Р Е Ш
Е Н И Е
№
28.11.2019г.,
гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в
публичното заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при
секретар Л. П. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 952/2019г. по описа на ЛРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с Искова молба от ************, със седалище и адрес на управление: ************,
с ЕИК ********, представлявано от Л.В., гражданин на Република Чехия, личен
номер ****** и К. К., гражданин на Република Чехия, личен номер ******, чрез
адв.Р. Д.с ЕГН **********, преупълномощена от АД „…….“, рег. на осн. чл.52 от
ЗА с Протокол от 09.06.2009г. Булстат ….. на осн. пълномощно с рег.№
7197/23.10.2018г. на Нотариус Е. З.,
вписан в РНК под № 432, район на действие РС гр.София и пълномощно за
преупълномощаване, със съдебен адрес ***, тел.02/8372111 срещу Ц.А.Р. с ЕГН **********,***,
с която е предявен иск с правно
основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.410
от ГПК и чл.107 ЗЕ.
В Исковата молба се твърди, че страните
по делото са се намирали в облигационни отношения, които се регулират от Общите
условия на договорите за продажба на ел.енергия на ******, които са
общоизвестни и публикувани в редица издадения на периодичния печат и съгл.
Чл.98а от ЗЕ обвързват абонатите на енергийния снабдител, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тези условия ищеца е
изпълнявал задължението си за доставка на ел.енергия за периода от 10.02.2016г.
до 09.06.2017г., но ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
доставената ел.енрегия по издадените фактури.
Твърди се, че ****** е доставяло на
ответника Ц.А.Р. с ЕГН **********, с електроснабден имот, находящ се в гр.******с
ИТН 310225092767 ел.енергия за периода от 10.02.2016г. до 09.06.2016г. за което
е издало отделни фактури, както следва :
1./ Фактура № ********* от
17.03.2017г. на стойност 126,34лв за периода от 10.02.2016г. до 11.03.2016г.
2./ Фактура № ********* от
17.04.2017г. на стойност 162,77лв, за периода от 12.03.2016г. до 11.04.2016г.
3./ Фактура № ********* от
17.05.2016г. на стойност 25,68лв за периода от 12.04.2016г. до 11.05.2016г.
4./ Фактура № ********* от
14.09.2017г. на стойност 8,11лв за периода от 12.05.2016г. до 09.06.2016г.
които задължения са станали изискуеми,
тъй като съгласно ОУ на договорите за продажба на ел.енергия, абонатът
разполага с 10-дневен срок за плащане, през който период вземането е ликвидно и
изискуемо, а след изтичането му става годно да принудително изпълнение.
Твърди се, че ищеца има право и е
начислил лихва на процесния период, както следва:
1./ 32,58лв за периода от 12.04.2016г. до 09.11.2018г. за ф.№ *********
2./ 40,57лв за периода от
13.05.2016г. до 09.11.2018г. за ф.№ *********
3./ 6,17лв за периода от
14.06.2016г. до 09.11.2018г. за ф.№ *********
4./ 1,70лв за периода от
11.10.2016г. до 09.11.2018г. за ф.№ *********
В ИМ се твърди, че общото задължение
възлиза на сумата от 322,90лв - главница по незаплатените фактури и 81,02лв –
законна лихва за забава от 12.04.2016г. до 09.11.2018г.
Иска се: съдът да постанови решение с
което да признае за установено, че длъжника Ц.А.Р. с ЕГН **********, с
електроснабден имот находящ се в ******, с ИТН 310225092767 дължи на ******следните
суми: 322,90лв /триста двадесет и два лева и деветдесет стотинки/ – главница за
използвана и незаплатена ел.енергя за периода от 10.02.2016г. до 09.06.2016г.,
81,02лв /осемдесет и един лева и две стотинки/– законна лихва за забава от
12.04.2016г. до 09.11.2018г., съгласно приложената към делото справка за
възникнали задължения и законна лихва за забава върху главницата, считано от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на главницата.
Претендират се и направените разноски в заповедното
и исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
от страна на ответника не е постъпил.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява. По делото е постъпила Молба от процесуален представител на ищеца
адв.П.И., с която уведомява съда, че след образуване на исковото производство
по сметка на ищеца е постъпила частично плащане, като след отразяване на
платената сума, с оглед разпоредбата на чл.76 от ЗЗД, към 31.10.2019г. са останали
незаплатени единствено деловодните разноски в общ размер от 122,80лв. Прави се
искане съдът да постанови решение, съобразно извършеното плащане в хода на
процеса, като съдът присъди оставащите и неизплатен разноски по делото в размер
на 122,80лв.
