на процесното изделие, произведени в Камбоджа, спрямо тези, произведени в Китай, и в което за всеки един от изследваните модели китайските материали вложени в изделието са над 50 % с изключение на един.

Всичко гореизложено е дало основание на районния съд да приеме за правилно, обосновано и доказано в хода на съдебното производство заключението на OLAF, респективно на българските митнически власти, че основни части на процесните стоки са с произход от Китайската народна република. Районният съд е коментирал възражението на жалбоподателя, че докладите на OLAF сами по себе си не са основание за начисляване на антидъмпингово мито, като приема, че те са допустими доказателства в административни или съдебни производства на държавите-членки на ЕС, където е възникнала необходимост от използването им, а в трайната съдебна практика са признати за доказателства от групата на официални писмени документи. Приема, че в случая докладът удостоверява извършване на действия по разследване относно произхода на процесните стоки и възпроизвежда установени в същата насока фактически данни, поради което представлява пряко и достатъчно доказателствено средство за произхода на стоките.

Въз основа на така изложените мотиви приема като краен резултат, че митническите органи правилно са приели, че за декларирания внос се дължат антидъмпингови мита и съответно, че дружеството е извършило митническо нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, и е потвърдил наказателното постановление.

 

Касационният състав намира жалбата за допустима, като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения срок от уведомяването му за издаването на обжалваното решение. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Решението е постановено при допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. първо от НПК, по следните съображения.

В постановеното от първоинстанционния съд решение липсват каквито и да било мотиви във връзка с доводите на дружеството, че административнонаказателната отговорност е обоснована единствено с констатациите в доклада на OLAF, но не и въз основа на други събрани от митническите органи доказателства. Не са обсъдени данните от доклада в съвкупност с представените при декларирането доказателства – сертификат за произход на стоката, разбивки на разходите, както и твърденията за наличие на обвързваща тарифна информация за стока, идентична на декларираната. Не са обсъдени наведените в пледоариите твърдения за липса на доказателства за свързаност между „Камботрък“ и „Шанджоу Айлифт“, както и между първото дружество и двете дружества-доставчици на компоненти. Не е анализирано и твърдението на жалбоподателя, че производството на ръчни палетни колички в Камбоджа е икономически обосновано, нито изводите в събраните по делото СТЕ и СОЕ, относно мястото на съществената преработка на основните материали в Камбоджа и съотношенията между вложени материали с произход Китай/Камбоджа и между материалите и добавената стойност в Камбоджа спрямо общата стойност франко завода. Не са коментирани твърденията за неправилен превод на доклада на OLAF и не са събрани доказателства в това отношение, независимо от възраженията на въззивника.

Касационната инстанция намира, че мотивите на решението се ограничават до повтаряне на констатациите на административнонаказващия орган, без да са обсъдени конкретните оплаквания, релевирани с жалбата.  В мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Въз основа на приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните в преписката и по делото доказателства и обоснове кои се приемат или изключват от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания. Липсата на формирани фактически и правни изводи по наведените от страните доводи води до неправилност на решението като постановено при нарушение на процесуалните правила по чл. 339, ал. 2, вр. чл. 84 от ЗАНН. Нарушението е съществено, тъй като чл. 339, ал. 2 от НПК изисква когато въззивната инстанция потвърди присъдата, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста, което не е сторено в мотивите на оспореното решение. 

По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при допуснати съдопроизводствени нарушения — липса на решаващи мотиви по наведените оплаквания. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, който да даде обоснован отговор на всички доводи на дружеството против наказателното постановление

 

Предвид горното и на основание чл. 222, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен състав,

 

Р     Е     Ш     И    :

  

ОТМЕНЯ Решение № 260026/16.12.2020 г. на Районен съд – Девня, ІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 82 по описа на съда за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 348/2018/2019 г. от 19.02.2019 г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което на „Кандекс“ ЕООД за нарушение по член 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, извършено във връзка с Митническа декларация МРН № ***/23.01.2017 г., и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 и чл. 234, ал. 4 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на 165 533,28 лева, представляваща 100 % от избегнатите публични държавни вземания и е присъдено да заплати равностойността на стоката, предмет на нарушение в размер на 194 836,73 лева, и дружеството е осъдено да заплати на Директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:                                              Членове:           1.

2.