Ответникът редовно призован се явява лично, като представя Разписка от
18.10.2019г. на „Изи пей“ от която е видно, че е заплатил сумата от 676,12лв,
като основание за плащането е посочено абон.№ 310225092767.
Съдът като съобрази становището на страните,
приложените към делото писмени доказателства, които прецени по
отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
Страните
по делото са се намирали в облигационни отношения, които се регулират от Общите
условия на договорите за продажба на ел.енергия на ******, които са
общоизвестни и публикувани в редица издадения на периодичния печат и съгл.
Чл.98а от ЗЕ обвързват абонатите на енергийния снабдител, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тези условия ищеца е
изпълнявал задължението си за доставка на ел.енергия за периода от 10.02.2016г.
до 09.06.2017г., но ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
доставената ел.енергия по издадените фактури.
Видно от представената в с.з. от ответника и приета от
съда Разписка от 18.10.2019г. на „Изи пей“ от която е видно, че последният е заплатил сумата от 676,12лв, като
основание за плащането е посочено абон.№ 310225092767, както и постъпилата
впоследствие Молба от процесуален представител на ищеца адв.П.И., безспорно се
установява, че ответника по делото е изплатил задължението си към ищеца.
Внесената сума от Р. е в размер на 676,12лв с
която е погасено паричното задължение в размер на 403,92лв / 322,90лв –
главница и 81,02лв – лихва/ и от която сума след погасяване на задължението
остават 272,20лв.
Видно от приложения Списък на разноските на осн. чл.80 от ГПК
претендираните от ищеца разноски са в размер общо на 395лв. Същите включват
25лв–държавна такса заповедно производство, 58лв–адвокатско възнаграждение
заповедно производство, 75лв–държавна такса исково производство,
87лв–адвокатско възнаграждение исковото производство и 150лв–внесен депозит за
вещо лице. Като бъдат приспаднати от тях 272,20лв, остават разноски в размер на
122,80лв, които са посочени в молбата на процесуалният представител на ищеца,
като дължими от страна на ответника.
С оглед на постъпилото плащане от страна
на ответника, което е и своеобразно признание на иска, съдът въпреки че е
назначил Съдебно-счетоводна експертиза по делото, с оглед процесуалната
икономия е разпоредил последната да не
се изпълнява, като внесеният депозит от 150лв е неизразходван и е по сметка на
съда. Делото е решено без изготвяне на тази експертиза, поради което внесеният
депозит следва да бъде върнат на ищеца, при нарочна молба от неговата страна.
С оглед на изложеното и съобразявайки
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, т.е. наличието на извършено плащане след
предявяване на иска, което се явява правопогасяващ вземането факт, релевантен
за спорното право, съдът намира, че така предявеният следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен, както и искането за присъждане на дължими 122,80лв
разноски, които се припокриват от внесения депозит за вещо лице.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ************, със
седалище и адрес на управление: ************, с ЕИК ********, представлявано от
Л.В., гражданин на Република Чехия, личен номер ****** и К. К., гражданин на
Република Чехия, личен номер ******, чрез адв.Р. Д.с ЕГН **********,
преупълномощена от АД „……..“, рег. на осн. чл.52 от ЗА с Протокол от
09.06.2009г. Булстат ********* на осн. пълномощно с рег.№ 7197/23.10.2018г.
на Нотариус Е. З., вписан в РНК под №
432, район на действие РС гр.София и пълномощно за преупълномощаване, със
съдебен адрес ***, тел.02/8372111 иск срещу ответника по делото Ц.А.Р. с ЕГН **********,***,
с правно основание чл.415, ал.1 във вр.
с чл.410 от ГПК и чл.107 ЗЕ, с която се иска да бъде признато съществуването на
парично задължение в размер на 322,90лв /триста двадесет и два лева и
деветдесет стотинки/ – главница за използвана и незаплатена ел.енергия за
периода от 10.02.2016г. до 09.06.2016г., 81,02лв /осемдесет и един лева и две
стотинки/– законна лихва за забава от 12.04.2016г. до 09.11.2018г., съгласно
приложената към делото справка за възникнали задължения и законна лихва за
забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение -20.11.2018г. до окончателното изплащане на
главницата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради извършено в хода на делото плащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца ************,
със седалище и адрес на управление: ************, с ЕИК ********, срещу
ответника по делото Ц.А.Р. с ЕГН **********,***,
за дължими и незаплатени разноски по делото в размер на 122,80лв, като
неоснователна и недоказана.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен
срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: